Мотиви по присъда от 22. 03. 2010 година, постановена по внохд №74/2010 година по описа на Софийския окръжен съд



Дата10.02.2018
Размер63.04 Kb.
#56164


МОТИВИ

по присъда от 22.03.2010 година, постановена по ВНОХД

74/2010 година по описа на Софийския окръжен съд


С присъда № 76/11.09.2009 година, постановена по НОХД 02/2008 година, РС Е. П. е признал подсъдимите В. М. Г., М. В. Г. и В. Д. Г. за виновни в това, че на 13.04.2007 година са извършили кражба на вещи без постоянен надзор, собственост на ЗК „П.” – с. Л. – 1 бр. двукрила желязна врата и 387 бр. керемиди на обща стойност 291 лв., като подс. М. В. Г. e извършил деянието в условията на повторност и на основание чл. 195, ал. 1, т. , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил на подс. В. М. Г. и подс. В. Д. Г. наказания от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, а на подс. М. В. Г. по реда на чл. 54 НК е наложил наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода за деянието му по чл. 195, ал. 1, т. и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. , вр. чл. 28, ал. 1 НК, което подсъдимият да изтърпи в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при СТРОГ режим.

С присъдата си РС Е. П. е отнел в полза на държавата средството за извършване на престъплението – бр. каруци, разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил по равно на подсъдимите – по 143,80 лв. – разноски по делото.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е ОБЖАЛВАНА и от тримата подсъдими с идентични доводи, свеждащи се до това, че присъдата е неправилна, постановена е в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се основава на противоречив доказателствен материал и е изградена на предположения относно собствеността на вещите.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на НОВА (ВЪЗЗИВНА) присъда, с която жалбоподателите да бъде признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите В. Г. и В. Г. – адв. П. излага доводи за недоказаност на авторството, като акцентира на обстоятелството, че предметът на престъплението – керемиди – са родово определени вещи, налице е различно описание на един от предметите на посегателство – като 1 бр. двукрила метална врата и като две метални врати, по делото не били събрани никакви доказателства чия собственост са и отнетите в полза на държавата каруци.

Защитникът на подс. М. Г. изцяло се присъединява към доводите на защитника П., а всички подсъдими искат да бъдат оправдани по обвинението да са извършили кражба на керемиди и метална врата от стопанска сграда на ЗК „П.” – с. Л., находяща се в с. Б., Софийска област.


С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд въз основа на събраните и проверени от него писмени и гласни доказателства и доказателствени средства обосновано е приел следната фактическа обстановка - че на 13.04.2007 година в тъмната част на денонощието, около полунощ свидетелят Н. Б., който се прибирал с личния си автомобил „Ауди” с ДКН ******* от с. Б. в с. Д. забелязал, че по пътното платно се движи каруца, че Б. ускорил, за да я настигне и да види какво се превозва толкова късно през нощта, но каруцата също ускорила своя ход, веднага се отклонила от пътното платно и свила в първата пряка в ляво – в една от страничните улици, след което изчезнала от погледа му, че в последствие свидетелят възприел на фаровете на автомобила си, че каруцата се намира в парка на с. Д. , че същият свидетел се обадил на кмета на с. Д. , той от своя страна – на полицията, след което в парка влезли полицаите Ц. М. и Г. Ч. заедно със свидетеля Б., повиканите от него на помощ свидетелите – Б. Т. и А. Г. и кметът на с. Д. – С., че тогава видели, че в храстите има две каруци с коне (неясно колко на брой) и че във всяка от каруците имало натоварени керемиди, а на земята имало оставена метална порта. В близост до каруците нямало никого, поради което каруците с натоварените в тях керемиди и метална порта били откарани до помещение, стопанисвано от кметството, където били оставени на съхранение, а конете - разпрегнати от каруците. На следващия ден в кметството дошли подсъдимите В. Г., В. Г. и М. Г., заедно със свидетеля Н. В., и поискали да им се върнат каруците и конете. Кметът С. им върнал конете, но задържал каруците с натоварените в тях вещи. По-късно полицията си взела обратно каруците с натоварените в тях вещи.

Тази фактическа обстановка се установява по един несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Б., С., прочетените със съгласието на страните показания от досъдебното производство на св. А. Г. и Б. Т..

Това, което е убягнало от вниманието на съда, е, че нито един от разпитаните свидетели не сочи никого от тримата подсъдими като лице, което е възприел пряко и непосредствено било да сваля керемиди от обекта на посегателство – сграда на ЗК „П.” – с. Л., намираща се в с. Б., община Е. П. , било дори да се вози или да управлява каруцата, която св. Б. последвал с автомобила си до парка на с. Д. Нещо повече - този свидетел дори не е видял пред него да се движи и друга каруца и единствено и само е изказал предположение, че един от конете, поради неговия цвят – бял, би следвало да е на Н. В. и В. Г., които единствени имали такъв на цвят кон в селото.

Съдът не е обърнал внимание, че авторството на тримата подсъдими в кражбата на керемиди и двукрила врата от сградата на ЗК „П.” в с. Б., община Е. П. , не се установява по никакъв начин чрез протокола за оглед на местопроизшествие от 17.04.2007 година, чрез заключението на изготвената физико-химическа експертиза на намерените керемиди или пък чрез съставените на 14.04.2007 година от дознателя при РПУ на МВР – Е. П. А. Н. три протокола за доброволно предаване. Последните не съставляват и годно доказателствено средство тъй като са съставени на дата, към която наказателно производство за разследването на кражба на керемиди и двукрила врата не е било образувано нито по реда на чл. 212, ал. НПК (чрез оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци - последният е извършен на 17.04.2007 година), нито по реда на чл. 212, ал. 1 НПК – чрез постановление за образуване на наказателно производство, което е съставено на 03.10.2007 година.

Впрочем, дори и да не бяха опорочени тези протоколи за доброволно предаване, в тях не се съдържа дори и индиция, че някой от тримата подсъдими – В. Г., В. Г. или М. Г. са участвали в извършването на кражба на керемиди и двукрила врата от стопанска сграда на ЗК „П.”.

С други думи – не са събрани преки или косвени доказателства, които да са в такава взаимно неразривна връзка помежду си, че да водят до единствения възможен извод, че всеки един от тримата подсъдимия е участвал с ясното съзнание за общността на намеренията им в извършването на кражба на керемиди и метална врата, собственост на ЗК „П.”. Единствените факти, на които се гради както обвинението, така и осъдителната присъда, са явяването на двамата от подсъдимите – В. Г. и В. Г. в кметството да си искат конете с каруците и обстоятелството, че в каруците са били натоварени вещи – керемиди и врата – от стопанската сграда на ЗК „П.” в с. Б..

Следва да се отбележи, че нито в обвинителния акт, нито в мотивите към присъдата, държавното обвинение и проверяваната инстанция не са посочили нито едно действие на който и да е от тримата подсъдими, от което да може да се направи извод, че някой от тях е осъществил изпълнителното деяние по отнемането на чужди движими вещи – да е прекъснал фактическата власт, упражнявана от кооперацията, чрез нейния представител и да е установил своя фактическа власт. От тази гледна точка обвинителният акт изобщо не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, така както те са очертани с ТР -2002-ОСНК, а проверяваният съдебен акт страда от порока - липса на мотиви, защото съдът декларативно, без анализ на фактите по делото, е приел, че е доказано от обективна страна, че подсъдимите са действали в съучастие като извършители, като са отнели описаните инкриминирани вещи от владението и без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят.

Тези нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните, обаче, не налагат връщането на наказателното производство в неговата предходна фаза, тъй като не могат да бъдат отстранени. Цялото наказателно производство страда от изключително тежък доказателствен дефицит, който по никакъв начин не може да бъде преодолян с връщането на делото в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването” и изготвянето на нов обвинителен акт. Няма факти, от които да може обосновано да се твърди, че всеки един от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, или пък – че е било налице някакво разпределение на ролите на съучастниците като подбудители, извършители и помагачи. Каквато и фактическа обстановка да бъде посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, дори и за осъществено вещно укривателство, тя ще почива единствено и само на предположения.

Затова настоящата инстанция намери, че е безпредметно връщането на делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при въззивното разглеждане на делото чрез резонното постановяване въз основа на доказателствата по делото на присъда, с която тримата подсъдими – В. Г., В. Г. и М. Г. – да бъдат оправдани по повдигнатото им пред съда обвинение да са извършили в съучастие по между си като извършители кражба на оставени без постоянен надзор вещи на ЗК „П.” – с. Л. на обща стойност 291 лв. , като за подс. М. Г. деянието да е извършено при условията на повторност и немаловажност на случая.

С оглед постановяването на оправдателната присъда, настоящата инстанция постанови да бъдат върнати на подсъдимите В. Г. и В. Г. отнетите в полза на държавата каруци, постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата и потвърди присъдата в частта й, с която на ЗК „П.” – с. Л. е върнат предметът на кражбата, като прие, че посредством огледния протокол и заключението на назначената физикохимическа експертиза собствеността на кооперацията върху тези вещи е доказана по несъмнен и категоричен начин.

По изложените мотиви С. ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

(Т. Грозданова)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Я. Бозаджиева)


2:………………

(П. Георгиев)




Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202010%20година
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202010%20година -> Мотиви към присъда №6 /. 02. 2010 год., постановена по н о. х д. 61 / 200 год по описа на Софийски окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202010%20година -> По Присъда №17 от 18. 05. 2010г по нохд №299/10г по описа на С. окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202010%20година -> М о т и в и по присъда №11/19. 03. 2010 година, постановена по нохд №574/2009 година на Софийски окръжен съд


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница