Мотиви по н о. Х д. №10 258/2001 г на срс, нк, 1 състав

Във връзка със сделката подсъдимата договаряла със св. М. Георгиева като пълномощник на наследниците на имота. Запознал ги св. Р. Христов, брокер по недвижими имоти. Св. Христов сметнал, че сделката няма да се осъществи, тъй като преди това бил водил и други евентуални купувачи, които се отказвали, когато разбирали, че в мястото е разположен мачтов трафопост и стълбове с високо напрежение, пречещи на застрояването му, а то самото е извън общия градоустройствен план. Струвало му се малко вероятно имотът да бъде продаден, поради което след това не се поинтересувал дали преговорите продължават. Св. М. Георгиева и подсъдимата обаче постигнали съгласие за продажбата на мястото и цената да бъде в размер на данъчната оценка. Тя била платена на два пъти - 3000 лв. преди и 54 369 лв. след сключване на договора. Св. Георгиева се била уговорила с останалите съсобственици на имота, че първаначалната сума от 3000 лв. е предназначена за покриване на разноските по продажбата, а остатъкът ще остане като възнаграждение за дейността й като пълномощник. Втората сума подсъдимата предала на св. Георгиева извън офиса на нотариуса - на бул. “Патриарх Евтимий”, а тя, от своя страна, я разделила пропорционално на дяловете на всички съсобственици с помощта на адвокат.

На 25.02.1999 г. подсъдимата декларирала пред ДС “Витоша” в писмена данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 575 получените от нея доходи през данъчната 1998 г. В тази декларация подсъдимата не декларирала доходи, получени от гражданско правоотношение с “БРИБАНК” АД. Към нея приложила служебната бележка, издадена й от “БРИБАНК” АД, подписана от изпълнителния директор на банката.

С постановление от 23.06.2000 г. по преписка № 271/2000г. по описа на ВКП Г. Попов - прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП), след като установил, че преписката е образувана по повод на публикации в пресата относно имотното състояние на Н. Несторов, несъответстващо на законно придобитите от него и семейството му доходи, приел, че за да се изясни обективността на твърденията в публикациите, е необходимо да се извърши реална съпоставка между наличното имущество и разходите по издържката на семейството и законно придобитите доходи за времето от 01.01.1990 г. до 01.06.2000 г. Поради това постановил да се възложи на инспектори от Главна данъчна дирекция (ГДД) към МФ да извършат проверка на имотното състояние на Н. Несторов и семейството му за посочения период, като по-специално отговорят на въпросите: 1. На каква стойност възлиза имуществото на сем. Несторови, придобито в периода; 2. Съответства ли това имущество на доходите, законно придобити през този период; 3. Да се оценят разходите, направени при пътуванията на семейството в чужбина; 4. Какви доходи извън трудовите възнаграждения е декларирало семейството и обложени ли са със съответния данък. Има ли укрити и необявени доходи.

С акт на териториалния данъчен директор за възлагане на данъчна ревизия № 069/12.07.2000 г. на Териториалната данъчна дирекция (ТДД) - гр. София било възложено да се извърши данъчна ревизия на Лилия Димитрова Ангелова - Несторова от екип - св. М. Христова, гл. данъчен инспектор - ръководител на екипа; Николай Иванчев и Милена Донкова. За резултатите от извършената ревизия трябвало да бъде издаден данъчен ревизионен акт при особени случаи от Марияна Христова. В акта е посочено, че той се счита и за уведомление по реда на чл.109, ал. 6 от ДПК на данъчния субект, а представените с него декларации за имущественото сътояние и източници на доходи на физическото лице за периода 01.01.1990 г. - 30.06.2000 г. било указано да бъдат представени в седемдневен срок от връчването на акта. Актът бил връчен на подсъдимата на 13.07.2000 г.

С акт за възлагане на данъчна ревизия № 068/12.07.2000 г. териториалният данъчен директор възложил на същия екип да извърши данъчна ревизия на Н. Несторов със същия предмет и за същия период. Актът бил връчен на 12.07.2000 г. Заедно с акта на Н. Несторов били връчени декларации за имуществено състояние и източници на доходи за ревизирания период. С писмо с вх. № 311/31.07.00г. до ТДД - София Н. Несторов възразил, че по действащия ДПК се предвижда данъчна амнистия за данъчни задължения, възникнали преди повече от пет години, поради което той счита, че не е задължен да дава информация за период преди 01.01.1995 г.

Подсъдимата и съпругът й попълнили декларации по чл. 109, ал. 8 от ДПК за периода 1994 - 2000 г. По този начин обхватът на данъчната ревизия бил стеснен за период от пет години на основание на чл. 111 от ДПК - производство по издаване на данъчен ревизионен акт не се образува, когато са изтекли пет години от изтичане на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й.

В декларацията си по чл.109, ал. 8 от ДПК, подадена на 31.07.2000 г. за периода 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г., в раздела “Имуществено състояние”, в таблицата “Вид недвижимо и движимо имущество” Н. Несторов декларирал л. а. “Опел Омега”, с рег. № С 0330 ВВ, придобит през юни 1998 г., на стойност 23 152 000 лв.

В декларацията си за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г., подадена на 31.07.2000 г., в раздела “Имуществено състояние”, в таблицата “Вид недвижимо и движимо имущество” Н. Несторов декларирал л. а. “Опел Омега”, с ДК № С 5775 РТ, придобит през юли 1999 г., като в графата “Стойност към крайната дата” посочил сумата от 24 000 нови лв. В раздел ІV - “Реализирани доходи”, декларирал продажбата на л. а. “Опел Омега”, ДК № С 0330 ВВ за сумата от 23 000 лв.

В декларацията си по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2000 г., с вх. № 17-03-5756/10.05.2001г. (л. 1263) в раздела “Доходи от продажба и замяна на движимо имущество” Н. Несторов декларирал продажна цена на л. а. “Опел Омега”, ДК № С 5775 РТ, в размер на 25 000 лв. Посочена била актуализирана цена на придобиването му - 25 000 лв. Купувачът “Росексимбанк” АД разполагал с удостоверение № 00412/2000 г., издадено от “БУЛСТРАД” ЗПАД за това, че застрахователната стойност на “Опела” (в удостоверението ДК № на автомобила е С 0878 КА, идентичността му с инкриминирания автомобил с ДК № С 5775 РТ се установява по № на рамата - WOLOVBM69W1037222) към датата на продажбата - 29.03.00 г., била в размер на 26 580, 00 лв., определена по каталог “Шваке”.

В декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК за периода 01.01.1994 г. до 31. 12.1994 г., подадена на 31.08.2000 г., в раздел “Имуществено състояние” - т. 8, в таблицата “Сделки с имущества или вземания” декларирал продажбата на апартамент от 19.05.1994 г. (този в ж. к. “Овча купел”), като посочил стойност на сделката - 1 033 000 лв. и стойност на продадените движими вещи - 450 000 лв. В същата декларация в таблица “Банкови сметки и парични средства” Н. Несторов декларирал левова сметка в “Балканбанк” с наличност около 2 000 000 неденоминирани лева.

Данъчната ревизия, обхващаща данъчните задължения по ЗОДФЛ и ЗМДТ за периода от 01.01.1990 г. до 30.06.2000 г., приключва спрямо Н. Несторов с данъчен ревизионен акт при особени случаи № 075/11.08. 2000 г. С акта е установено, че половината от постъпилите парични средства на семейството за ревизирания период е в размер на 132 913, 10 лв., а половината от изразходваните парични средства на семейството за периода е в размер на 63 915, 44 лв., т. е. приходите надвишават разходите.

В декларацията си по чл. 109, ал. 8 от ДПК за периода 01.01.1994 г. до 31.12.1994 г., подадена на 29.08.2000 г., подсъдимата в раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество” декларирала “1/2 апартамент, придобит 1989 г. в ж. к. “Овча купел 2”, бл. 9, вх. В, ап. 15. В т. 1 подсъдимата не декларирала движимо имущество. Останалите таблици от раздел “Имуществено състояние” - “Банкови сметки и парични средства”; “Движими ценности”; “Вземания”; “Имущества, придобити по безвъзмезден начин”; “Сделки с имущества или вземания”; “Получени кредити (заеми)” и таблицата в раздел ІV - “Реализирани доходи”, не били попълнени.

В декларацията за периода 01.01.1995 г. до 31.12.1995 г., подадена на 19.07.2000 г., в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения, стопанска дейност и др.”, в правоъгълниците срещу изброените източници, включително и срещу “Участия в търговски дружества”, подсъдимата не извършила никакви отбелязвания. В раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, подсъдимата декларирала лек автомобил “Рено 19”, като посочила за година на придобиването му 1994 г. В тази таблица подсъдимата не декларирала като недвижимо имущество започналия строеж на жилищната сграда в кв. Симеоново. В раздел ІV - “Реализирани доходи”, била посочена продажбата на същия лек автомобил.

В декларацията за периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г., подадена на 19.07.2000 г., в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения, стопанска дейност и др.” не извършила отбелязвания. В раздел ІІІ - “Имуществено ссътояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, декларирала 1/2 къща в кв. Симеоново, в графата “Придобито с вид документ” посочила “нотариален акт”, като дата на придобиване отбелязала “24.10.1996 г.”, като стойност - 2 953 636 лв.; апартамент, находящ се на ул. “Фр. Нансен”, за който отразила, че е придобит с нотариален акт през 1996 г. на стойност 234 167 лв. В т. 4 - “Банкови сметки и парични средства”, посочила левова и валутна сметка в “ТСБАНК” АД и два банкови превода от майка й - 234 167 лв. и валутен в левова равностойност 3 781 080 лв. В т. 9 - “Получени кредити (заеми)”, посочила тези две суми като заеми, получени от майка й.

В декларацията, подадена на 19.07.2000 г., за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения” поставила знак “Х” срещу “Отдаване на имущество под наем”, срещу останалите изброени източници не извършила никакво отбелязване. В раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, посочила къща в кв. “Симеоново” и апартамент на ул. “Фр. Нансен” с дата на придобиване и стойност като декларираните в декларацията за 1996 г.

В декларацията за периода от 01. 01.1998 г. до 31.12.1998 г., подадена на 19.07.2000 г., в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения” поставила знак “Х” срещу “Отдаване на имущество под наем”, срещу останалите изброени източници не извършила никакво отбелязване. В частта “Трудови и приравнени към трудовите правоотношения” подсъдимата посочила доход, получен от “БРИБАНК” АД - 973 783 лв. Сумата формирала на базата на Удостоверение № ИД-00-2623/17. 07.2000 г., издадено от “БРИБАНК” АД за нуждите на данъчната ревизия. В т. 1 на удостоверението били посочени размерите на трудово възнаграждение и на възнаграждение по граждански договор за периода 07.01.1997 г. - 31.12.1997 г. А в т. 3 за периода 01.01.1998 г. - 09.02.1998 г. било отбелязано, че подсъдимата е получила трудово възнаграждение в размер на 817 583 лв. и възнаграждения по граждански договор в размер на 156 250 лв. Поради това подсъдимата включила и сумата от 156 250 лв. при формиране на декларирания доход, получен от “БРИБАНК” АД за 1998 г. В раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, отново посочила къща в кв. “Симеоново” и апартамент на ул. “Фр. Нансен” с дата на придобиване и стойност като декларираните в декларацията за 1996 г. В тази таблица не включила като придобито движимо имущество лек автомобил “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ.

В декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК, подадена на 19.07.2000 г., за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения” поставила знак “Х” срещу “Отдаване на имущество под наем”, срещу останалите изброени източници не извършила никакво отбелязване. В раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, отново посочила къща в кв. “Симеоново” и апартамент на ул. “Фр. Нансен” с дата на придобиване и стойност като декларираните в декларацията за 1996 г. и празно място в кв. Драгалевци, за което отбелязала, че е придобито с нотариален акт на 21.12.1999 г. на стойност 57 869, 60 деноминирани лв. В тази таблица не включила като придобито движимо имущество лек автомобил “Опел Омега” с ДК № С 5775 РТ. В раздел ІV - “Реализирани доходи”, не декларирала доход от продажба на л. а. “Опел Омега”, с ДК № С 0330 ВВ.

В декларацията, подадена на 19.07.2000 г. за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2000 г., в раздел І - “Източници на доходи”, в частта “Извънтрудови правоотношения” поставила същото отбелязване като в декларацията за 1996г. В раздел ІІІ - “Имуществено състояние”, т. 1 - “Вид недвижимо и движимо имущество”, отново посочила къща в кв. “Симеоново”, апартамент на ул. “Фр. Нансен” и празно място в кв. “Драгалевци”, като не попълнила графата за техните стойности. В раздел ІV - “Реализирани доходи”, декларирала доход от продажба на л. а. “Опел Омега”, с ДК № С 5775 РТ.

В утвърдения образец 27.1 на декларация по чл. 109, ал. 8 от ДПК, който се представя на данъчните субекти, не се съдържат указания за попълването й.

Със заповед № 356 от 30.06.2000 г. на главния данъчен директор на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ДПК са утвърдени формуляр на декларация по чл. 109, ал. 8 от ДПК и указания за попълването й. В заповедта се посочва, че образците и процедурите са задължителни за прилагане в работата на данъчните органи.

В Указанията за попълване на декларация по чл.109, ал. 8 от ДПК, образец 27.1, е посочено, че данъчният субект е длъжен да декларира имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица, за времето, указано в декларацията (т. 3). Периодът, за който деклараторът следва да декларира данните, посочени в тази декларация, се определя от данъчния орган и се посочва в началото на декларацията, като се попълва началото и края на периода. Когато декларацията следва да се подаде за повече от един период, данъчният субект попълва отделни декларации за всеки период (т. 4). Уточнено е, че в раздел І - "Данни на декларатора", със знак "Х" се отбелязват всички източници на доходи, а със знак "0" - източниците, от които лицето не е получило доходи през съответния период. В т. 5.3.1. е указано в раздел ІІІ от декларацията - "Имуществено състояние", т. 1 - "Вид недвижимо и движимо имущество" да се посочи, в зависимост от начина на придобиване, цената на придобиване, себестойността или пазарната цена, като стойността се отбелязва в графа 6 - "стойност към началната дата" или в графа 7 - "стойност към крайната дата" с оглед момента на придобиване. Ако имуществото е било придобито преди деклариране и е било налично, към края му се попълват и двете графи; ако имуществото е било придобито преди периода на деклариране и прехвърлено през този период, в графа 6 се отбелязва сумата на придобиване, а в графа 7 - 0; ако имуществото е било придобито през периода на деклариране, в графа 6 следва да се впише 0, а в графа 7 - сумата на придобиване. В т. 5.3.8 е посочено, че в таблица 8 - "Сделки с имущества или вземания", се описват всички сделки, извършени през периода на деклариране, с които деклараторът е прехвърлил собствеността върху притежавани от него имущества и имущества, придобити след началото на периода и прехвърлени преди края му, които не са намерили отражение в другите таблици.

Указанията за попълване на декларацията по чл. 109, ал. 8 от ДПК са за служебно ползване на данъчната администрация и не са били предоставени на подсъдимата и нейния съпруг преди попълване на дадените им декларации по чл. 109, ал. 8 от ДПК.

Екипът на данъчната ревизия двукратно е отправял искане съответно от 19.07.2000 г. и от 25.07.2000 г. за представяне на документи и писмени обяснения до подсъдимата в качеството й на данъчен субект. С първото искане й било указано да представи документи, необходими на ревизията, а с второто - да представи заверени копия на задграничния си паспорт и на основание чл. 86, ал. 1 от ДПК да представи писмени обяснения относно разходите, направени от семейството при пътуванията й в чужбина. По първото искане подсъдимата депозирала обяснителна записка № 3 (л. 512-513), а по второто - обяснителна записка № 2 (л. 514-515).

С обяснителна записка с вх. № 94-Л-0120 /19. 07. 2000 г. подсъдимата по собствено усмотрение изложила в две точки някои обстоятелства относно апартамента на ул. “Фритьоф Нансен” и къщата в кв. Симеоново, които тя смятала, че трябва да се вземат предвид при ревизията. За апратамента подсъдимата описала, че е придобит чрез покупко-продажба със средства, предоставени й от майка й Ирина Ангелова, като това било отбелязано в нотариалния акт, както и с банкови преводи от сметката на майка й. За къщата в кв. Симеоново подсъдимата обяснила, че земята е придобита през 1994 г. на основание договор за покупко-продажба и придаване по регулация, а грубият строеж бил извършен и разплащан през 1994 г. В обяснителната записка е записано, че след 1995 г. са извършвани довършителни работи; през 1994 г. са извършени плащания - на 26. 07.1994 г. - 500 000 лв. и на 22.11. 1994 г. - 640 000 лв. - общо 1 140 000 лв. Обяснителнта записка била подадена в деловодството на ТДД - София, видно от положения върху нея входящ номер. Впоследствие пред св. М. Христова подсъдимата ръкописно написала допълнително обяснение относно възможни курсови разлики на долара при деклариране на доходите от наем с декларациите по чл. 109 от ДПК, тъй като при годишните данъчни декларации е ползван фиксингът в деня на плащането, а при декларацията по чл.109 от ДПК е ползван усреднен курс за цялата година.

Ревизията срещу подсъдимата приключила с данъчен ревизионен акт при особени случаи № 076/11.08.2000г., изготвен от св. Христова, главен данъчен директор, ръководител на екипа. С него било установено, че подсъдимата Несторова е данъчно регистрирана в ДП “Витоша” по ЗМДТ и по ЗОДФЛ. На основание чл. 140, ал. 1 от ДПК ревизията обхванала данъчните задължения по ЗОДФЛ (ЗДОД) и ЗМДТ за периода 01.01.1994 г. до 30.06.2000 г. В т. 8 от акта било установено, че за данъчния период 01.01. - 31.12.1998 г. в ДП “Витоша” подсъдимата е подала годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 575/25.02.1999г., в която били декларирани доходи по част І на данъчната декларация - “Трудови и приравнени на трудовите правоотношения”, в размер на 6490, 48 нови лв., получени от “БРИБАНК” АД и “Росексимбанк” АД, които след приспадане на личните задължителни осигурителни вноски от 191, 91 лв. възлизали на 6459, 22 лв. Общият облагаем доход за данъчната година на подсъдимата бил 37 342, 72 нови лв. Годишното данъчно задължение било 13 276, 29 лв. Авансово били внесени 6679,16 лв. Останали за внасяне 6597,13 лв. Сумата била внесена. В раздел ІІ на акта данъчните органи констатирали, че празното дворно място в кв. “Симеоново” е собственост на “Станли” ЕООД до 10.05.1996 г., като “е учредено отстъпено право на строеж върху имота за сумата от 31, 54 лв. през 1994 г., съгласно Удостоврение от ТОА “Витоша”. В т. 3 на същия раздел било установено, че в ДП “Витоша” по партидата на Н. Несторов се води лек автомобил “Опел Омега” с рег. № С 5775 РТ и дължимият данък МПС е внесен. В заключение било установено, че половината от постъпилите парични средства на семейството за ревизирания период е в размер на 132 913, 10 лв., а половината от изразходваните средства на семейството за ревизирания период е в размер на 63 915, 44 лв. Единствено за фискалната 1995 г. било установено превишение на разходите над приходите, които обаче могат да бъдат покрити със сумата, представляваща превишение на получените парични средства над изразходваните такива за 1994 г. Не били установени укрити и необложени доходи.

След изготвяне на съдебно-икономическата експертиза по делото в неговата досъдебна фаза вещото лице Светлана Димитрова изготвила “Уведомление относно установени обстоятелства по чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК при определяне на данъчните задължения на лицата Лилия Ангелова - Несторова и Нестор Драгомиров Несторов”. В него посочила факти, установени при извършване на експертизата, които според нея не били изяснени от данъчните органи при ревизията и не били взети предвид при определяне на данъчните задължения на лицата. Това според вещото лице Светлана Димитрова довело до определяне на данъчни задължения в нарушение на закона. По декларацията за 1998 г. вещото лице Светлана Димитрова посочила, че подсъдимата не е декларирала възнаграждение по граждански договор с “БРИБАНК” АД в размер на 156 250 лв. За декларацията за 1999 г. счела, че има несъответствие в декларирания доход от продажбата на л. а. "Опел Омега" с ДК № С 0330 ВВ. Според нея фактическата цена на придобиване (ведно с платените данъци и такси при вноса) е 18 846 010 стари лв, продажната цена на автомобила, съгласно договора с "Росексимбанк" АД - 24 000 лв, а застрахователната стойност, определена от “ДЗИ” АД - 17 850 лв. При това положение разликата между продажната цена и фактическата стойност на придобиване възлиза на 5153, 99 нови лв. и представлява доход, който трябва да бъде деклариран от двамата съпрузи по равно - 2577 лв. (на основание чл.19 от СК).

Въз основа на това уведомление директорът на Регионалната данъчна дирекция гр. София възложил данъчна ревизия със задача да измени ДРА № 076/11. 08. 2000 г. Данъчната ревизия приключила с данъчен ревизионен акт № 17-Р-34/25.04.2002 г. В него в т. 2 относно декларираните доходи по ЗОДФЛ за данъчния период 01.01.1998 г. - 31.12.1998 г. ревизорите приели, че след уточняване на действително получените суми по трудови правоотношения и по граждански договори “не съществуват различия относно размерите на декларираните доходи по трудови правоотношения и граждански договори в данъчната декларация с вх. № 575/25.02.1999 г.”, подадена от подсъдимата. В т. 3 относно декларирането на доходи от продажба на лек автомобил “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ ревизорите са установили, че те са декларирани в декларацията по чл. 41 от ЗОДФЛ за 1999 г. от лицето, което е придобило дохода - Н. Несторов, който се явява данъчно задължено лице. В резултат на направените констатации било определено, че към 25.04.2002 г. подсъдимата няма данъчни задължения за ревизирания период.

За периода на данъчната ревизия подсъдимата и съпругът й са попадали в максималната ставка за данъчно облагане по ЗОДФЛ (ЗДОД).

Съдът не формира никакви фактически изводи въз основа на приетите по делото като писмени доказателства - справка относно извършен допълнителен анализ на булфон - карта с № 1664265, справка от СДВР - РЗБОП относно извършена предварителна проверка във връзка с подаден сигнал от Светлана Димитрова за получена от нея телефонна заплаха и докладна от дознател Бешков по повод образувана преписка срещу Маргарита Борисова и Маргарита Георгиева за извършване на предварителна проверка с оглед извършени престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК, тъй като прие, че от тях не могат да бъдат установени каквито и да било категорични данни, свързани пряко или косвено с предмета на доказване. В тях се съдържа оперативна информация, която би следвало да бъде обект на самостоятелно разследване в рамките на отделни наказателни производства.

По делото не бяха установени никакви обективни данни, които да свързват настоящото дело и отправените телефонни заплахи към експерта по съдебно-икономическите експертизи Св. Димитрова. Такава връзка не беше направена и от самата Св. Димитрова. Този инцидент напълно обяснимо за експерта е представлявал неприятно преживяване, предизвикало притеснение и неудобство. Както вече съдът посочи, обстоятелствата около него и изясняването на това дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление следва да бъдат детайлно изследвани от органите на досъдебното производство. По отношение на настоящото производство, тъй като бяха наведени доводи от прокурора (макар и неподкрепени с категорични или с годни доказателства) - за връзка на заплахите с процесуалното качество на Св. Димитрова, е от изключително значение изясняването на въпроса дали действително заплахите срещу Св. Димитрова са се отразили по някакъв начин върху изготвените от нея заключения по двете съдебно-икономически експертизи. В тази връзка съдът внимателно и критично обсъди приетите по делото заключения и устните уточнения на експерта в съдебно заседание, че никой не се е опитвал да влияе в работата й като експерт, и прие, че заплахите не са оказали въздействие върху експерта при изследване на фактите и обосноваване на експертните изводи.

Необходимостта от детайлна проверка на компетентността и безпристрастността на експерта Св. Димитрова беше наложена и от установеното смесване на функциите й на експерт по основната съдебно-икономическа експертиза с тези на данъчен орган. Съдът след обстоен анализ прие заключенията по двете експертизи за обективни и компетентно изготвени относно въпросите, изискващи специализирано икономическо знание. В кръга на тези въпроси са констатициите, извършени в счетоводството на ДП “Витоша”, в архива на Митница - София, относно финансовите резултати от дейността на “Станли” ЕООД и придобитото от него и подсъдимата имущество, относно фактическата цена на придобиване на двата процесни автомобила и приспадането на нормативно признатите разходи за различните видове приходи. Смесването на функциите в двете качества на Св. Димитрова, което се е получило с подаването на Уведомление за констатирани обстоятелства по чл. 115 от ДПК, съдът прие, че - първо - се дължи не на заинтересованост, а на неопитност (предвид на това, че Светлана Димитрова досега не е била съдебен експерт) и второ - че се е осъществило след приключване работата по основната експертиза и не се е отразило на изготвеното по нея заключение. Изразеното становище от експерта Димитрова като данъчен орган, според съда, по същество не се явява пречка и за изготвяне на допълнителната експертиза, тъй като тя има тесен предмет (приспаднати ли са от брутната сума на дохода по гражданско правоотношение на подсъдимата с “БРИБАНК” АД нормативно признатите 35 % разходи), който изисква единствено извършване на проверка на фактическото положение в “БРИБАНК” АД, а не формиране на икономически изводи. Нещо повече, именно заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза доведе до промяна на първоночалния извод на експерта Димитрова за произхода на сумата от 156 250 стари лв. В устното си уточнение в съдебно заседание тя формулира всички възможни хипотези, при които банката би могла да извърши безналичното плащане на тази сума по сметка на подсъдимата, след което в заключение заявява, че не може категорично да бъде изяснено какъв е видът на дохода, дали подлежи на деклариране и съответно на данъчно облагане. Като взе предвид тези констатации съдът прие, че експертът е изследвал предмета на задачата безпристрастно, независимо дали това обслужва или не обвинението. Същевременно съдът не възприе крайните изводи в основната експертиза за това кои имущества и по какъв начин е следвало да бъдат декларирани от подсъдимата. Изясняването на тези въпроси обаче съдът прие, че следва да бъде извършено на базата на правна преценка, която е изцяло и единствено от компетентността на съда, поради което не се налага назначаване на повторна експертиза.

При обсъждане на доказателсвата съдът счете, че показанията на св. Панталеев и св. Минева, управител и касиер на фирма “Софима” АД, са неотносими към предмета на доказване. Затова ги изключи от доказателствения материал, въз основа на който постанови и обоснова присъдата по делото.

След подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимата на плоскостта на собствената им логическа последователност и вътрешна непротиворечивост и на съотносимостта им към останалите доказателства съдът ги възприе изцяло като достоверни. За част от съществените обстоятелства от предмета на доказване те намират опора в целия доказателствен материал, а в останалата си част не се опровергават от никакви обективни данни по делото. За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.

Наред с това показанията на св. Дешев, които съдът възприема като обективни и безпристрастни, също са в подкрепа на обясненията на подсъдимата и изключват възможността банката да е издала няколко служебни бележки за получени от подсъдимата доходи (каквото съмнение изразява в съдебно заседание експерта по съдебно-икономическите експертизи - л. 89, гърба). От показанията на св. Дешев се установява, че той е занесъл на подсъдимата само една служебна бележка за получени от “БРИБАНК” АД доходи през 1998 г. и че приложената от подсъдимата към декларацията й по чл. 41 от ЗОДФЛ за данъчната 1998 г., е именно служебната бележка, която той лично е взел от банката. За нуждите на данъчното облагане на доходите като физическо лице подсъдимата е помолила св. Дешев да вземе служебна бележка от “БРИБАНК” АД и не би могло да се приеме за достоверно, че банката издала за подсъдимата освен служебната бележка, която св. Дешев получил и друга такава по образец, утвърден от министъра на финансите, специално за удостоверяване на доходи, получени по граждански правоотношения, която обаче не била предадена на свидетеля.

На следващо място от справка № ИД-02-1733/26.04.2002 г., издадена от “СИБАНК” АД, несъмнено се установява, че сумите по операции № 5243/09.01.1998 г., № 12384/16.01. 1998 г., № 19139/23.01.1998 г.; № 25538/30.01.1998 г.; № 5302/06.02.1998 г., формиращи общата сума от 155 000 лв., представляват суми, изплатени от банката на подсъдимата по банковата й сметка (сметните отношения между банката и подсъдимата са ставали безналично по банкова сметка) без договор. На тази основа вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза в уточненията си към заключението в съдебно заседание посочва, че от икономическа гледна точка могат да бъдат направени няколко хипотези за произхода на тези пари, като нито една от тях не се отличава с по-голяма степен на вероятност от останалите. Първо - възможно е парите да се платени във връзка с трудовото правоотношение на подсъдимата, защото правата и задълженията на страните по него са единствените ясни техни взаимоотношения. Второ - възможно е да са платени по граждански договор. Трето - възможно е този доход да има случаен характер. Четвърто - възможно да е дарение от банката. Пето - възможно е плащането да е грешка, която обаче няма случаен характер, защото е допусната пет пъти. Наистина схемата, по която са плащани парите - в деня на плащане на трудовото възнаграждение, напомня за схемата, използвана предишната данъчна година от банката за плащане на възнаграждения по граждански договор на подсъдимата. Освен това през 1997 г. са изплащани на подсъдимата такива възнаграждения и без писмен договор. От това сходство обаче не следва еднозначно, че основанието за плащането на сумите през 1998 г. е същото като това през 1997 г. Следователно по несъмнен начин не би могло да бъде установено дали сумата от 155 000 стари лв. изобщо подлежи и на какво данъчно деклариране и облагане По същество такъв е крайният експертен извод на съдебно-икономическите експертизи, след изясняване на релевантните обстоятелства на място в правоприемника на “БРИБАНК” АД - “СИБАНК” АД. Съдът изцяло възприема този извод, като намира, че възможността сумата от 155 000 лв., платена от “БРИБАНК” АД на подсъдимата през 1998 г., да е получена като възнаграждение по граждански договор, е само една от възможните, но не единствената хипотеза за изясняване правното и фактическо основание на плащането й.

На основата на тези обстоятелства съдът намира, че съдържанието на удостоверение № ИД-00-26253/17. 07.2000 г. се опровергава от останалите писмени документи, изготвени от банката, поради което счита, че то не прадставлява такова несъмнено доказателство, от което безусловно и еднозначно да могат да бъдат установени получени от подсъдимата възнаграждения по граждански договор през 1998 г.

С оглед на изложените съображения съдът прие, че обвинението по пункт 2, основаващо се единствено на този документ и игнориращо необосновано останалите писмени и гласни доказателства, не е доказано по несъменен начин.

По делото бяха събрани и разнопосочни писмени доказателства относно застрахователната стойност на двата инкриминирани автомобила “Опел Омега”, с ДК № С 0330 ВВ и “Опел Омега”, с ДК № С 5775 РТ - две писма от “ДЗИ” АД, изготвени за нуждите на разследването в досъдебното производство, две удостоверения от “Булстрад” АД, изготвени за нуждите на купувача към момента на продажбата на двата автомобила, удостоверение № 2500001 от 10.06.2002 г. и удостоверение № 2500002 от Международна застрахователна компания “Европа” АД, представени от прокуратурата в съдебно заседание :

- В писмо на “ДЗИ - Общо застраховане” АД от 11.09.01 г. (л.1416 от сл. д.) е посочено, че застрахователната сума на л.а. “Опел Омега” С 0330 ВВ към м. 06.1998 г. е 21 000 лв. по “Шваке”, а за л.а. “Опел Омега” С 5775 РТ средната застрахователна сума за периода м. 07.1999 г. - м. 04.2000 г. е 43 200 лв.

- В писмо от “ДЗИ - Общо застраховане” АД от 13.09.01г. (л.1420) - се уточнява, че за л.а. “Опел Омега С 5775 РТ е допусната теническа грешка в предишното писмо и действителната застрахователна сума за автомобила -за м. 07.1999 г. е 25 600 лв., за м. 04. 2000 г. - 21 950 лв, а средната застрахователна сума за този период е 23 770 лв. Посочено е, че определените застрахователни суми не претендират за точност, тъй като застрахователя не разполага с пълните данни за автомобилите и няма визуална представа за тяхното техническо състояние, изминат пробег и допълнителни екстри.

- С писмо от 14 .06. 1999 г. “БУЛСТРАД” АД уведомява “Росексимбанк” АД, че към същата дата л. а. “Опел Омега”, с ДК № С 0330 ВВ е със застрахователна сума, определена на база каталог “Супершваке”.

- Съгласно удостоверение № 00412/2000 на “БУЛСТРАД” АД застрахователната стойност на л.а. “Опел Омега” С 0878 КА ( стар № С 5775 РТ) към 29.03.2000 г. е 26 580 лв.

- Съгласно Удостоверение № 2500001 на МЗК “Европа” АД, л. а. “Опел Омега” с рама, съответстваща на инкриминирания л. а. с ДК № С 0330 ВВ, е със застрахователна стойност в размер на 16 000 лв. към деня на продажбата - 14.06.1999 г.

- Съгласно Удостоверение № 2500002 на МЗК “Европа” АД, л. а. “Опел Омега” с рама, съответстваща на инкриминирания л. а. с ДК № С 5775 РТ, има застрахователна стойност в размер на 21 000 лв. към деня на продажбата - 29.03.2000 г.

- Съгласно Застрахователна полица № 9800000013 от 29.06.1998 г, издадена на името на Нестор Драгомиров Несторов за л. а. “Опел Омега” С 0330 ВВ, фиксираната застрахователна сума е 24 800 000 лв.

Видно е, че издателите на тези документи са използвали различни понятия - “застрахователна сума” и “застрахователна стойност”, оценявайки стойността на автомобилите. Понятието “застрахователна сума” има легално определение в чл. 396 от Търговския закон (ТЗ) - това е сумата, срещу която се застрахова имуществото и която не може да надвишва действителната му стойност, т.е застрахователната сума е максималният размер на паричното задължение на застрахователя по договора за застраховка. Когато в договора не е посочена максималната застрахователна сума, която застрахователното обезщетение не може да надвишава, застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на вещта. “Застрахователна стойност” не е легално дефинирано понятие. За такава в доктрината и в практиката се приема действителната стойност на вещта към момента на сключване на договора. Ако вещта бъде напълно унищожена или открадната, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, равно на действителната стойност на вещта, но не повече от уговорената застрахователна сума. Съгласно чл. 396, изр. 2 от ТЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Ако в застрахователния договор е уговорена сума, по-ниска от застрахователната стойност на вещта, е налице подзастраховане (чл.398 от ТЗ), а когато е уговорена по-голяма - надзастраховане (чл. 397 от ТЗ).

Релевантна за определяне на данъчната основа при получаване на доходи от продажба на леки автомобили към момента на деклариране от страна на Н. Несторов по чл. 41 от ЗОДФЛ за 1998г. и по чл. 109, ал. 8 от ДПК за същата година (чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДФЛ вр. чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ) е застрахователната стойност, т.е действителната стойност на автомобила, но към момента на извършване на сделката, а не към момента на застраховане на имуществото (аргумент от текста на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ). В събраните по делото удостоверителни документи, издадени от “ДЗИ” АД и от “БУЛСТРАД” АД (писмото от 14.06.1999 г.) е посочена “застрахователна сума” към определена дата - в писмото, издадено на “Росексимбанк” АД, е посочена застрахователната сума за л. а “Опел Омега” С 0330 ВВ към 14.06.1999г., възлизаща на стойност 23 152 000 стари лв.; в писмото, издадено от “ДЗИ” АД на 11.09.2001г. за същия автомобил, е посочена застрахователна сума към м. 06.1999г. - 17 850 нови лв. Единствено в удостоверението от МЗК “Европа” АД, касаещо л. а. “Опел Омега” С 0330 ВВ, е посочена “застрахователна стойност” към 14.06.1999г. - 16 000 нови лв.

Съдът намира, че всички тези удостоверения всъщност установяват една и съща стойност - действителната, въпреки използваната различна терминология. Това е така, защото застрахователната сума по смисъла на закона е сума, фиксирана в застрахователния договор към момента на сключването му, т. е тя не се променя към следващи дати и може да бъде посочена само при наличие на застрахователен договор, тъй като е предмет на договаряне между застрахован и застраховател. Нито един от тези удостоверителни документа не се базира на застрахователен договор, а същевременно всеки от тях определя стойност за конкретния автомобил към точно определена дата. По делото са събрани писмени доказателства, в които застрахователите са използвали понятието “застрахователна сума” в легално определения му смисъл :

- За л. а. “Опел Омега”, ДК № С 0330 ВВ, по делото е събрана като писмено доказателство застрахователна полица с друг застраховател -“Юнион Инс” АД - на името на Несторов от 29. 06. 1998г. с фиксирана застрахователна сума - 24 800 000 стари лв., представляваща в случая максималната сума, която застрахователят би платил при настъпване на застрахователно събитие.

- Към писмото на “ДЗИ” АД е приложен регистрационен картон на застраховка “гражданска отговорност” за същия автомобил, в който отново е посочена застрахователна сума в размер на 100 000 лв, за която обаче изрично е уточнено, че е лимит на отговорността.

Видно е, че застрахователите са използвали различен подход при изготвяне на документите, издадени въз основа на застрахователно правоотношение и тези, които са имали за цел да установят стойност на имущество към определена дата или период за целите на данъчното облагане. Изяснявавнето на този подход и на различния контекст, в който са употребени понятията в единия и в другия им смисъл (а не чрез назначаване на автотехническа експертиза, както в съдебно заседание бе поискано от прокурора), дава възможност на съда да установи истинското съдържание на понятието “застрахователна сума” в представените по делото от страните удостоверения за двата процесни автомобила, употребено в смисъл на тяхната действителна стойност. Непоследователността в практиката на застрахователните дружества би могла да бъде обяснена с липсата на легална дефиниция на “застрахователна стойност” и извличането на същността на понятието по тълкувателен път.

На следващо място от всички тези удостоверителни документи се установява недвусмислено, че различните застрахователи определят различни стойности за едни и същи автомобили към един и същи момент, дори когато извършват оценката въз основа на едни и същи каталози. Представените от представителя на прокуратурата допълнително в съдебно заседание 2 бр. удостоверения от МЗК “Европа” АД не само, че не обслужват обвинителната теза, а, напротив, демонстрират несъстоятелността й. Видно е, че определянето на застрахователните стойности от застрахователите става в широки граници. Съдът приема всичките удостоверения за достоверни, тъй като представляват официални документи, издадени по утвърдени методики в застрахователната практика. При това положение възниква въпросът коя стойност могат да ползват гражданите при деклариране на доходи от продажбата на леки автомобили, за да изключат възможността впоследствие да бъдат обвинени в невярно деклариране. Съдът намира, че безусловно следва да се приеме за правомерно поведение на данъчните субекти, когато декларират като актуализирана цена на придобиване по смисъла на чл. 24 от ЗОДФЛ според документа, с който са се снабдили от застраховател за целите на данъчното облагане. Това е така, защото ЗОДФЛ не създава никакви специални изисквания за реда, по който данъчно задължените лица трябва да определят застрахователната стойност, представляваща актуализираната цена на придобиване на моторните превозни средства.

В потвърждение на извода на съда е и изявлението на експерта по съдебно-икономическата експертиза, че Н. Несторов е могъл да ползва писмото от “БУЛСТРАД” АД, удостоверяващо застрахователната стойност на л.а “Опел Омега” С 0330 ВВ, при полъване на данъчната си декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ и декларацията по чл. 108, ал. 9 от ДПК. При положение, че “Росексимбанк”АД като купувач на автомобила специално се е снабдила с този документ и го е представила на продавача, той е могъл да се позове него. В заключението по основната съдебно-икономическа експертиза като актуалзирана цена на придобиване на л. а “Опел Омега” С 0330 ВВ е взета предвид застрахователната стойност по писмото на “ДЗИ” АД от 11.09.2001г. към месец юни 1999 г., тъй като разследващите органи са разполагали с това писмо. Във второто писмо на “ДЗИ” АД от 13.09.2001 г. е уточнено, че дадените стойности не претендират за “абсолютна точност”. А впоследствие по делото са представени и удостоверенията от МЗК “Европа”, установяващи други застрахователни стойности. Тези обстоятелства установяват по несъмнен начин случайния характер на приетата от обвинението актуализирана цена на придобиване на двата процесни автомобила.

По отношение на изразходваните средства за строежа на вилната сграда в кв. Симеоново, за начина на актуване на СМР и услугите, извършени при строежа, за разплащането по договора, за времето на приключване на грубия строеж, за предаването на строежа събраните по делото писмени и гласни доказателства са безпротиворечиви и категорични, поради което не се налага детайлното им обсъждане. По тази част на обвинението страните не оспорват фактите, а тяхното правно значение.

Относно обстоятелството, че цената на апартамента е била в левове, обясненията на подсъдимата се подкрепят от показанията на св. Йорданова и св. Вуцов, който разказва, че след като получил сумата от подсъдимата, Евгени Николов веднага отброил от нея адвокатския му хонорар в левове.

Съдът прие, че от показанията на св. Дойчин Мирянов, които съдът възприе като достоверни, за дадени му от Евгени Николов суми във валута, не може да се изгради такава логически последователна верига, проследяването, на която да води до наведения от прокурора извод, че - първо - Николов е предоставил на Мирянов за управление именно сумата от продажбата на апратамента на ул. “Фр. Нансен” и второ - че предоставената от Николов сума е била в размер на 27 000 щ. д. От показанията на свидетеля действително се установява, че на 24.06.1996 г., скоро след продажбата на апратамента, Евгени Николов му е предоставил най-голямата сума, която му бил давал до този момент, от 24 000 щ. д. Единствено този факт обаче не може да обоснове категоричен и единствено възможен извод, че парите Николов е получил от продажбата на апартамента. Сумата е различна по размер от инкриминираната и не съвпада по размер с изтеглената от подсъдимата в деня на продажбата сума от 27 000 щ. долара. На следващо място св. Мирянов разказва, че не му е известен произходът на парите на Евгени Николов, а св. Йорданова е категорична, че цената е била платена в левове и е тази, която е посочена в нотариалния акт. От показанията на св. Мирянов същевременно се установява, че в този период Евгени Николов е предоставил на негов познат аптекар сумата от 6000 - 7000 долара. А това обстоятелство прави възможни и други логически вериги - че Николов е предоставял значителни суми в долари на различни лица; - че е имал и други източници за получаване на такава валута и то в по-голям размер от инкриминирания.

По отношение на обстоятелствата и условията, при които е придобито мястото в кв. Драгалевци, местността “Равен герен”, обясненията на подсъдимата са в съответствие с показанията на св. М. Георгиева, М. Борисова, Трайков, Христов, Стоилов и с нотариалния акт за прехвърляне на собствеността. От тях безпротиворечиво се установява, че мястото въпреки местонахождението си не е било привлекателно за купувачи, тъй като е било извън регулация, твърдяло се, че при включването му в общия градоустройствен план ще бъде отредено за разширяване на околовръстното шосе, а разположените в него мачтов трафопост и стълбове с високо напрежение пречели на евентуалното строителство. Начинът и мястото на плащане на цената (на два пъти - първия път - сумата от 3000 лв. преди изповядване на сделката, а остатъкът от посочената в нотариалния акт сума - бил платен на бул. “Патриарх Евтимий” след изповядването на сделката) се установяват единствено от обясненията на подсъдимата и показанията на св. Георгиева, които са идентични и не се опровергават от никакви други годни доказателства. Съдът намира за необоснован доводът на прокурора, че е налице противоречие в тези доказателствени средства за мястото на плащане на втората сума, тъй като той не намира опора в установените чрез тях доказателства.

По делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства в подкрепа на твърдяната от обвинението придобивна стойност от 54 000 щ. д. Позоваването от страна на прокурора на показанията на свидетелите от досъдебната фаза, които не са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 от НПК, е процесуално недопустимо, тъй като представлява нарушение на разпоредбата на чл. 290 от НПК, задължаваща страните в съдебните прения да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в НПК.

Съдът установи, че в хода на съдебното следствие спрямо свидетели по тази част на обвинението беше оказан недопустим извънпроцесуален натиск, който беше от естество да постави под съмнение възможността за разкриване на обективната истина по делото и да дискредитира целите на настоящото наказателно производство. Още преди приключването на процеса, нещо повече - преди провеждането на разпитите на всички бивши съсобственици на мястото в кв. “Драгалевци”, срещу св. Маргарита Георгиева започва предварителна проверка за лъжесвидетелстване по настоящото дело. В СДВР са призовани и разпитани относно факти, пряко засягащи процеса, не само вече разпитаните пред съда св. М. Георгиева и св. М. Борисова, но и св. Трайков и Стоилов, чийто разпит пред съда към този момент още не е проведен. Съгласно чл. 1 от НПК разкриването на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона се осигуряват единствено и само чрез спазване на определения в НПК ред, по който се извършва наказателното производство. Постигането на никаква цел, включително и разкриването на обективната истина, не може да оправдае поведение и следване на такава обвинителна стратегия, които обективно представляват грубо нарушаване на предвидения процесуален ред и на правата и законни интереси на гражданите.

По отношение на придобиването и съществените условия на предмета на договора за продажбата на апартамента в ж. к. “Овча купел” съдът формира фактическите си изводи на основата на приетите писмени доказателства - договора за замяна и декларацията на Н. Несторов по чл. 109, ал. 8 от ДПК за 1994 г., които потвърждават обясненията на подсъдимата за тези обстоятелства, и отчасти - на основата на показанията на св. Пешева. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката за начина на договаряне, но по отношение на размера на цената на апартамента счете, че те не могат да бъдат източник на обективни данни, тъй като свидетелката заявява, че не е сигурна за точния размер на платените от съпруга й суми и поради това ги съобщава приблизително. Ето защо съдът прие, че цената, за която е продаден апартаментът, е 1 033 000 стари лв., такава каквато я е декларирал Н. Несторов.

Относно вида и цената на продаденото обзавеждане съдът намира, че събраните доказателства са непротиворечиви и водят до несъмнения извод, че по-голямата част от продадените мебели са били наследство на Н. Несторов от майка му (св. Пешева твърди, че били много стари и си личало, че са над 60-годишни) или са били донесени от предишното му жилище (св. Йорданов има непосредствени впечатления от този факт, тъй като е участвал в тяхното пренасяне). За останалата част (18 вградени кухненски шкафове) не бяха събрани еднозначни и изчерпателни доказателства, от които може безусловно да се обоснове нито техният произход, нито стойността им.

По отношение времето на придобиване на лекия автомобил “Рено”, на участието на подсъдимата в дружествата ”Станли” ЕООД, “Интерсит” ООД и “Астарта” ООД, на правосубектността на тези дружества, финансовото им състояние и дейността им събраните доказателства чрез показанията на св. Иванджикова, св. Мерков, св. М. Ангелова, св. Ж. Караваневска и писмените доказателства - съдебни решения за правосубектност, ликвидационен баланс, протокол за приключване на ликвидацията, напълно кореспондират помежду си и проследяването им води до пълното фактическо изясняване на изложените обстоятелства. Страните приемат за установени едни и същи факти, но изразяват различни становища за правното им значение и последици.

Съдът намира за особено съществени за изясняване на значими по делото обстоятелства показанията на св. М. Христова - главен данъчен инспектор, тъй като от тях несъмнено се установяват фактическите изисквания на данъчните органи към физическите лица при деклариране на техните данъчни задължения, становището на данъчните органи за съдържанието на задълженията на физическите лица за съдействие при провеждане на данъчна ревизия и за методиката, по която се декларира имуществото им. В този случай е процесуално допустимо установяването на посочените становища, доколкото чрез тях се установява актуалната данъчна практика и разбирането на данъчната администрация за законосъобразно поведение на данъчните субекти - а това са факти от първостепенно значение за правилното решаване на делото.