Мотиви по нохд №1061 по описа на Софийски градски съд за 2010год

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.В.Т., ЕГН ********** , род. на *** ***, със средно образование, неосъждан, неженен, за това че :на 18.04.2009 г. около 04.00 ч. в гр.С., на бул. „В.", северно от № *, до кръстовището на бул. „В." и ул. „П.", умишлено умъртвил В.Н. А., ЕГН ********** и К.М.В. ЕГН ********** и направил опит умишлено да умъртви К.В.Д. ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и по хулигански подбуди, а опита спрямо К.В.Д. ЕГН ********** е останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 116,ал.1, т.4, пр.З и т.11, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК

СГП чрез представителя си поддържа обвинението изцяло.В хода на съдебните прения прокурора излага подробни съображения относно тезата си за доказаност на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и квалификацията на деянието.Разглежда подробно източниците на доказателства, като коментира детайлно всеки от тях. Обобщава, че единствения възможен извод в конкретната ситуация е, че именно подсъдимият Т. е нанесъл трите удара на пострадалите лица.В подкрепа на този си извод посочва няколко факта: участието на подсъдимия Т. във физическото спречкване между двете групи;факта, че в инкриминираната нощ подсъдимия е притежавал и държал нож; разположението на присъствуващите по време на възникване и развитие на конфликта / за което изхожда изцяло от показанията на св. С./ , позволяващо позиция на подсъдимия зад пострадалите; от вещественото доказателство иззето от дома на подсъдимия в гр. С. при извършеното процесуално – следствено действие „ претърсване и свързаното с него изземване”- бяла риза с петно отпред с къс ръкав;от заключението на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ с № 23 от 2009 г. чрез която се установява че по тази риза има биологичен материал - следи от кръв и тази кръв е на пострадалия В. А.; факта че подсъдимия е напуснал бързо мястото на инцидента;направеното признание пред св. И. – шофьор на такси; съдържанието на водения скайп- разговор със св. П.; промяната на външния вид на подсъдимия преди да се яви в РДВР гр. П. .

Предлага наказателната отговорност да бъде реализирана при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства , като бъде наложено наказание по втората предвидена от закона възможност – лишаване от свобода в размер под максималния.

ПОВЕРЕНИЦИТЕ на частните обвинители и граждански ищци адв. Р., адв.С., адв.Л., адв. М. се присъединяват към казаното от представителя на СГП както относно фактическата обстановка и нейната доказаност, така и относно правната квалификация на деянието. По отношение на наказанието предлагат варианта „ доживотен затвор”, като се аргументират с тежестта на извършеното, младостта на пострадалите, спецификата на конфликта, довела до настъпилия противоправен резултат.

Частните обвинители и граждански ищци Р.В. и Д.В., В. А. и К.Д. се присъединяват към казаното от пълномощниците си.Частния обвинител и граждански ищец Н.А. не се явява и не взема становище.

ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимия Т. адв.Х., адв.Н., адв.А. и адв.А. оспорват авторството на деянието.Разглеждат поотделно всяко от събраните доказателства, обобщавайки, че същите в съвкупност не са в състояние да доведат до единствено възможния извод че именно подсъдимия Т. е автор на престъплението за което е предаден на съд.Твърдят че косвените доказателства – наличието на нож у подсъдимия, участието му в сбиване, проведения разговор със св. И., представляващ извънсъдебно признание за конкретно негово поведение в инцидента, последващото му укриване и боядисването на косата му имат своето логично обяснение.Обобщават, че всяко от тях поотделно, а и в съвкупност не водят до само един единствен възможен извод че именно подсъдимия е извършил всяко от конкретните наранявания.Пледират за оправдателна присъда.Излагат съображения и относно правната квалификация на деянието с твърдения, че е налице несъставомерност по отношение на част от приетите от обвинението квалифициращи обстоятелства.Оспорват наличието на хулигански подбуди като елемент на субективния състав на деянието, разглеждайки подробно причините и развитието на възникналия между двете групи конфликт, прерастнал в сбиване Позовават се в тази връзка на задължителните указания на Постановление на Пленума на ВС № 2 от1957г. Твърдят също така, че по отношение на пострадалия К.Д. не следва да бъде приемана безкритично правната квалификация, сочена от обвинението.Акцентувайки на обективно настъпилия обществено опасен резултат, пледират в условията на алтернативност деянието по отношение на този пострадал да се квалифицира по чл.129 НК, тъй като се касаело до доброволен отказ от довършване на деянието по см. на чл.19 НК.

ПОДСЪДИМИЯТ поддържа казаното от защитниците си, ползувайки се от правото да не дава обяснения.

При упражняване правото си на ПОСЛЕДНА ДУМА, заявява че е невинен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства , и след като формира вътрешно убеждение на основание и съобразно правилата на закона - НПК прие за установено следното:

На 17.04.2009 г. срещу 18.04.2009 г. около полунощ в гр. С. в клуб „С.” на ул. „П.” се намирали пострадалите В. А., К.В. и свидетелите К.Д., Д.П., М.И., А.И. и М.М.. Празнували рожденият ден на В. А., който бил няколко дни по-рано през седмицата на 13 април.По същото време в заведението „Д.”, се намирали подсъдимият Т., свидетеля С.С. Ф.С.. Там пристигнала и свидетелката М.Б., както и двамата естонски граждани – свидетелите С.П. и Р.Р..Около един часа след полунощ, вече на 18.04.2009год. тази група без Ф.С. отишли в клуб „С.”.Още преди да влезе в клуба подсъдимият И.Т. дал на свидетелката М.Б. сгъваем нож,който носил у себе си, за да го прибере в чантата си.В клуба и двете групи употребили алкохол. На излизане от клуб С. свидетелката М.Б. върнала на подсъдимия И.Т. ножа.

Около 4 часа на 18 април почти по едно и също време двете компании излезли от клуб „С.”.

Групата на подсъдимият Т., свидетелите С., Б. и естонските граждани тръгнали към бул.” В.” за да отидат в клуб „В.”. Движили се по северния тротоар на ул. „П.” в поредност : подсъдимия Т. и свидетеля Р. Р., зад тях - свидетеля С. и свидетелката М.Б. и свидетелката П..

След тях от заведението излязла другата група, в която се намирали пострадалите В., А. и свидетелите Д., П., М. и М. и А. И.и.

К.Д. носил в ръката си бутилка и чаша с уиски и заедно с приятелката си св. А.И. се движили по северния / ляв спрямо посоката бул. „В.”/ тротоар, като периодично пресичали улицата.

Останалата част от тази група се движили по другия тротоар, разположен непосредствено до северната страна на Съдебната палата в поредност - свидетелката М.М., В. А. и К.В.. След тях били свидетелката М.И. и Д.П..*** двете компании се движели почти успоредно на двата тротоара на ул.” П.”, Когато се намирал на тротоара от към Съдебната палата, свидетелят К.Д. направил забележка на групата на подсъдимия да не говорят на английски, защото са в България и трябва да говори на български.Св. С., който заедно със П. и Б. вече наближавал кръстовището с бул. „В.” се обърнал към св.Д. , заявявайки че в своята държава може да говори на какъвто език иска.

Свидетелят К.Д. пресякъл „П.”, затичал се и настигнал св. С., като замахал към него , за да го удари.В този момент от двете страни на св. С. се намирали св. Б. и св. П.. При замахването на Д., С. се отдръпнал и така удара на свидетеля Д. попаднал върху свидетелката С.П.. Д. хвърлил намиращата се в ръката му чаша с алкохол .По това време зад св. С. ***/ се намирал подсъдимия, заедно със св. Р...Виждайки случващото се, към групата, обособена от св. Д., С., П. и Б. се затичали пострадалите В. и А..Започнал ръкопашен бой като трикратно групата на пострадалите В., А. и Д. изтласквали към средата на пешеходната пътека на бул. В.” / разположена в района на кръстовището с ул. „П.”/ св.С., Р. и подсъдимия Т..Участниците в боя използували ръце и ритници, като при движенията на двете групи от тротоара към средата на пешеходната пътека за кратко попадали зад разположения на тротоара рекламен билборд, скриващ видимостта от разположените в близост.видеокамери.Преди да напусне района на първоначалния конфликт заедно със св. Б., св. С.П. видяла в ръката на подсъдимия отворен нож с дължина около 20 см общо..При поредното – последно излизане на пешеходната пътека подсъдимият Т. , последван от св. С. ,тичайки, приближил таксиметров автомобил, спрял до мястото на инцидента, качил се и потеглил към кв. „К.П.”, където се намирал дома му.Свидетелят С. останал на мястото на инцидента, като изпратил с такси св. Б. и св. П., а в последствие намерил и придружил и св. Р. до хотела, в който бил

От показанията на свидетелите Ц.Й. –охрана в дискотека „С.” към датата на инцидента /л.199-202 т.1/, С.К./ също охранител – л.209 т.1/, К.Ш. – сервитьорка/ л.212/ се установява, че компанията на пострадалите лица често – ежеседмично посещавала дискотеката, като употребявали умерено алкохол, не били конфликтни и агресивни.Вечерта на инцидента цялата група състояща се от пострадалите К.В., В. А. , К.Д., св. Д.П., М.М., М.И. и А.И. употребили общо една бутилка уиски, като били развеселени, но не и пияни.

Всеки от свидетелите, участвували в инцидента на 18.04.2009г. възпроизвежда пред съда възприетата от него обстановка, съобразно мястото на което се е намирал, състоянието си и отражението на случилото се в съзнанието му.При преценяването на тези показания съда отчете, че всеки от гореизброените свидетели е бил част от компанията на пострадалите лица, познавал ги е и в този смисъл преценката му в косвен порядък, дори само на подсъзнателно ниво е обусловена от това познанство и от факта на трагичната смърт на В. и А..

Съда подложи на задълбочен анализ показанията на св. К.Д., отчитайки и специфичното му процесуално качество на частен обвинител и граждански ищец в производството.Свидетеля не отрича, че във въпросната вечер и след като е излязъл от дискотека „ С.” с чаша в ръка пръв е провокирал контакт с групата непознати, между които и подсъдимия, приближил се е към тях и направил забележка да не говорят на английски.Очевидно е при проследяване изложението на Д. / л.217 и сл. Т.1/ как акцентува на добронамереното си поведение, омаловажава всяка своя проява на провокативност, определя се в позицията на нападнат.Стоящият срещу него – момчето с очилата, което по – късно определя като св. С. е със среден ръст, слаб и трудно може да се приеме твърдяното от Д. / самият той с ръст 198см и тегло 90кг към датата на деянието/ че го е заплашвал.Физическият сблъсък свидетеля определя по – скоро емоционално „ и започнаха едни удари, едни замахвания”, без да отграничи всеки от участниците и конкретното му поведение

.Свидетелят не отрича и че е хвърлил чашата с уиски, което си поведение определя като защитна реакция.В групата срещу себе си Д. отграничава св. С. –„момчето с очилата”, момчето, което говореше английски / Р.Р./, две момичета / М.Б. и С.П./ зад св. С. и от лявата страна на С. – подсъдимия.Няма описание на конкретно нападателно отношение или действие на тези лица с малко изключение – преди да хвърли чашата свидетеля бил ударен в главата от момчето, което говорело английски / Р.Р./. Свидетеля внезапно прекъсва разказа си и поставя финала на ситуацията- „тъй като му потекла кръв от носа, се отдръпнал, а заедно с него и св. А.И., обърнал се и видял В. А. да лежи на земята.Навел се над него,някой го блъснал , а когато се изправил усетил мокрота по гърба.

”От показанията на св. Д. се извеждат няколко важни за предмета на делото факта :В първоначалния сблъсък са участвували К.Д., С.С., Р.Р..Св. Д. не е сигурен за действията на подсъдимия, твърдейки че още в началото го е изгубил от поглед.Пострадалите В. и А. са се намирали зад свидетеля, което обяснява защо не ги е виждал, вкл. в контакт с другата група.Д. е бил наранен в гърба и съобразно описваното от него това е било възможно само при навеждането му над вече падналия А., когато е бил блъснат от неустановено лице.

При предяваването на съдържащата се в оптичен носител № 1 информация / т.4 / св. Д. възпроизвежда по – детайлно обстановката в нощтта на престъплението.От показанията му се установява че групата срещу него се е състояла от две момичета , св.С.С., англоговорящото момче и фигура като бял силует.Последните двама очевидно предвид посочените белези са св. Р. и подсъдимия.Свидетеля удостоверя и резвитието на конфликта – от словесен до физически сблъсък, развил се върху пешеходната пътека, при който е получавал удари.Д. възпроизвежда ситуация при която непрекъснато е бил лице в лице с групата на подсъдимия и при обръщането си е видял вече падналия В. А. и св. Д.П..

Свидетеля Д. П. / л.202-209 т.1/ удостоверява в показанията си начина по който двете групи / на пострадалите и на подсъдимия/ са се придвижвали към бул.”В.”.Лично св. П. е възприел думите на св. К.Д. : „Наздраве” и „На кого ще викаш говедо?”, отправени към лицата от другата група, но не е чул изразите употребени от тях.Този свидетел възпроизвежда малка част от инцидента.По време на възникването му и намесата на пострадалите К.В. и В.А., свидетеля твърди че е бил с лице към Съдебната палата и обективно не е могъл да възприема случващото се.За „сбиване” узнал от приятелката си М.И..Пред него към К.Д. тичали пострадалите В. и А..Свидетеля установява в показанията си, че до К.Д. са се намирали приятелката му А.И. и две момчета от другата компания, едното от които с очила.

Свидетелят не установява със сигурност присъствието на подсъдимия в тази групичка.Прави впечатление, че св. П. , стигайки до най- значимата част от инцидента , в твърде схематичен вид възпроизвежда случилото се.Пострадалите В. и А. не се удряли или ритали, а просто се бутали, като св. А.И. разтървавала момчето с очилата и св. К.Д...Свидетелят твърди че в момента когато е пристигнал при пострадалите, подсъдимия вече се е качвал в таксиметров автомобил.

Възпроизвежданото от този свидетел само маркира възникналия между двете групи конфликт и протичането му.От значение за настоящото производство е че същия е започнал между К.Д. и момчето с очилата и че по – късно са се присъединили В. и А..Д.П. в показанията си непосредствено дадени пред съда твърди, че е наблюдавал качването на лицата от другата група в такситата с цел да ги запомни.Обръщайки се / в посока бул.”Хр.Б.”/ е застанал с лице към пострадалия В., който , предполагайки че е наранен го е помолил да види гърба му.Именно св. П. е свалил елека на В. / намерен по – късно на мястото на инцидента/, установил е наличието на петно от кръв .Виждайки лежащия на 3-4 метра встрани В. А. се е опитал да му даде първа помощ заедно с М.И., след което установил , обръщайки го, кръв по ризата, вкл. по собствените си дрехи.

Съда цени частично показанията на този свидетел, като по отношение на същинския конфликт – сблъсъка между двете групи, словестния и физически контакт, нанасяне на смъртоносните удари, намира, че свидетеля съзнателно не възпроизвежда пълните си спомени, опитвайки се да игнорира и прикрие личното си участие.Особено показателно в аргумент на горния извод е описанието на боя, което свидетеля дава / стр. 203 т.1/ , определяйки се едновременно като участник и наблюдател:”..Закопчавайки се аз се обръщам, в този момент вече К.В. и В. А. вече са тръгнали, тичат към боя – така ако можем да го наречем, вече в момента в който аз се обръщам и тичам, всички вече – В. А., К.В. и четирите момчета от нашата компания заедно с другите момчета от другата компания, вече мога да го нарека бой, т.е. дърпаха се.”По – нататък в показанията си отново П. говори за четири момчета от неговата компания, които участвували в боя.

Безспорно е че в тази група са установени следните лица от мъжки пол – В. А., К.В., К.Д. и Д.П. – т.е. или св. П. прави опит да омаловажи своето участие чрез противоречиво поднасяни факти, или в компанията на пострадалите е имало още едно лице, каквито данни не се навеждат от останалите свидетели.Ето защо съда не прие за достоверен източник на доказателства относно факта, времето, начина на протичане на физическия сблъсък между двете групи показанията на св. Д.П..

Свидетелката М.М. потвърждава начина на придвижване на отделните лица от двете групи – по десния тротоар на ул. „П.” в посока бул.”В.” се движили най – отпред пострадалите В., А. и св. М., а зад тях М.И. и Д.П..По левия тротоар вървяли зад групата на подсъдимия св.А.И. и К.Д., носейки чаша с уиски в ръка.Св.М. също не е наблюдавала началото на конфликта, развил се между групата на подсъдимия и св. К.Д..Не е чула разговор или отделни думи изречени с по – висок тон , дори е била с гръб към пешеходната пътека на бул. „В.”, в близост до която, на тротоара се е развил инцидента

.От показанията на свидетелката се извежда факта , че при възникналия словесен конфликт К.Д. е хвърлил чашата, която е носил.Именно звука на счупено стъкло е привлякъл вниманието и, вкл. на пострадалите В. и А..Те се отправили към оформилата се група, която свидетелката определя като състояща се от 3-4 човека и в която е бил и К.Д..С уговорката че е късогледа и че не е могла добре да възприеме в детайли случващото се, М., подобно на св. Д.П. описва само началото и края на ситуацията.Видяла, че В. и А. тръгват към отсрещния тротоар на ул. „П.”, след което се обърнала за да разговаря със св. М.И. и св. Д.П..След това тримата / М., И. и П./ тръгнали към пешеходната пътека, но всичко било приключило и В. вече идвал към тях.Свидетелката сочи значими факти .На първо място – видяла е бой на пешеходната пътека /л.214 гърба т.1/.Проследява в показанията си движението на пострадалите преди да паднат на тротоара.Първи към тях се е движил В., след него К.Д. и А.И. и последен В. А..Свидетелката сочи в показанията си, че групата на подсъдимия е била от 3-4 младежи, без обаче да може да опише или разпознае някой от тях.Когато обаче е нужно детайлизиране на ситуацията показанията на свидетелката звучат неубедително.На изрични въпроси на поверениците на частното обвинение свидетелката отговаря противоречиво – веднъж заявява че е видяла подсъдимия да нанася удари на К.Д. и втори път че не може конкретно да определи дали точно подсъдимия е нанасял тези удари

.Важен момент в показанията на тази свидетелка е описанието на наблюдаваната от нея ситуация докато е пресичала ул.”П.”.На първо място тя твърди, че докато е пресичала всички са били вкупом с изключение на подсъдимия, който се откроявал с белите си дрехи и стоял на едно място встрани от групата, странично спрямо свидетелката и с лице към бул. „В.”.В същото време твърди че не е видяла пострадалите В. и А. да се приближават до групата и да участвуват в боя.На второ място установява че в момента в който е пресякла видяла компанията да се разотива, лицата от другата група да се качват на таксита и едва тогава видяла падналите на тротоара В. и А..Очевидно е, че показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви , неубедителни.Липсва сигурност както по отношение на наблюдаваните факти, така и на тяхната хронология.Възпроизвежданите моменти са накъсани, в неясна последователност и неубедителни.

От показанията на св.