Мотиви към присъдата, постановена на 05. 10. 2009г по внохд №306/09г по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав



Дата01.10.2017
Размер174.42 Kb.
#31412


Мотиви към присъдата, постановена на 05.10.2009г. по ВНОХД №306/09г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав

С присъда от 04.12.2008г. на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД № 205/2005г. подсъдимите Емил Димитров Милев, Евгени Димитров Милев и Калоян Николов Бацов са признати за виновни в осъществени в съучастие две престъпления на 11.06.2004г. в района на с.Горно Камарци - грабеж на 1500 евро от чужд гражданин и опит за убийство на служител от състава на МВР при изпълнение на службата му по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Наложените наказания след приложение на чл.23 ал.1 от НК и за тримата са „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване.

Недоволни от така постановената присъда са останали тримата подсъдими и защитниците им, които я обжалват с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна присада.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитниците и подсъдимите твърдят, че доказателствата в подкрепа на обвинението са манипулирани, че не е извършена надлежна проверка на твърденията на защитените свидетели. Пледират за оправдаването на тримата поради липса на доказателства, че са извършили престъпленията, за които са обвинени.

Самите подсъдими не се признават за виновни.

Въззивният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2004г. А.М.С., руски гражданин, и П. Х. Ф., с руско и гръцко гражданство, пътували с л.а. марка „Фолксваген”, модел „Венто” с ДК № N***, собственост на Ф. през България, в посока от ГКПП „Кулата” към гр.Варна. Влезли в страната вечерта и след гр.София продължили по автомагистрала „Хемус”. Автомобилът бил управляван от св.З. Между 22.00ч. и 23.00ч., зад автомобила на пострадалите се приближил друг лек автомобил с включена сирена и светлинна сигнализация. Чуждите граждани спрели, защото помислили, че ги спира полицейски патрул. От другия автомобил излезли трима маскирани и въоръжени мъже, а четвърти останал зад волана. Двама от тях поставили белезници на пострадалите, като завързали ръцете зад гърбовете им. На Ф. били нанесени удари с приклада на автомат. Взели им паспортите и ги накарали да седнат на задната седалка на автомобила им, а самите те седнали на предната. Двата автомобила потеглили. По пътя похитените трябвало да останат с наведени глави. Извършителите водили разговори по радиостанция. След около двадесетина минути напуснали магистралата и продължили по пътя към с.Горно Камарци. Движили се още няколко минути, след което спрели и накарали З. да излезе от автомобила. Взели портфейл от задния джоб на панталона му, в който имал пари и документи. Левовата равностойност на отнетите пари е 2 990,60лв. В този момент нападателите получили сигнал по радиостанцията, при който З. бил бутнат обратно в колата с наведена глава.

По повод на зачестили грабежи в района, на 11.06.2004г. на автомагистрала „Хемус” патрулирали служители на различни подразделения на полицията и жандармерията. Близо до прохода „Витиня” в платното за движение в посока от гр.София към Ботевград бил поставен секретен полицейски пост със служители от ДНСП. В полицейски микробус „Форд”с ДК № С ******** в страни от пътя от 20.00ч. дежурили св.Л., Р., В. и М.. Към 23.00ч. получили сигнал от съседен пост на НС „Жандармерия”, поставен при с.Жерково, за два автомобила, които се движели с висока скорост на близко разстояние един от друг. Това били автомобилът на похитените чужди граждани и на нападателите им. Забелязали ги и решили да ги последват и проверят. Успели да възприемат, че едната кола е с чужда регистрация, а другата тъмна, марка „БМВ”. Не видели регистрационния номер на тъмния автомобил. Последвали колите, когато напуснали магистралата в посока с.Долно Камарци и ги видели спрени в гориста местност. Микробусът се приближил на разстояние от 5-6м. до автомобилите и полицаите видели, две въоръжени лица, които били с черни дрехи и маски на лицата. Едно от тях имало и фенер. Трето маскирано лице седяло на мястото на водача на л.а. „БМВ”. Полицейските служители задействали светлинен и звуков сигнал, извикали на неустановените лица, че са от полицията и понечили да слязат от микробуса. В този момент двете лица, които били извън автомобила започнали стрелба в тяхна посока. Св.Р. бил ранен в рамото. Св.П. излязъл от микробуса и отвърнал на огъня. По неизвестните лица изстрели произвел и св.Л. Останалите двама полицаи не са стреляли. Двамата маскирани се качили в автомобила „БМВ” и потеглили. Полицейският микробус също тръгнал след тях, но не могъл да ги настигне. В 23.32ч. св.Л. съобщил за случилото се по радиостанцията и микробусът се отправил към гр.София, за да бъде осигурена лекарска помощ на ранения.

От оперативната дежурна част веднага било разпоредено извършването на заградителни мероприятия. Множество автопатрули проверявали автомобилите в продължение на 3-4 часа. Участвали екипи от жандармерията и от РДВР гр.Пирдоп и Ботевград, но извършителите не били задържани. Единственото превозно средство, което се намирало в района по това време и отговаряло на описанието било „БМВ” модел „318” с ДК № С *******, управлявано от Г. К. Автомобилът бил спрян на „Ботевградско шосе” под Чурек в 23.51ч., претърсен е малко след 02.00ч. и от него са иззети редица веществени доказателства за изследване. След надлежни експертизи не е открита никаква връзка с престъплението или с подсъдимите. Въпросният автомобил не е бил със счупени стъкла, а на местопроизшествието са намерени части от такова.

Пострадалите успели да се придвижат до с.Горно Камарци, където ги видели св.М. и Б. от РПУ гр.Елин Пелин. Белезниците били свалени от ръцете на двамата чужди граждани и приобщени към делото с протокол за доброволно предаване.

В 02.30ч. на 12.06.2004г. бил направен оглед на автомобила на пострадалите.

При огледа на служебния микробус са констатирани множество пробойни и са намерени и иззети деформиран куршум от пода между двете седалки и деформирано метално парче, заседнало в десен заден калобран. Три дни по-късно, при допълнителен оглед били намерени още две ризници от куршуми в пробойните.

Същата нощ е направен оглед и на местността, където е станала престрелката, при който са иззети десет броя различни гилзи, както и парчета от счупено стъкло.

Г. Р. бил откаран в МБАЛСМ „Пирогов”, където му е направена операция за изваждане на по-голямото чуждо тяло.

Св.Л. стрелял с автомат „Калашников”, а св.П. – с пистолет „Глок”. Те предали оръжията си за изследване. Експертизата е установила, че 6 бр. от намерените гилзи кал. 9х19мм. са изстреляни с пистолета на П., а 4 бр. от гилзите 7.62х39 мм. – с автомата на Л. От останалите намерени части от боеприпаси експертите, изготвили балистична експертиза правят заключение, че е стреляно и с друго оръжие кал.7.62х39мм, вероятно автомат „Калашников” или ловна карабина „Арсенал”.

За двамата пострадали – чужди граждани, са изготвени съдебни поръчки за разпита им по делегация. Св.З. е разпитан на 17.09.2007г. Св.П. е починал на 18.05.2007г. преди да бъде разпитан.

Разпитани са многобройни полицейски служители, участвали в заградителните мероприятия, но тъй като последните не са дали резултат, съответно и свидетелските показания не допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Показанията на св.Т. за това, как е заварил на място украински гражданин, как е видял преследване на автомобил „БМВ” в посока към гр.София, не следва да се кредитират, тъй като противоречат на общата доказателствена съвкупност. Очевидно е, че поради изтеклия значителен период от време, в съзнанието на свидетеля са се съчетали спомени от различни случаи и предварителна оперативна информация.

Съществена информация за случилото се съдържа в показанията на четиримата полицаи от патрула, проследил извършителите и пострадалите и участвал в престрелката. От показанията на тези свидетели може да се направи извод за броя на нападателите, превозното им средство, въоръжението и маскировката им. Техните показания са последователни, тъй като кореспондират със съобщеното още по време на оттегляне на извършителите до оперативния дежурен. Твърденията на защитника на подсъдимите Милеви, че е възможно да не е имало други извършители, а престрелката да е била между тях четиримата са в пълно противоречие с доказателствения материал по делото. За осъществяването на грабежа е дал показания един от пострадалите чужди граждани и те съответстват с тези на Л., М., Р. и П. Служителите от жандармерията също са имали възможност да възприемат превозното средство на нападателите и именно те са дали повод полицейският патрул да се озове на мястото на престрелката. Аргументът на защитника, че подобен сигнал не е бил подаден, тъй като не е отразен в справката за проведените разговори е напълно несъстоятелен. Справката не отразява комуникацията между отделните постове, а само тази с ОДЧ. Не би могло да бъде споделено и твърдението, че при установените при огледа на микробуса следи, не е възможно водачът му да не е пострадал от някой от изстрелите. В тази връзка по делото е изяснено по безспорен начин от безпротиворечивите показания и на четиримата полицаи, че св.П. незабавно след започване на престрелката е напуснал шофьорското място, като е излязъл навън, придвижил се е към задната част на микробуса и е отговорил на огъня.

Наличните данни за автомобила на извършителите са както следва: Св. Л. го определя като сиво или черно на цвят „БМВ”. На ОДЧ също е съобщил, че е тъмно „БМВ”. Св.М. – като тъмно „БМВ”. Св.П. – тъмен автомобил „БМВ”. Св. P. го определя като „БМВ”. Експертиза установява, че иззетите от местопрестъплението парчета стъкло са от секуритно и задно автомобилно стъкло на лек автомобил „БМВ”. Св. З. го определя като „високопроходим” автомобил, без да може да уточни модел, марка, цвят и регистрационен номер. Въззивният съд споделя становището на СОС, че показанията на пострадалия в тази им част не следва да се кредитират, тъй като същите са изолирани. От друга страна, останалите свидетели са наблюдавали колата и без светлините й да са насочени към тях, а освен това показанията им съвпадат с обективната находка – парчета от стъкло. Следва да се приеме за установено, че извършителите са били с л.а. марка „БМВ”, тъмно на цвят, като липсват доказателства за модела и цвета.

В обвинителния акт се приема, че тримата подсъдими са успели да укрият този автомобил и той не е намерен. Не става ясно при това положение, в каква връзка са посочени като свидетели братята Г. и Р. М-ви. От разпита им и писмените доказателства – регистрационен талон и протокола, с който е иззета колата, се установява, че се занимават с ремонт и препродажба на стари автомобили в кв.”Орландовци”. През лятото на 2004г. Р. М. придобил автомобил „БМВ”, който не бил в движение, собственост на В. С. К. Върху номера на рамата на автомобила е установена интервенция. По никакъв начин не се установява идентичност на автомобила на нападателите с този, който е бил иззет от М., нито връзка между подсъдимите и тези свидетели. Показанията на Г. и Р. М-ви не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

За оръжието на извършителите св.Л., М. съобщават, че са били с автомати „Калашников”. Св.З. също твърди, че е видял автомат „Калашников”. Балистичната експертиза също дава заключение за автомат „Калашников” или ловна карабина „Арсенал”. При така събраните доказателства съдът също приема, че извършителите са били въоръжени с автомати и установява необоснованост в мотивите на първата инстанция. СОС е признал подсъдимите за виновни, позовавайки се на показанията на анонимните свидетели, но относно оръжието свидетел №1 е съобщил, че е виждал пистолет „Макаров”, а №4 – „Берета”. Действително, св. №4 споменава че знае, че имат автомати, но изрично заявява, че не ги е виждал, а е чувал от ** /№1/, който от своя страна не е заявил нищо подобно в показанията си. Другите двама защитени свидетели не съобщават да им е известно братята да са разполагали с оръжие. Що се отнася до вещите, намерени при претърсване във вила на сестрата на Милеви и в жилището на майката на Бацов – принадлежности за почистване на оръжия и два проектила, липсват доказателства, които да сочат, че това са вещи на подсъдимите. Ана Милева е заявила, че не знае чии са вещите. За проектилите в протокола за изземване, лицето ползващо жилището е дало обяснение, че са на сестрата на Бацов, а не негови. Експертизата също установява различие между оръжието, с което е стреляно на местопрестъплението и това, с което са изстреляни тези боеприпаси. Въз основа на всичко изложено настоящият състав приема, че по делото не се установява някой от тримата подсъдими да е разполагал с автомат към датата на деянието.

Съществено противоречие в показанията на свидетелите съществува относно броя на извършителите. Въззивната инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на св.З., според които те са били четирима. Показанията му относно месторазположението и действията на всеки един от нападателите са детайлни, което дава основание за извод, че ги е възприел добре. За разлика от него, четиримата полицаи, очевидно изненадани от стрелбата, започнала още преди да успеят да възприемат цялостната обстановка, са видели само двама, като единствено Л. при потеглянето на автомобила им е разбрал, че има и трети – водачът. Първоинстанционният съд, макар да е приел, че извършителите са трима, в мотивите към присъдата е вписал, че е възможно да са били и четирима.

Правилно съдът е приел, че не е установено извършителите да са разговаряли помежду си на чужд език. Това твърдение на З. не е аргументирано – той не е уточнил, нито въз основа на какви употребени думи и изрази прави този извод, нито дали познава достатъчно добре българския език, за да може да от откъслечни реплики, които е възможно да са на жаргон или диалект, да направи такова заключение.

Съдът кредитира твърдението на свидетеля З., че извършителите са ползвали радиостнация. От това твърдение, обаче, не следва категоричен извод, че са имали и други съучастници. Те са били разделени в два автомобила и е възможно да са ползвали радиосредството и за комуникация помежду си.

Анализът на доказателствата дава основание за следните изводи:

Всички доказателства са косвени. Няма свидетели – очевидци, които да са в състояние да разпознаят някой от извършителите. Не са открити вещи – предмет на грабежа. Не са открити автомобилът и оръжията, ползвани от извършителите за осъществяване на престъплението. Няма открити дактилоскопни или биологични следи, изхождащи от братята Милеви и Бацов, които да ги свързват с престъплението.

Преценени в тяхната взаимовръзка, косвените доказателства не са достатъчни за извод, че единствената логична възможност е тримата подсъдими да са извършители на инкриминираните деяния.

Доказателствата са значителни по обем, но могат да бъдат разделени на две основни групи – такива, които се отнасят до личността на всеки един от тримата подсъдими, до познанството им и обичайните им занимания в периода, близък до датата на деянието, и такива, които могат да бъдат отнесени към поведението им през конкретната вечер.

Към първата група спадат преобладаващата част от данните, установени с помощта на показанията на свидетелите, които ги познават, както и фактите, че към 2004г. те или техни близки са притежавали определени вещи, установени чрез претърсване на жилища, справки от мобилни оператори и КАТ и др. Такива доказателства са фактът, че в къщата на сестрата на Емил и Евгени Милеви в с.Ябланица, община Своге, при претърсване са намерени и иззети зимна полицейска шапка, две черни плетени маски, три четки за пистолет и три шомполи, от автомобила на Бацов –черни кожени ръкавици и автоматичен нож, а от дома на майка му – два проектила, несъвпадащи с тези от престрелката. В тази категория доказателства е и фактът, че в банкови касети с титуляри Бацов и майка му са открити значителни суми в евро и долари. Тук следва да бъдат отнесени и показанията на четиримата свидетели с тайна самоличност, дадени по време на досъдебното производство. Доказателствата от тази група, независимо по какъв начин характеризират подсъдимите, не биха могли да обосноват извод за авторство. Те биха били от значение единствено в контекста на изграждане на цялостна система от доказателства, но водещо място в нея следва да заемат относимите към конкретните инкриминирани деяния.

По тази причина на особено внимателна преценка следва да бъдат подложени преди всичко събраните по делото доказателства, касаещи вечерта на 11.06.2004г.

Свидетелят Б. Т. с идентификационен №3 разказва, че вечерта на 11.06.2004г. около 21.30ч. Евгени Милев е изкарал от гаража му в кв.”Кремиковци” автомобил марка „БМВ”, 5-та серия, черно на цвят, номерът му започвал със „С”. Бил облечен обикновено – с анцунг или дънки. След този случай не е виждал въпросния автомобил, а Евгени Милев му обяснил, че го е дал на ремонт. В хода на съдебното следствие като явен свидетел заявява, че в гаража му е бил само „Фордът” на Емил, полицаите са го принудили да говори за „БМВ”, както и че голяма част от показанията му представлява информация, която е получил „в кръчмата”.



За случилото се тази вечер показания дава св.**, който е и анонимен свидетел с идентификационен №6. Показанията му като анонимен свидетел в хода на досъдебното производство са дадени пред съдия в две различни съдебни заседания. За първи път е разпитан на 30.08.2004г. Тогава е разказал, че Емил Милев го е взел с автомобила си „Фолксваген – Голф”, ходил е да се преоблече, след това го е закарал на гара „Яна”, където са се разделили. По указания на Емил Милев, св.* е следвало да тръгне с автомобила „Фолксваген-Голф” по магистралата, за да провери около Жерково за полицейски коли, след което да му се обади на мобилен телефон, чиито номер завършва с цифрите „42” или „22”. Обяснението, което Емил Милев му дал било, че възнамерява да кара дърва на вилата си. Когато са се разделили, * е оставил Милев на спирката. По-късно, след няколко неуспешни опита да телефонира на посочения номер, с него се е свързал Евгени Милев, попитал го какво иска и какво се е разбрал с брат му, и му е казал да се върне в кв.”Кремиковци”. Докато е чакал в колата е заспал. Събудил го е Евгени Милев, който почукал на стъклото след полунощ. Втори път е разпитан на 01.02.2005г. Тогава той променя първоначалните си показания, без дори да пояснява каква е била причината за тази промяна, но впечатление прави, че разпитът е в деня след задържането на Бацов. Съобщава допълнително, че под моста на гара Яна се е срещнал с Емил, който е бил заедно с брат си и Калоян, като тримата са били с черно БМВ, с черни дрехи – панталони със странични джобове и черни навити шапки тип „скиорски”. По време на трети разпит – вече в хода на съдебното следствие като явен свидетел на 15.02.2008г., А. твърди, че предишните му показания са изцяло недостоверни, че ги е дал под влияние на упражнено върху него насилие и поради това, че е бил в абстиненция. Заявява, че познава братята от години, но не знае да са ползвали автомобил „БМВ”.

Няма спор, че свидетелят не е достатъчно надежден, че не е искрен по въпроса за причините, довели до промяна на показанията му, тъй като разпитите от досъдебното производство са пред безпристрастен орган, чието участие по изключение в тази фаза на процеса е именно за гарантиране спазването на правата на свидетеля и на евентуалните обвиняеми лица. От друга страна, при преценка на достоверността на показанията, както на този, така и на останалите защитени свидетели, съдът съобрази и приложените по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС. На 06.04.2005г. от ареста Емил Милев е провел разговор с двама от свидетелите, при който е упражнил натиск върху тях да променят показанията си. Това обстоятелство, обаче, не е достатъчно за категоричен извод, че първоначалните показания на свидетелите са достоверни, а последващите – не. Това е така, тъй като от съдържанието на разговорите става ясно, че въпросните анонимни свидетели са били обект на натиск и от страна на полицейските служители при даване на първоначалните показания. При това положение, неговите твърдения и от трите разпита, както и тези на останалите защитени свидетели могат да бъдат кредитирани, само доколкото не са вътрешно противоречиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съдът намери, че вътрешно противоречие съществува между първите му показания на А. като анонимен свидетел и следващите. От това, което е съобщил за проведените разговори с Евгени Милев, впечатление прави следното обстоятелство – Евгени Милев не е знаел защо А. го търси, не е знаел какво се е разбрал той с брат му, попитал е него за уговорката им. От съдържанието на разговора им, така както е предаден от свидетеля, може да се направи преценка, че двамата братя Милеви не са били заедно в този момент, както и в предходния такъв, когато А. е изпратен да проверява за полицейски постове, тъй като в противен случай Евгени Милев би бил наясно защо го търси по телефона. В този смисъл е налице противоречие между двете твърдения на А. – това за разговора по телефона и това, че тримата подсъдими са били заедно, когато са го изпратили да проверява за полиция по магистралата, като няма възможност за съда да установи кое е достоверното, но очевидно поне едно от тях не е. Показанията на А. от втория му разпит пред съдия са в противоречие и със съобщеното от пострадалия чужд гражданин. Не е уточнен часа, в който А. е видял тримата на гара „Яна”, но след като твърди, че са били с автомобила „БМВ” и с черни дрехи, преценката на показанията в съвкупност с тези на св.Т. сочи, че това е станало поне половин час след 21.30ч., когато Евгени Милев е взел колата от гаража му, облечен в ежедневни дрехи. Било му е необходимо време за преобличане, придвижване и среща с Бацов. Така определеното време на срещата, съпоставено с времето на грабежа, както и самото й място – в началото на автомагистралата, дава основание за извод, че в този момент тримата вече са се насочвали непосредствено към осъществяване на деянието. Логично възниква и отново остава без отговор въпросът къде е бил в този момент четвъртият извършител. Що се отнася до наличието на доказателство, което може да служи за проверка на твърденията на А., такова е справката от мобилния оператор за разговорите с телефонния номер, завършващ на „2” и на „597”. Ако тази справка отразява разговорите между А. и Евгени Милев, както е приел първоинстанционният съд, то отново възникват сериозни съмнения в достоверността на показанията на свидетеля. Разговорите са проведени в 23.10ч., 23.19ч. и 23.21ч., т.е. по време или непосредствено преди осъществяване на грабежа. Без логичен отговор остава въпросът защо подсъдимите биха го изпратили на проверка за полицейски постове, а след това няма да отговарят на позвъняванията му и ще предприемат грабеж, без да се интересуват от резултатите от неговата проверка. На второ място, от справката стана ясно, че разговорите са три на брой. А. дава показания само за един. Не става ясно какво е било съдържанието на другите два разговора и защо свидетелят не е съобщил за тях.

За контактите и приблизителното разположение на подсъдимия Евгени Милев към момента на деянието данни се съдържат и в справките от мобилния оператор. След като обсъди наличната информация от М-тел и показанията на свидетели в тази насока, съдът прие за установено следното: Към инкриминираната дата подсъдимият Евгени Милев е ползвал два телефонни номера – *********** и ***********. Първият е регистриран на негово име, освен това св.И. А. го сочи като негов. Самият той дава обяснения, че го е ползвал към тази дата. Справката за обслужващите разговорите от този номер клетки е в смисъл, че до 17.57ч. е обслужван от клетка в кв.”Кремиковци”, след което до полунощ са проведени още шест разговора, но тъй като са „условно пренасочени”, не е ясно от коя клетка са обслужвани. Вторият телефонен номер е от карта „Прима”. Фактът, че е бил ползван от Евгени Милев се установява от обстоятелството, че разговорите са провеждани от същия телефонен апарат, от който и разговорите с другия телефонен номер, регистриран на името на подсъдимия. Освен това, установява се съвпадение с показанията на свидетел №3 ******. Той е съобщил своя телефонен номер *********** и две дати – 10 и 11.06.2004г., на които е разговарял по телефона с Евгени Милев. Справката от мобилния оператор сочи, че и на двете дати са провеждани разговори между неговия номер и телефонен номер **** ******. Съвпадение съществува и с показанията на св.№6 /А./. Той твърди, че е разговарял с Евгени Милев вечерта на 11.06.2004г., като неговият номер завършвал на 597 или 795, а този на Евгени – на 42 или 22. Въпросният телефонен номер също завършва на „2”, макар и не на 42 или 22, а от него са проведени разговори по времето, за което разказва А. с телефонен № *********97. Справката за клетките, обслужвали разговорите от втория, ползван от Евгени Милев телефон, сочи базови станции „Витиня”, „Васев”, „Чурек” и „Потоп”. Въпреки че районът, в който е осъществен грабежът също се обслужва от въпросните клетки, обясненията на Милев, че си е бил у дома остават неопровергани, тъй като вероятността тези клетки да са обслужвали и разговори, проведени от кв.”Кремиковци”, макар и „нищожна”, съществува. Отговорът в този смисъл на мобилния оператор очертава и мащаба на района, обслужван от една базова станция и е показателен доколко от въпросната справка може да се прави извод, че Милев се е намирал на разклона за с.Долно Камарци.

Тъй като и четиримата защитени свидетели в хода на досъдебното производство са виждали братята Милеви да ползват черно „БМВ”, съдът намери, че показанията им взаимно се потвърждават и следва да бъдат кредитирани.

Всичко изложено досежно доказателствата, относими към конкретните инкриминирани събития, може да бъде обобщено по следния начин:

То не би могло да се установи от показанията им и поради това, че те са вътрешно противоречиви, процесуалното поведение на свидетелите е непоследователно и казаното от тях в по-голямата му част не би могло да се кредитира.

От показанията им, дори и да бяха достоверни, не би могло да се установи авторството на деянието от страна на подсъдимите, а само, че през същата вечер са били облечени с черни дрехи, че са разполагали с автомобил, подобен на този на извършителите и че са имали възможност да се придвижат до местопрестъплението.

От фактът, че разговорите на Евгени Милев във времето, близко до грабежа, са се обслужвали от клетка „Витиня” – най-близката до местопрестъплението, се установява, че той се е намирал някъде в широката зона, обслужвана от тази клетка, като е възможно дори да е бил у дома си. Не може да се направи никакъв извод за местонахождението на другите двама подсъдими.

За да даде пълна вяра на показанията на четиримата защитени свидетели, първоинстанционният съд е игнорирал редица обстоятелства – всички показания за случващото се, когато свидетелите са били на вилата на Емил Милев на яз.Бебреш, се отнасят до края на есента на 2003г., а грабежът е през късната пролет на 2004г. Възражението на подсъдимия в този смисъл е основателно, видно от показанията на О. П., който още като свидетел с тайна самоличност при разпита си пред съдия е съобщил, че на вилата са работели през 2003г., а на следващата година са пребивавали там само за четири дни след Великден, когато покрили верандата. Защитеният свидетел №4, който не е бил открит за непосредствен разпит от съда и чиито показания от досъдебното производство са били прочетени, също казва, че на вилата е работил от м. април до м.септември 2003г., а през 2004г. е ходил само 3-4 пъти, когато времето е било студено – очевидно не е било през м.юни. Още по-назад във времето той поставя периода, през който е живял на ул.***********и е виждал Емил Милев с автомобил „БМВ” – от Коледа на 2002г. до пролетта на 2003г. Друг игнориран факт от СОС е този, че на въпросната вила не е открит никой от предметите, за които свидетелите са дали показания – тайници, радиостанции, пистолети, сакове.

Извън различната оценка на доказателствата, направена от първоинстанционния и от въззивния съд, следва категорично да се изтъкне, че съвпадението на района, в който са се намирали подсъдимите и извършителите, сходното облекло и превозно средство, както и това, че и едните и другите са разполагали с огнестрелно оръжие, дава основание за предположение, че именно подсъдимите са извършители, но не и за несъмен извод. Съществува забрана присъдата да почива на предположения.

При горното, от правна страна се налага изводът, че подсъдимите следва да бъдат изцяло оправдани и по двете повдигнати срещу тях обвинения.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне и съществуващата неточност в правната квалификация. Фактическата обстановка сочи, че изстрелът, от който е пострадал полицай Р. е бил произведен когато извършителите са заварени в момент на осъществяване на грабежа и целта му не е била убийство, а безпрепятствено довършване на започнатото отнемане. Не става въпрос за две отделни престъпления, а за цялостно престъпно поведение, чиито отделни елементи са свързани от обективна и субективна страна.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.

2.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница