Започна процесът срещу Огнян Донев

Започна процесът срещу Огнян Донев

Софийският градски съд даде в петък (29 януари) ход на делото срещу бизнесмена Огнян Донев. Той е обвинен в укриване на данъци в особено големи размери - близо 63 млн. лева. "Не съм нарушавал закона и не мога да си обясня тези обвинения", категоричен беше самият Донев.

Според прокуратурата през 2007 г., в качеството си на изпълнителен директор на "Елфарма" АД, предприемачът не е декларирал пред данъчните увеличението на финансовия резултат на дружеството в размер на 418 531 500 лева. Това увеличение било вследствие на седем блокови сделки с акции от капитала на "Софарма" АД, извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД, и "Софстрой" АД. заедно с Донев на подсъдимата скамейка бе изправен и финансовият директор на "Телсо" Борис Борисов, който също е подсъдим за укриване на данъци, но в по-малък размер.

Производството започна още преди четири години, но до обвинителен акт се стигна едва през 2015-а. Когато обаче той влезе в съда, процедурата започна с фалстарт. Съдията-докладчик Даниела Борисова прекрати делото и върна папките в прокуратурата с мотива, че има противоречия в обвинението и допуснати съществени процесуални нарушения при разследването. Последва обжалване пред Апелативния съд, който отмени определението на съдия Борисова. Така се стигна до делото на 29 януари. Но и тогава процесът беше на косъм от провала и можеше да не тръгне - прокуратурата поиска отвод на Даниела Борисова заради съмнения в предубеденост, които се пораждали от нейното предварително становище, само че тя отказа.

Процесът ще върви по т. нар. съкратена процедура, която бе поискана от защитата на двамата подсъдими. Това означава, че ангажираните по случая свидетели няма да бъдат разпитвани повторно. Съдът обаче допусна като страна по делото и Министерството на финансите, което предяви два граждански иска за нанесени щети: един срещу Донев за 63 млн. лв. и вторият - срещу съпроцесника му Борисов - за 7 млн. лева.

Фискалният съвет подхваща първия бюджет

За първи път със стартирането на бюджетните процедури за 2017 г. се определят също сроковете и отговорностите на изпълнителната власт във връзка с функциите на новосъздадения Фискален съвет. Новост е и планирането на средствата, необходими за финансиране на дейностите за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година.

Това стана ясно, след като правителството прие в сряда (27 януари) решение за бюджетната процедура за 2017 г. в срока, определен със Закона за публичните финанси.

Процедурата за 2017 г. е разделена на два основни етапа. В първия етап - през месец април 2016 г., Министерският съвет ще приеме решение за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. и актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг и решение за приемане на стандарти за делегираните от държавата на дейности с натурални и стойностни показатели през 2017 г.

Във втория етап на процедурата Министерството на финансите ще изготви проектите на данъчни закони, а в края на месец октомври 2016 г. Министерският съвет ще одобри изготвените от министъра на финансите проекти на закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която представлява мотиви към законопроекта. През този период правителството ще одобри и подготвения от управителя на Националната здравноосигурителна каса и внесен в МС от министъра на здравеопазването проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 година. Управителят на Националния осигурителен институт ще подготви, а министърът на труда и социалната политика ще внесе в МС проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 година.

Новият десен проект копира Реформаторския блок

Лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев вече нееднократно обяви, че подготвя нов десен проект, който да се изгради около тъмносините. И една от лансираните идеи е партията да редактира своя устав, което да й позволи да стане по-всеобхватна.

Целите, които фигурират в документа още от създаването на формацията, са утвърждаване на парламентарната демокрация и активността на гражданското общество, силни държавни институции и ефикасна държава, върховенство на закона, пазарна конкуренция, икономически растеж... Тоест все неща, за които настояват повечето български граждани. Но депутатът от ДСБ Вили Лилков е на мнение, че тъмносините трябва да "вертикализират" своите структури, тъй като в момента имат само национално ръководство и общински организации. По думите му, това устройство е неефективно, когато е необходимо да се работи на областно ниво и да се провеждат парламентарни избори.

"Ако искаме да се отворим, да развием този десен проект, трябва да има различни опции хората да участват", изтъкна пред "БАНКЕРЪ" Лилков, който е председател на софийската структура. До 13 март всяка общинска организация има възможност да даде предложения за промени в устава на партията.

Лилков спомена също така, че има идеи да се създадат териториални и тематични клубове към общинските организации на ДСБ. В тях ще се сдружават най-малко по пет души с общи интереси. Те ще са предвидени за хора, които не желаят да ходят по политически събрания. Друга новост ще е: към всяка общинска структура да се създаде и граждански съвет. Такъв съвет съществуваше в Реформаторския блок, само че месец след парламентарните избори през 2014-а бе погребан. Тогава съпредседателят на парламентарната група на блока Найден Зеленогорски го определи като "иновация, която дала добър резултат, но в решителни моменти е "разклащала лодката". Целта на съветите сега ще е хора с опит да изказват мнения, становища и експертизи, които да бъдат ползвани от политиците.

Излиза, че новата дясна формация около ДСБ ще има сходна структура с Реформаторския блок, който бе създаден именно по идея на Кънев. Самият той обаче обяви на Националния съвет на своята партия, че съюзът с Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева, СДС, Народна партия "Свобода и достойнство" и БЗНС се е изчерпал. Блокът не успял да стане единен десен субект и тази тема вече била в миналото. "Партийната ревност и партийният егоизъм през двете години от съществуването му се увеличаваха, а не намаляваха", отбеляза Кънев, допълвайки, че в коалицията имало надцакване на коя формация ГЕРБ да назначи повече хора в управлението. Ето защо е любопитно кой и как ще има последната дума при управлението и вземането на решенията в новия проект? И дали той няма да страда от същите недъзи като обединението на реформаторите? Колегите на Кънев от "Движение България на гражданите" нееднократно го атакуваха, че се опитвал да овладее блока и да подчини всички партии в него.

Кънев и приближените му продължават да бъдат упреквани и че повече говорят, отколкото действат. Хем са в опозиция, хем са още в Реформаторския блок. Хем са извън властта, хем подалият оставка като заместник-председател на ДСБ Петър Москов остава здравен министър. Но каквото и да се говори, Кънев пръв обяви, че повече така не може, пръв повдигна въпроса за слабите места на кабинета и че моделът #КОЙ си стои. Същевременно останалите в съюза водят преговори с ГЕРБ за подписване на анекс към коалиционното споразумение, в което да има фиксирани срокове за провеждане на определени реформи. Дали това ще се случи, или всички реформатори пак ще се съберат заедно на опозиционната писта?