Мотиви към присъда 3 от 11. 05. 2016г., постановена по нчхд №198/ 2015г по описа на Районен съд град П
Изтегляне 164.99 Kb.
|
| Мотиви към присъда 3 от 11.05.2016г., постановена по НЧХД № 198/ 2015г. по описа на Районен съд град П. .
Постъпила е тъжба от М. А. Ф., с адрес: село Ч. , С. област, ул. „Г. Д.” , с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Д. А. Н. от АК – В., със съдебен адрес: град П. , С. област, ул. „Ал. .” , срещу И. Д. Ц., с адрес: село Ч. , С. област, ул. , за престъпления: 1. по чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 20.07.2015г. около 23.30 часа, в с. Ч. на центъра на селото, пред кафе заведение, е причинил на тъжителя лека телесна повреда, с разстройство на здравето, изразяваща се в „разкъсно-контузна рана с оток, кръвонасядане и подкожен хематом в лявата теменна област; двойно яйцевидно кръвонасядане по задната повърхност на шията; охлузвания по лявата повърхност на шията; оток и кръвонасядане на първи пръст на лявата ръка»; 2. по чл. 146, ал. 1 от НК – за това, че На 20.07.2015г. около 23.30 часа, в с.Ч. на центъра на селото, пред кафе заведение, се е обърнал към тъжителя и е казал в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи: „ще ти .”. С тъжбата е предявен граждански иск в общ размер на 2 500 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане за деянията по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, подробно уточнен по пера и размери. В съдебно заседание тъжителят М. А. Ф., чрез повереника си адвокат Д. А. Н. от АК – В., поддържа тъжбата си и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по внесените обвинения и да му се наложат съответните наказания към максимума, предвиден в НК. В съдебно заседание тъжителят М. А. Ф., чрез повереника си адвокат Д. А. Н. от АК – В., поддържа предявения граждански иск и моли същия да бъде уважен, ведно със законните последици. Подсъдимият И. Д. Ц. в съдебно заседание на 20.01.2016г. /л. 65 – л. 71/ заявява, че разбира обвинението, дава обяснения по случая, твърди, че няма нищо вярно в тъжбата и на този ден тъжителят и неговите приятели са го нападнали и са му нанесли побой в с. Ч. , на центъра на селото, пред въпросното кафе заведение. С молби от 24.11.2015г., 09.12.2015г. и 19.04.2016г., подсъдимият И. Д. Ц. е заявил изрично, че не желае да присъства в съдебните заседания по делото. /л. 58, л. 59, л. 94/ Адвокат Н. З. от САК – служебен защитник на подсъдимия, пледира Ц. да бъде признат за виновен по внесените обвинения и му се наложат наказания към минимума, предвиден в НК, и предявеният граждански иск да бъде уважен по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, ведно с доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна: Тъжителят М. А. Ф. и подсъдимият И. Д. Ц. живеят в село Ч. , С. област, познават се отдавна, имали стари конфликти, заедно били подсъдими по наказателно общ характер дело за кражба в Районен съд гр. П. и по този повод имали неуредени отношения помежду си. На 20.07.2015г. около 23.00 часа вечерта тъжителят посетил заедно със свои приятели, свидетелите П. С. И. и Цветко Д. Т., кафе заведение на центъра в с. Ч. да се почерпят. Свидетелите пристигнали в заведението пеша, а тъжителят пристигнал с мотор на негов приятел от гр. И., паркирал го в улицата зад заведението и отишъл на масата при приятелите си. Времето било топло и те седнали на една маса отвън пред заведението, поръчали си кафе и сокове, и никой от тях не е консумирал алкохол. По това време в същото заведение, на друга маса отвън, подсъдимият празнувал именния си ден с друга компания, около десетина човека. В заведението всичко било нормално и спокойно, двете компании не били на съседни маси и нямало повод за конфликт. След около 10 минути тъжителят и приятелите му чули шумове от улицата зад заведението, която се ползвала като паркинг и понеже масата била по – встрани, имали пряка видимост към въпросния паркинг. Тъжителят и свидетелите И. и Т. видели, че подсъдимият И. Ц. удря с едно дърво по мотора на М., дървото приличало на бухалка или щека за билярд, било с дължина около 80 см. - 1 метър, подсъдимият нанесъл няколко удара на мотора и дървото се разцепило. Тъжителят станал от масата, отишъл при подсъдимия и го попитал какво прави. Подсъдимият напсувал тъжителя „ще ти .” и казал ”ти ли ще ме съдиш, ти ли ще ми ставаш свидетел”, след което ударил тъжителя с дървото по главата, вляво по темето, от удара тръгнала кръв по главата на М. и от раната стърчали трески от дървото. Подсъдимият нанесъл на тъжителя и втори удар, целейки се в главата, но тъжителят вдигнал лявата си ръка да се предпази и удара попаднал в пръстите му, при което пострадал първия пръст. Подсъдимият нанесъл на тъжителя и трети удар, целейки се в главата, при което тъжителят се предпазил и удара попаднал в тила му- задната повърхност на шията. Свидетелите И. и Т. се намесили и отделили тъжителя от подсъдимия, при което Ц. извикал неговата компания с думите „елате, елате”. Приятелите на подсъдимия скочили и тогава свидетелите и тъжителят се разбягали, за да не стане меле и да се предотврати по – нататъшен конфликт. След случилото се тъжителят и свидетелите се прибрали по домовете си. Другата компания на подсъдимия Ц. останала да празнува в заведението. Свидетелят А. Ф. /баща на тъжителя/ на същия ден вечерта се прибрал от работа в дома си и малко след полунощ се прибрал и сина му М., който бил целия в кръв по главата. Свидетелят Ф. попитал сина си какво е станало и М. му обяснил, че И. Ц. го е удрял в главата с дърво и му е потрошил мотора. Свидетелят завил главата на сина си с тениска и се обадил в полицията. На подадения сигнал дошли двама полицаи и всички отишли на мястото на инцидента, където видели потрошения мотор, дървото също било до мотора и било разцепено като треска, с дължина около 50-60 см. След това свидетелят Ф. завел сина си до „Бърза помощ” гр. П. , където му била оказана медицинска помощ. На другия ден тъжителят посетил „Съдебна медицина” гр. С. , където бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение. Около една седмица след инцидента, тъжителят се оплаквал от раните си. След инцидента тъжителят споделил с баща си, че подсъдимият ходел на местоработата му и го заплашвал. Свидетелите И., Т. и Ф. установяват, че подсъдимият не се ползва с добро име в селото, има славата на разбойник, краде и е конфликтна личност. По повод на случилото се тъжителят подал жалба в Районна прокуратура гр. П. на 23.07.2015г. и била образувана прокурорска преписка № 675/ 2015г. по описа на Районна прокуратура гр. П. . Видно от приложената прокурорска преписка № 675/ 2015г. на РП гр. П. , че същата съдържа обяснения на лицата, имащи отношения по случая; съдебномедицинско удостоверение, издадено на тъжителя; фиш за спешна помощ от 21.07.2015г., издаден на тъжителя; амбулаторен лист от 21.07.2015г. на д-р В., издаден на тъжителя; протокол за предупреждение по ЗМВР на лицето И. Д. Ц.. Установи се безспорно по делото, че на инцидента са присъствали свидетелите И., Т., лицето П. Т. и компанията на подсъдимия Ц., който пред настоящата инстанция не пожела да ангажира гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло като достоверни показанията на свидетелите – очевидци И. и Т., които са трети незаинтересовани лица в процеса, техните показания са последователни и непротиворечиви, установяват факти и обстоятелства, които те лично са наблюдавали и възприели, няма съществени различия в показанията им и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото, включително и с обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното заседание на 20.01.2016г. Съдът кредитира изцяло като достоверни и показанията на свидетеля Ф., който не е очевидец на случая и е баща на тъжителя, поради което е заинтересован да свидетелства в полза на сина си, но като цяло неговите показания също са последователни и непротиворечиви, установяват факти и обстоятелства, които са се случили след инцидента, няма съществени различия между неговите показанията и показанията на другите двама свидетели – очевидци, и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. Подсъдимият Ц. обяснява в съдебно заседание на 20.01.2016г. /л. 65 – л. 71/, че на въпросната дата и час действително е бил в кафе заведение в центъра на село Ч. , бил е на маса отвън и е празнувал именния си ден с приятели, като са консумирали алкохол, а компанията на тъжителя е била на отделна маса. Подсъдимият Ц. обяснява, че в един момент е излезнал зад заведението при паркирания мотор на М., за да се види с един приятел и там е бил нападнат от компанията на тъжителя, нанесен му е побой, блъснали го и той паднал върху мотора, не е носел дърво в ръката си и неговите приятели станали да го защитават, при което двете компании се били взаимно. Подсъдимият Ц. обяснява, че от побоя е имал синини под очите, но не е търсил медицинска помощ, няма медицинско удостоверение и повод за случилото се между него и М. са стари конфликти, двамата са били подсъдими по наказателно дело в Районен съд гр. П. и след това дело се влошили отношенията им. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ц. в контекста на останалите събрани доказателства по делото и доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, като в по – голямата си степен те са негова защитна позиция. Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза, депозирано от вещото лице д-р Й.Г.Й. /л. 62 и л. 63/, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание на 20.01.2016г. /л. 65 – л. 71/, че от медицинската документация по делото и от освидетелстването на тъжителя се установява, че на М. Ф. са причинени следните наранявания: разкъсно-контузна рана с оток, кръвонасядане и подкожен хематом в лявата теменна област; двойно яйцевидно кръвонасядане по задната повърхност на шията; охлузвания по лявата повърхност на шията; оток и кръвонасядане на първи пръст на лявата ръка. Видно е от заключението, че констатираните травматични увреждания се дължат на удар с твърд предмет с продълговата контактна повърхност, а охлузванията насочват и за неравна повърхност на въздействания предмет. Видно е от заключението, че горните наранявания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, нараняванията са отзвучали без последици за здравето на пострадалия за около 5-7 дни от датата на травмата. Видно от представената характеристика на подсъдимия И. Д. Ц. /л. 95/, че същият не се ползва с добро име в обществото т. е. налице са недобри характеристични данни. Видно от справка за съдимост 8/ 05.02.2016г. на Бюро „Съдимост” при Районен съд гр. П. , че И. Д. Ц. има девет минали осъждания, по някои от които му е налагано наказание „лишаване от свобода”, които е изтърпял ефективно и в момента също търпи ефективно наказание „лишаване от свобода”. /л. 88 – л. 91/ Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите И., Т. и Ф., както и обясненията на подсъдимия. Съдът констатира различия между показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и непротиворечиви, тъй като същите установяват само факти и обстоятелства, които лично са възприели. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия дотолкова, доколкото същите кореспондират със свидетелските показания на свидетелите И., Т. и Ф., и в контекста на останалия събран доказателствен материал по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По отношение на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че при описаната фактическа обстановка в тъжбата, подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Установи се по делото, че на 20.07.2015г. около 23.30 часа, в с. Ч. на центъра на селото, пред кафе заведение, подсъдимият И. Д. Ц. е причинил на тъжителя М. А. Ф. лека телесна повреда, с разстройство на здравето, изразяваща се в „разкъсно-контузна рана с оток, кръвонасядане и подкожен хематом в лявата теменна област; двойно яйцевидно кръвонасядане по задната повърхност на шията; охлузвания по лявата повърхност на шията; оток и кръвонасядане на първи пръст на лявата ръка». Горните изводи на съда се основават на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изводите на съда се основават най – вече на показанията на свидетелите – очевидци И. и Т., които са трети незаинтересовани лица в процеса, техните показания са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни. Тези свидетели единствени установяват в показанията си какво точно се е случило между страните по делото на 20.07.2015г. около 23.30 часа вечерта в центъра на село Ч. , пред кафе заведение и от техните показания се доказва фактическата обстановка, описана в тъжбата, доказва се механизма и начина на причинените увреждания на тъжителя, и авторството на деянието. Съдът кредитира изцяло като достоверни и показанията на свидетеля Ф., който не е очевидец на случая и е баща на тъжителя, поради което е заинтересован да свидетелства в полза на сина си, но като цяло неговите показания също са последователни и непротиворечиви, установяват факти и обстоятелства, които са се случили след инцидента, няма съществени различия между неговите показанията и показанията на другите двама свидетели – очевидци, и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. В тежест на частния тъжител е да докаже внесеното обвинение с тъжбата, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Изводите на съда се основават и на заключението на съдебно – медицинската експертиза, в което вещото лице специалист – травматолог, след запознаване с медицинската документация по случая и след преглед на тъжителя, безспорно установява механизма и начина на причинените увреждания на тъжителя, характера на причинените увреждания, претърпените болки и страдания и техния интензитет, оздравителния период и последиците за здравето на пострадалия. Събраните по делото писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № I – 228/ 2015г., фиш за спешна медицинска помощ от 21.07.2015г. на ЦСМП гр. П. и амбулаторен лист от 21.07.2015г. на д-р В. /л. 11 – л. 13/ доказват, че на посочените дати са констатирани от медицинските специалисти посочените увреждания на тъжителя. От обективна страна изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразяващи се в нанасянето на удари с дърво от подсъдимия по главата, тила – задната част на шията и лявата ръка на тъжителя, като престъплението е довършено. Съдът отчита и обстоятелството, че два от ударите с дърво са били нанесени на жизнено важен орган – главата на тъжителя, което би могло да има фатални последици за него и само предпазните действия, които тъжителят е предприел с лявата си ръка, както и намесата на свидетелите – очевидци са го спасили от по – тежки последици и евентуален фатален изход. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Установи се, че тъжителят не е провокирал подсъдимия и не е отвърнал веднага със същата такава телесна повреда на подсъдимия, за да може да намери приложение института на реторсията. Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия, незачитане от негова страна на установените норми в обществото за зачитане телесната неприкосновеност на личността, старите конфликти между тъжителя и подсъдимия и неуредените отношения между тъжителя и подсъдимия по повод наказателното дело в Районен съд гр. П. , като съдът намира, че не следва по този начин да уреждат отношенията си. Като оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита миналите осъждания на подсъдимия, недобрите характеристични данни за неговата личност и липсата на критично отношение към извършеното. Съдът не констатира наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват по един безсъмнен начин, подкрепени от събраните доказателства по делото. Ето защо, след като е осъществен съставът на престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да му се определи справедливо наказание. По отношение наказанието на подсъдимия И. Д. Ц.. За престъплението извършено от подсъдимия по чл. 130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил алтернативно две наказания – „лишаване от свобода” до две години или „пробация”. При определянето на наказанието съдът взима предвид обществената опасност на извършителя и на деянието, начина на извършването, наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на извършеното престъпление от подсъдимия И. Д. Ц. съдът счита, че следва да му наложи наказание по първата алтернатива, предвидена в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което е малко над минимума по закон. По отношение на подсъдимия Ц. не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК и така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, на основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът счита, че така наложеното наказание е съобразено с разпоредбите на закона, със сравнително невисоката степен на обществена опастност на деянието и със сравнително високата обществена опасност на дееца, наличието на оттегчаващи вината обстоятелства – миналите осъждания на подсъдимия, недобрите характеристични данни за неговата личност и липсата на критично отношение към извършеното, както и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че така наложеното наказание ще изиграе ролята за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за индивидуална и генерална превенция. По отношение на гражданския иск. С оглед събраните доказателства по делото, наличието на причинна връзка между извършеното деяние от подсъдимия по чл. 130, ал. 1 от НК и реално претърпените неимуществени вреди от тъжителя – болки и страдания във връзка с нанесените телесни увреждания, както и изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за репариране на неимуществените вреди от непозволеното увреждане следва да бъде присъдена сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/ - /по 250.00 лева за всяко едно от уврежданията/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 20.07.2015г. до окончателното й изплащане. Ето защо гражданският иск следва да бъде уважен в този размер като основателен и доказан, ведно със законните последици. В останалата част над уважения размер до предявения пълен размер от 2 000.00 лева /две хиляди лева/, съдът намира иска за прекалено завишен и същия следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че при описаната фактическа обстановка в тъжбата, подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Установи се по делото, че на 20.07.2015г. около 23.30 часа, в с.Ч. на центъра на селото, пред кафе заведение, подсъдимият И. Д. Ц. се е обърнал към тъжителя М. А. Ф. и е казал в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи: „ ще ти .”. Горните изводи на съда се основават на събраните по делото гласни доказателства. Изводите на съда се основават най – вече на показанията на свидетелите – очевидци И. и Т., които са трети незаинтересовани лица в процеса, техните показания са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. Тези свидетели единствени установяват в показанията си какво точно се е случило между страните по делото на 20.07.2015г. около 23.30 часа вечерта в центъра на село Ч. , пред кафе заведение и от техните показания се доказва фактическата обстановка, описана в тъжбата, казаните обидни думи и авторството на деянието. В тежест на частния тъжител е да докаже внесеното обвинение с тъжбата, което съдът намира за доказано в настоящия процес. От обективна страна изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразяващи се в изричането на обидните думи „ще ти .”, които думи са казани в присъствието на тъжителя, като тези думи са унизителни за честта и достойнството му. По този начин подсъдимият в недопустима от закона форма е изразил негативното си отношение към тъжителя, тъй като използваните думи, които съгласно общоприетите морални норми на човешкото общуване, имат обективно унизителен характер. Казаните думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителя, изхождат директно от подсъдимия. Престъплението е довършено, тъй като унизителните думи за честта и достойнството са възприети от тъжителя. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е изразил по един непристоен начин негативна оценка за личността на тъжителя, с което е унизил честта и достойнството му. Установи се, че тъжителят не е провокирал подсъдимия и не е отвърнал веднага със същата обида на подсъдимия, за да може да намери приложение института на реторсията. Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия и незачитане от негова страна на установените норми в обществото за зачитане честта и достойнството на всеки човек, старите конфликти между тъжителя и подсъдимия и неуредените отношения между тъжителя и подсъдимия по повод наказателното дело в Районен съд гр. П. , като съдът намира, че не следва по този начин да уреждат отношенията си. Като оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита миналите осъждания на подсъдимия, недобрите характеристични данни за неговата личност и липсата на критично отношение към извършеното. Съдът не констатира наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват по един безсъмнен начин, подкрепени от събраните доказателства по делото. Ето защо, след като е осъществен съставът на престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да му се определи справедливо наказание. По отношение наказанието на подсъдимия И. Д. Ц.. За престъплението извършено от подсъдимия по чл. 146, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева. При определянето на наказанието съдът взима предвид обществената опасност на извършителя и на деянието, начина на извършването, наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на извършеното престъпление от подсъдимия И. Д. Ц. съдът счита, че следва да му наложи наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/, в полза на бюджета на съдебната власт, което е към минимума по закон. Съдът счита, че така наложеното наказание е съобразено с разпоредбите на закона, със сравнително невисоката степен на обществена опастност на деянието и със сравнително високата обществена опасност на дееца, наличието на оттегчаващи вината обстоятелства – миналите осъждания на подсъдимия, недобрите характеристични данни за неговата личност и липсата на критично отношение към извършеното, както и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че така наложеното наказание ще изиграе ролята за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за индивидуална и генерална превенция. Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК и следва да допусне кумулация на наложените по – горе наказания, като следва да определи едно общо наказание за горните две престъпления и следва да наложи най – тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, на основание чл. 61, т. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед събраните доказателства по делото, наличието на причинна връзка между извършеното деяние от подсъдимия по чл. 146, ал. 1 от НК и реално претърпените неимуществени вреди от тъжителя във връзка с нанесената обида, както и изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за репариране на неимуществените вреди следва да бъде присъдена сумата от 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на даянието 20.07.2015г. до окончателното й изплащане. Ето защо гражданският иск следва да бъде уважен в този размер като основателен и доказан, ведно със законните последици. В останалата част над уважения размер до предявения пълен размер от 500.00 лева /петстотин лева/, съдът намира иска за прекалено завишен и същия следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение на разноските. Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. Д. Ц. следва да заплати на тъжителя М. А. Ф. направените разноски по делото в размер на 795.00 лева /седемстотин деветдесет и пет лева/. Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 2 от Тарифа за държавните такси по ГПК, подсъдимият И. Д. Ц. следва да заплати по сметка на Районен съд град П. сумата от 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса върху уважения граждански иск. Водим от горното П. районен съд постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Каталог: uploads -> acts -> nakazatelni nakazatelni -> Мотиви: по нох дело / 2011 година по описа на Е. районен съд Изтегляне 164.99 Kb. Сподели с приятели:
|