Мотиви към присъда по нчхд №186/2015 година по описа на епрс



Дата26.10.2018
Размер97.31 Kb.
#101072

МОТИВИ


към присъда

по НЧХД № 186/2015 година

по описа на ЕПРС

С тъжбата си от 31.07.2015 г. частната тъжителка М. С. С., ЕГН ********** от гр.С. , ж.к., бл., вх.А, ет.7, ап.20 е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А. И. И., роден на ……… г. в гр.Елин Пелин, българин, български гражданин, живущ в с.Н. , Софийска област, неженен, със средно образование, неосъждан, работи като ………….в „…………..г”, ЕГН **********, за това, че: За времето от края на месец май 2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на различни населени места в страната в условията на продължавано престъпление се е заканил на М. С. С., ЕГН **********, изпращайки й от мобилния си телефон заплашители текстови съобщения - текстово съобщение /SMS/, публикувал е нейни лични данни и снимки в сайтовете „Елмаз” и „Гепи ме”, отправял й заплахи за наказание, като тези закани би могло да възбудят основателен страх за осъществяването им, както следва:

1. В периода от месец май 2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на с.Н. , Софийска област и гр.С. се заканил на М. С. С., ЕГН ********** с престъпление срещу личността й, изпращайки й от мобилния си телефон заплашители текстови съобщения – SMS, както следва: „Ще станеш известна и няма да ме познаваш кукло… ако не искаш да излезеш с мен, ще ти се иска да беше излезнала”; „Сега спиш, но нощта е дълга… нищо не се знае… ще ме споменаваш много сигурен съм… може по-често да си боядисваш косата, знае ли човек”; „Ти ще си винаги…, поздрави адаша… часовника тиктака и времето свърши и почващ да го духаш кукло”; „ С много хубава пола си днес, ще се видим днес в късния следобед кукло, аз съм тук и ще те видя”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканите му.

2. В периода от 11.07.2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на с.Н. , Софийска област и гр.С. се заканил на М. С. С., ЕГН ********** с престъпление срещу личността чрез публикуване на данни за тъжителката на страниците на интернет сайтовете «Елмаз» и «Гепи ме» и това довело до денонощен телефонен тормоз от ползвателите на усулгите на сайта спрямо тъжителката, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканите му – престъпление по чл.144, ал.1 вр. чб.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител чрез повереника си адв.Милев поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинениe, като счита същото за доказано от събраните доказателства. Моли подсъдимият да бъде осъден, а предявеният граждански иск уважен в пълен размер от 3000.00 лева за причинените на доверителката му неимуществени вреди.

Подсъдимият А. И. И. не се признава за виновен, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Адв.Иванова – защитник на подсъдимия А. И. И., пледира подзащитния й да бъде оправдан, а предявения граждански иск отхвърлен, тъй като в конкретния случай по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението за което претендира частната тъжителка. Излага подробни доводи относно несъставомерността на деянието от обективна и субективна страна и недоказаност на обвинението. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:



ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

След като съобрази поотделно и в съвкупност писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели, изложеното в тъжбата, доводите и становищата на процесуалния представител на тъжителя и на защитата на подсъдимия, съдът прие за установено следното: Безспорно е, че страните по делото били в близки интимни взаимоотношения, но в последствие се разделили и отношенията им се обострили. От показанията на свидетелката Л. К. М.се установява, че на неустановена дата през месец юли 2015 г. излизайки с частната тъжителка М. С. С. от спортна зала, находяща се в гр.С. , подсъдимият ги пресрещнал на улицата и започнал да заплашва тъжителката, че ще направи живота й черен, като отправял заплахи и за семейството й. Свидетелката твърди, че не си спомня конкретните заплахи, но били в този смисъл. Заявява, че е присъствала и на случаи, през месец юли 2015 г., когато подсъдимият се обаждал по телефона на частната тъжителка и също й отправял заплахи. Свидетелката пояснява, че не е чувала какво точно казва подсъдимия, но частната тъжителка и сестра й често й се оплаквали от заплахите и притесненията, които им причинявал. Сочи също така, че не е била свидетел на други случаи на упражняван тормоз от страна на подсъдимия спрямо частната тъжителка.



От своя страна свидетелката Г.Б.В. също разказва за случай в гр.С. , при който на излизане от залата за тренировки заедно с частната тъжителка, на улицата ги чакал подсъдимият, който бил употребил алкохол и се държал агресивно, като държал сметка на тъжителката, че не му вдига телефона. Свидетелката му обяснила, че това не е начина за решаване на проблема и той си тръгнал, като пояснява, че при тази среща са били само те двете с тъжителката М. и подсъдимия, друг не е имало с тях. Свидетелката В. разказва и за случай, при който била заедно с тъжителката в провинцията, като подсъдимият й звънял по телефона и й изпращал от личния си телефон цяла нощ есемеси. Всичко това притесявало много тъжителката. Тя дори й споделила, че в един момент започнали да й звънят непознати от сайтовете за запознанства „Адам и Ева”, „Гепи ме” и „Елмаз” и това много я притеснявало, поради което я посъветвала да се обърне към адвокат за разрешаване на проблема и да напише молба за прекратяване на регистрацията в сайтовете. Регистрациите били изтрити, а след подаване на молбата в съда, подсъдимият спрял да се обажда на тъжителката. Свидетелката сочи, че М. й споделила, че от снимките, които са били публикувани в сейтовете, смята, че именно подсъдимият е направил регистрациите, тъй като само той имал тези нейни снимки. По делото е разпитана и свидетелката С. С. Я. – сестра на частната тъжителка, която сочи, че след прекратяване на връзката от страна на сестра й с подсъдимия през лятото на 2015 г., последният започнал да я тормози с изпращане на есемеси, обаждания по телефона, регирстрации в сейтове за запознанства като „Гепи ме” и „Адам и Ева”. Свидетелката заявява, че частната тъжителка й е показвала и заплашителните есемеси, които подсъдимият й изпращал, които били в следния смисъл: „Ще ти побелее косата кукло, ще станеш много известна, ти ще видиш, ще ме споменаваш по-често отколкото си мислиш и ще мислиш за мене по често отколкото ти се иска, наричал я курво, кучко и кукло”. Свидетелката Янкова заявява, че това се случвало през месец юли 2015 г. и този тормоз направил сестра й сприхава, нервна и притеснена. От разпита на свидетелите Н. И. В., А.Ц.Д. и Й. П. Х. се установява, че познават добре подсъдимия и тъжителката и им е известно, че са били в близки интимни отношения, като през месец август 2015 г. връзката им била прекратена. Свидетелките сочат, че не им е известно подсъдимият да е проявявал каквато и да било агресия не само към частната тъжителка, но и към когото и да било и не злоупотребявал с алкохол. Свидетелките сочат, че им е известно, че подсъдимият бил изключително внимателен към частната тъжителка, обгрижвал я, правел й подаръци според възможностите си и не са били свидетели на каквито и да било конфликти между страните по делото, нито А. да е отправял заплахи към тъжителката. Разпитаният по делото свидетел Д. И. С. заявява, че познава подсъдимият, тъй като са приятели, а покрай него и частната тъжителка, като си спомня за случай през юли месец на 2015 г., при който бил заедно с подсъдимия в гр.С. , пили кафе и след това изчакали частната тъжителка да излезе от залата за тренировка. При излизането от спортната зала, подсъдимият отишъл да говори с М., която била с още една жена. Двамата провели някакъв разговор на тротоара на улицата, след което частната тъжителка си тръгнала с придружаващата я жена. След като се качили в лекия автомобил, подсъдимият казал, че отново иска да говори с частната тъжителка и затова отишли на спирката, където тъжителката била отново със същата жена. Свидетелят сочи, че и при двата разговора не е чул за какво си говорят подсъдимият и частната тъжителка, но не му направило впечатление да е нервен след срещата. Сочи, че подсъдимият е добър човек и не го е виждал да се ядосва или да проявява агресия, както и да злоупотребява с алкохол. Предвид така изложените свидетелски показания, съдът намира, че в тях липсва единодушие относно обстоятелството дали именно подсъдимият на неустановени дати през месец юли 2015 г. в гр.С. и с.Н. и други населени места в страната е публикувал заплашителни тестови съобщения – SMS от мобилния си телефон и е публикувал лични данни и снимки в сайтовете „Елмаз” и „Гепи ме”, като е отправял заплахи за наказание, като тези заплахи би могло да възбудят у частната тъжителска страх от осъществяването им. Разпитаните по делото свидетели, не потвърдиха категорично при разпита си в съдебно заседание написаното в тъжбата и от показанията им не се установи по безспорен и категоричен начин нито времето, нито мястото на извършване на инкриминираното деяние, нито пък в какво точно се изразява то. Крайно противоречиви са и показанията на свидетелките М. и В., които разказват за случай на заплаха пред спортна зала в гр.С. от страна на подсъдимия И., като свидетелката М. заявява, че на мястото на инцидента е присъствала свидетелката Вукашинова, а свидетелката В. сочи, че освен нея, частната тъжителка и подсъдимия не е имало други хора. От друга страна показанията на свидетелят С. също са в противоречие с показанията на двете свидетелки М. и В., поради което съдът не може да формира категоричен извод относно случилото се. Предвид така изложената обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил престъпния състав по чл.144, ал.1 от НК. За да е налице закана спрямо личността на едно лице, е необходимо от обективна страна това заканване да е възбудило в пострадалия основателен страх за неговото реално осъществяване. Според настоящият съдебен състав, в случая не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил посочените от тъжителката престъпления. Това е така, тъй като приписаното престъпление следва да бъде достатъчно конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване. За да е съставомерно едно престъпление, то в тъжбата следва да се твърди конкретно престъпление, а не неопределени и неконкретизирани деяния по време, място и състав, какъвто е настоящия случай. Съдът намира, че относно изразите и действията описани в тъжбата липсват конкретни обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за осъществен престъпен състав от подсъдимия, което да се квалифицира съобразно нормата на чл.144, ал.1 от НК – а именно, спрямо тъжителката, имота или близките й да са отправени закани, които би могло да възбудят у нея основателен страх от осъществяването им.

Липсва и субективната страна на престъпния състав на заканата, тъй като не се установи подсъдимият да е извършил описаните в тъжбата деяния и да е налице ясното съзнание у него, че изписаното и изпратено текстово съобщение със съдържащите се в него закани ще възбудят основателен страх у заплашения или че именно подсъдимият е направил регистрации в сайтове, с което е заплашил личността й.

Ето защо настоящият състав намира, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатите му с тъжбата обвинения по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства: електронно писмо, договори с Виваком; свидетелство и справка за съдимост на подсъдимия; Удостоверение № /24.08.2015 г. на „…..” ЕООД; характеристика на подсъдимия, декларация от подсъдимия, справки от мобилните оператори.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият А. И. И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и е невиновен по повдигнатото му обвинение, за това че:

За времето от края на месец май 2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на различни населени места в страната в условията на продължавано престъпление се е заканил на М. С. С., ЕГН **********, изпращайки й от мобилния си телефон заплашители текстови съобщения - текстово съобщение /SMS/, публикувал е нейни лични данни и снимки в сайтовете „Елмаз” и „Гепи ме”, отправял й заплахи за наказание, като тези закани би могло да възбудят основателен страх за осъществяването им, както следва:

1. В периода от месец май 2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на с.Н. , Софийска област и гр.С. се заканил на М. С. С., ЕГН ********** с престъпление срещу личността й, изпращайки й от мобилния си телефон заплашители текстови съобщения – SMS, както следва: „Ще станеш известна и няма да ме познаваш кукло… ако не искаш да излезеш с мен, ще ти се иска да беше излезнала”; „Сега спиш, но нощта е дълга… нищо не се знае… ще ме споменаваш много сигурен съм… може по-често да си боядисваш косата, знае ли човек”; „Ти ще си винаги…, поздрави адаша… часовника тиктака и времето свърши и почващ да го духаш кукло”; „ С много хубава пола си днес, ще се видим днес в късния следобед кукло, аз съм тук и ще те видя”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканите му.

2. В периода от 11.07.2015 г. до 20.07.2015 г. на територията на с.Н. , Софийска област и гр.С. се заканил на М. С. С., ЕГН ********** с престъпление срещу личността чрез публикуване на данни за тъжителката на страниците на интернет сайтовете «Елмаз» и «Гепи ме» и това довело до денонощен телефонен тормоз от ползвателите на усулгите на сайта спрямо тъжителката, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканите му.

Съгласно чл.301 от НПК, присъдата не може да почива на предположения или изолирани доказателства - съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. В случая, не се установи безспорно подсъдимият И. да е извършител на инкриминираните деяния. Констатира се разнородна, противоречива и неконкретизирана фактическа обстановка, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия за невинен.



ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

   По отношение на предявения граждански иск независимо, че подсъдимият е оправдан в настоящото производство, съдът следва да прецени, дали деянието съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, съгласно който е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Анализът на установената и възприета  от съда фактическа обстановка не води до извода подсъдимият да е осъществил действие, което да съдържа елементите и на деликта - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между претърпяната вреда и деянието, вина. От събраните по делото доказателства в никакъв случай не може да се приеме, че с поведението си подсъдимият е причинил неимуществени вреди на гражданския ищец. Не се доказа частната тъжителка да е преживяла неблагоприятни въздействия върху неимуществената си сфера, които да са в резултат, респективно в причинно следствена връзка с деянията на подсъдимия. Ето защо предявеният граждански иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Досежно въведената от подсъдимия претенция тъжителката да му заплати направите по делото разноски, съдът, на основание чл.190 от НПК осъди частната тъжителка М. С. С. да заплати на подсъдимия А. И. И. сумата от 1000,00 лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение на защитника му, видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по делото. По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница