До февруари ще продължат новите преговори между ГЕРБ и РБ

Когато Борисов реши

Ако попитате премиера Бойко Борисов на кого се крепи стабилността на правителството, отговорът, който ще получите, най-вероятно ще бъде "на неговите здрави нерви". Поне така лидерът на най-голямата партия в парламента наскоро обясни политическата ситуация в Народното събрание във връзка с готвения от БСП и ДПС вот на недоверие към кабинета за провал на управлението в здравеопазването, както и след излизането на една от основните партии от Реформаторския блок (РБ) - ДСБ, в опозиция.

Ако същият въпрос бъде отправен към онази част от РБ, която остана в управлението и в момента преговаря с ГЕРБ за подписване на анекс към коалиционното споразумение, отговорът най-вероятно ще бъде, че стабилността на кабинета зависи от тях. Именно такъв беше един от мотивите им да не излязат в опозиция, както направи лидерът на ДСБ Радан Кънев, след като коалиционният им партньор ГЕРБ предпочете да ги пренебрегне при гласуването на орязаните промени в конституцията. Същия мотив посочи и министърът на здравеопазването Петър Москов, когато не се съобрази с решението на партията си ДСБ за излизане в опозиция и предпочете да запази поста си в изпълнителната власт.

Всъщност раздробяването на мнозинството поставя Борисов в още по-централна роля, тъй като само от него ще зависи как да организира подкрепата за ГЕРБ. "Дали ще има предсрочни парламентарни избори зависи изцяло от премиера Бойко Борисов", каза лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Първо, защото много трудно ГЕРБ може да падне от власт чрез вот на недоверие. За да бъде гласувана евентуална оставка на правителството в пленарната зала, са необходими най-малко 121 гласа. При сегашната конфигурация в парламента събирането на такова мнозинство срещу кабинета "Борисов" изглежда трудно достижимо. Общо управляващото мнозинство в парламента, формирано от четири парламентарни групи - ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ, разполага със 126 депутати, след като ДСБ обяви, че излиза в опозиция. Формацията на Радан Кънев има петима народни представители, които заедно с петимата си колеги от гражданската квота напуснаха управляващото мнозинство. В подкрепа на ГЕРБ обикновено гласуват трима независими депутати - Ана Баракова и двамата представители на ДПС, които първи бяха изключени от парламентарната група на движението още след конституирането на парламента. Формацията на Борисов може да разчита и на народните представители на БДЦ. В ключови моменти ГЕРБ винаги са получавали подкрепата на деветимата депутати от формацията на Христо Ковачки, която от "Лидер" се преименува на БДЦ. Както и на петимата народни представители от бившата партия на евродепутата Николай Бареков, които обаче се сочат за близки до ДПС.

Другата причина е, че повечето от формациите в парламента нямат интерес от предсрочен парламентарен вот. Част от по-малките парламентарни групи като БДЦ, "Атака" и АБВ имат интерес да бранят статуквото, защото шансовете им да попаднат в следващото Народно събрание съвсем не са големи. Подобна е и ситуацията в Патриотичния фронт. Независимо че двете партии в коалицията - НФСБ и ВМРО, в немалко случаи гласуват различно от мнозинството, те също едва ли са готови за предсрочен вот. От известно време между двете формации има напрежение, а местните избори показаха, че патриотите губят гласове. Особено видимо беше това при партията на Валери Симеонов.

Интерес от нови избори няма и опозиционната БСП. На социалистите предстои да решават въпроса с лидерството в партията си на конгрес в началото на май, а местните избори само задълбочиха кризата в левицата, от която те все още не намират изход. Лидерският въпрос е на дневен ред и в ДПС, след като Лютви Местан беше отстранен от председателския пост в партията и заедно с още петима депутати са вече независими.

Към това се прибавя и фактът, че някаква нова управленска конфигурация в този парламент извън ГЕРБ изглежда почти невъзможна.

Практиката досега при ключовите гласуванията в Народното събрание показва, че няма никакво значение дали 23-мата депутати от РБ подкрепят, или са против дадено спорно предложение, което от ГЕРБ са решили да прокарат въпреки тях. А това става чрез различни начини - договорки между различни динамични мнозинства. Както и чрез процедурни хватки като поддържане на нисък кворум и така за приемането на въпросното предложение са необходими по-малък брой гласове. Има и случаи, в които, за да не се налага опозицията да гласува явно в подкрепа на управляващите, социалистите удобно не присъстват в пленарната зала.

Най-яркият пример за сговор между управляващи и опозиция беше приемането на спорния текст в конституцията за квотното разпределение на Висшия съдебен съвет, предложен от АБВ. Тогава за него гласуваха ГЕРБ, ДПС, ПФ, формацията на Георги Първанов, БДЦ и БСП. Ако социалистите бяха против, каквато позиция имаха по останалите предложения за промени, този текст нямаше да събере необходимите 180 гласа, за да могат поправките да вървят по бързата процедура. Иначе най-често за намиране на мнозинство ГЕРБ се договаря с АБВ, ДПС и/или БДЦ. Такива бяха промените в закона за НСО, които регламентираха кой има право на охрана от службата. Между другото по време на гласуването на предложението депутатите от БСП услужливо не бяха в пленарната зала. Нерядко спорни промени в закони минават и само с гласовете на ДПС, като например избора на подуправители на БНБ, както и промяната в Закона за държавното обществено осигуряване, която дава право да се прехвърлят партидите от частен в държавния пенсионен фонд.