Мотиви по внчхд №663/2012 г по описа на сос, но, Втори въззивен състав



страница1/2
Дата26.10.2018
Размер352.67 Kb.
#100404
  1   2


МОТИВИ по ВНЧХД № 663/2012 г. по описа на СОС, НО, Втори въззивен състав

С Присъда № 182 от 26.09.2012 г., постановена по НЧХД 68 описа за 2011 г. на П. районен съд, подсъдимият


Р. А. Б. е признат за виновен в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , пред дома на Т. Д. на ул. „”, е причинил разстройство на здравето на частния тъжител И. А. И., извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в порезна рана с нож по медиалната проксимална става на показалеца на дясна длан и прободна рана с нож на лява длан в основата на четвърти пръст, като по същото време на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа пострадалият И. И. в с. Д. , в двора на дома си на ул. е отвърнал веднага на дееца Р. Б. със също такава телесна повреда, като му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в контузия (натъртване) с хематом в областта на лявата гръбна половина и рана в областта на лявото слепоочие, които са причинени с дърво, и на основание чл. 130, ал. 3 НК и двамата са освободени от наказание. За причинени неимуществени вреди от нанесените телесни повреди подсъдимият Р. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. обезщетение в размер на 800 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от .12.2011 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 2000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Р. Б. е признат за виновен в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на улицата пред дома на частния тъжител И. И. и в двора му (откъм ул. „”), както и от собствения си двор, обръщайки се към частния тъжител, му казал в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи: „айдук” и „да ти еба майката”, като по същото време на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. пострадалият И. И. в двора на дома си на ул. е отвърнал веднага на дееца Р. Б. със също такава обида, обръщайки се към него, му казал в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи: „мръсни цигани” и „талибани”, и на основание чл. 146, ал. 2 НК и двамата са освободени от наказание. За причинените неимуществени вреди от нанесените обиди подсъдимият Р. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от .12.2011 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 1000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С посочената присъда подсъдимият Р. Б. е признат за невинен в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на улицата пред дома на частния тъжител И. И. и в двора му (откъм ул. „”), както и от собствения си двор, обръщайки се към частния тъжител, му казал в негово присъствие унизителна за честта и достойнството му дума „боклук”, поради което е оправдан по този пункт от повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда подсъдимият Р. Б. е признат за виновен в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на улицата пред дома на частния тъжител И. И. и в двора му (откъм ул. „”), както и от собствения си двор, и в същия ден, около 11.00 часа в сградата на РУП – П. , обръщайки се към частния тъжител И. И., му приписал престъпление, заявявайки, че е убил негов (и на съпругата му Л. Б.) кон – престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. За причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 147, ал. 1 НК подсъдимият Р. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. обезщетение в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от .12.2011 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 1500 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С посочената присъда подсъдимата Л. Й. Б. е призната за невинна в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , хвърляйки камък от улицата в двора на частния тъжител И. И. (откъм ул. „”), му причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в хематом на лява коленна става, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Предявеният от И. И. граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди от посоченото престъпление в размер на 1000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимата Л. Б. е призната за виновна в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на ул. „”, пред дома на частния тъжител И. И. (откъм същата улица) и от нейния двор, обръщайки се към него, му казала в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи: „айдук” и „да ти еба майката”, като по същото време на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. пострадалият И. И. от двора на дома си, на ул. е отвърнал веднага на дееца Л. Б. със също такава обида, обръщайки се към нея, казал в нейно присъствие унизителни за честта и достойнството й думи: „мръсни цигани” и „талибани”, като на основание чл. 146, ал. 2 НК и двамата са освободени от наказание. За причинените неимуществени вреди от нанесените обиди подсъдимата Л. Б. е осъдена да заплати на гражданския ищец И. И. обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от .12.2011 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 1000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимата Л. Б. е призната за невинна в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на улицата пред дома на частния тъжител И. И. и в двора му (откъм ул. „”), както и в нейния двор, обръщайки се към него, му казала в негово присъствие унизителна за честта и достойнството му дума „боклук”, поради което е оправдана по този пункт от повдигнатото обвинение.

С постановената присъда подсъдимата Л. Б. е призната за виновна в това, че на .12.2011 г., преди обяд, около 09.30-10.00 часа, в с. Д. , на ул. „”, пред дома на частния тъжител И. И. (откъм същата улица) и от нейния двор, обръщайки се към него, му приписала престъпление, заявявайки, че е убил неин (и на съпруга й Р. Б.) кон – престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За причинени неимуществени вреди от престъплението подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец И. И. обезщетение в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от .12.2011 г. до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 1500 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С посочената присъда подсъдимият Р. Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 64 лева, а подсъдимата Л. Б. е осъдена на същото основание да заплати сумата в размер на 50 лева.

Така постановената присъда е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 НПК от подсъдимата Л. Б., чрез защитника й а. Н., в частта, с която е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК за думите „айдук” и „да ти еба майката”, на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, както и в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на частния тъжител И. И. за първото престъпление в размер на 300 лева и за второто – в размер на 500 лева. Подсъдимата изразява становище, че обжалваната присъда била неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а наложените наказания – явно несправедливи. След запознаване с мотивите към обжалвания съдебен акт подсъдимата Л. Б. чрез адв. Н. е подала допълнителна въззивна жалба. В нея твърди, че не било установено по безспорен начин Б. да е извършила престъплението по чл. 146, ал. 1 НК. За обстоятелствата по този пункт от обвинението свидетелствала само съпругата на частния тъжител, която била заинтересована от изхода на делото. В същото време съдът не бил взел предвид показанията на другата група свидетели, доведени от защитата, които установили точно обратното – че частният тъжител е обиждал подсъдимата. По отношение на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК също нямало събрани безспорни доказателства. Гражданските искове в уважените части били недоказани, неоснователни и значително завишени по размер, поради което същите следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Моли съда да отмени постановената присъда в обжалваните части, като оправдае изцяло подсъдимата Л. Б. по повдигнатите обвинения.

Присъдата е обжалвана в законоустановения срок и от подсъдимия Р. Б., чрез защитника му а. Н. в частите, с които е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК, по чл. 146, ал. 1 НК за думите „айдук” и „да ти еба майката”, както и за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Подсъдимият е обжалвал присъдата и в частта, с която са уважени частично предявените граждански искове за причинени неимуществени вреди от извършените престъпления. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата в обжалваните части била явно несправедлива, необоснована и постановена при допуснати материалноправни и процесуалноправни нарушения. След запознаване с мотивите към нея подсъдимият, чрез адв. Н., е подал допълнителна въззивна жалба. В нея се твърди, че не било доказано по несъмнен начин Б. да е нанесъл двете рани на частния тъжител при условията на пряк умисъл. По отношение на обвинението по чл. 146, ал. 1 НК се изразява становище, че съдът бил кредитирал единствено показанията на съпругата на частния тъжител и не бил взел предвид тези на свидетелите на защитата, които са установили точно обратното – И. И. е отправял обиди към подсъдимия и го е псувал. Не било установено по безспорен начин и извършването на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК. По отношение на гражданските искове се изразява становище, че същите са недоказани, неоснователни и изключително завишени по размер, поради което следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Моли съда да отмени обжалваната присъда в посочените части и да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатите обвинения.

Въззивна жалба срещу постановената присъда е подадена и от частния тъжител и граждански ищец И. И., в следните части. На първо място, изложени са твърдения, че институтът на реторсията по отношение на обвинението по чл. 130, ал. 1 НК срещу подсъдимия Р. Б. бил неприложим. Не било установено по делото, че частният тъжител е ударил подсъдимия с дърво в двора си. Дори да е имало някакво съприкосновение на подсъдимия с дървото, същото представлявало отблъскване на нападението с нож от страна на последния. Освен това прилагането на чл. 130, ал. 3 НК изисквало непосредственост по време, място и обстановка на отговора на пострадалия, каквито в случая липсвали. Присъдата е обжалвана от частния тъжител и в частта, с която е приложен институтът на реторсията по отношение на обвинението по чл. 146, ал. 1 НК. Твърди се, че не било установено по безспорен начин по делото частният тъжител да е отвръщал с обидни думи на подсъдимия. В тази насока първоинстанционният съд неправилно се бил доверил на противоречивите и неубедителни показания на заинтересовани от изхода на делото свидетели, а не е кредитирал думите на изцяло обективния и страничен за спора свидетел Георги Маринов. Изразено е несъгласие с приложението на чл. 78а НК по отношение на обвинението по чл. 147, ал. 1 НК. Частният тъжител твърди, че посочената норма е неприложима на основание чл. 78а, ал. 7 НК – наличие на множество престъпления, поради което иска на подсъдимия да бъде наложено предвиденото в закона наказание. Постановеният съдебен акт е обжалван от частния тъжител и в частта, с която подсъдимата Л. Б. е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Излагат се съображения, че деянието било доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, медицинска документация и заключението на СМЕ. Твърди се, че неправилно е приложен институтът на реторсията по отношение на подсъдимата за извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, тъй като не било установено по делото частният тъжител да й е отвърнал със също такава обида. Същата законна пречка по чл. 78а, ал. 7 НК, а именно множество престъпления, била налице и по отношение на подсъдимата Л. Б. за извършеното престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. С въззивната жалба гражданският ищец И. И. е оспорил постановената присъда във всичките й части, с които предявените от него граждански искове против подсъдимите Л. и Р. Б. са отхвърлени изцяло или частично. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части и да признае подсъдимите за виновни в извършването на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, като им наложи предвиденото в закона наказание и уважи предявените граждански искове в пълен размер, ведно със законната лихва. Иска се присъждане на направените разноски по делото.

За всяка една от въззивните жалби е изпратено съобщение на другите страни по делото заедно с препис от тях. Срещу така подадените жалби не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 322 НПК.

С Определение № 804 от 08.11.2012 г., постановено по НЧХД 68 по описа за 2011 г. на П. районен съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е отхвърлена като неоснователна молбата на частния тъжител И. И. за присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпила частна жалба срещу постановеното определение, в която се твърди, че същото било неправилно и в противоречие с процесуалните правила. На основание чл. 189, ал. 3 НПК след като подсъдимите били признати за виновни по някои точки от обвинението, следвало да бъдат осъдени съразмерно да заплатят на частния тъжител направените по делото разноски. Прилагането на института на реторсията не освобождавало подсъдимите от задължението за заплащане на направените по делото разноски на частния тъжител. Съдът не се бил аргументирал защо не е присъдил разноски по обвиненията, по които подсъдимите са били признати за виновни и е приложен чл. 78а НК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди направените по делото разноски съобразно изхода от делото.

С протоколно определение на С. окръжен съд от 28.01.2013 г. е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие за повторен разпит на двамата подсъдими и на свидетеля С. Р. Б. и на основание чл. 283 НПК е приобщено към доказателствения материал по делото копие на обвинителен акт по пр. пр. № 1443/2011 г. по описа на РП – П. срещу Р. А. Б..

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. П. поддържа депозираната въззивна жалба и частната жалба срещу определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по съображенията, изложени в тях. В хода на съдебните прения пледира същите да бъдат уважени, като излага аргументи, сочещи тяхната основателност. Мотивира съображения за липса на основания за прилагане на института на реторсията както по отношение на телесната повреда, така и по отношение на обидата. Твърди, че липсват каквито и да било мотиви в първоинстанционния съдебен акт по отношение на леката телесна повреда, причинена на частния тъжител от подсъдимата Л. Б.. Моли съда да отмени изцяло присъдата в обжалваните части и да постанови нова, с която да осъди двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, както и да уважи предявените граждански искове в пълен размер. Претендират се и направените от частния тъжител разноски по делото. По отношение на въззивните жалби на двамата подсъдими, повереникът оспорва същите и иска от съда да ги остави без уважение като неоснователни.

Частният тъжител и граждански ищец И. И. поддържа и се присъединява към казаното от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимите – адв. Н. поддържа въззивните жалби на подсъдимите и оспорва двете жалби на частния тъжител. В хода на съдебните прения моли съда да уважи подадените от подзащитните й жалби, като ги оправдае изцяло по повдигнатите обвинения и отхвърли предявените от пострадалия граждански искове. Претендира направените по делото разноски.

Подсъдимата Л. Б., редовно призована, не се явява. По делото е представена епикриза от 28.02.2013 г., от която е видно, че същата е постъпила в лечебно заведение, от което е изписана на 04.03.2013 г. с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт. Няма направено изрично искане от нейна страна или от страна на защитника й за отлагане на делото във връзка с нейното неявяване.

Подсъдимият Р. Б. поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че не е виновен и моли съда да бъде изцяло оправдан.



С. окръжен съд, като взе предвид депозираните жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното.

Първоинстанционният съд правилно е приел от фактическа страна, че подсъдимите Л. и Р. Б. били съседи с частния тъжител И. И. от около пет години. Ограда от мрежа деляла двата двора. В къщата в с. Д. , ул. частният тъжител живеел със своята съпруга свидетелката Н. П. И. и със сина си А.. В съседната къща на ул. „” подсъдимите живеели със сина си – свидетеля С. Р. Б., дъщеря си – свидетелката А. Р. Д. и двете си внучки – Л. и свидетелката С. И. Д.. Частният тъжител и съпругата му знаели подсъдимия Р. Б. и с името А. О.. Двете семейства били в много лоши отношения. Конфликти и пререкания между тях възниквали непрекъснато по различни поводи. На .12.2011 г., около 09,30 часа сутринта частният тъжител И. И. и съпругата му се връщали от реката, където били завели конете си на водопой. Свидетелката Н. И. водела малко куче на повод, а другото им по-голямо куче се движело свободно. На ул. „” пред дома на Т. Д. двамата се засекли с подсъдимия Р. Б., който водел една крава, а с него се разхождало свободно и едно куче. Голямото куче на И. и това на подсъдимия се сбили. Частният тъжител започнал да ги разтървава, като използвал негодна въздушна пушка, която носел със себе си. В това време подсъдимият Р. Б. пуснал повода на кравата и се насочил към пострадалия с нож в ръка. Ножът бил кухненски, с дълго около 15-20 см. острие. Свидетелката Н. И. извикала на съпруга си, че подсъдимият държи нож. Пострадалият реагирал, като се обърнал веднага към Б., при което изтървал въздушната пушка на земята. Подсъдимият замахвал с ножа към тялото на частния тъжител, а последният се опитвал да се отбранява с ръце. В резултат от това нападение на пострадалия И. били причинени следните наранявания: една порезна рана по дланната повърхност на показалеца на дясната ръка с липса на тъкан и една прободна рана по дланната повърхност на ІV-ти пръст на лявата ръка. Докато подсъдимият Б. замахвал към частния тъжител с ножа, последният се разглобил и паднал на земята. Двамата си разменили остри реплики и закани, а подсъдимият извикал, че ще отиде да вземе друг нож и забързал към дома си. Частният тъжител и съпругата му продължили по пътя си, за да се приберат, а раните по ръцете на И. кървели. Минали покрай двора на подсъдимите, като пострадалият влязъл в своя двор, а съпругата му Н. И. вървяла на известно разстояние след него. Свидетелката била на улицата до оградата, когато подсъдимият Б. излязъл от къщата си с друг нож в ръка, подобен на първия, и изтичал след частния тъжител. Съпругата му Н. И. отново извикала, за да го предупреди, че подсъдимият е зад него. През този ден се извършвал ремонт на водопровода в с. Д. в непосредствена близост до двора на частния тъжител, където работел свидетелят Г. Е. М. със свои колеги.

По отношение на последвалите събития настоящият съдебен състав, в хода на въззивния съдебен контрол, установи, че възприетите от първоинстанционния съд фактически положения не съответстват на събрания по надлежен ред доказателствен материал. Една част от гласните доказателства са интерпретирани неправилно, а определени факти са приети за безспорни, без да е извършена детайлна и обективна преценката на всички доказателствени източници. Съдът намира, че има основания за изменение на приетата за установена фактическа обстановка, както с оглед проведеното въззивно съдебно следствие, така и с оглед необходимостта от задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, въззивният съд приема за установени и достоверни следните фактически положения, касаещи случилото се в двора на частния тъжител И. и последвалите го събития.

Подсъдимият Р. Б. тичал към частния тъжител И. с нож в ръка, като викал, че ще го убие, ще го заколи. До пострадалия имало един орех, около който били наредени колове. След като съпругата му Н. И. извикала, за да го предупреди, че подсъдимият тича след него, частният тъжител грабнал първото нещо, което видял – един кол от подредените в непосредствена близост. И. вдигнал кола, за да се защити срещу приближаващия го Р. Б.. Докато тичал към пострадалия, подсъдимият се спънал и паднал, а шапката му хвръкнала настрани. От падането на Б. са причинени следните наранявания: контузия (натъртване) с хематом в областта на лявата гръбна половина по подмишичната линия и рана в областта на лявото слепоочие. Подсъдимият веднага се изправил и излязъл от двора на частния тъжител, като крещял силно към последния „Хайдутино, ти уби коня ми. Цяло село знае” и го псувал „Ще ти еба майката”.

Отпред, на улицата, по това време била подсъдимата Л. Б., до която се спряла дъщеря й – свидетелката А. Д.. Последната се прибирала от млекарницата, където всяка сутрин носела мляко. Подсъдимата започнала да хвърля камъни към пострадалия и да вика към него, че е убил коня им и цялото село знаело за това. Камъните били големи и хвърляни с достатъчна сила, че да достигнат частния тъжител. С един от камъните подсъдимата Б. успяла да го удари по коляното. Камъните се намирали на тротоара поради извършвания по това време ремонт на водопровода в селото. От удара на частния тъжител била причинена контузия (натъртване) с хематом в областта на лявата коленна става. След това подсъдимата Л. Б. и свидетелката А. Д. дръпнали подсъдимия и тримата се прибрали в техния двор. Свидетелката Н. И. се прибрала при съпруга си, като затворила портата след себе си.

След няколко минути от съседния двор подсъдимите започнали да хвърлят през оградата между двете къщи празни буркани в посока към частния тъжител. Навън излезли и двете внучки на подсъдимите – Л. и свидетелката С. Д.. След няколко минути скандалът приключил, като всички от семейството на подсъдимите влезли у дома си, а свидетелката Н. И. се обадила в полицията. Афектиран от случилото се, частният тъжител И. И. започнал да ругае от своя двор по адрес на съседите си, като ги наричал „мръсни цигани”. Мястото на инцидента било посетено от свидетеля Л. Н.А. и колегата му А. А.. Двамата установили, че в двора на частния тъжител има счупени буркани, камъни, шапка и една пръчка. Полицейските служители изслушали обясненията на пострадалия, след което отишли в къщата на подсъдимите. Р. Б. бил агресивен, във видимо нетрезво състояние. Свидетелят А. поканил подсъдимия да предаде ножа, за който му разказал частният тъжител, като с протокол било иззето джобно ножче. Подсъдимият бил откаран в РУП – П. от полицаите, а семейство Иванови отишли сами до там за даване на обяснения по случая.

В полицейското управление, в присъствието на полицейския служител А., свидетелката Н. И. попитала подсъдимия Б. защо е посегнал на съпруга й с нож. Последният отговорил, че го е направил задето И. е убил неговия кон. След снемане на обяснения от страните в спора, частният тъжител и подсъдимият били насочени да потърсят медицинска помощ. Пострадалият И. И. още същия ден посетил Центъра за спешна медицинска помощ – С. област, а на 19.12.2011 г. бил прегледан и от д-р Й. Й. – ортопед – травматолог. От причинените наранявания по ръцете и крака пострадалият е изпитвал болки и страдания с постепенно намаляващ интензитет за около 15-20 дни от датата на травмата. Уврежданията са довели до известни затруднения на хватателната функция на двете ръце и на ходенето с долния ляв крайник за посочения период от време. Бил е в невъзможност да върши работата си пълноценно. От казаните думи – псувни и отправени обвинения за убития кон, пострадалият И. се почувствал обиден и потресен. Дълго време се срамувал и стоял повече у дома си. На 20.12.2011 г. подсъдимият също посетил д-р Й. Й., който констатирал получените наранявания и назначил лечение.

Така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорна, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Н. П. И. (частично), Г. Е. М., Л. Н. А., С. Р. Б. (частнично), С. И. Д. (частично), обясненията на подсъдимия Р. Б. (частично), писмените доказателства и доказателствени средства – фиш за спешна медицинска помощ амб. № 5299/.12.2011 г., медицинско свидетелство от 19.12.2011 г. и амб. лист № 1370/19.12.2011 г. на частния тъжител; медицинско свидетелство от 20.12.2011 г. и амбулаторен лист 1375/20.12.2011 г. на подсъдимия Р. Б.; свидетелство за съдимост на подсъдимата Л. Б. от 28.02.2012 г.; свидетелство за съдимост от 29.02.2012 г. на подсъдимия Р. Б.; характеристики на подсъдимите; декларация за идентичност на лице с различни имена за Р. Б.; свидетелство за съдимост на частния тъжител И.; заключение на съдебномедицинска експертиза № П-49/03.05.2012 г. и заключение на съдебномедицинска експертиза № П-50/03.05.2012 г.



Неправилно в своите мотиви първоинстанционният съд е цитирал няколко пъти документите, съдържащи се в приложената по делото полицейска преписка № 11343/2011 г. по описа на РУП – П. , присъединена към пр. пр. № 1443/2012 г. Приобщената преписка касае друго наказателно производство, поради което приложените към нея протоколи не могат да бъда използвани в настоящото с оглед съдържащата се в тях информация. От тези документи може да се черпят данни единствено за това кога и какви процесуални действия са извършвани, кои лица са разпитвани като свидетели, но техните показания не биха могли да се използват, тъй като в НПК липсва такъв процесуален ред. Въз основа на данни от приложената преписка съдебните инстанции биха могли да преценят дали съществуват и други доказателства, които да бъдат събрани в наказателния процес, като допуснат съответното доказателствено средство и лично и непосредствено съберат доказателствата чрез него (вж. Решение № 108 от 28.02.2011 г. по н. д. № 1/2011 г., ІІІ Н. О. на ВКС). Въпреки че първоинстанционният съд на няколко места в мотивите към постановената присъда е цитирал материалите в приложената преписка, от цялостния им прочит е видно, че съдебният състав не ги е използвал при изграждане на вътрешното си убеждение. Всички свидетели са били разпитани лично и непосредствено пред първоинстанционния съд и именно тези показания са били поставени в основата на фактическите и правни изводи при постановяване на присъдата. Поради изложеното съдът намира, че формалното посочване на преписка № 11343/2011 г. по описа на РУП – П. не опорочава постановения първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетелката А. Д. при формиране на крайните изводи, но не защото същата е заинтересована от изхода на делото в полза на подсъдимите, доколкото е тяхна дъщеря. Посоченото обстоятелство би наложило единствено по-внимателния им прочит. Показанията на свидетелка Д. са вътрешно противоречиви, объркани, нелогични и се опровергават изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. Същата твърди, че инцидентът е станал на 17.12.2011 г., а всички останали свидетели и писмените доказателства установяват, че инкриминираните деяния са извършени на .12.2011 г. Дъщерята на подсъдимите е изложила пред първоинстанционния съд, че е видяла физическото съприкосновение между баща й и частния тъжител и по-точно как пострадалият И. И. ударил подсъдимия с пушката по главата и по реброто. Първо казва, че е наблюдавала боя от 4-5 метра, а малко след това – че е била на доста голямо разстояние от двамата. Не успява да установи със сигурност къщите, покрай които е минала, връщайки се от млекарницата, и до коя точно е била, когато е видяла боя между подсъдимия и частния тъжител. Това е още един аргумент в полза на извода за нелогичност на показанията на свидетелката Динкова, след като по данни на другите свидетели, сред които и брат й – С. Б., тя всеки ден ходи до млекарницата, като съдът няма основания да счита, че това е ставало по различен маршрут. Свидетелката А. Д. твърди, че е очевидец на случилото се на улицата между частния тъжител и подсъдимия и че тя е прекратила боя между двамата, като е отвела баща си у дома. Настоящият съдебен състав намира тези показания за неправдоподобни. Както свидетелката Н. Д., така и обективния и напълно безпристрастен свидетел Г. М. твърдят, че спорът между подсъдимия и частния тъжител вече се е бил пренесъл в двора на последния и е бил започнал, когато свидетелката А. Д. е дошла, прибирайки се от млекарницата. Дори да се приеме, че показанията на Н. Д. са заинтересовани с оглед повлияване на процеса в полза на нейния съпруг, то другият свидетел – М., не е близък на нито една от двете страни, нито е местен за село Д. . Показанията му са напълно обективни, последователни и логични, поради което настоящият съдебен състав намира, че може да им се довери напълно при решаване на делото. Същите, макар да не изясняват изцяло хронологията на събитията, доколкото свидетелят е бил очевидец само на втората част на скандала между страните по делото, по категоричен начин оспорват думите на свидетелката А. Д., че същата е била на улицата при възникването на конфликта. Напротив, свидетелят Г. М. потвърждава думите на съпругата на пострадалия – Н. И., че след като е чул лая на кучетата е видял да се прибират от същата посока частният тъжител и неговата съпруга, а подсъдимият бягал след тях и се заканвал със саморазправа. Въпреки липсата на възприятия относно първата част от случилото се, съдът намира, че може да постави в основата на доказателствените си изводи незаинтересованите от изхода на делото показания на свидетеля Г. М.. Напълно опровергани от останалия доказателствен материал остават и думите на свидетелката А. Д., че по време на цялата разправия на улицата не е имало никой, след като всички останали свидетели, включително тези на защитата, са потвърдили, че по това време в селото се е извършвал ремонт на водопровода и точно до къщата на частния тъжител е имало работници, сред които е бил и свидетелят Г. М.. Поради всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката А. Д. са напълно недостоверни, поради което не може да ги вземе предвид при решаване на делото.

Въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че било безспорно установено по делото нанасянето на взаимни удари между частния тъжител и подсъдимия. По отношение на тези обстоятелства единствен свидетел – очевидец на случилото се на улицата е съпругата на частния тъжител Н. И.. На нейните показания се противопоставят обясненията на подсъдимия Р. Б., показанията на свидетелите С. Б. (дадени пред въззивния съд и тези от първоинстанционното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) и С. Д.. Показанията на двамата свидетели са производни, доколкото възпроизвеждат единствено казаното им от подсъдимия Р. Б. и от свидетелката А. Д. за случилото се пред дома на Т. Д.. Един от основните принципи на наказателния процес – принципът на непосредственост, изисква органите на досъдебното производство и съдът да съберат всички първични доказателства, за които съществуват данни по делото. Същият този принцип налага и забраната първичните доказателства да се подменят с производни. Последните могат да служат за проверка на първичните, която следва да се извърши само във връзка с останалия доказателствен материал. Както беше посочено по-горе, показанията на свидетелката А. Д. не могат да бъдат поставени в основата на крайните изводи на съда. Това означава, че думите й са дискредитирани както като пряко, така и като производно доказателство, възпроизведени от другите двама свидетели, и не следва да се ценят.



Обясненията на подсъдимия Р. Б. настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат преценени внимателно, като се вземе предвид ролята, която законът им е отредил, на средство за защита, от една страна, и на основно доказателствено средство в процеса, от друга. Преценявайки обясненията наред с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че изложеното от подсъдимия е недостоверно в частта, отнасяща се за случилото се на улицата пред дома на Т. Д.. В тази насока подсъдимият твърди, че частният тъжител му е нанесъл удари с пушката и те са причинили нараняванията, констатирани с приложените по делото медицинските документи. В така дадените обяснения, включително пресъздадените от свидетелите С. Б. и С. Д., липсва каквато и да било конкретика, колко са били ударите, точно в коя част на тялото са нанесени и по какъв начин. От друга страна, думите на подсъдимия Р. Б. противоречат на нормалната житейска логика. Ако се приеме за достоверно, че пострадалият го е нападнал с пушка, веднага би възникнал въпросът какво е наложило същият да се защитава с голи ръце (а не с пушката) срещу нападението с нож. Свидетелката Н. И. категорично заявява, че съпругът й е изтървал пушката, когато подсъдимият го е нападнал. След като оръжието вече не е било в ръцете на пострадалия, използването му срещу подсъдимия е било невъзможно. Дори да оставим настрана логиката, от останалия доказателствен материал се установява съвсем различен механизъм на причиняване на нараняванията на подсъдимия. Свидетелят Г. М. е видял как подсъдимият е паднал в двора на частния тъжител, когато е тичал към него, при което шапката му хвръкнала настрани. Същата е била видяна и от свидетеля Л. А., който е посетил мястото на инцидента малко след като е бил приключил. От заключението на вещото лице се установява, че доколкото нараняванията са разположени в една плоскост, от медицинска гледна точка е възможно те да се получат при падане върху лявата странична част на тялото. Косвени доказателства, подкрепящи посочените изводи, са показанията на свидетелите А. и М., които установяват, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, което може да е довело до загуба на равновесие и падането в двора на частния тъжител. От друга страна, силно стеснената правоъгълна форма на приклада на пушката, съпоставена с размерите на нараняването в областта на гръбната половина на подсъдимия – 20х20 см., разколебават допълнително обясненията му относно механизма на причиняване на телесните повреди. Съдът намира, че по отношение на това обстоятелство не следва да се кредитират показанията на свидетелката Н. И., която твърди, че подсъдимият се бил ударил по главата с кола, който частният тъжител държал в ръцете си. Тези показания не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства. Освен това съдът намира, че изразеното от свидетелката отразява по-скоро нейни предположения и мнение, а не лично възприети обстоятелства. Въпреки че пред съда заявява, че е видяла съприкосновението между подсъдимия и дървения кол, в своя разказ за тези събития тя винаги употребява наречието „явно” във връзка с удара. Това сочи по-скоро на субективни съждения и преценки, отколкото на обективно установени обстоятелства.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с фактическите изводи на П. районен съд, че липсвали доказателства по делото подсъдимата Л. Б. да е ударила частния тъжител с камък и да му е причинила установените с медицинско свидетелство наранявания на левия крак. Недопустимо първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелката Н. И. единствено поради обстоятелството, че е съпруга на частния тъжител. Както беше посочено по-горе, евентуалната заинтересованост от изхода на делото в полза или вреда на някоя от страните не означава сама по себе си недостоверност на дадените показания. Още повече че в настоящия случай думите на И. се подкрепят от казаното от свидетеля М.. Последният също потвърждава, че подсъдимата е хвърляла камъни от улицата по посока на пострадалия. Разпилените по двора на семейство И. камъни са били констатирани от дошлия на място полицейски служител Л. А.. Същият е видял и подутото коляно на частния тъжител. В приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза вещото лице потвърждава, че контузията на лявата коленна става е получена от удар с или върху тъп предмет и може да бъде причинена от удар с камък. Посочените доказателства установяват по безспорен начин както авторството на подсъдимата, така и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

Едно от основните възражения на защитата е, че от доказателствата по делото не можело да се установи, че подсъдимите са отправяли към частния тъжител обидната дума „айдук” и са го псували. Тези обстоятелства се установяват безспорно по отношение на подсъдимия Б. не само от свидетелката Н. И., но и от думите на напълно обективния свидетел Г. М., на които съдът се доверява изцяло. Двамата описват тези обстоятелства по сходен начин, като естествено използват различни изрази – „айдук” и „хайдутино”, носещи белезите на собствената им езикова и социална култура. Свидетелят М., обаче, е категоричен, че не е чул подсъдимата Л. Б. да псува частния тъжител. Той установява, че тя го е наричала „хайдутин”, че го е обвинявала в убийството на техен кон, но не го е псувала. Подобни ругатни, според показанията на М., е изричал към пострадалия само подсъдимият.

Не могат да се приемат възраженията на частния тъжител, че не било установено по делото той да е наричал подсъдимите с думите „мръсни цигани”, след като конфликтът е приключил и семейство Б. са влезли у дома си. Показания в тази насока дават свидетелите С. Д. и С. Б.. Извод за недостоверност на казаното от тях не може да се направи единствено поради заинтересоваността им от изхода на делото в полза на подсъдимите. Не по-малко заинтересована от тях е свидетелката Н. И., за която съществува естествен стремеж да защити съпруга си, поради което и законодателят й е предоставил възможност да откаже да свидетелства. Свидетелите С. Д. и С. Б. установяват, че след инцидента всички са влезли в кухнята и там да се погрижили за нараняванията на подсъдимия Б.. Прозорецът на кухнята бил насочен към двора на пострадалия и всички са могли да възприемат изричаните от него обидни думи. Настоящият съдебен състав намира за несъществени противоречията между показания на двамата свидетели и в самите тях дали е било отворено само едното крило на прозореца или и двете, дали в стаята от самото начало са били всички членове на семейството или само някои от тях. Съдът обяснява наличието на посочените несъответствия с напрежението и неприятните емоции от случилото се, когато несъществените детайли съвсем обяснимо не могат да бъдат запомнени, както и с обстоятелството, че никой от семейството на подсъдимите не е стоял постоянно в кухнята.

С основание, обаче, е възразено от частния тъжител срещу другата дума „талибани”, доколкото двамата основни свидетели в тази насока – С. Б. и С. Д., не споменават да са я чули от пострадалия. Подсъдимите Р. Б. и Л. Б. в своите обяснения установяват, че с частния тъжител имат непрекъснати разправии, като последният ги наричал с всякакви обидни думи, включително с посочената по-горе. И двамата, обаче, говорят по принцип и дадените от тях обяснения не могат да се свържат с конкретната дата и конкретния инцидент. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е категорично установено пострадалият да е наричал подсъдимите „талибани” от своя двор. От обективния и всестранен анализ на събраните доказателствени източници посоченото обстоятелство не може да бъде установено.

Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че и двамата подсъдими са отправяли обвинения срещу частния тъжител, че е убил техен кон и цялото село знаело за това. В тази насока възраженията на защитата за липса на доказателства за посоченото обстоятелство са неоснователни. Свидетелите Н. И., Г. М. и Л. А. са категорични по отношение на отправените обвинения от страна на подсъдимите към пострадалия, както и за тяхното точно съдържание. Между показанията им в тази си част не се наблюдават каквито и да било противоречия или несъответствия, поради което съдът ги кредитира изцяло.



Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> 07-Юли-2013
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви по присъда от 22. 07. 2013г., постановена по внохд №292/2013г по описа на Софийския окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви към присъда, постановена по н о. Х д. 200/2013 г по описа на Софийския окръжен съд
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202013%20година -> Мотиви по Присъда №17 от 18. 06. 2013 година, постановена по нохд 31/2013г по описа на Софийския окръжен съд


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница