Моята печка георги Събев



Дата13.01.2018
Размер17.57 Kb.

МОЯТА ПЕЧКА




Георги Събев


(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
Било неделя. Беседата току-що привършила и хората се разотиваха по домовете, когато една сестра се силеше да догони по пътеката брат Димитър Звезденски, за да го помоли за някаква услуга, която била във връзка с водените записки от беседата. А ние знаем, че той е стенограф. Ако речем да се върнем към неговия предишен живот, ние бихме се изненадали като узнаем, че е бил голям анархист, готов с оръжие в ръка да изпълни всяка повеля на организацията, без да помисли за собствения си живот, в интерес на общото благо. Какъв голям преврат бил станал у него, че бил станал неузнаваем, скромен работник за Божието дело?! Вече захвърлил пушка, нож и пистолет. Нарамил новото оръжие на любовта. Тръгнал по пътя на Учителя.

Сестрата го догонила по пътеката, за да си уговорят среща към следобедните часове, за да си допълни своите бележки от неделната беседа. Когато дошъл часът на срещата, сестрата напуснала топлата стая и отива в дома на Звезденски. “Идвам брат, готов ли си?” – Казала тя. – “Заповядайте, чакам Ви.” – Отговорил той и отворил вратата, наметнат с балтон в стаята, което обстоятелство я изненадало. След направената справка в студената стая, сестрата, вече с премръзнали ръце го попитала: “Брат Звезденски, в стаята ти е леден студ, защо не си запалиш печката? Така може да простинеш. Ето, ти си цял посинял.” – “Моята печка сестро е особена, не е като другите печки.” – “Какво й е особеното? И тя е като моята “Вулкан” и много добре ми топли стаята. Много съм доволна.” – “Печките може да си приличат, но те са различни. Особеното на моята е това, че тя гори само, когато Господ каже.”

Сестрата слушала, но не могла да разбере символичния език на брата. Когато там си свършила работата, отишла право при Учителя и му разказала как братът стои в студената стая, а не си запалвал печката, като казала, че неговата печка гори само, когато Господ каже.

Учителят бръкнал в джоба Си, извадил банкнота от 500 лева, дал я на сестрата, като й казал: “Иди при брата и му кажи, че Господ казва да си запали печката.”

На другия ден печката на брата горяла, защото Господ Бил казал. А пък брат Звезденски си купил дърва за огрев с предадената му банкнота.

Твърде често и ние тъй много се улисваме в своите работи, че забравяме за нуждите и интересите на другите. От ученика се иска прозорливост. А случката се бе случила с Елена Хаджи Григорова.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница