Моят проект за земеделие в България — личен избор, европейски резултат“
Изтегляне 29.7 Kb.
|
| „Моят проект за земеделие в България — личен избор, европейски резултат“
Емануила Валериева Станева, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", филиал в гр. Варна, специалност "Туризъм" Когато чуя думата земеделие, винаги я свързвам с един мой детски спомен — за моя дядо. Той имаше къща с голям двор в едно врачанско село, и с такава страст и любов обработваше земята си, че всички му се възхищаваха. Този едър и работлив човек имаше толкова енергия, че на ръка обработваше всичко — копане, поливане, торене… В двора му всичко беше „под конец“ — подредено, зелено и жизнено. И дали защото аз съм била малка тогава или просто заради полаганите при отглеждането им грижи, плодовете и зеленчуците, с които ни черпеше и даряваше, ми се виждаха огромни. А дините пък — гигантски. И всичките те имаха един незабравим вкус на истинско, на лято, на обич… В един момент обаче всичко това остана само спомен. Дядо почина. Къщата, дворът, цял един минал живот беше продаден и вече никъде не можех да открия вкуса от моето детство. Пораснах. Промени се и страната ми. Странно и необяснимо за мен, земеделието започна да се възприема едва ли не като недостойно занимание, като унизителна професия. Селата обезлюдяха и посивяха, дворовете опустяха, а на дневен ред беше активната миграция. В един момент всичко изглеждаше толкова обречено и безнадеждно… Докато едни наши големи надежди не се оправдаха и ние, българите също можехме да се похвалим с европейското си членство. Сякаш слънцето отново изгря в осиротелия двор на моя спомен. Когато се заговори за Общата селскостопанска политика (ОСП), за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), всичко ми звучеше като утопия. Първоначално, в синхрон с народната ни отличителна черта на недоверчивост, и аз реагирах с резерви. След няколко години обаче видях, че нещата започнаха да се случват. Изоставените земи ставаха все по-малко, а по обработваемите полета шестваше модерна агротехника. Сякаш българското земеделие беше влязло в своя ренесанс! Започнах да следя новините, медийните кампании по темата. От тях разбрах, че всичко това не е просто един пиар на ЕС, а реално действащ механизъм, който бавно, но сигурно започна да дава положителни резултати и в малката ни, лишена от земеделското си самочувствие България. Разбрах и за Мярка 112 от ПРСР — един истински шанс за младите хора в страната ни, на фона на все по-набиращата скорост безработица и липсата на каквато и да е алтернатива за професионалната им реализация. Администрацията в аграрния сектор също беше в готовност да помага — дали със съвети, дали при изготвянето на проекти. Постепенно земеделието излезе от своята неглижираност и доказа, че в него се включват хора с идеи, хора, можещи и искащи, хора с вяра в собствените си сили, хора, уверени и вярващи в успеха си. Периодично от специализираните предавания и публикации научавах за такива оптимисти, за младежи на моите години, които, надмогнали недоверието и съмненията в себе си и в управленческата система, вече имаха свой бизнес, работеха за себе си и вече надграждаха първоначалните си идеи с реалистични планове за развитие. Всичко беше толкова заразително и примамливо, че неусетно и в мен „покълна“ една идея. Една мечта, вдъхновена от спомена за моя дядо и подхранена от надеждата, която ни дава ОСП и европейското субсидиране. Бих използвала възможността, която ми предоставя ПРСР, за да направя своята „Къща на подправките“. Тя ще е с оригинална еко архитектура, носеща духа на приказност и домашен уют, задължително ще е заобиколена от красива градина с цветя и подправки. В тази приказна къща посетителите ще могат да си закупят или да опитат от богато разнообразие на подправки, произведени на място или пропътували до тук от цял свят — традиционни български, ароматни, пикантни или екзотични, — да усетят духа на други страни, да се запознаят с любопитни рецепти за напитки и ястия, както и с различни технологии за отглеждането на различните подправки. Реализирането на един такъв проект наистина би бил за мен една осъществена мечта — защото събира в едно онзи „зелен и ароматен“ мой спомен от детството и перспективите за професионално развитие, където възможността да работиш с удоволствие и за себе си винаги ме е привличала. Тази моя мечтана къща сякаш ще е символ, събрал под покрива си романтичния мирис на миналото, истинността на настоящето и отговорността на бъдещето. Това ще е едно уникално място за „топла“ среща на хората като членове на едно голямо семейство, където да можеш да усетиш различното, далечното, интересното и полезното… А нали и това е заложено в обединяването ни в ЕС — да си останем различни и уникални по своему, но с усещането за принадлежност към голямото семейство. Така мисля аз…. Каталог: bulgaria -> resource -> static -> files files -> Отново национален победител за наградата „Карл Велики files -> Програма за обмен за студенти по програма "Еразъм" (Чехия). За носител на трета награда бе обявен проектът "Заведи ме у дома с колело", документален филм от Унгария files -> Турция — еп призова към помирение и предупреди срещу предприемане на груби мерки files -> Валери Петров и Милен Врабевски — лауреати на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г Изтегляне 29.7 Kb. Сподели с приятели:
|