Мотивът за саможертвата в „ Борбата е безмилостно жестока на Н. Вапцаров



Дата13.01.2018
Размер18.13 Kb.
#45388
Мотивът за саможертвата в „ Борбата е безмилостно жестока”
на Н. Вапцаров

Вапцаров- автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми

Чрез саможертвата, лирическият Аз утвърждава и защитава идеалите си. Тя се основополага във вече новото общество.

Още в началото на стихотворението Вапцаров започва с анафора:

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата, както казват, е епична.

Чрез повторението поетът показва мащабноста на борбата. Долавя се мотивация срещу тиранията, срещу неморалноста.

В това предсмъртно, последно за поета стихотворение, чрез лирическият Аз разкрива смисъла на живота, а по-точно и смисъла на своя живот. В цялото си творчество Вапцаров пише за борбения дух на човека, за непреклонноста. Епохата, в която пише е между две световни войни. Единствено оцеляват силните, но не само физически, а и духовно.

Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Човекът е субект. Важни са действията и мотивите за тях. Започнатото дело ще бъде продължено, проблемът е общо човешки. От саможертвата има смисъл, ще има и последователи. Всички са равни, различни са постъпките и това какво ще допринесе за човечеството и историята на дадения човек. Авторът използва инверсия, като насочва вниманието на читателя към времето и епохата, в които се развиват събитията. Това е време на реформи, на революция важни в българската история. Всеки, който вярва може да постига.

Разтрел и след разтрела- червей.

Това е толкоз просто и логично.

Вапцаров не поставя човека на почит, дори го сравнява с червей. Червеят е най- ниско в хранителната верига. Навлязъл в борбата, всеки рискува да бъде погубен. Авторът е реалист и безцеремонно пише за борбата, в която сам той става нейна жертва.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

Народе мой, защото се обичахме.



Успокоение за духа на лирическия Аз е взаимството. Той знае, че е допринесъл с нещо за света и мисията му е изпълнена. Такива герои в българската история не избледняват. Бурята символизира прогреса, символизира развитие. След всяка буря изгрява слънце. Лирическият герой остава не забравен от народа, а саможертвата му бива от ценена. Важна черта е вярата- наруши ли нейната цялост, тя престава да съществува, съхрани ли я , ще премине границата и в двубой с живота ще постигне своята цел- живот и след смъртта.

Един от важните въпроси, които поетът поставя е трябва ли в името на справедливата кауза да се стига до отричане на отделната личност. Поезията на Вапцаров убедително внушава идеята, че промяната, която трябва да се извърши е в ръцете на историческия месия, който може да бъде всеки един човек.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница