Москов бръкна с пръст в раната



страница4/9
Дата19.01.2018
Размер486.52 Kb.
#48266
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Пациентът като портмоне


Здравният бизнес е най-здравото лоби в политиката

Чавдар Найденов

Труд  стр. 13  

Чл. 52. ал. 1 от конституцията казва "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон."

Имат право, но реално здравно неосигурените между 18 и 65 години са 1 - 2 милиона души. Българският гражданин има право на осигуряване, но все повече хора трябва да избират между фалит и лечение. Доклад на Световната банка (същата, която прокара здравната реформа от2000 г.) признава, че в България болните плащат от свои средства 45% от лечението, т.е. близо половината. В останалата част на ЕС този процент е 20 и по-ниско. Всяка година 4% от гражданите на тази република преминават в категорията на бедните заради това, че са се разболели.

Профилактиката остава на ниво декларации. Докато средно за ЕС 28% от здравните разходи отиват за предотвратяване и последваща рехабилитация, то в България този процент е 12.

Очакваната продължителност на живота е 73 г., докато в ЕС е 80 г., а сред новите държави членки е 75 г. Страната има най-голям дял смъртност поради болести на кръвоносната система (и сърцето) сред хората до 65 г., докато Европа бележи бърз напредък в тази област.

А какво да кажем за това, че помощта трябва да е достъпна? Рядко ще чуем нещо по въпроса и според мен причината е, че освен когато има някакъв много скандален случай, в обсъждането на тези теми участват главно лекари. Има неща, които от лекарска гледна точка са дребни, но за пациентите са жизнено важни. Това си личи от обвиненията, които се прокрадват срещу пациенти:

- Че нямат здравна култура и не си правят профилактични прегледи.

- Викат Бърза помощ за щяло и нещяло.

1. Първото е вярно, но защо осигурените постъпват по този неразумен начин? Какво е преживяването на осигуреното лице? Минаваш през личен лекар; след като той ти даде талони, минаваш през N на брой лаборатории и специалисти. Проблемът? Първо при личния лекар чакаш с часове. След това чакаш при специалистите. Само че това може да си го позволи човек, който не работи или не работи на твърдо работно време. Пита се защо трябва да е така? Допреди големите реформи в здравеопазването в поликлиниките човек можеше да си запише час. Губеше от минути до половин час. Сега трябва да си освободи дни.

В Словакия, по мои впечатленията отпреди няколко години, човек се води на отчет в поликлиника и когато дойде време, той получава съобщение за това, че трябва да му бъде направен годишният преглед и че са му определени дадени часове. Ако не са удобни за него, може да се обади и да ги промени. Пита се защо там да може, а тук да не може? Броят на хванатите навреме болести би скочил в пъти. Всеки човек е заинтересован от прегледите и ако не беше това ходене по мъките, хората просто биха ги правили.

2. Вярно, някои викат Бърза помощ, без случаят да е спешен, защото нямат осигуровка. Но и редови граждани, които имат осигуровка, често нямат избор. Когато те се обадят на личен лекар, защото имат неотложен проблем, чуват: - Ела! (или "Доведи ми го"). Ако им се обясни, че човекът не е в състояние да се движи, отговарят: ами аз как да те прегледам в такъв случай? Извикай Бърза помощ!

Има и по-хубава реакция. Наложи ми се да извикам лекар за 60-годишна жена, която беше в тежко състояние и не беше мобилна. Беше празничен ден. Заради което се наложи да се обадим в клиника, която на теория поемаше дежурството на личния лекар. Там, като чуха оплакванията, започнаха да разпитват - има ли осигуровка, кой е личният лекар, като даваха признаци, че ще изпратят все пак медик. И съвсем накрая зададоха сакраменталния въпрос - на колко години е. Като чуха "на 60", прозвуча - Аааа, не! Извикайте Бърза помощ. Бих искал на някакви опреснителни курсове за "повишение на административния капацитет" възможно повече здравни чиновници да си направят същия експеримент - да се обадят и да кажат, че са на 60 г.

Та в крайна сметка всички тези "малки неуредици" се прехвърлят от звено на звено и акумулират в "Бърза помощ". В резултат се наложи тя да бъде преименована на "Спешна", защото "бърза" започна да звучи като сарказъм. Същото се отнася за преливащите спешни центрове и специализирани болници от типа на "Пирогов". Но за да го видиш, трябва да си пациент. И то редови пациент, без много пари и без връзки.

Та по тези теми стандартната рецепта гласи: повече приватизация е нужна нам!

Добре, но да не мислите, че поне срещу пари може да се получи някаква осигуреност?

В горния случай се обърнахме към частна клиника, която предлага платени посещения по домовете. Лекар наистина дойде. Прегледа, изписа лекарства с уговорката на следващия ден да се чуем и да съобщим какво е състоянието на болната. На следващия ден, тъй като подобрение нямаше, лекарят започна да ни убеждава, да бъде вкарана пациентката в същата тази частна клиника, където да бъде сложена на системи (защото беше обезводнена). Казахме, че ще помислим. В болница разходите излизат съвсем солени, а и могат да я заразят. Е, накрая попитахме познати фармацевти и те съвсем уверено предписаха други лекарства (далеч по-евтини) и пациентката бързо се оправи. Ставаше дума за банална инфекция с ентеровирус.

Ако мога да обобщя гледната точка на гражданина, нещата изглеждат така:

1. Пациентът, влезе ли в кабинет, навсякъде бива възприеман като портмоне.

2. Човек е нужно да е много богат и с желязно здраве, за да се пребори да получи безплатна здравна грижа.

3. Не се разболявайте по време на национални и религиозни празници, защото медицината ни свято ги тачи.

4. Дори осигурените изпитват не просто несигурност, а ужас при мисълта, че могат да се разболеят.

5. Ако е нужна операция, с по-малко пари, по-качествено и с по-човешко отношение ще ти я направят в Турция.

От другата страна на барикадата обаче нещата изглеждат съвсем другояче:

Здравният бюджет, който се формира основно от вноски, се е увеличил 4 пъти от 2000 г. - без да се брои другата половина, плащана от джоба. Цените на лекарствата са се вдигнали още повече. Има години, в които броят на хоспитализациите достига умопомрачителните една четвърт от населението. Броят на леглата в болници експоненциално расте благодарение на частни заведения. Иначе казано, докато изоставаме по здравните показатели, здравният бизнес е най-бързо растящият "отрасъл" на нашата "икономика" и най-здравото лоби в нашата политика.

Сега се създава нов "пазар" за допълнително здравно осигуряване. Нещата вървят към "демонополизиране" на националния осигурител -Здравната каса. В момента усилено се говори за здравна карта, определяща нуждите на населението от лични лекари и болници - но се говори вече 15-а година и значи има причини тя никога да не се случи. Същото важи за централизираните търгове за лекарства.

В резюме: когато правиш поредната здравна реформа, следвай основен принцип в медицината: Primum поп посеге (Първо: не вреди!). Когато не си уверен за диагнозата и лечението, по-добре не предприемай нищо. И помисли още.


Постоянен арест за Емилия Ковачева

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница