Мотиви към присъда №98 от 07. 06. 2016г., постановена по нохд №171/ 2016г по описа на Районен съд П

Подсъдимият Т.В.Б. заявява пред съда, че разбира обвинението, не се признава за виновен, дава обяснения по делото и моли да бъде оправдан.

Адвокат Г.Ц. от САК – служебен защитник на Б., пледира подсъдимия да бъде признат за невинен по внесеното обвинение за престъпление чл. 194, ал. 1 от НК.

Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, ведно с доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.04.2015 г. пострадалият Н.В.К. *** получил пенсията си и пенсията на съпругата си Р.В., след което отшъл в заведението «Б.» в гр. П., къдато консумирал ракия. От там отишъл в заведението, находящо се на площад „С.", където също употребил ракия. Докато се намирал в заведението „С.", бил забелязан от подсъдимия Т.В.Б., който се намирал на друга маса в същото заведение, заедно със свидетелката В.А.Б. ***. Към Б. и В. в заведението се присъединила и свидетелката Р.Б. – дъщеря на В.. Когато пострадалият К. излязъл от заведението, подсъдимият Б. тръгнал след него, придружаван от свидетелките Б.. Тримата видели, че К. пазарува в хранителен магазин на същия площад «С.». След като К. излязъл от магазина и тръгнал към дома си, на мост на река „С.", бил пресрещнат от подсъдимия Т.Б. и свидетелката В.Б., които се възползвали от пияното състояние на пострадалия и пребъркали джобовете му. К. усетил, че някой му бърка в джобовете, но не могъл да предприеме някакви действия, защото носил със себе си покупки, а и поради възрастта си и употребеното количество алкохол, не могъл да окаже съпротива. От джобовете на пострадалия К., подсъдимият Б. и Б. взели общо 174.60 лева, които разделили помежду си. След намеса на органите на полицията, на 08.04.2015 г., Т.Б. предал с протокол да доброволно предаване една банкнота от 50.00 лева и 2 банкноти по 10.00 лева, общо 70.00 лева, които били върнати на пострадалия. На досъдебното производство Б. изразил намерение да възстанови цялата сума, но до момента не го е направил. Срещу В.Б. има образувано отделно досъдебно производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за този случай.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Б. като негова защитна позиция, а различията в свидетелските показания се дължат на обстоятелствата, че всеки от разпитаните свидетели установява онези факти и обстоятелства, които обективно е могъл да възприеме, в зависимост от това, къде се е намирал по време на деянието. Свидетелката Р.В. не е очевидец на случилото се и установява факти и обстоятелства след случая, както и че подсъдимият е ходил лично в дома им да върне останалата част от отнетата сума, но те са отказали да вземат парите. Различията в показанията на свидетеля К., дадени на ДП и на съдебното следствие, съдът приема, че се дължат на напредналата му възраст и употребеното количество алкохол, както и на изминалия период от време, поради което съдът ги кредитира в контекста на останалите събрани гласни доказателства и доколкото кореспондират със същите. Съдът кредитира показанията на свидетелките В. и Р. Б. в контекста на останалите събрани гласни доказателства, тъй като те не биха установявали факти и обстоятелства в тяхна вреда и са заинтересовани да твърдят, че В. не е участвала в извършване на деянието. Видно от свидетелството за съдимост, че подсъдимият е с чисто съдебно минало. Подсъдимият Б. е с добри характеристични данни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че подсъдимият Т.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК – на 07.04.2015 г. около 18.30 часа в гр. П., на мост на река „С." е отнел чужди движими вещи - 174.60 лева /сто седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ от владението на Н.В.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразяващи в отнемането на сумата от 174.60 лева, прекратяване на фактическата власт на собственика върху тях и присвояването им. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия и стремеж към противоправно облагодетелстване. Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства незавидното материално състояние на подсъдимия, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Съдът отчита като оттегчаващи отговорността обстоятелства липсата на критично отношение към извършеното. Причините и условията ,довели до извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимия, явното незачитане на законите в РБ и желанието за облагодетелствуване по неправомерен начин. Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват по един безсъмнен начин. Подсъдимият е лишил владелеца от фактическата власт върху вещите и е установил своя такава, с което е осъществил изпълнителното деяние на кражбата. Съдът кредитира събраните по делото доказателства. След като е осъществен състава на престъплението следва да се ангажира отговорността на извършителя и да му се определи справедливо наказание. При определянето му съдът взима предвид обществената опасност на извършителя и на деянието, размера на отнетото, начина на извършването, както и смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на извършеното деяние съдът налага на подсъдимия Т.В.Б. наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, което е към минимума по закон, което не следва да изтърпи ефективно, тъй като към момента на извършване на деянието е с чисто съдебно минало. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отлага изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. По този начин съдът счита, че ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за индивидуална и генерална превенция.

По делото няма направени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.