Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
Задават се промени в ръководствата на три от най-големите болници
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Частно дружество източва общинската болница във Велинград
- Разговор с Емил Райнов и Семир Абу Мелих
Задават се промени в ръководствата на три от най-големите болнициbTV Новини в 19.00 часа 
Задават се промени в ръководствата на три от най-големите болници. Министърът на здравеопазването Петър Москов съобщи, че мярката ще бъде наложена на Св. Анна в София, Св. Марина във Варна и Св. Георги в Пловдив. Причината – те са част от лечебните заведения, които държат повече от 25% от авоарите си в една банка, в случая КТБ, което освен, че е нарушение, е довело до загуби от 1 млн. лв. Частно дружество източва общинската болница във ВелинградbTV Новини в 12.00 часа
Частно дружество източва общинската болница във Велинград. За това съобщиха наши зрители, които са подали сигнал и до прокуратурата. Заради неизгоден договор болницата отива към фалит, а в сметката на частното дружество, съставено от настоящи лекари, влизат милиони левове. Репортер: Преди 6 години общинската болница във Велинград е заплашена от закриване. Лечебното заведение не разполага със скенер и рентген. Атанас Ташев: Лекарите в МБАЛ Велинград, които по желание решиха да направят едно дружество, да съберат пари и да закупят тази апаратура, която беше крайно необходима за съществуването на болницата. Репортер: Лекарите вадят от джоба си близо 145 000 лева за скенер и рентген, разполагат ги на първия етаж на болницата и сключват седемгодишен договор с болницата. Според договора частното дружество трябва да получава месечно по 15 000 лева. Сметнато за целия срок на договора това прави един 1,260 млн. лв. Атанас Ташев: В договора има цени и колкото рентгени и скенери са направени, те се оценяват, отрязват се фактури и се плаща сумата, която е извършена реално. 15 000 лв. никога не е заплащана сума на месец. Репортер: Управителят на частното дружество доктор Весел Хърльов отрече да източва болницата. Твърди, че получавали по 60 лева за скенер и по 5 лева за рентгенова снимка. Весел Хърльов: Това, което се изработи примерно месечно, това се получава. Не е задължително 15 000 или минимум 15 000. Репортер: От управата на болницата казват, че до момента са платили 550 000 лева на частното дружество за скенери и рентгенови снимки. От няколко месеца обаче са финансово затруднени и са спрели всякакви плащания. А спорният договор е проверяван многократно. Вчера инспектори от РЗИ Пазарджик отново влязоха на проверка. Разговор с Емил Райнов и Семир Абу МелихbTV "Тази сутрин"
Водещ: Кога най-сетне ще има законодателни промени, за да може парите за здраве да отиват за здраве. Миналата седмица Румяна Тодорова прогнозира, че дупката в бюджета на Н3ОК ще бъде пак в милиони. Водеща: 250 – 300 млн. поне. Водещ: А сега общинските болници сигнализират, че са отново на прага н фалит по новата методика за заплащане. Къде е истината в това и дали наистина ще има отново фалирали болници? Водещ: И трябва ли да има законодателни промени, нещо, за което призова между другото Румяна Тодорова тук, в студиото, каза, че тези течове няма да престанат, докато това не се случи. Затова -разговор в студиото с депутати - Емил Райнов, депутат от БСП – Лява България и член на комисията по здравеопазване, и Семир Абу Мелих, депутат от ГЕРБ, също члена на ресорната комисия. Добро, утро. Емил Райнов: Добро, утро. Семир Абу Мелих: Добро, утро. Водещ: Да започнем с болниците в общините, които предупреждават, че ще фалират по новата методика с изплащане на бюджетите месец за месец. Има ли наистина реална опасност от затварянето им и това те да фалират? Емил Райнов: факт е, че по информация на общинските болници от преди 10 дни има около 9 общински болници, които са със запорирани сметки. естествено, министър Москов тогава постави въпроса, че видите ли 88 общински болници били натрупали 50 млн. задължения, какво правят общините и т.н. Все пак не трябва да се забравя, че винаги са трън в очите на управляващите, когато на власт са ГЕРБ, осигуряват здравните услуги на близо 1,5б млн. български граждани. Спомняте си, че и предишното управление на ГЕРБ Имаше закрити общински болници. Случаят в Девин стана емблематичен. Виждаме, че в момента има една повторяемост. Водещ: Всеки път ли са ви трън в очите наистина тези болници? Семир Абу Мелих: Прощавайте, това е проблемът на здравеопазването – популистично говорене. Проблемът на здравеопазването не са общинските болници, нито държавните, нито частните, а организацията в здравеопазването. Ние в България имаме един модел, където пациентът не участва във финансирането. Това ни е проблемът. Водеща: Е, как да не участва пациентът, като ние плащаме здравни осигуровки? Между другото, хората са все по-малко демотивирани. Семир Абу Мелих: Не участвате, в смисъл, вие като дойдете при мен да ви лекувам в болницата, не зависи от вас моето плащане. Вие сте само носител на парите. То това ни е проблемът. Този триъгълник изпълнители, здравноосигурителна система, пациент не е комплектован добре. Пациентът не е в центъра на вниманието. Забележете, пациентът има ли право да спре плащане към някоя болница? Не, няма. Имате право да се оплачете някъде. Ако ви обслужат по лош начин, имате прави да се оплачете, но не можете да спрете плащането. А в сферата на услугите там, където не си получите услугата, както искате вие, вие спирате плащането. Водещ: Кой доказва, че не сме получили, както искаме? Семир Абу Мелих: Вие самите, има едни критерии, световни критерии има за това нещо. Трябва българският пациент да влезе в центъра на системата. Всичко да се върти около него. Тук не е темата общински болници, държавни. Водещ: Тук всичко се върти около парите. Семир Абу Мелих: Точно така, а това е грешка. Водеща: Преди малко говорехме с вас, преди да започне разговорът – за запорираните бюджети на тези общински болници. И си говорехме за това ясно ли е къде са отишли тези пари и дали наистина те са отишли за здраве. Това ли е основният въпрос, къде изтичат парите и за какво? Водещ: И какво се случва с тези девет болници реално. Емил Райнов: След като имаме два факта, от които никой не може да избяга – че е спряна 2009 г. са практически два пъти повече, а в същото време се натрупаха и 500 млн. задължения, говоря глобално за всички болници. Лекарите по-недоволни, пациентите по-недоволни. Вероятно има някакъв системен дефект. Водеща: Какво означава това, че се изтичва системно здравната каса, че се влиза редовно в някакви схеми като тази да кажем за ВМА, за която разказваме, че има лоши практики, че има политически чадъри или какво. Водещ: Два пъти повече пари за здравеопазване, два пъти повече кражби. Така се разбира накрая, като се тегли чертата. Семир Абу Мелих: Вижте, не всички болници са със запорирани сметки. Не всички общински болници са лошо управлявани. Не всички държавни са запорирани и не всички държавни имат дългове. Правилно е това, нали? Водещ: А ще проверите ли тези 9 болници защо са със запорирани? Семир Абу Мелих: разбира се, че ще бъде проверено. И държавните болници трябва да бъдат проверени, това е обществен ресурс. Водещ: 3атрварят ли тези 9 болници и кои са те? Семир Абу Мелих: Не, няма да затворят, силно се съмнявам в това. Водеща: Можете ли да ни кажете в кои райони са, къде ще има проблем? Има ли пациенти, които може да останат без здравеопазване? Семир Абу Мелих: При нас индикация, че някъде има проблем, няма. Това най-масово идва от управляващите болницата, борда и т.н. и почва да се оплаква, че не знае какво е бъдещето му. Ето това е проблемът. Водещ: Да, но ще се намаляват ли бюджетите на болниците с по 5-10% на месец, какъвто е планът на новите методики? Именно затова се оплакват те. Семир Абу Мелих: Това е идеята – тази година да има рамка на харченето, защото има сериозна реформа, която трябва да тръгне. Това е вторият стълб. Емил Райнов: Чакайте, чакайте, вие представяте ли си какво се случва в момента? След като пациентът плаща здравноосигурителна вноска, той би трябвало когато отида в дадена болница, болницата да получи за него средства. В един момент 15 г. след реформата в здравеопазването отново се върнахме към бюджетното финансиране. Тази година (..) в това число и в Националния рамков договор, е записано, че болниците ще получат твърд бюджет не повече от 95% от това, което са изкарали през годината. При всички приказки, че тази година парите за здраве били повече от миналогодишните, виждате, че болниците ще получат 95% по-малко, а тези пари ще бъдат по-малко от 95%, като вземем в предвид изчисленията за седемте нови, новоразкрити болници в последните два месеца на м.г. Като вземем предвид и32 разрешения за разширяване на места – парите ще бъдат по-малко. И понеже те са разпределени на месец, това значи, че общо взето болниците ще работят 20-25 дни в месеца, а след това пациентът ще обикаля по болниците да види коя болница има средства. Идеята е, когато има реформи в даден сектор, целта е по-добро обслужване. А ние в момента какво правим? Затрудняваме достъпа. Водещ: ...да се взимат от бюджета от следващия месец, така пак ще се стигне до порочно натрупване. Това означава натрупване на нови дефицити, които в края на годината ще са ясни. Ами, аз като се взема от следващия, после от последващия, какво се случва? Семир Абу Мелих: Да, но въпросът е вие защо взимате, имате ли достатъчно пациенти, това е въпросът. Истински ли са тези пациенти, наистина ли имат нужда? Ние сме с най-високия процент на хоспитализация в Европа. Водеща: Нека чуем Румяна Тодорова, която все още продължава да е шеф на Н3ОК. Тя говори за стена, за това, че среща стена дори в лицето на министрите и въобще на управляващите, които могат да направят някакви законодателни промени да решат проблема с течовете в здравната каса. Нека да чуем още от нея. Водещ: Вие чия номинация сте като шеф на касата? Румяна Тодорова: Аз съм номинация на БСП. Водещ: Вие управлявахте 1.5 г. , защо тогава не променихте нещо? Румяна Тодорова: Не можах, стига се до една стена, до която нещата не се променят. Водещ: Стените си имат имена, кажете едно от имената, което ви спря да промените системата. Румяна Тодорова: Министърът на здравеопазването не взе под внимание нищо от това, което Ние предложихме. А ние виждаме нещата в практика, ние ги виждаме в пари. Водещ: Колко ще бъде липсата в касата, която накрая държавата отново ще трябва да запълни тази дупка, в края на т.г. например? Румяна Тодорова: Ако се стигне до намаляване на цените на дейностите, дефицитът няма да бъде по-голям от предходната година. Но аз очаквам дефицит толкова, колкото беше в 2014 г., защото основният проблем не е в дейностите, основният проблем е в лекарствата. Водещ: Колко пари? Румяна Тодорова: В лекарствата няма да стигнат поне 150 млн. Водещ: А за останалата част, общо 450 млн.? Румяна Тодорова: Нека да не са 400, но аз ги виждам между 250-30 млн. Водещ: Общо 300 млн. отново дефицит. Емил Райнов: В момента сме март месец и пак говорим за дефицит, в началото на март. Водеща: Но тя посочи нещо много любопитно, Таня Андреева, посочи случая, говорейки за министър, който не е помогнал по никакъв начин. дори за отпор от своите за това, че хората, които са я избрали, които са й гласували доверие, не са й помогнали за това. Какво промени ще има, какви промени трябва да има? Семир Абу Мелих: Ето сега тепърва започват, вторият стълб ще отвори цялата система. Вие ще имате вече достъп до цялата информация в здравеопазването. В момента това е една затворена кутия. Вътре никой не знае какво става. Един репортаж като излезе от вас, изведнъж разбираме, че се е крало от болниците. То това е от ясно по-ясно. Водещ: А защо ние трябва да направим репортажа, а не управляващите да си вземат бележка? Семир Абу Мелих: Не е точно така, то е ясно – и аз, и вие го знаем. Но кой може да го докаже? Аз да не съм службите, да не сте вие службите? Трябва да има сериозно... Водещ: Ние влизаме в ролята на службите. Семир Абу Мелих: не, вижте, трябва да има сериозна ревизия на управление на държавните болници. Водеща: Добре, кой ще контролира, Н3ОК не може да контролира, тя не може да ходи като... Семир Абу Мелих: Добре, питам аз – щом Н3ОК се оплаква, че болниците източват парите от нея, какво ще кажете, ако дадем на здравната каса 4-5 болници тя да ги управлява? Това лоша идея ли е? Англичаните нали... Водеща: А какво ще кажете, ако има няколко здравни каси, г-н Райнов? Емил Райнов: Това звучи несериозно. Семир Абу Мелих: 3ащо, нали в Англия... Емил Райнов: Че системата трябва да се промени, трябва. Това, което не трябва да се случва, е, потърпевши да са пациентите. Разбирате ли, че се върти и се сучи продължава да се случва потърпевши са да пациентите. Ще има листи за чакащи, няма да има достъп, ще има закрити болници. Ще ги връщаме 15 г. назад да плащат здравноосигурителни вноски. Разбирате ли, че потърпевши през цялото време са пациентите. Водещ: Което доказва, че в центъра на системата е пациентът, но като потърпевш. Това, което направи бТВ за МВА, един друг подобен случай, само че във Велинград – отново частно дружество източва общинската болница във Велинград. За това ни сигнализираха наши зрители, които са подали сигнал до прокуратурата. Водеща: 3аради неизгоден договор болницата отива към фалит, а сметката на частното дружество влизат милиони левове. Нека да видим подробностите в репортажа, от който трябва да стане ясно как се източват пари за пореден път. Репортер: Преди 6 г. общинската болница във Велинград е заплашена от закриване. Лечебното заведение не разполага със скенер и рентген. Шефът на хирургичното отделение в болницата – д-р Весел Хърльов проявява бизнес нюх и заедно с още няколко лекари от рентгеновото отделение създават частно дружество, което да спаси болницата и в същото време да печели. Д-р Атанас Ташев: Лекарите в МБАЛ-Велинград, които пожелание решиха да направят едно дружество, да съберат пари и да закупят тази апаратура, което беше крайно необходимо за съществуването на болницата. Репортер: лекарите вадят от джоба си близо 145 000 лева за скенер и рентген. Разполагат ги на първия етаж на болницата и сключват 7-годишен договор с болницата. Според договора частното дружество трябва да получава месечно по 15 000 лева. Сметнато за целия срок на договора, това прави 1 млн. и 260 000 лева. Репортер: нямаше ли да бъде по-изгодно за болницата да си закупи самата тази апаратура, вместо да сключва договор? Д-р Атанас Ташев: нямахме никакви възможности едва ли не да си платим заплатите, камо ли да говорим за такава скъпоструваща апаратура. В договора има цени и колкото и рентгени и скенери да са направени, те се оценяват , отрязват се фактури и се плаща сумата, която е извършена реално. 15 000 лева никога не е плащана сума на месец. Репортер: Токът, водата и заплатите на лекарите, които обслужват апаратурата, се поемат от болницата. Така на практика едни и същи лекари получават пари от общинската болница и същевременно печалба от дружеството. Управителят на частното дружество д-р Весел Хърльов отрече да източва болницата. Твърди, че получавали по 60 лева за скенер и по 5 лева за рентгенова снимка. Д-р Весел Хърльов: Искахме да задържим болницата, да я спасим, да може да е общинска. Това, което се изработи месечно, това се получава. Репортер: От управата на болницата казват, че до момента са платили 550 000 лева на частното дружество за скенери и рентгенови снимки. От няколко месеца обаче са финансово затруднени и са спрели всякакви плащания. А спорният договор е проверяван многократно. Вчера инспектори от Р3И-Пазарджик отново влязоха на проверка.
Семир Абу Мелих: разбира се, че не е спасяване. Това е разхищение на държавни ресурси и на народна пара. Водеща: И пак стигаме до там, че журналистите показват какво се случва и стигаме до стената, която връща на изходната позиция. Семир Абу Мелих: Момент, това е в сферата на услугите. В света навсякъде се контролира здравеопазването от юристи, адвокати, водят дела срещу лекарите, от журналисти като правите репортажи, и от пациентски организации. Това е системата за контрол, това е интелектуален труд. Оттам нататък ние трябва да се върнем към основата. Къде е българинът в цялата тази система на здравеопазването. Аз искам да имам право като отида в болница и не ме излекуват и изляза от тази болница, да им спра плащането. Защо трябва да плаща вместо мен, без мое разрешение. Водеща: Ще има ли промени законодатели, ето, г-жа Тодорова призова няколко пъти и каза, че източването няма да спре, докато не се сложи ред в закона. Как, по какъв начин, какви промени, кажете. Вие сте законотворците. Семир Абу Мелих: С втория стълб в здравеопазването. Водещ: Какво трябва да понесат като отговорност тези лекари, те спасили ли са болницата в случая или просто са напълнили своите джобове? Как го тълкувате това? Емил Райнов: Колкото и банално да звучи, има си компетентни органи, които би трябвало да разследват това. В никакъв случай обаче това не е изолиран случай. Водещ: А защо трябва да се случва така, че частно дружество да идва, да купуват някаква апаратура,с която да работят лекарите? Използваш персонала, техниката на болницата, а частна клиника взима парите. Емил Райнов: 3а съжаление, това явно се случва и в държавните болници, не само в общинските. В края на краищата всяка една болница си има собственик, има си принципал и той е отговорен. Общинските са собственост на общините, държавните са собственост на държавата, като правата за управление упражнява министърът. Водещь: Пак питам как... Семир Абу Мелих: М3 трябва да подготви стандарт за управление на държавните болници. Стандартът това е на бранчмениджмънт системата, където се знае, че аз като имам няколко клона, всички клонове на моята фирма са с едно и също облекло, един и същи баланс спазват и една и съща система за управление на качеството трябва да има вътре. Няма философия в това, нито ние сме го измислили, нито трябва да го измисляме. Водещ: Добре. Благодарим ви. Емил Райнов: Пациентът трябва да е в центъра. Водещ: Но не в центъра на схемите и скандалите. И дано се засилят малко повече медицинските услуги, така че да бъдат в наша полза и да имаме право да преценим дали нашите пари да отидат към конкретното лечебно заведение, ако не сме доволни. Семир Абу Мелих: Точно така. Водещ: Толкова по тази тема. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> 9 януари 2014 г. 09. 01. 2014 г., с. 3 94 шефове на болници са работили за дс Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|