Мотиви по нохд №228/2015г по описа на Военен съд Пловдив

ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс.***Р. в това, че на 02.09.2014г. около 17.30 часа в *** Х., *** Х., в близост до магазин „***”, си служил с контролни знаци - немски регистрационни табели ***., поставени на собствения му лек автомобил марка „***.”, ***., с номер на рама ***., които табели били издадени за друго МПС- „***.”, с номер на рама ***.- прест.по чл.345 пр.1 НК;

ВОП - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс.***Р. и в това, че на 05.05.2015г. в *** Х., в сградата на Сектор „Пътна полиция”-Х., потвърдил неистина в писмена Декларация, съгласно Приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от „Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства”, която по силата на чл.140, ал.2 от ЗДвП се подава пред орган на властта-пред служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Х. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства по придобиване собствеността върху л.а. „***.”, ***., с номер на рама ***., а именно, че на 22.04.2015г. го е закупил от У.Р. в *** О., *** Г., а в действителност автомобила е бил закупен от *** И.Р.М. от ***В., ***Х., през 2013г. от автокъща във *** Г. и докаран с автовоз- прест.по чл.313 ал.1 алт. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението по чл.345 НК и не поддържа обвинението по чл.313 ал.1 НК, поради което и предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия да бъде наложено административно наказание.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното и също иска от съда да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подс.Р. бил на служба в БА от 08.06.2009г. Във военно звание *** *** бил от 01.07.2013г. Нямал разрешение за достъп до класифицирана информация. Имал участие в 12-та охранителна рота „Алтеа” през 2011г. На заеманата длъжност „Мерач на картечница” бил назначен със Заповед № *** от *** на Командир на в.ф. *** – Х.. По време на службата си се отличавал с висока физическа подготовка и по време на занятия проявявал усърдие. Проявявал чувство на отговорност, но в същото време бил неопрятен. Системно се явявал на работа небръснат и с мръсни обувки.

Награждаван бил три пъти и към момента нямал наказания.

До момента не е осъждан.

Подсъдимият и св.М. се познавали от казармата, тъй като заедно служили. Св.М. се занимава с внос на автомобили от Г. и има съответните автомобили с платформа, на която качва закупените от Г. автомобили и с нея ги транспортирал до Б.. В тази връзка през 2013г.бил потърсен от подсъдимия, за да му докара от Г. лек автомобил, който автомобил подсъдимият си бил харесал по интернет и бил влезнал в контакт със собственика на същия, с когото уговорили цената. Касаело се до германската гражданка У.Р..

Автомобилът марка „***.” ***., с номер на рама ***. бил закупен в края на м. август 2013г. от св. М., по поръчка на подс.Р.. Същият бил без поставени регистрационни табели. Свидетелят М. го докарал на платформа и видял, че автомобилът бил технически неизправен /бил ударен отпред/. Също така установил, че в багажника му имало резервни части, но не видял регистрационни номера. Веднага след като свидетелят доставил автомобила, подсъдимият го оставил в сервиз, собственост на св. М.П. от ***Д., за ремонт. Ремонта на предната част на автомобила бил направен за около месец от св. Г. и от тогава подс. Р. управлявал въпросния автомобил с поставени на него регистрационни табели с рег.№ ***.

На 02.09.2014 г. подс.Р.,***, в близост до магазин .„***”, бил спрян за рутинна проверка от служителите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Х. св. *** М. М. М. и св. *** Ж. Г. Ж. Свидетелите М. и Г. установили самоличността на водача, както и че подс. Р. не носел документи за управлявания от него автомобил марка „***.”, ***.. В тази връзка той бил поканен в КАТ-Х. за изясняване на случая. След около 30-40 мин. документите на автомобила били донесени и представени на служителите на Сектор „ПП”, като последните установили, че поставените немски регистрационни табели с № ***. не отговаряли на описаните регистрационни табели в немското свидетелство за Регистрация, а именно № ***. По повод извършеното нарушение бил съставен АУАН по чл.140 от ЗДвП от свидетеля М.

От направено запитване чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР София до „Интерпол-Висбаден”, се установило, че регистрационни табели ***. били издадени за л.а. марка „***.”, с номер на рама ***. и били валидни до 20.06.2008г.

На 05.05.2015г. подс. Р. решил да регистрира гореописания автомобил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Х.. При регистрирането на автомобила той собственоръчно попълнил и подписал писмена Декларация, съгласно Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства”, и я подал пред орган на властта-служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Х.. В нея той потвърдил обстоятелствата по придобиване на собствеността върху л.а. марка „***.”, ***., с номер на рама ***., а именно, че на 22.04.2015г. го бил закупил от У.Р. в *** О., *** Г..

Видно от направения Протокол за оглед на местопроизшествие по немските регистрационни табели нямало видими следи от наранявания, които биха възникнали при един евентуален удар отпред на автомобила. Нещо повече, ако самият удар отпред бил лек, това не би било причина да бъдат свалени табелите отпред и отзад.

Видно от заключението на почерковата експертиза на л.97-103 ДП, подписът в „декларация“от 05.05.2015г., положен след думата „подпис“, е изпълнен от подсъдимия.

Подписът в „декларация“от приложение №2 към чл.12а и чл.12б от Наредба № І-45/24.03.2000г., от дата 05.05.2015г., положен след думата“подпис“, както и ръкописния текст в същата тази декларация, са били изпълнени от подсъдимия Р..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените по делото писмени и веществени доказателства, включително и протоколи за оглед и фотоалбуми към тях, както и от изготвената експертиза.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са депозирани добросъвестно, свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са последователни и непротиворечиви, допълват се взаимно и се подкрепят от писмените и веществените доказателства по делото.

Съдът кредитира заключението на експерта, тъй като то е изготвено с необходимите знания в съответната област на науката, не бе оспорено от страните и отделно от това се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:

на 02.09.2014г. около 17.30 часа в *** Х., *** Х., в близост до магазин „***”, си служил с контролни знаци - немски регистрационни табели ***., поставени на собствения му лек автомобил „***.”, ***., с номер на рама ***., които табели били издадени за друго МПС- „***.”, с номер на рама ***.- прест.по чл.345 пр.1 НК;

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е изпълнителното деяние служене с контролен знак – регистрационни номера, което било извършено чрез управлението на л.а. марка „***.” ***., с номер на рама ***.. Поставянето на регистрационните номера било извършено в разрез с правилата на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г./.Налице е годен предмет на престъплението, тъй като подсъдимият, след като били монтирани регистрационните номера върху лекия му автомобил, си е служил с тях близо една година. Съгласно чл. 10, ал. 1 Наредба № I-45/24.03.2000г., за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер и в този смисъл регистрационните номера са контролни знаци. В случая поставените от подсъдимия върху автомобила контролни знаци били издадени по съответния ред за друго моторно превозно средство, което се вижда от представената справка от Интерпол. Съгласно чл.3 , ал.1 от Наредба № I-45 на МВР - Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика – за физическите лица, като срокът за това е 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса. В конкретния случай това не било сторено от подсъдимия, който на 02.09.2014г. около 17.30 часа в *** Х.,обл.Х., в близост до магазин .„***”, за лек автомобил „***.”, ***., с номер на рама ***., си служил с контролни знаци - немски регистрационни табели ***., издадени за друго МПС, а именно „***.”, с номер на рама ***.. Както бе посочено и по-горе, подсъдимият е получил автомобила от св.М. и е започнал да го управлява още от края на м.септември 2013г.

Съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.313 ал.1 алт.1 НК по следните съображения:

Видно от обвинителния акт, подсъдимият е бил обвинен в това, че е потвърдил неистина пред орган на власт в писмена декларация, която по силата на закона се подава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. В обвинителния акт се твърди, че задължението за подсъдимия произтича от чл.140ал. 2 ЗДвП, като декларацията пък се подава на основание цитираната в обвинителния акт наредба. Според настоящия съдебен състав липсва елемент от обективната страна на престъплението. Подадената от подсъдимия декларация е станало не въз основа на закон, указ или постановление на министерския съвет, а по силата на цитираната наредба, издадена от министъра на вътрешните работи. Наредбите са изключени от приложното поле на чл.313 ал.1 НК, следователно няма как на подсъдимия да бъде търсена отговорност за подаването на такава декларация, извършено въз основа на наредба. Друг би бил въпросът, ако законът въвеждаше изискването за подаването на такава декларация с цел удостоверяване на истинността на някои обстоятелства-в конкретния случай датата на закупуване на автомобила .

При така посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице условията по чл.78а НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия следва да се наложи административно наказание глоба. Съображенията за това са следните:

За престъплението по чл.345 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, деецът до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р.ІV от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, по сметка на бюджета на военен съд Пловдив, в размер на 1000 лв. за извършено от него престъпление по чл.345 от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното положение и материално състояние на подсъдимия. Предвид данните за личността на подсъдимия съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е ниска с оглед добрите характеристични данни. Същият работи, ползва се с доверието и уважението на колегите си, не е наказван, има участия в мисии в чужбина. След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ ефект върху подсъдимия.

Гр.иск няма предявен.

Причини за извършване на престъплението-ниска правна култура.

Веществените доказателства, приложени по делото -1 бр. Декларация, съгласно Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6, 2бр. немски регистрационни табели № ***., на съхранение в сектор „ Пътна полиция” – гр. Х., следва да бъдат унищожени след влизането на присъдата в сила, като вещи без стойност.

Подсъдимият следва да заплати по сметка на военен съд Пловдив сумата от 80лв.разноски по воденето на делото, както и по сметка на РС“Военна полиция“сумата от 90 лв.разноски по производството.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

03.11.2015г.