| VIII.Тревожност и постижения
Тревожността е постоянен спътник на обучението. За определени ученици тя сериозно пречи на ученето или представянето, особено на тестове.
Основният източник на тревожност в училище е страхът от провал, а с него и загубата на самооценката. Децата с ниски постижения е особено вероятно да се чувстват тревожни в училище, но те в никакъв случай не са единствените. Има много способни ученици с високи постижения, които също са много тревожни, дори ужасени от възможността да не са съвършени в някоя училищна задача.
Учителите могат да прилагат определени стратегии, за да намалят отрицателното въздействие на тревожността. Необходимо е да се създаде климат в класната стая, атмосфера на приемане, комфорт и липса на конкуренция. Да се дава на учениците възможност да коригират грешките или да подобряват работата си, преди да я предадат. По време на тестиране учителите трябва да избягват времевия натиск, да дават на учениците достатъчно време, за да завършат теста и да проверят работата си. Тестовете, които започват с лесни задачи и постепенно въвеждат по- трудните, са по-добри за тревожните ученици, както и тестовете със стандартен формат на прости отговори.
IX.Вътрешна и външна мотивация. Как могат учителите да засилват вътрешната мотивация?
За учениците любимият им предмет има достатъчна вътрешна стимулна стойност, за да ги мотивира да учат. Вътрешната мотивация на учениците обаче обикновено спада през годините в прогимназията. По тази причина училищата прилагат различни външни стимули, награди за учене, които могат да се простират от похвали през оценки до признание.
Сподели с приятели: |
