Москов бръкна с пръст в раната


Бюрократи спъват бизнес за 200 млн. лева



страница2/9
Дата19.01.2018
Размер486.52 Kb.
#48266
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Бюрократи спъват бизнес за 200 млн. лева


Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 30  

Един от тихомълком приетите текстове в новия Закон за лечебните заведения гласи, че "диагностично-консултативните центрове могат да откриват допълнително до още пет легла за наблюдение и лечение до 48 часа за целите на провеждани от тях клинични изпитвания на лекарствени продукти". Поправката съвсем не е маловажна, тъй като според здравния министър Петър Москов целта е в следващите години приходите за българската икономика от клинични проучвания на иновативни медикаменти да скочат почти двойно - от 200 млн. на 350 млн. лева. Москов отбеляза, че здравното ведомство, Изпълнителната агенция по лекарствата и неправителствени организации са разработили цяла концепция за стимулиране на клиничните проучвания у нас, а фармацевтичните компании, поръчващи тестовете, вероятно ще са доволни от промяната в закона.

Всъщност това облекчение едва ли ще е достатъчно да превърнем клиничните изпитвания в още по-печеливш бизнес. Даже напротив - заради невижданата в европейски мащаб бюрокрация нереално високата цена на едно изследване и липсата на регистри за болните по отделни диагнози най-доходоносните проучвания все по-често пропускат България. Хубаво е, че министър Москов е оптимист, но според авторитетната анализаторска компания KPMG секторът на клиничните изпитвания осигурява на българската икономика точно 151.5 млн. лв. годишно под формата на преки разходи като заплати, възнаграждение за лечебните заведения и изследователите, законоустановени такси и други. В сектора обаче е регистриран спад от 14% и ако не се решат проблемите с безкрайните административни процедури, купищата изисквани документи, сложните схеми на договаряне с болниците и "дискриминационните" такси за медицинските изследвания, приходите за икономиката ни ще паднат до 102 млн. лв._ още през 2016 година.

По-конкретно, фармакомпаниите са поставени в ситуацията "да ходят по мъките" и да си плащат солено още от подготовката на документацията си за ново клинично изпитване чак до проследяването на резултатите от него. Според евронаредбите, за да започне едно клинично проучване, фирмата, която го прави, трябва да представи 17 задължителни документа. Те са характеристика на изпитваното лекарство: къде, как, колко време и по каква схема ще протече изпитването, данни за ръководителя на екипа, информация как са защитени правата на пациентите и медицински застраховки. А у нас се подават повече от 40 документа. Освен изброените бумаги се искат предварително сключени договори с клиники, бележка за съгласие от директора на болницата, декларации за техническо оборудване на болницата, лабораторията, скенера и цялото диагностично звено, въпреки че се работи с апаратура на компанията изследовател, както и подробни сведения за всички, които ще имат достъп до "експериментално" лекувания пациент.

Според Българската асоциация по клинични проучвания събирането на въпросните книжа изисква минимум 90 дни. Разглеждането им минава на три инстанции. Комисията по етика за многоцентрови изпитвания към здравното ведомство одобрява или не проучването, лекарствената агенция се произнася за оперативните процедури по стандарт, а отделно от това всяка болница си има етична лекарска комисия, която също трябва да даде благословията си. Така най-оптималният срок е пет месеца, а нито един онкоболен може да чака толкова нито компанията, вложила милиард долара за разработването на ново хапче, има интерес от разтакаването. За сравнение, в Западна Европа се оправят за около месец, а в САЩ разрешителната процедура трае осем дни.

България е уникална с практиката си да "съдира кожите от гърбовете" на фармакомпаниите, престрашили се да правят клинични изследвания. В останалите държави местните здравни фондове участват във финансирането на процедурите, тъй като крайният резултат е по-високи стандарти на лечение. А у нас, ако един онкоболен без алтернатива за лечение се съгласи да участва в тестовете, той на мига се вади от съответната клинична пътека, заплащана от здравната каса. Цялото лечение с всички медикаменти, както и необходимите изследвания по време на проучването се плащат от компанията, която го прави, при това на цени за частни пациенти. Така, ако болницата взима от касата по 100 лв. за осигурен пациент, преминал през скенер, тарифата за експериментално лекувания отива към 500 лева. При тази ситуация компаниите, работещи в нашата страна, са принудени да правят специални изследователски центрове за по двама-трима пациенти, които им струват десетки хиляди левове и са излишен лукс за бюджетите им.

Не е за пренебрегване и проблемът с липсата на достъпна информация. От години се говори за въвеждането на електронна система, която ще следи пациентите в реално време и ще анализира лечението им, но всичко си остава в бъдеще време. Съответно фирмите, правещи клиничните тестове, много трудно могат да си подберат необходимите пациенти, още по-малко пък да проследят как върви лечението им. А тези тестове са комплексни и контролирани като в едно изследване влизат до 15-20 хиляди болни_ от стотици клиники, разпръснати по целия свят. С други думи, проследяването на един пациент за две денонощия в поликлиниката съвсем не разрешава въпроса. Необходими са и данни за ефекта от лечението, след като болният е излязъл от системата. А такива в нашата страна липсват. Бизнесът от доста време настоява част от проучванията, предимно за ефекта от лекарства в извънболничната помощ, да могат да се извършват и от джипита, специализирани практики и медицински центрове. Което е нормална практика за Европа. Само че ние не сме узрели за подобни "революционни" решения.

И накрая идват пациентите, които често влизат в клинични изследвания почти без никаква яснота за какво става дума и как са защитени правата им. Лекарите имат финансов интерес да си намерят "опитни зайчета" и подхвърлят едно информирано съгласие, което болен без алтернатива за лечение подписва дори без да погледне. Информацията за рисковете от експерименталните изпитвания често се премълчава. По принцип доброволните участници в клиничните проучвания и изследователите подлежат и на застраховка "Отговорност за клинични изпитвания". Тя обаче е писана на базата на остарели документи - Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Наредба № 31/2007 на здравното ведомство и Директива 20/2001 на Европейския съюз и Съвета на Европа. Полиците не включват обезщетение, ако пациент пострада от лошата практика на изследователя - объркан протокол, процедура или хапче, а по данни на фармакомпаниите голяма част от инцидентите стават поради лекарски грешки. Ако тези препятствия не бъдат преодолени, 300-те милиона от клинични проучвания ще си останат здравна химера.




Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница