Мотиви по н о. х д. 6 по описа на районен съд К. за 2013 година



Дата29.09.2017
Размер129.77 Kb.
#31236
Мотиви по н. о. х. д. 6

по описа на районен съд К. за 2013 година
Районна прокуратура К. е внесла Обвинителен акт срещу лицата:

И. Ц. С. ЕГН **********, роден на ****** г. в гр. В. ,***, ****, ***, *****, ****, с **********, с постоянен/настоящ адрес: с. Р. , общ. К., общ. В. , ул. „” , и

П. Т. В., ЕГН **********, роден на ****** г., в с. Б. , ****, ****, ******, ****, ****, със *******, с постоянен/настоящ адрес: гр. В. , ж.к. „”, бл., вх., ап., към момента изтърпяващ присъда лишаване от свобода в Затвора – гр. В. ,

с който им е повдигнато обвинение, както следва:



Срещу лицето И. Ц. С., за това че: на 13.12.2008 г. в гр. К. , в автокъща „”, собственост на „” *** находяща се на ул. „”, в съучастие, като съизвършител с П. Т. В., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Ц. О. Л., управител на „” ***, заблуждение, а именно придал е вид, че ще наеме товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, с ДК № СА 3604 КВ, собственост на „., за срок от три дни – считано от 13.12.2008 г. до 15.12.2008 г., за сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, като след изтичане на срока по договора автомобилът ще бъде върнат, за което е подписал договор № 0000115 от 13.12.2008 г. за наем на товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, с ДК № СА 3604 КВ, собственост на „., за срок от три дни - от 13.12.2008г. до 15.12.2008г., за сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, като предварително се е уговорил с П. Т. В., че няма да върнат моторното превозно средство, и с това е причинил другиму – на „., имотна вреда в размер на 35 824, 00 /тридесет и пет хиляди осемстотин двадесет и четири/ лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 211 във вр. чл.210, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл. 209, ал.1, пр.1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
и срещу П. Т. В., за това че: на 13.12.2008 г. в гр. К. , в автокъща „”, собственост на „” *****, находяща се на ул. „”, в съучастие, като съизвършител с И. Ц. С., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Ц. О. Л., управител на „” ****, заблуждение, а именно придал е вид, че ще наеме товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, с ДК № СА 3604 КВ, собственост на „., за срок от три дни – считано от 13.12.2008г. до 15.12.2008г., за сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, като след изтичане на срока по договора автомобилът ще бъде върнат, като предварително се е уговорил с И. Ц. С., че няма да върнат моторното превозно средство, и с това е причинил другиму – на „., имотна вреда в размер на 35 824, 00 /тридесет и пет хиляди осемстотин двадесет и четири/ лева, като измамата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършена при условията на опасен рецидив, след като П. Т. В. е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл. 211 във вр. чл.210, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл. 209, ал.1, пр.1 във вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.

Преди даване ход на съдебното следствие от страна на подсъдимите е поискано разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от тяхна страна са признати всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В присъствие на служебните защитници на подсъдимите и с тяхно съгласие е направено признание на всички факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно определение е одобрено признанието на подсъдимите, след като изрично им бе разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползуват всички доказателства по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което не са проведени разпити на свидетели и вещи лица.

По делото няма искане от страна на пострадалото лице - „. за приемане на граждански иск.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения от страна на РП К. се поддържа обвинението, като по отношение на П. В. се предлага определяне на наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /тоест определянето му в среден размер от предвиденото за конкретния подсъдим/, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 5 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3, съответно за изтърпяване да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца. Иска се определяне на „строг режим” на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНС.

По отношение на подсъдимия И. Ц. С. се иска определяне на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, съответно редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като за изтърпяване се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години. По отношение на този подсъдим се иска отлагане изтърпяването на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като се изтъква, че целите на наказателното производство ще бъдат постигнати и без постановяване на ефективно изтърпяване.

От страна на адвокат Н. – служебен защитник, на подсъдимия С., се иска налагане на наказание към минималното, предвидено за деянието извършено от него, като се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства – семейно положение, както и единствено предходно осъждане, при което му е наложено наказание „Пробация”. Та счита, че за постигане на личната и генерална превенция наказанието следва да се отложи за минималния срок по чл. 66, ал. 1 от НК – три години.

От страна на адвокат Т. – служебен защитник на подсъдимия В., се иска налагане на наказание към минимума, като на основание на чл. 58а, ал. 1 от НК да се намали с 1/3, като се изтъква самопризнанието, направено от подсъдимия, както и признаване на обстоятелствата по обвинителния акт.

При упражняване на правата си по чл. 297 от НПК подсъдимите отново повтарят признание на вината си, като искат налагане на наказание под минималното, предвидено за престъпното деяние. Подсъдимият С. изразява съжаление и посочва, че няма кой да се грижи за четирите му деца.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

Свидетелят Ц. О. Л. притежава автокъща, находяща се в гр. К. , ул. „”, обл. С.. Като управител на „” ***, свидетелят Л. е сключил договор за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, съгласно който е ползвал товарен автомобил марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, шаси № WFONXXTTFN7C64750, двигател № 7C64750, с ДК № СА 3604 КВ. Договорът е сключен на 19.02.2007 г. с „” ***, като превозното средство е предадено на лизингополучателя на 28.02.2007 г. с приемо-предавателен протокол.

Двамата подсъдими са се срещнали в началото на месец декември 2008 г. в гр. С. , до където подсъдимият С. е откаран от своя съсед - свидетеля Н. Д. М., с притежавания от последния автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ВР 3124 АК.

На 13.12.2008 г. свидетелят М. отново е превозил подсъдимия С. до град С. за среща с подсъдимия В., който, както при предходната среща, е бил в компанията на свидетеля Г. Г.. От обява във вестник подсъдимият В. е узнал за отдавани под наем автомобили от автокъща, находяща се в гр. К. . Докато са пътували свидетелят М. е чул, че двамата подсъдими – В. и С., се уговарят да вземат автомобил, който впоследствие да продадат. При проведен телефонен разговор между подсъдимия В. и свидетеля Л., последният е потвърдил, че в автокъщата има товарен автомобил - платформа за превоз на коли, след което двамата подсъдими се договорили да отидат до гр. К. и да вземат автомобила, който впоследствие да продадат. Решили, че ще подпишат договор за наем, по който изначално нямали намерение да се задължат. Разбрали се, че няма да върнат моторното превозно средство, а ще го продадат. Разговорът е проведен в присъствие на свидетеля М., докато ги возел към гр. К. , при което свидетелят Г. Г. не е присъствал на тази част от разговора, след като в началото на гр. К. е поискал да бъде оставен на автобусна спирка. Този свидетел не е стигнал до автокъщата, където двамата подсъдими отишли при св. Л. и казали, че искат да наемат автовоз. Св. Л. познал по гласа обв. В., с когото бил разговарял малко преди това по телефона. Казал им, че в момента можел да им предложи товарен автомобил марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, с ДК № СА 3604 КВ, като превозното средство е било огледано от двамата подсъдими, след което те заявили, че търсят точно такова превозно средство.

Св. Л. им обяснил, че можел да им го отдаде под наем за срок от три дни, като след изтичане на трите дни те е трябвало да го върнат в автокъщата, а наемната цена за три дни е била 400 лева. Двамата обвиняеми са изразили съгласие с така поставените условия по договора, като са демонстрирали желание да наемат моторното превозно средство и готовност да върнат същото незабавно след изтичане на уговорения срок.

Оформянето на документите е било извършено от свидетелката Г. И. Л., предворително известена, че има лица, желаещи да наемат товарния автомобил, при което договорът е бил сключен от името на подсъдимия С., докато подсъдимият В. е заплатил на св. Л. сумата от 400 лева, представляваща наемната цена за три дни. Договорът е сключен на 13.12.2008 г., като е уговорено подсъдимите да ползват превозното средство три дни, при което са заплатили наемната цена за този срок – сумата от четиристотин лева.

След заплащане на сумата подсъдимият В. е получил ключовете за автомобила, качил се е в него и е напуснал автокъщата, докато подсъдимият С. е отпътувал с автомобила на св. М..

След изтичане на срока на наемния договор подсъдимите не са върнали автомобила на св. Л., като подсъдимите С. и В. не са дали смислено обяснение на свидетеля Л. за местонахождението на превозното средство. Невярно се е оказало изявлението на подсъдимия В., отправено до свидетеля, че превозното средство е противозаконно отнето.

Към досъдебното производство са приложени писмени справки, от които е видно, че превозното средство е обявено за издирване през 2011 г. по изрично разпореждане на водещия разследването.

От заключението по извършената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза се установи, че подписът и ръкописният текст на сключения договор за отдаване под наем са положени от подсъдимия И. Ц. С..

Стойността на превозното средство, по отношение на което е извършено престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение, възлиза на сумата от 35 824.00 лева, което е установено от изготвената съдебно-оценителна и от допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Съотношението на стойността на превозното средство, което е предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение, и минималната работна заплата към момента на извършване на деянието – 220 лева, дава основание за извод, че е налице квалифициращия признак „особенно големи размери”. Изводът се налага след като стойността на предмета на престъплението надхвърля МРЗ над 162 пъти, тоест над критерия „сто и четиридесет пъти”, установен в ТР № 1/1998 г. на ОСНК.

Подсъдимият И. Ц. С. е о*****, като с определение 4/03.11.2004 г. в сила от същата дата, постановено по НОХД № 315/2004 г. по описа на РС В. за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева. Също така с определение 9/12.08.2008 г., в сила от същата дата, постановено по НОХД 49/2008 г. по описа на РС В. , за отделни престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1., по чл.144, ал.3 вр. ал.1 и по чл.320а от НК, са му наложени отделни наказания, включващи пробационни мерки за различен срок, като наказанията са групирани на основание чл. 23 от НК и е определено едно общо наказание, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от десет месеца; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца; Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на сто часа за срок от десет месеца.

Подсъдимият В. е ***** общо деветнадесет пъти в периода 1986-2010 г., при което само един път подсъдимият не е наказан за престъпление по чл. 183 от НК и само един път му е наложено наказание „Пробация”, докато във всички останали случаи му е налагано наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което не е отлагано на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

По отношение на този подсъдим са налице и двете отделни предложения на чл. 29 от НК, определящ кога едно деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Налице е предходно осъждане, при което на подсъдимия В. за извършено тежко умишелно престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за повече от една година, като изтърпяването на наказанието не е отложено на основание чл. 66 от НК - присъда по НОХД 5/2007 г. по описа на РС В. , влязла в сила на 19.01.2007 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, извършено в периода 07-23.12.2006 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца.

Налице са също така и много други осъждания на подсъдимия В., които не следва да се изброяват изчерпателно, но следва да се отбележат: осъждане с присъда по НОХД 23/2004 г. по описа на РС В. , влязла в сила на 19.01.2005 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, извършено на 30.03.2004 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година; присъда по НОХД № 28/2002 г. по описа на РС В. , в сила от 27.02.2003 г., за престъпление, извършено на 20.01.2001 г., по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по която е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години; присъда по НОХД № 468/2004 г. по описа на РС В. , в сила от 04.11.2004 г., за престъпление, извършено на 05-07.03.2004 г., по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, по която е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, присъда по НОХД 5/2007 г. по описа на РС В. , в сила от 19.01.2007 г., за престъпление по чл. 196, ал. , т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, по която е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца.

След преценка на изложените обстоятелства и доказателствата, изрброени от РП К. в обвинителния акт, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Налице са свидетелски показания – свидетелите Л., св. Л. и св. М., описващи конкретно действията на двамата подсъдими, осъществени от всеки от тях, чрез които са въвели в заблуждение свидетеля Л., че имат намерение да наемат за временно възмездно ползване превозното средство, ползвано към този момент от свидетеля Л. по силата на договор за лизинг, сключен със собственика на превозното средство - „..

Поведението на двамата подсъдими, демонстрирано пред свидетелите Л.показва ясното им желание да убедят Ц. Л. да им предостави за временно възмездно ползване моторното превозно средство - товарен автомобил марка „Форд Транзит”, модел „ФТ 350”, шаси № WFONXXTTFN7C64750, двигател № 7C64750, с ДК № СА 3604 КВ. Без никакво съмнение се установи, че подсъдимият С. е сключил/подписал договора за наем на превозното средство, докато подсъдимият В. е заплатил сумата от 400 лева, представляваща наемна цена за три дни, за какъвто срок е сключен писменият договор. Именно демонстрираното от двамата подсъдими желание да наемат превозното средство, са мотивирали Ц. Л. да им предостави фактическата власт над превозното средство. Без значение за настоящото изложение е обстоятелството, че съгласно договора за лизинг лизингополучателят няма право да отдава под наем превозното средство на трети лица, както и да предоставя владението над превозното средство на трети лица, но това неизпълнение на договорните отношения между „” ******* и „. не се отразява по никакъв начин на обвинението, повдигнато на двамата подсъдими.

Именно действията на подсъдимия С., изразяващи се в сключване на договора за наем, както и действията на подсъдимия В. по заплащане на наемната цена, както и изразеното от тях желание да наемат за три дни превозното средство, представляват отделните действия, които в съвкупност са довели до създаване на заблуждение у свидетеля Ц. Л., мотивирайки го да предостави на подсъдимите превозното средство.

Показанията на свидетеля М., отнасящи се до разговор, проведен от двамата подсъдими преди отиването в автокъщата, дават основание на съда да счита, че извършеното от двамата подсъдими представлява престъпно деяние по смисъла на НК, а не е просто неизпълнение на договорни задължения по договора за наем, по който има изпълнение на част от задълженията на наемателя - заплатената наемна цена.

Престъпният характер на действията на двамата подсъдими се определя от първоначално съществуващото у тях намерение и решение да не връщат превозното средство в автокъщата, а да се разпоредят с него в своя полза. Предварителното намерение да вземат автомобила и да го продадат определя изначалното им желание да не поемат реални задължения по договора за наем, сключен впоследствие в автокъщата. Разговорът, проведен от двамата подсъдими, показва съвместното им съзнание да не поемат задължения по договора за наем, което определя наличие на съвместен умисъл и предварителното договаряне за извършване на деянието. Налице са съвместни действия, като от една страна, подсъдимият В. е заявил желанието на подсъдимите да наемат превозното средство, докато подсъдимият С. е сключил договора за наем, което предвид предварителното им намерение да се разпоредят с превозното средство в своя полза, дава основание на съда да счита, че са налице съвместни действия по създаване на заблуждение у св. Ц. Л., което да го мотивира да извърши доброволно действията по предоставяне на фактическата власт над превозното средство на двамата подсъдими.

Осъществени са отделните признаци на обвинението, повдигнато на двамата подсъдими. Действията на двамата подсъдими са въвели в заблуждение св. Ц. Л., че имат намерение да наемат за няколко дни превозното средство и да го върнат след това, като конкретните действия в тази насока, извършени от подсъдимия С. се изразяват в сключване на договора за наем, докато действията от страна на подсъдимия В. са изразени в разговора, воден със св. Л., при което е демонстрирано желанието да наемат превозното средство, а така също и действията по заплащане на наемната цена. Извършването на тези действия от страна на двамата подсъдими при наличие на предварително оформеното им решение да не се задължават по договора за наем, а да се разпоредят в своя полза с превозното средство, определя както престъпния характер на извършените заблуждаващи действия, а така също и наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК – извършване на деянието от две лица, предварително сговорили се за извършването за извършване на престъпното деяние. Измамливите намерения на двамата подсъдими личат от показанията на св. М., пред когото е проведен разговорът между двамата подсъдими, в който те са изразили намерението си да се разпоредят с превозното средство в своя полза, тоест още преди сключването на договора не са имали никакви намерения да се задължат по наемното отношение.

Високата стойност на настъпилите вредни последици, предходните осъждания на двамата подсъдими, както и обстоятелствата, при които е осъществено деянието, разкриващи особена дръзкост и пълно несъобразяване с правата на останалите икономически субекти, са всички онези доказателства, даващи основание за квалифициране на случая като особено тежък, тоест налице са кумулативно предвидените признаци на деяние по чл. 211 от НК – особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае двамата подсъдими за виновни в извършване на деянието, за което им е повдигнато обвинение с обвинителния акт.

При определяне на наказанията, които следва да им бъдат наложени, съдът отчита, че по отношение на подсъдимия В. следва да бъде определено наказание над минималното, предвидено за съответното престъпно деяние, след като отегчаващи вината обстоятелства са многобройните му предишни осъждания, включително и за идентични деяния, участието на подсъдимия в осъществяване на деянието, както и обстоятелството, че съгласно доказателствата по делото може да се направи извод, че именно той е извършил противозаконно разпореждане с превозното средство. Съдът отчита също така и наличието на допълнително квалифициращо обстоятелство по отношение на подсъдимия В., след като деянието от негова страна е извършено при условията на опасен рецидив, което е предвидено като самостоятелно квалифициращо обстоятелство по чл. 211 от НК. Предвид това съдът намира, че наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години – среден размер, предвиден в чл. 211 от НК, съответства с тежестта на деянието, извършено от подсъдимия В., поради което именно такова наказание следва да бъде определено на този подсъдим, като на основание чл. 58а от НК следва да бъде намалено с една трета. Така за изтърпяване от подсъдимия В. следва да бъде определено наказание от три години и четири месеца „лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно в затвор - затворническо общежитие от закрит тип, предвид предишните осъждания на подсъдимия и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗИНЗС. Това определя и първоначалния „строг” режим за изтърпяване на наказанието на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на подсъдимия С. съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в минималните размери, предвидени в разпоредбата на чл. 211 – три години „лишаване от свобода”, като отчитайки по-ниската обществена опасност на личността на този подсъдим и след редуциране на наказанието на основание чл. 58а от НК бъде отложено изтърпяване на наказанието за максималния срок, като съдът намира, че по този начин ще се постигне индивидуалната претенция като достатъчно дълъг срок подсъдимият следва да съобразява поведението си, като не извършва престъпни деяния. Съдът отчита и семейното положение на този подсъдим, поради което намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.

Мотивите са изготвени на 11.07.2013 г.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница