Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив

ВОП-Пловдив е повдигнала обвинение срещу обв. А. в това, че на 24.02.2016 год. около 11:00 часа в ***, *** на кръстовището на *** и ***, при изпълнение на маневра „завой наляво“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, собственост на В.Н.Т., нарушил правилата за движение по пътищата – а именно:

- чл.5, ал.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движение по пътищата- т.1 – с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ ;

- чл.119, ал.4 от ЗДвП – „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“.

- чл.3, от ППЗДвП – Участниците в движението са длъжни:

т. 2. „Да пазят живота и здравето на хората“;

- чл.193 от ППЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора“,

вследствие на коего по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ц.л. С.Й.К. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни -престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” предл. 2, вр.чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи административно наказание по реда на чл.78а Нк в минимален размер, без обвиняемия да се лишава от правоуправление.

Обвиняемият признава вината си и също претендира чрез своя защитник за приложението на чл.78а НК, в един минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обвиняемият до момента не е осъждан.

Обвиняемият *** М.А.А. ***, постъпил в редовете на БА от 2007 год. По време на службата си изпълнявал задълженията си в пълен обем. Имал добри теоретични познания както за общовойсковата служба, така и за специфичните дейности, съобразно заеманата от него длъжност. В ежедневната си работа той се отличавал с трудолюбие, организираност и съобразителност. Бил награждаван по служба общо три пъти – два пъти с „благодарност” и веднъж с „парична награда”. Не бил наказван.

На 24.02.2016 год. *** А. управлявал автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, тъмносин металик на цвят, собственост на В.Н.Т.. Автомобилът бил технически изправен, с валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“. Движел се по *** , било около 11:00 часа преди обяд. Времето било облачно, пътната настилка била суха и чиста, без наклон и видими неравности. Стигнал до кръстовището с ***, където имало знак „Стоп“ на кръстовището. Спрял за кратко на знака и предприел извършване на маневра „завой на ляво”. В това време пострадалата С.Й.К. предприела пресичане на улица *** в посока от запад на изток, от южната страна на кръстовището. Обвиняемият не забелязал К. нито когато тя все още била на тротоара, готвейки се да пресече пътното платно, нито когато тя вече извършвала самото пресичане. При това положение траекторията на движение на лекия автомобил се пресякла с траекторията на движение на пешеходката С. К. и последвал сблъсък между тях. Сблъсъкът бил челен за автомобила и страничен за пешеходката, и едва при неговото настъпване *** А. забелязал последната. Вследствие на сблъсъка между МПС-то и пешеходката, тя паднала на платното за движение, а *** А. спрял своя автомобил. Слязъл от него и отишъл да види пострадалата, която му казала, че я боли крака. Той изместил автомобила си по-напред и вдясно по улицата, за да не пречи на движението и изчакал пристигането на екип на Спешна медицинска помощ, който откарал К. в МБАЛ – А. Впрочем, катастрофата се случила точно пред болницата в град А.

Видно от заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, вследствие на ПТП на пострадалата било причинено счупване на външния кондил на голямата подбедрица на левия долен крайник. Телесната повреда била в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, като довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около 5-7 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси.

От допълнително назначената съдебно- медицинска експертиза е видно, че пострадалата е ползвала 13 дни болнични за болнично лечение и 120 дни домашно лечение, което представлява общо около четири месеца и половина.

От назначената авто-техническа експертиза се установява, че към момента на удара автомобила на обвиняемия се е движил с разрешена в рамките на града скорост от около 22 км/ч. Пешеходката се е движела със скорост от около 4-5км/ч. Обвиняемият е възприел опасността, когато пешеходката е била навлязла на пътя и е пресичала пътното платно. Ударът за лекия автомобил бил челен, прав, централен, а за пострадалата страничен и отляво. Основната причина за натъпилото ПТП се явява избраната траектория за движение на автомобила, като водача е възприел опасността в един по-късен момент, когато пешеходеца е бил навлязъл на пътното платно. Обвиняемият е имал техническа възможност да избегне сблъсъка, ако е възприел опасността и реагирал в момента, когато пешеходката е изчаквала на тротоара или е навлезнала на пътното платно.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена както от обясненията на подсъдимия, в които той прави пълни и искрени самопризнания, но така също и от показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените по делото писмени доказателства, протокол за оглед и фотоалбум към него, а така също и от извършените по делото експертизи.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като той добросъвестно излага своята версия на случилото се. Неговите обяснения намират опора в останалия доказателствен материал по делото и не се наблюдава никакъв стремеж към изопачаване на станалото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са депозирани добросъвестно, логични са и кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото.

Съдът дава вяра и на заключенията на експертите. Техните експертни мнения не са оспорени от страните, експертите притежават необходимите специални знания в съответната област на науката, експертизите се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намери, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:

На 24.02.2016 г. около 11:00 часа в ***, *** на кръстовището на *** и ул. ***, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, собственост на В.Н.Т., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, чл. 3, т. 2 от ППЗДвП и чл. 193 от ППЗДвП, в следствие на което, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Й.К. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.

От субективна страна престъплението е било извършено от обвиняемия по непредпазливост-деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Бил е длъжен да се съобрази с обстоятелството, че излиза от малка уличка на главна улица, където не само движението на автомобилите е интензивно, но и също така, че там пресичат много пешеходци, тъй като това е района пред болницата в града. Могъл е да съобрази, че липсата на пешеходна пътека рядко се явява пречка, особено за по-възрастните хора, да пресичат по най-краткия възможен маршрут, за да стигнат до планираната си цел.

Съдът прие, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 116 от ЗДвП, тъй като идентичен текст като обвинение му е повдигнат за нарушението по чл.193 ППЗДвП. И в случаите на едновременното нарушение на общ и специален текст на закона, приоритет винаги има специалното правило, съгласно останалата още от римско време максима“lex specialis derogat legi generali“, приета и в нашето право.

При така посочената правна квалификация, съдът намери, че в случая по отношение на обвиняемия са налице условията по чл.78а НК- за извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, до момента деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е бил прилаган този законов текст, от деянието не са били причинени имуществени вреди, обвиняемият е пълнолетен. Ето защо съдът прие, че А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд Пловдив. Размера на санкцията е съобразен с имотното и семейно състояние на дееца-работи и получава по около 800лв.месечно, съпругата му все още не е на работа, тъй като отглежда детето им на 2 годинки, имат кредит, по който плащат погасителни вноски в размер на 400лв.месечно, ходил е на мисия в Босна, желае да остане в армията, има много добри характеристични данни. С оглед пък и на работата му като шофьор в поделението, където служи, съдът прецени, че не следва да прилага разпоредбата на чл.78а ал.4 вр.с чл.343г НК, тъй като лишаването на обвиняемия от правоуправление реално би довело до уволняването му от армията, което пък би се оказало крайно тежко като санкция за извършеното престъпление.

Обвиняемият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 372,00 лева по сметка на РС „Военна полиция” – Пловдив.

Причини за извършване на престъплението-несъобразяване с правилата за движение по пътищата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.