VII.Заучена безпомощност и атрибутивен тренинг

Заучената безпомощност е възприятието, че независимо от това какво прави човек той е обречен на провал или неефективност: Нито едно от моите действия няма значение. В академичната среда също така тя може да е свързана с вътрешно, стабилно обяснение на неуспеха: Провалям се, защото съм глупав и това означава, че винаги ще се провалям.

Възможно е заучената безпомощност да възниква от възпитанието на детето, но и от непоследователната, непредвидима употреба на наградите и наказанията от страна на учителите.Те трябва да са в състояние да предотвратят или да облекчат заучената безпомощност, като дават на учениците възможности да успяват на малки стъпки и най-важното последователни очаквания и проследяване.

Общи принципи, полезни за всички ученици и особенно за тези, които са демонстрирали склонност да приемат провала: