Мотивация за учене-теоретични и приложни аспекти I. Що е мотивация? Мотивация и поведенческата теория за ученето

Психолозите определят мотивацията като вътрешен процес, който активизира, насочва и поддържа поведението в течение на времето т. е. онова, което ни кара да вървиме, не ни оставя на мира и определя къде се опитваме да отидеме. Мотивацията е един от най-критичните компоненти на учението и е сред най-трудните за измерване.

Всички ученици са мотивирани. Въпросът е: Мотивирани да правят какво?. Някои са по-мотивирани да формират социални взаимоотношения или да гледат телевизия, отколкото да вършат изискваното от учителя.Работата на педагога е не да засилва мотивацията като такава, а да открие, да събужда и да поддържа мотивацията на учениците да учат. Самата мотивация е важна не само за да се накарат учениците да се ангажират в академични дейности, но тя детерминира колко те ще научат от изпълняваните дейности или от информацията, която им се предоставя.Учениците,които са мотивирани да научат нещо, използват висши познавателни процеси в ученето и абсорбират и съхраняват по-голям обем информация. Понятието за мотивацията е тясно свързано с принципа, че поведението, което е подкрепяно в миналото, е по-вероятно да се повтори, отколкото поведението, което не е било подкрепяно или което е било наказвано. Всъщност, вместо да използват понятието мотивация, поведенческите теоретици нерядко се фокусират върху степента, до която учениците се научават да вършат свързаната с училище работа, за да получат желаните резултати.