Мотиви към присъда, постановена по н о. Х д. 200/2013 г по описа на Софийския окръжен съд

А. С. Б., роден на **.**.**** г. в гр.И. , обл.Софийска, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.И. , обл.С., ул. , с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за престъпления:

- по чл.115 НК - затова, че на 08.07.2012 г., около 18,30 ч. в гр.И. , обл.С., на ул.”” умишлено е умъртвил другиго – К. Г. М. с ЕГН: *********** и

- по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 НК - затова, че от неустановена дата и месец от 2011 г. до 08.07.2012 г. в имот, находящ се в гр.И. , обл.С., ул. е държал един бр. огнестрелно оръжие – газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „*******”, преправен с монтиране на допълнителна цев, побиращ патрон за огнестрелно оръжие 6,35х16 мм /25 AUTO/, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

На основание чл.76 и чл.84 НПК в съдебното производство са конституирани като частни обвинители и граждански ищци А. К. М. – съпруга на жертвата К. Г. М., Б. К. М. – син жертвата, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си А. К. М., и Е. К. М. – дъщеря на жертвата, и тримата от гр.И. , обл.С..

В съдебното производство са допуснати за съвместно разглеждане предявените от гражданските ищци срещу подсъдимия граждански искове в размер на по 100 000 лв. за всеки от тях, за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени им от смъртта на К. Г. М., съответно техен съпруг и баща, претендирани, ведно със законната лихва от датата на увредата – 08.07.2012 година и до окончателното плащане.

Представителят на С. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 НПК, се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, при което се установява по несъмнен начин деяния, извършени виновно от подсъдимия, за които следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение по чл.115 НК и по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 НК.

Прокурорът предлага на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода около средния размер на предвиденото за извършените престъпления при отчитане на отегчаващи обстоятелства – начинът на извършване на престъпленията и двете минали осъждания на подсъдимия и при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства. С изложените доводи за вида и размера на наказанието прокурорът счита, че за престъплението по чл.115 НК следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от 16 години и 6 месеца и прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, така определеното наказание да се намали с една трета - на 10 години и 6 месеца, а наказанието за престъплението по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 НК да се определи в размер на три години и на основание чл.58а, ал.1 НК да се намали с една трета на две години.

Прокурорът предлага наказанията за извършените престъпления да се групират по реда на чл.23, ал.1 НК, като се определи и наложи общо наказание – по-тежкото измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от 10 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода предлага да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, което до момента на постановяване на присъдата е 1 година и 1 ден.

По предявените граждански искове взема становище да се уважат в пълно предявения размер по отношение на съпругата на жертвата и непълнолетния й син, а по отношение на пълнолетната дъщеря на жертвата – Е. К. М. счита, че гражданският иск е основателен и следва да се уважи в размер на 75 000 лв., като се отчете обстоятелството, че тя е била омъжена и не е живяла в семейството на баща си към момента на смъртта му, а и към настоящия момент, като с тези аргументи счита, че за разликата до пълно предявения размер – 100 000 лв. този иск е неоснователен.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв.Е. П. поддържа обвинението наред с прокурора. Счита, че правилната квалификация на деянието, с което е причинена смъртта на жертвата, е по чл.115 НК, независимо, че деецът го е извършил в състояние на силно раздразнение, за което, според повереника, има данни в съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза. Доводът за несъставомерност на деянието по чл.118 НК се поддържа с твърдението, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, до която се отнася и самопризнанието на подсъдимия, налага от фактическа страна извод, че именно той е инициирал конфликта между него и пострадалия. В тази връзка се изтъква, че разпоредбата на привилегирования състав на престъплението убийство по чл.118 НК би бил приложим, ако силното раздразнение на дееца е било предизвикано от пострадалия, което в случая не е налице.

Повереникът предлага на подсъдимия да се наложи наказание над средния размер за престъплението по чл.115 НК, а именно лишаване от свобода за срок от 18 години, като се отчетат само отегчаващи отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на личността на дееца, изведена от обремененото му съдебно минало и високата степен на обществена опасност на деянието, изведена от употребата от подсъдимия на огнестрелно оръжие във възникналия конфликт. За престъплението по чл.339 НК повереникът също счита, че наказанието следва да се определи над средния размер на предвиденото. Повереникът поддържа, че общото наказание за двете престъпления, с оглед приложението на чл.23, ал.1 НК, следва да се определи в размер на 18 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК да се намали с една трета на 12 години.

По отношение на гражданските искове счита, че следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери, вкл. и по отношение на пълнолетната дъщеря на жертвата, тъй като бащата се е грижил, както за съпругата си и сина си, така и за нея, независимо, че тя е била омъжена.

Защитникът адв.К. И. развива теза за непредпазливо причиняване на смъртта на жертвата от подсъдимия, като липсата на умисъл за извършването на убийство се твърди да е обективирана в обстоятелството, че подсъдимият е бил със семейството си и ако е искал да извърши убийство, не би сторил това пред семейството си и други свидетели.

Алтернативно защитата поддържа, че извършеното от подсъдимия деяние, с което е причинена смъртта на жертвата, следва да се квалифицира по чл.118 НК. В тази насока се твърди, че подсъдимият е извършил убийството в състояние на силно раздразнение, предизвикано от противоправно поведение на жертвата и нейния брат. В тази връзка се твърди, че жертвата и нейния брат- свид.К. М., в пияно състояние, намирайки се близо до дома на подсъдимия и далече от своите домове и носейки ножове и брадви, очевидно са искали да провокират конфликт с подсъдимия, а това от своя страна било обяснимо с предшестващите техни взаимоотношения, когато, преди години, подсъдимият бил пребит от пострадалия К. М.. Твърди се да е доказано, че в случая жертвата пръв е заговорил подсъдимия, започнал да го обижда, извадил нож и се насочил към подсъдимия и семейството му, при което е налице противоправно негово поведение, предизвикало силно раздразнение у подсъдимия, установено от СППЕ и именно в това състояние подсъдимият е извършил деянието. В подкрепа на своите фактически доводи защитата сочи показанията на свидетелите В. Б. и Адрияна Б..

Защитата не оспорва обвинението по чл.339 НК.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия защитата счита, че не следва да се вземат предвид миналите му осъждания, тъй като са далече назад във времето, а същевременно за подсъдимия са събрани добри характеристични данни. Освен това като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на досъдебното производство, с което е улеснил разследването, неговото критично отношение към извършеното и изразеното съжаление за деянието. Счита, че с оглед добрите данни за личността на подсъдимия, обществено оправдано би било наказание 12 години лишаване от свобода, като се отчете превес на смекчаващи обстоятелства, което да се намали с една трета на 8 години, като така определеното наказание от осем години лишаване от свобода следва да се наложи и като общо наказание по чл.23 НК.

По отношение на гражданските искове защитата взема становище да се уважат по справедливост.

Подсъдимият изразява разкаяние за извършеното, заявява, че с действията си е защитавал семейството си и себе си, което по същество се свежда до тезата, че е извършил деянието при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК.

Съдебното следствие е проведено по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализът на събраните в досъдебното производство доказателства налага извода, че самопризнанието на подсъдимия напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно, установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка:

Подс.А. Б. и неговото семейство живеят в ромската махала /кв.И./ на гр.И. . В същата махала живеел и жертвата К. М., заедно със своята съпруга А. М. и непълнолетния им син Б..

Подсъдимият и жертвата К. М. били в лоши отношения по повод конфликт помежду им от преди около две години. При този конфликт подсъдимият получил черепномозъчна травма с нараняване по лицето и затова станал известен с прякора „Г.”.

На 08.07.2012 г., сутринта, подс.А. Б. излязъл от дома си /ул. / с коня и каруцата си, за да прекарва материали. Следобед около 15,00 ч. отишъл до дома на сина си С. Б., заедно със съпругата си А. Б. и дъщеря си В. Б.. Там тримата помагали на строежа на къщата на С. Б.. Около 18,00 ч. тримата си тръгнали с каруцата и коня и се отправили към дома си. В себе си подсъдимият носел газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „******”, преправен с монтиране на допълнителна цев, като в пълнителя на пистолета имало три патрона от неустановен вид. Пистолетът подсъдимият купил още през 2011 г. и оттогава винаги го носел, когато излизал от дома си.

Същият ден, в късния следобед, братята К. и К. М. се отбили в дома на свидетелите А. Я., известен с прякора „К.” и П. С., който се намира на ул.”” в гр.И. . Пострадалият К. М. носел бутилка с бира. Двамата били употребили алкохол преди това. Поискали от свид.П.С. да ги почерпи по една цигара и седнали в двора, пред фургона, в който живеели свидетелите Я. и С.. По това време на двора били и двете дъщери на свидетелите Я. и С..

Около 18,30 ч. подсъдимият с каруцата, прибирайки се към дома си, наближил фургона на свид.Я. и свид.С., на ул.”*****”. К. М. се обърнал към него и го поздравил. Подсъдимият му отвърнал с думите: „Защо ми казваш здравей, като ме направи половин човек?” и спрял каруцата на улицата пред дома на свид.Я., който бил ограден с бодлива мрежа. В следващия момент извадил пистолета си, който бил препасан през колана на панталона му. Насочил оръжието към братята М., които били на отстояние от около 3 до 5 метра от него, натиснал четири пъти спусъка, но пълнителят с трите патрона в него изпаднал на земята и изстрели не били произведени. Свид.Я. се уплашил от тези действия на подсъдимия и задърпал двамата братя М. навътре в двора към фургона. Свид.С. също се уплашила и заедно с двете си деца влязла във фургона. Междувременно свид.Я. се обърнал към подсъдимия и му казал да не стреля, защото ще убие него и някой от семейството му. Пострадалият К. М. успял да се отскубне от захвата на свид.Я. и тръгнал да излиза на пътя, като извадил ножа си, който носел у себе си. Опитал се да премине под мрежата, за да излезе на пътя, като я повдигнал, но единия крачол на панталоните му се закачил за мрежата. В този момент подсъдимият взел от каруцата си метална вила и се насочил към Камен М. и псувайки, го промушил с вилата в областта на лявата лопатка. Пострадалият успял да се извърти и с ножа, който държал, промушил подсъдимия в областта на лявата гръдна половина на гръдния кош.

През това време съпругата на подсъдимия и дъщеря му – свидетелите А. Б. и В. Б. – започнали да замерят с камъни свид.К. М., който последвал брат си. Виждайки, че брат му е наранен от подсъдимия, свид.К. М. извадил брадвичката, която носел у себе си и се насочил към подсъдимия, който успял да се придвижи до каруцата, където били съпругата му и дъщеря му. Тримата се отправили към дома си на ул. .

Междувременно пострадалият К. М. успял да откачи крачола на панталоните си от оградата, изправил се и се затичал по посока ул., минал през моста на канала на ул., продължил по ул.”*****” и ул.”*****” и стигнал до ул.””. На ул.”******”, пред 6 пострадалият К. М. се свлякъл на земята, започнал да плюе кръв. Дотичал и свид.К. М., който клекнал до брат си и хванал с ръце главата му. Дошли свидетелите С. А., М. М. и С. А.. Свид.Кр.М. ги помолил да закарат брат му в болница. Тримата свидетели качили пострадалия К. М. в колата на свид.С. А. и го закарали до болницата в гр.И. , където пострадалият починал. От ФСМП гр.И. в 19,00 ч., същата вечер /08.07.12 г./, е подаден сигнал за случая в ОДЧ – РУП гр.И. /справка – л.71, том І от ДП/.

През това време подс.Б. се прибрал у дома си. Вилата, с която промушил К. М., оставил на двора. Потърсил съседа си – свид.А. С. и му дал пистолета си, увит във вестник, като го помолил да го скрие.

Свид.С. отишъл при майка си – свид.И. С.. Тя вече била чула за инцидента между подсъдимия и жертвата К. М., взела пистолета от сина си и го изхвърлила в двора на подсъдимия, в близост до една барака. По-късно същата вечер /08.07.12 г./, при извършения оглед на местопроизшествие същият пистолет, увит във вестник, е открит в помещение от стопанска сграда – обор, намираща се в имота на подсъдимия на ул. и иззет /протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум – л.л.37-46, том І от ДП/.

След като за случая се разчуло в ромската махала, група роднини на жертвата се стекли пред дома на подсъдимия, където до оградата открили желязна вила, с която предположили, че е убит родственика им К. М. и я взели, а свид.Ю. М. по-късно я предал на разследващите органи /протокол за доброволно предаване – л.86, том І от ДП/.

Подсъдимият бил задържан същата вечер от органите на МВР, след което е откаран за лечение в болницата в гр.И. , а оттам - в болница „С.А.” гр.С. , където останал за лечение една нощ и е изписан на 09.07.12 г. /епикриза – л.л.16 и 17, том ІІ от ДП/.

Данните, установени от огледа и аутопсията на трупа на жертвата /протокол за оглед на труп, придружен с фотоалбум – л.л.63-68, том І от ДП и СМЕ на труп – л.л.3-5, том ІІ от ДП/ установяват следното:

1. На жертвата са причинени две прободни наранявания, локализирани в зоната на лявата лопатка и проникващи в гръдния кош с нараняване на аортата и белия дроб, масивна двустранна аспирация на кръв, въздух и излив на кръв в лявата гръдна половина – хемопневмоторакс в количество на кръвта 2 500 мл, масивен подкожен емфизем вляво, погълната кръв в количество около 850 мл, счупване на лявата лопатка и второ ребро вляво, повърхностна посечна рана на меките черепни обвивки теменно, оток на мозъка и белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, тъмна течна кръв на трупа, точковидни кръвоизливи по серозите, наличие на охлузване в областта на дясната тазобедрена става, липса на други следи от травматични изменения по трупа, освен описаните.

2. Смъртта на жертвата се дължи на остро настъпилата масивна кръвозагуба от прободното нараняване на аортата. В генезата на смъртта е взела участие дихателна недостатъчност, развила се в резултат на прободното нараняване на белия дроб и последвалата масивна двустранна аспирация на кръв.

3. Нараняванията са причинени с предмети с кръгло сечение и остър връх с диаметър около 0,7-08 мм и дължина около 20 см, видно от размерите на раневите канали, като могат да бъдат получени при нанасяне на удар с вила.

Извършената СМЕ /л.л.10-11, том ІІ от ДП/ сочи възможния механизъм на причиняване на уврежданията на жертвата:

- двете прободни наранявания, локализирани в зоната на лявата лопатка и проникващи в гръдния кош с нараняване на аортата и белия дроб, които са в причинна връзка със смъртта на жертвата, както и счупването на лявата лопатка и второ ребро вляво са причинени от действието на предмет с остър връх с кръгла форма на напречното сечение, с диаметър около 0,7-08 мм и дължина около 20 см, какъвто, предвид разстоянието между двете рани, се явяват шиповете /рогата/ на стандартна желязна вила. Двете прободни наранявания са получени едномоментно в резултат на един мушкащ удар, нанесен с такъв инструмент. Направлението на раневите канали, отчетено при изправено анатомично положение на тялото на пострадалия, е отзад – напред и отгоре – надолу;

- посечната рана на меките черепни обвивки, теменно, е причинено от действието на предмет с остър режещ ръб и достатъчна маса. Това увреждане е причинено от един удар с направление отпред-назад при изправено анатомично положение на главата при косо попадение на травмиращия предмет, изводимо от характерното скосяване на предната и подкопаване на задната стена на раната;

- охлузването на дясната тазобедрена става е получено от действието на твърди тъпи предмети и може да се получи при падане на тялото и контакт с терена.

От посочената СМЕ се установява още и следното:

1. Установените прободни наранявания е възможно да бъдат причинени при две хипотези на взаимно положение на телата на подсъдимия и пострадалия:

- първата хипотеза е при положение на нападателят зад пострадалия и замах с вилата отгоре надолу

и

- втората хипотеза е при положение лице в лице, ако пострадалият е бил наведен напред в кръста и замах с вилата отгоре – надолу;

3. Прободните наранявания, причинили пробива на аортата и на белия дроб, са довели до масивната кръвозагуба и хемопневмоторакса вляво и двустранната аспирация на кръв, които са факторите, при чието комбинираното действие е настъпила смъртта на жертвата от сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

4. Смъртта не е настъпила веднага, а за известен период от време след причиняване на прободните наранявания. През цялото време от получаване на уврежданията до настъпването на смъртта пострадалият е бил в съзнание, като е могъл да съзнава и разбира състоянието си и случващото се с него. Нараняванията обаче не са от такова естество, че да предизвикат значителни по интензитет болки, които да определят особено мъчителен за жертвата начин на причиняването им.

5. Не може да се определи последователността на причиняване на уврежданията – прободни и посечни.

6. Не са установени травматични увреждания, сочещи за наличие на борба между пострадалия и нападателя. Липсват и по двамата /жертвата и подсъдимия/ на травматични увреждания, които да могат да бъдат определени като защитни.

Иззета е проба кръв от трупа на жертвата, чието химическо изследване установява съдържание на етилов алкохол в количество 2,30 на хиляда /СХЕ – л.7, том ІІ от ДП/.

От приложената по делото СМЕ /л.15, том ІІ от ДП/ се установява, че на подсъдимия е причинено прободно-порезно нараняване в лявата гръдна половина на гръдния кош, без проникване в гръдната кухина, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняването е причинено от мушкащ удар, нанесен с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът.

Вечерта на 08.07.12 г., във времето от 22,30 ч. до 00,05 мин. на 09.07.12 г., е извършен оглед на местопроизшествие на улиците , „*******”, „” и „” в кв.”*****” /протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум – л.л.26-36, том І от ДП/, при който са установени петна от червеникавокафява материя на моста над канала на ул., по ул.”******” на 1 и на ул.”*****”, от които са иззети отривки. Извършен е и оглед на местопроизшествие на ул.”******” – имота на свид.Я., като пред имота са установени тъмночервеникави петна по почвата, иззети чрез остъргване /протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум – л.л.57-62, том І от ДП/.

Подсъдимият предал доброволно дрехите, вкл. и бельото и обувките, с които е бил облечен и обут към момента на извършване на деянието /протокол за доброволно предаване – л.85, том ІІ от ДП/.

От извършените СМЕ на веществени доказателства /л.л.19-21, 25-26, том ІІ от ДП/ и ДНК експертиза /л.л.34-37, том ІІ от ДП/ се установява, че по изследваните обекти - иззетите отривки от червеникавокафява материя на моста над канала на ул., на ул.”*******” на * и на ул.”*****” - се доказва човешка кръв, а тъмночервеникавите петна пред дома на свид.Я. са от човешка кръв, която произхожда от жертвата К. М.. За иззетата желязна вила бензидиновата реакция, която е ориентировъчна за наличие на кръв, е положителна, но не е определен ДНК профил. По част от дрехите на подсъдимия също се доказва човешка кръв.

От заключението на извършените дактилоскопна и балистична експертизи /л.л.72-75 и л.л.81,82, том ІІ от ДП/, се установява, че иззетият пистолет е преправен газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „*******”, като преправянето на конструкцията се изразява в монтиране на допълнителна цев, побираща патрон за огнестрелно оръжие 6,35х16 мм /25 AUTO/. Пистолетът е годен да произведе изстрел с патрони 6,35х16 мм и в този вид представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.

Извършената съдебнопсихиатрична експертиза /л.л.41-55, том ІІ от ДП/ установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и към момента на извършване на деянията е могъл да разбира свойството и значението им и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият не е осъждан /реабилитиран по чл.88а НК/. Не се събират негативни данни за личността му. Работил като каруцар към община И. , но след претърпяна черепномозъчна травма преди две години, бил освободен от работа. Има пет деца, като най-голямото е на 25 години, а най-малкото е в осми клас. Живее със съпругата си А. и сина си Б. в собствена къща.

Подсъдимият изразява искрено разкаяние за извършеното от него деяние.

Авторството на подсъдимия на деянието, причинило смъртта на пострадалия К. М., механизмът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, се доказват от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 НПК и подкрепено от показанията на свидетелката П. С. – очевидец на деянието: „…Видях как починалото момче прескача през телената мрежа, за да избяга навън, обаче му се закачи крачола и падна. В този момент Г. взе вилата…Последно видях как това момче, дето почина, падна на земята и Г. го намушка…” – л.123, том І от ДП. Очевидец на събитията е станал и свид.А. Я., който не е видял момента, в който подсъдимият е нанесъл удара с вилата на пострадалия, но неговите показания, обсъдени във връзка с показанията на свид.П.С., макар и косвено, също потвърждават версията за авторството на подсъдимия, респ. самопризнанието му: „…Тъй като имам бодлива тел /има се предвид оградата на имота на свидетеля/, Камен мина с единия крак, а с другия се запъна на мрежата и падна, а Грозне, като видя, че Камен падна, го пресече. В това време аз влязох във фургона…повече не съм видял нищо…” – л.л.128, 129 том І от ДП.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и Я., тъй като те детайлно и в подробности пресъздават събитията, на които са станали очевидци, не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и се подкрепят от данните, установени от СМЕ, относно вида и характера на уврежданията, причинени на жертвата К. М. и механизма на причиняването им. Основание да кредитира техните показания съдът намира и в обстоятелството, че тези двама свидетели не се намират в родствени или други близки взаимоотношения със страните по делото, при което могат да се определят като безпристрастни.

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството му на деянието се доказва и от показанията на свидетеля К. М.. Тук следва да се посочи, че показанията на този свидетел не са достоверни и съдът не ги взема предвид в частта им, относно обстоятелството къде е попаднал удара, нанесен от подсъдимия на жертвата – свидетелят сочи, че ударът е нанесен в областта на гърлото на жертвата, което се опровергава от съдебномедицинските експертизи, които категорично установяват, че ударът с вилата е попаднал в областта на лявата лопатка и е проникнал в гръдния кош, засягайки аортата и белите дробове. Съдът не кредитира показанията на свид.Кр.М. и в частта, с която твърди, че най-напред жертвата К. М. е нанесъл удар с нож на подсъдимия, а след това последният нанесъл удара с вилата на пострадалия. В тази част неговите показания се опровергават от показанията на свидетелката П. С. /свидетелката не съобщава пострадалият да е нанесъл удар с нож на подсъдимия преди подсъдимият да го удари с вилата – обстоятелство, което тя непосредствено е възприела/, кредитирани като достоверни с доводите, изложени по-горе. В останалата им част показанията на свид.Кр.М. относно обстоятелствата за време, място и обстановка, при които са протекли събитията, напълно кореспондират на показанията на останалите свидетелите и на данните, установени при извършените огледи на местопроизшествие и затова съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът не дава вяра и на показанията на свид.В. Б., дъщеря на подсъдимия, в частта им, относно обстоятелството, че конфликтът е предизвикан от пострадалият и брат му – свид.Кр.М., които, като видели баща й да минава по улицата, започнали да го псуват, пострадалият Камен М. извадил два ножа срещу баща й и се опитал да го удари, при което баща й паднал, после се изправил и взел вилата. В тези им части показанията на дъщерята на подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите А. Я. и П. С., които съдът кредитира и които установяват обстоятелствата как е възникнал и протекъл конфликта, възприети от съда и изложени по-горе /свид.А. Я.: „…Спря каруцата (подсъдимият) точно на асфалта пред моя двор. Веднага извади пистолет и го насочи срещу нас, обаче гледаше да улучи К.. Аз станах и му казах: „Недей! Прибирай пистолета!”. Като насочи оръжието срещу нас, Г. беше в каруцата. После, като слезе от каруцата, се опита да стреля и натисна пистолета два пъти, като беше насочил пистолета срещу мен. Той натисна спусъка, но изстрел не видях, не съм чул. Аз продължих да се моля на Г. да прибере пистолета…И тогава Г. взе вилата от каруцата, а К. започна да бяга от моя двор…” – л.128, том І от ДП; свид.П. С.: „…Със слизането от каруцата той (подсъдимият) започна да се заяжда с починалото момче…В този момент дъщерята на Г. му подаде една вила. Той не иска вилата, хвърли я в каруцата. Извади пистолет и го насочи към нас…П. на Г. засече…Видях как починалото момче прескача през телената мрежа, за да избяга…В този момент Г. взе вилата и…го намушка – л.л.123, 123, том І от ДП/. В останалата част показанията на свид.В. Б. кореспондират на останалите доказателства по делото и затова съдът ги възприема. Със същите съображения съдът не дава вяра и на показанията на свид.А. Б., съпруга на подсъдимия, в частта им, че първо пострадалият и брат му – свид.Кр.М. започнали да псуват подсъдимия, като пострадалият извадил два ножа, а брат му - секира и се насочили към подсъдимия. В останалата им част показанията на свид.А. Б. кореспондират на останалия доказателствен материал.

Противоречието, относно обстоятелствата за възникването на конфликта и конкретно кой пръв е започнал да заплашва другия и е предприел нападателни действия – подсъдимият или пострадалият, констатирано между показанията на свидетелките В. Б. и А. Б. от една страна и показанията на свидетелите А. Я. и П. С. – от друга, е обяснимо и със стремежа на двете свидетелки В. и А. Ботеви, предвид изключително близката им родствена връзка с подсъдимия – съответно негови дъщеря и съпруга, да изградят защитна версия на подсъдимия. За посочените обстоятелства съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. Я. и П. С., които са доказано безпристрастни.

С изключение на констатираните противоречия, събраните свидетелски показания за останалите обстоятелства кореспондират помежду си, установяват в детайли и в тяхната последователност събитията и подкрепят напълно самопризнанието на подсъдимия.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство /л.л.91-94, том І от ДП/ в частта им, в която същият твърди, че, след като го видели да минава по улицата с каруцата, пострадалият и брат му прескочили оградата на двора на свид.Я., обградили каруцата, като свид.К. М. застанал пред коня, а пострадалият – зад каруцата и се нахвърлили срещу него – пострадалият, държейки два ножа, по един в ръка, а брат му – брадва, посегнали срещу него с оръжията, при което той извадил пистолета, за да ги сплаши, но не го насочвал срещу тях и тъй като те не се стреснали, той взел вилата и започнал да я размахва срещу тях, след което пострадалият се приближил към него с двата ножа, но той успял да издърпа единия, а с другия пострадалият го намушкал в корема, като в този момент към него се приближавал и свид.Кр.М., държейки брадва, при което той намушкал пострадалия с вилата, който в този момент стоял прав срещу него на около два метра от него. В посочените части обясненията на подсъдимия се опровергават от кредитираните показания на свидетелите – очевидци А. Я. и П. С., а освен това обясненията му относно обстоятелството, свързано с взаимното разположение между него и пострадалия в момента на нанасянето на удара с вилата /обяснения на подсъдимия: „…Когато го намушках, Камен стоеше прав, точно срещу мен, на около два метра…” – л.93, том І от ДП/ е недостоверно, опровергава се от СМЕ, която, базирайки се на локализацията на прободното нараняване, нанесено на пострадалия с вилата, отрича възможността това да е станало в положение на нападателя и пострадалия един срещу друг при изправено положение на тялото на пострадалия. В посочените части обясненията на подсъдимия не могат да се ползват като годен доказателствен източник, тъй като са опровергани от други данни по делото и очевидно са проява на опит за изграждане на защитна версия.

В останалата им част обясненията на подсъдимия се подкрепят от другите данни по делото и затова съдът ги използва за изясняване на обстоятелствата по делото като годен доказателствен източник.

От СМЕ се установи по несъмнен начин, че двете прободни наранявания в областта на лявата лопатка на жертвата са причинили смъртта й, при което се установява и пряка причинноследствена връзка между деянието на подсъдимия, с което е причинил тези наранявания и смъртта на жертвата.

Механизмът на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на жертвата, се установява от обясненията на подсъдимия /доколкото той потвърждава да е нанесъл удар на пострадалия с желязна вила/, от показанията на свидетелите П. С. и К. М. и от съдебномедицинските експертизи. В частност съдебномедицинската експертиза на л.л.10-11, том ІІ от ДП, установява обстоятелството, че двете прободни наранявания на жертвата в областта на лявата лопатка, които с в причинна връзка със смъртта на жертвата, са причинени едномоментно от действието на предмет с остър връх с кръгла форма на напречното сечение с диаметър около 0,7-08 мм и дължина около 20 см, какъвто, предвид разстоянието между двете рани, се явяват шиповете /рогата/ на стандартна желязна вила от един мушкащ удар, нанесен с такъв инструмент. Тези данни напълно съответстват на обясненията на подсъдимия, че е нанесъл един удар с желязна вила на пострадалия и на показанията на свидетелите С. и Кр.М..

Съдът изцяло възприема и заключенията на експертизите, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни, пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи и не възниква никакво съмнение в тяхната правдивост.

Установената фактическа обстановка обосновава извода от правна страна, че подс.А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 НК е осъществено, като на 08.07.2012 г., около 18,30 ч. в гр.И. , обл.С., на ул.”” подсъдимият е умъртвил К. Г. М. с ЕГН: **********.

От обективна страна се установи, че двете прободни наранявания, констатирани по трупа на жертвата, проникнали в гръдния кош с нараняване на аортата и белия дроб, са в непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на жертвата /смъртта е настъпила от остра масивна кръвозагуба от прободното нараняване на аортата, освен това в генезата на смъртта е взела участие и дихателна недостатъчност, развила се в резултат на прободното нараняване на белия дроб и последвалата масивна двустранна аспирация на кръв/.

Така установеното травматично увреждане, довело до смъртта на жертвата, е причинено от подсъдимият с един мушкащ удар, нанесен с желязна вила в жизнено важна част от тялото на жертвата – в областта на лявата лопатка, засегнал аортата и белия в областта гърдите. Налице е пряка причинноследствена връзка между деянието на подсъдимия, изразило се в нанасянето на описания удар на жертвата и смъртта на жертвата.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Психическото отношение на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия, а именно: той е нанесъл един удар с желязна вила на жертвата, насочен в жизнено важна част от тялото на жертвата – в областта на гърдите. Насочеността на удара в областта на гърдите, където се намират жизненоважни органи, сочи, че целта на подсъдимия е била да умъртви жертвата. Той е съзнавал, че ударът по своята сила и насоченост, както и че средството, което използва, неизбежно ще умъртвят жертвата и е искал настъпването на този резултат.

Насочеността на удара в жизненоважни части на човешкото тяло и използваното средство за нанасянето му – желязна вила, несъмнено обективират целта на подсъдимия да умъртви жертвата. Той не само е предвиждал настъпването на този резултат, но и пряко е целял настъпването му, което изключва версията на защитата за непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 НК.

Доколкото се установи, че именно подсъдимият е предизвикал конфликта - пръв е нападнал пострадалия, насочвайки към него пистолет, зареден с патрони в цевта и годен да произведе изстрел, дръпнал четири пъти спусъка, като изстрели не били произведени, поради независещи от волята на подсъдимия обстоятелства /изпаднал пълнителя на пистолета/, то той е реализирал противоправно нападение над пострадалия и не може да се позовава на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 НК.

Доводите на защитата за квалификацията на конкретния казус по чл.118 НК не намират правна подкрепа.

За изясняване на това обстоятелство е извършена допълнителна СППЕ /л.л.60-67, том ІІ от ДП/, която установява, че при подсъдимия са налице церебрастенни симптоми и повишена емоционална лабилност, причинени от претърпяната от подсъдимия преди две години при побой черепно-мозъчна травма, като на този фон по-лесно се отключват афектни състояния. При тези данни и ако се приеме за установено, че пострадалият и брат му са псували и нападнали подсъдимия, експертите считат, че най-вероятно подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия К. М., пробождайки го с вилата в областта на лявата лопатка, в състояние на афект, предизвикано от такова поведение на пострадалия и брат му на фона на кумулирани негативни емоции, изводими от предходни събития.

Става ясно, че експертите поддържат този извод при кумулативното проявление на две групи фактори: от една страна това са установените от експертите церебрастенни симптоми и повишената емоционална лабилност на подсъдимия /на този фон по-лесно се отключват афектни състояния/ и от друга - ако се установи, че пострадалият и брат му са псували и нападнали подсъдимия, отчетено на фона на кумулирани негативни емоции, изводими от предшестващия конфликт между тях.

Според установената фактическа обстановка, изложена по-горе, която съответства изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, до които се отнася и самопризнанието на подсъдимия, в конкретния случай подсъдимият е инициирал конфликта, осъществил е противоправно нападение срещу пострадалия и брат му, насочвайки срещу тях огнестрелно оръжие и стреляйки, като изстрели не са произведени по причини, независещи от волята на подсъдимия. Противопоставяйки се на тези действия на подсъдимия и за да се защити, пострадалият се насочил към подсъдимия, държейки нож, а неговия брат – брадва. При това положение следва да се приеме, че последващите действия на подсъдимия и конкретно нанасянето на удара с желязната вила, причинил смъртта на пострадалия, са извършени от него в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/, в какъвто смисъл е и заключението на допълнителната СППЕ. Но щом подсъдимият пръв е упражнил насилие и сам се е поставил в положение на силно раздразнение, той не може да се ползва от привилегията на чл.118 НК /Решение 77 от 30.ХI.1977 г. по н. д. 73/77 г., I н.о., ВС, Решение 1 от 3.II.1983 г. по н. д. № 659/82 г., II н. о., ВС/.

В случая обаче не може да се игнорира напълно обстоятелството, установено от допълнителната СППЕ, че подсъдимият е предприел действията си срещу пострадалия на фона на натрупани негативни емоции, произтичащи от предшестващ конфликт между тях, при който подсъдимият е пострадал тежко - получил е черепно-мозъчна травма, чиито последици са довели до повишена емоционална лабилност и до загрозяваща рана на лицето, дала и прякора му – „Г.”. Това обстоятелство в голяма степен е мотивирало действията на подсъдимия и затова следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието му.

Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.115 НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с мястото и начина на извършване на деянието – на публично място /на улицата/ и чрез използването на огнестрелно оръжие, като е могло да възникне опасност за здравето и живота на мнозина. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по право/, изразеното искрено разкаяние за извършеното, липсата на негативни данни за личността му. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта, че решението на подсъдимия за извършване на деянието е взето на фона на натрупани негативни емоции, произтичащи от предшестващ деянието конфликт между него и пострадалия, при който подсъдимият е пострадал тежко.

Съвкупната преценка на горните обстоятелствата налага извод за определяне на наказание, съобразно чл.54 НК, при превес на смекчаващите обстоятелства в долните граници на предвиденото - лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК, следва да се намали с една трета и затова съдът наложи за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от осем години.

Наложеното наказание на подсъдимия съдът счете за съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, а именно ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо него към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

При установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 НК, като от неустановена дата и месец от 2011 г. до 08.07.2012 г. в имот, находящ се в гр.И. , обл.С., ул. е държал един бр. огнестрелно оръжие – газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „*******”, преправен с монтиране на допълнителна цев, побиращ патрон за огнестрелно оръжие 6,35х16 мм /25 AUTO/, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Обективната страна на престъплението е осъществено чрез държане - установяване на трайна фактическа власт /около една година/ върху огнестрелно оръжие - газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „7-008134”, преправен с монтиране на допълнителна цев, побиращ патрон за огнестрелно оръжие 6,35х16 мм /25 AUTO/, без надлежно разрешение от съответните държавни органи, както изисква ЗОБВВПИ.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като подсъдимият е имал съзнанието, че държи това огнестрелно оръжие без надлежно разрешение от съответните държавни органи. Деецът е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно оръжие и че не се е снабдил с такова.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата, че незаконно притежаваното оръжие подсъдимият е използвал на публично място, като е стрелял с него, но по независещи от него причини не е произвел изстрели, при което е могло да възникне опасност за здравето и живота на мнозина. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по право/, направеното самопризнание в хода на досъдебното производство, реално спомогнало за изясняване на обстоятелствата, свързани с това престъпление, изразеното искрено разкаяние за извършеното, липсата на негативни данни за личността му.

Съвкупната преценка на горните обстоятелствата налага извод за определяне на наказание, съобразно чл.54 НК, при превес на смекчаващите обстоятелства в долните граници на предвиденото - лишаване от свобода за срок от три години, което, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.373, ал.2 НПК, следва да се намали с една трета и затова съдът наложи за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Наложеното наказание на подсъдимия съдът счете за съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, а именно ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо него към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Двете престъпления са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК и затова на посоченото основание съдът определи и наложи на подсъдимия за изтърпяване общо наказание – по-тежкото измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от осем години.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 вр. чл.57, ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от осем години да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 НК съдът постанови при изпълнение на наказанието лишаване от свобода де се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 09.07.2012 г. до момента на постановяване на присъдата.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК съдът постанови отнемането в полза на държавата на 1 бр. метална вила, послужила за извършване на престъплението.

На основание чл.53, ал.2, б.”а” НК съдът постанови отнемането в полза на държавата на един бр. огнестрелно оръжие – газово-сигнален пистолет, марка „BLOW MINI”, модел „2003”, кал.8 мм със сериен номер „*******”, преправен с монтиране на допълнителна цев, предмет на престъплението по чл.339 НК, чието притежаване, без надлежно разрешение, е забранено.

Останалите веществени доказателства, приложени по делото, съгласно описа, приложен към обвинителния акт, съдът постанови да се унищожат след приключване на делото.

По предявените граждански искове:

По делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият умишлено е умъртвил К. Г. М. на 38 години от гр.И. , обл.С.. Смъртта на жертвата е пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на подсъдимия, което ангажира гражданската му отговорност по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди.

От представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници /л.94, том ІІ от ДП/ - се установява, че гражданските ищци А. К. М., Е. К. М. и непълнолетния Б. К. М. са съответно съпруга и деца на жертвата Камен Г. М., респ. и негови наследници по закон. Неговата неестествена смърт им е причинила тежка мъка и душевно страдание. Съпругата и синът на жертвата - Б., които са живели, заедно с жертвата, са лишени от неговите грижи, подкрепа и издръжка, като на тази плоскост сравнително в малка степен е засегната дъщеря му – ищцата Е. М., тъй като същата е живяла и живее и сега със съпруга си на друго място.

На репариране подлежат именно преживените от гражданските ищци мъка и душевно страдание от загубата на техния съответно съпруг и баща.

Предвид тези обстоятелства и с оглед житейските критерии за справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от гражданските ищци мъка и душевно страдание подсъдимият ще следва да им заплати:

- на ищцата А. К. М. сумата в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като за разликата над уважения до пълно предявения размер 100 000 лв. гражданският иск е неоснователен;

- на ищеца – непълнолетния Б. К. М., действащ лично и със съгласието на майка си А. К. М., сумата в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като за разликата над уважения до пълно предявения размер 100 000 лв. гражданският иск е неоснователен;

- на ищцата Е. К. М. сумата в размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, като за разликата над уважения до пълно предявения размер 100 000 лв. гражданският иск е неоснователен.

На основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД съдът осъди подсъдимата да заплати на гражданските ищци и законната лихва върху присъденото им обезщетение, считано от деня на увредата – 08.07.12 г. и до окончателното плащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СОС направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1 977,68 /хиляда и деветстотин и седемдесет и седем лева и 68 ст./ лева, както и направените разноски в съдебната фаза на производството в размер на 210 /двеста и десет/ лева, както и сумата в размер на 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.