Мрежова същност на компютърно опосредстваната комуникация. Тролове, лидери и организации пламен Атанасов Атанасов



Дата21.01.2018
Размер147.19 Kb.
МРЕЖОВА СЪЩНОСТ НА КОМПЮТЪРНО ОПОСРЕДСТВАНАТА КОМУНИКАЦИЯ. ТРОЛОВЕ, ЛИДЕРИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Пламен Атанасов Атанасов

докторант

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Научна специалност: 3.5. Обществени комуникации и инфомационни науки (Журналистика – Кризисен пъблик рилейшънс)
Резюме:
Докладът разглежда кризисните заплахи, за репутацията и управлението на организацията, във функционална зависимост от мрежовия характер на компютърно опосредстваната комуникация (КОК), която обхваща все по-широк спектър от корпоративния живот. Фокусът в предмета на изследването е поставен върху лидерските прояви и тролските действия. Цели се, поне частично, теоретично систематизиране на кризисните сценарии за интервенция в КОК на организациите. При обследването на ретиалния характер са използавни: анализ на мрежови системи; анализ на примери в медийно съдържание и синтез на изводи. Поне отчасти е потвърдена хипотезата за паразитиране на троловете върху лидерското комуникиране в онлайн средата. Резултатите показват, че ретиалността в уеб поставя съществени изисквания към използването на КОК за постигане на подкрепа в заобикалящата обществена среда.
Ключови думи:компютърно опосредствана комуникация (КОК), мрежа, лидерство, тролове, репутационни кризи, управленски кризи
Увод

Днес по-често говорим за мрежа: от контакти, от пътища, от търговски обекти, от антени за телекомуникационна свързаност и т.н. ... и най-много за глобалната „паяжина“ - интернет. Самите ние все по-често сме във виртуалната онлайн среда, в която се оформя сложна, динамично функционираща социална система. Изявяват се редица специфики, някои от които засягат търсенето и организирането на подкрепа за идеи, т.е. лидерските прояви и клонящите към симетричност глобални взаимоотношения в киберпространството. Между тези две, значително разминаващи се, прояви се реализира сложно взаимодействие, което дифундира и в неопосредстваните от компютри отношения и така влияе върху мнението и поведението на широки обществени слоеве. Тази фина връзка привлича редица `играчи`, които заменят лидерските функции не с търсене на подкрепа, а с натрапването на планове, идеи и позиции. За тази цел използват, популярните с неизвестността и неопределеността в съществуването си, тролове. Оформя се хипотезата, че слоевете от ретиалната структура са определящи за специфичен вид на тролските интервенции. Докладът цели: поне частичен теоретичен поглед и обобщаване в групи на подходите и намесата на троловете. Резултатите очертават подредена картина от онлайн заплахи за организационните репутация и управление.


1. Дефиниране на компютърно опосредствана комуникация (КОК), лидери и тролове

Компютърно опосредстваната комуникация е процес, който се реализира от свързани в мрежа компютри и протича в създадената среда. КОК функционира и в глобалната свързаност и в малките локални мрежи. (Дерменджиева, Г., 2001). Интервенцията в тези ретиални структури засяга голям, социално значим, брой потребители и осигурява примамлива трибуна за въздействащи послания, насочени към интродуциране на различни концепции, планове и идеи. Постигането на такива цели е трудно, а според Самюел Хънтингтън - автор на Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ (Хънтигтън, С., 2006), извеждането на която и да е идеология до позиции на абсолютна хегемония в съвременната глобална онлайн виртуална мрежова среда е невъзможно. В действителност, социалните онлайн мрежи и като цяло (с изключение на някои базови правила) уебкомуникацията, са без строга йерархия, без лидер или управляващ.



Не по-просто стои и въпросът с лидерството, което според психолога Мартин Чимърс, е процес на социално влияние, ориентиран към получаване на поддръжка от останалите членове в обществената група, относно постигане на определени цели. (Chemers M. , 1997, с.1.) Дейността е по-скоро креативна и интуитивна, отколкото алгоритмизирана. От позицията на социалната психология, С. Джонев пише: „В интернет комуникациите парадоксът на сблъсъка на атавистичния нагон към другите и индивидуалистичната потребност от независимост намира разрешение чрез премахването на лидерството.“ (Джонев, С., 2015, с. 157) . Възможните механизми за обединяване на хората, са свързани с :“обществено настроение, обществено мнение и следващото от тях обществено поведение“(Джонев, С., 2015, с. 157). Отнесени в уеб средата, трите фактора са същинските мишени за тролско въздействие. Троловете са онлайн `труженици`, изпълняващи поръчкови сценарии за промяна на масово поведение. Поръчителите остават скрити. Самите тролове, въпреки заплащането, твърдят, че действат по убеждение и: блокират сайтове (web v.1.0), насищат с режисирани коментари форумите (web v.2.0), затрупват киберпорстранството със свои поствания по ключови думи и манипулират отказа от услуги (DDoS, web v.3.0). Така създават усещане на масовост, водещо до авторезонираща и разширяваща се публична подкрепа на пропагандирани от някакъв център, целенасочени идеи.

Последиците за корпоративните структури са противоречиви по характер. Организацията, заедно със заобикалящата я публичност се обособява в относително затворена динамично функционираща социална система, в която опитите на недоброжелатели за обединяване около нововъзникнала в онлайн пространството, вредяща идея, са силно затруднени. От друга страна: В оносително децентрализираната глобална онлайн среда, организацията реализира с трудност, присъщите на всяка йерархична структура, лидерски елементи в комуникативното поведение, а разширеното чрез интернет комуникационно, в т. ч. и медийно пространство, налага търсене на подкрепа и популярност на организационната политика и в новите измерения. Този дисонанс привлича троловете и те атакуват обособената ретиална структура на организационната КОК. В повечето случаи тролската намеса блокира или подменя лидерски функции, дори упражнява специфично лобиране. Защитният отговор на корпорацията със същите средства е недопустим, тъй като противоречи на корпоративно социално отговорното поведение и е в разрез с обществените рамки на етика, морал и норма. Спазването на това правило се превръща в критерий разделящ, в уеб средата, лидер от трол.
2. Методи

Целенасоченото уязвявяне на мрежата на КОК предизвиква промяна или дори обезличаване на организационния образ, подлежащ на социална перцепция. Резултатът е ясно изразена репутационна криза, която , в зависимост от вида на поражението, е придружена - или не, от управленска такава. Комуникирането, дори и в най-опростения си вариант, е мрежова структура, както виждаме от модела на Кац и Лазерсфелд. Паяжината на глобалната уебкомуникация, изглежда непреброима и неуправляема, но в същото време е описуема и ограничена в крайните измерения на публичното пространство. Онлайн мрежовата среда, е с ясна, определима структура и по тази причина – относително предсказуема към даден вид интервенции.

Изследвайки характеристиките на ретиалния свят, Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд внасят конкретиката, че обществото тепърва „изучава и се учи да прилага тези нови форми в своя прогрес [...], съчетани в конфликт и сътрудничество“ (Arquilla J., D. Ronfeldt, 1996, p.18). За нуждите на сигурността, двамата изследователи предлагат разделянето на мрежовите структури на четири нива: организационно – засягащо участниците и йерархичната подредба; технологично – определящо вида и инфраструктурата на връзките; доктринално - свързано с идеята, която убеждава и обединява комуникаторите и социално – отнасящо се до силата на отношенията в мрежата.(Arquilla J., D. Ronfeldt, 1996, р.51-52) Намесата в който и да е от тях води до нарушаване на динамичното равновесие в конструкта и до екстремни прояви, чрез които системата се стреми да върне обратно към нула стойностите на собствената си ентропия и да продължи съществуването си. През призмата на този подход, анализът на примери от медийно съдържание показва следните специфики в дейността на троловете:


3. Примери за интервенция в различните нива на мрежовата система на КОК

3.1. Ниво „Организираност“.

На това ниво, троловете блокират точките в мрежата, от които се реализира лидерска комуникация, изземат тези функции и провокират към нежелано от организацията действие. Излизайки в уеб пространството с корпоративен сайт, корпоративен блог, профил в социалните онлайн мрежи и дори електронна поща, организацията декларира своята подреденост: какви са мисията и визията; кой управлява; кой е говорителят; какъв е адресът за изявления по електронен или друг канал. Нарушавайки компоненти от този слой, квази създанията прокарват дезинформация.


3.1.1. Фалшив имейл и „Движение „България на гражданите“

На 10 декември 2015 г. медиите получават имейл от участващата в коалиция „Реформаторски блок“ (РБ) и парламентарно представена партия „Движение“България на гражданите“ (ДБГ). В съобщението декларативно се изразява отказ от подкрепа на мнозинството в Народното събрание и намерение за излизане от правителството. Политическата обстановка в момента на декларацията е напрегната, тъй като правосъдният министър, който е от РБ, ден преди това подава оставка. В рамките на десетина минути след стряскащото писмо, медиите получават второ, с което първото е обявено за фалшиво, а страницата на ДБГ - за жертва на „хакерска атака“. Изразът не е особено точен, поради факта, че хакерите само блокират възли мрежата, но не отправят послания и дезинформация. Тези действия са „резервирани“ за троловете. Въпреки бързата реакция, коментарите, по подсказаните от първия имейл „бели полета“, не спират. Провокирано е оповестяване на изчаквани до момента декларативни уточнения на позиции и бъдещи ходове. По същество, това са лидерски функции, които троловете направляват. Екстремната ситуаци стихва чак след отговор от всички партии в РБ.



Обобщение: Тролването на ниво „Организираност“ се реализира при съпътстващо събитие. В условия на дестабилизиране е висока опасността от възникване на управленска криза, едновременно с репутационната. Троловете само временно изземват лидерството.
3.2. Технологично ниво.

Тука действат хакерите – грубите тролски помощници. Те просто блокират комуникацията, вкл. и лидерската. Атакуват както малки, така и големи организации. Хакерите спират или затрудняват: достъпа до сайтове; рекламно съдържание; заменят и дублират онлайн страници. Подбудите са различни: за присвояване на средства; за прикриване на следи; за изразяване на протест и др. Тъй като последиците са свързани с материални загуби и конфликти, заплашващи с репутационна криза, обикновено се избягва разгласяване на хакерските намеси. Малкото известни данни показват внушителни загуби: Според руската компания за интернет сигурност „Касперски Лаб“, между 2013 и 2014 г., само една хакерска група източва над 1 млрд. ам. долара (USD) от сметки на вложители в повече от 100 банки, от поне 30 страни. Случаят не предизвиква банкови кризи (Вести.бг, 16.02.2015), вероятно и поради сработване на защитни механизми, сред които и застраховане срещу подобни дейстивия. . Сред предпочитаните от хакерите мишени са сайтовете на институции:
3.2.1. Хакване на сайта на Държавния комитет за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)

Сайтът на ДКЕВР (www.dker.bg) е хакван поне 2 пъти през месец януари на 2015 г.: на 08.01 и на 30.01. Съпътстващите събития са: дебат за цените на енергията от възобновяеми енергийни източници (Медияпул,08.01.2015) и два пъти получените от абонатите на ЕнергоПро сметки за месечно електропотребление, по който случай се очаква решение на ДКЕВР (Медияпул, 30.01.2015). За двойните суми, оплакване в ДКЕВР е подадено от над 70 000 клиенти, а отговорът от ЕнергоПро е, че грешката е от софтуера. Вместо очакваната санкция, на сайта на ДКЕВР се появява нашумялата по онова песен „Шах и мат“ и надпис, от хакерите JoKeR, Iwanow и Cyber Black, принадлежащи към групата Cyber Haxors Group. На страницата са оставени съобщенията:"Къде е вашата скапана сигурност?" и "Групата беше тук. Не се ядосвайте!" (Медияпул, 30.01.2015)

Подобна промяна на същата страница е направена отново от Cyber Haxors Group и на 08 януари. Тогава се очакват дебати по цените на електроенергията от ВЕИ. (Медияпул.бг, 08.01.2015)

Обобщение: Увреждането на технологическото ниво води до загуба на материални активи и често случаите се прикриват. Опасността от репутационна криза при огласяване е висока. Тука действат хакери, които в повечето случаи, избират момент на съпътстващо събитие.


3.3. Доктринално ниво

Пластът е обвързан със същността на идеи. Интервенцията силно доближава някои случаи до информационни войни и е основно поле за изява на тролове. В това ниво, те заменят възела за лидерска комуникация със свой. Потърпевши са предимно по-големи организации: корпорации и политически партии, които са силно зависими от идеология и/или имат открояваща се визия. Целта е подмяна на управлението или унищожаване на системата. Чрез хакване се блокират нежеланите послания, а самите тролове: пишат коментари; публикуват режисирани съобщения и чрез многократно посещаване на страницата симулират висок онлайн интерес; заблуждават компаниите за ефекта от реклами, каквато е системата `Плащане за кликване` (п.м.) PTC (payd to click); създават фалшиви акаунти в социалните онлайн мрежи и още много други. Ето примери за такива действия:



През 2014 г. австрийският вестник „Дер Щандард“, публикува статия „Платени проруски тролове опитват да манипулират мрежата и форуми“. (Der Standard, 06.14.2014) В нея става дума за „Агенция за анализи в интернет“, с 600 сътрудници.

Швейцарският „Нойе цюрихер цайтунг” пише за социално-медиен тим на Кремъл.(Fichter, A., 04.02.2015). Заглавието е: „Пропаганда в мрежата. Интернет-пиратите на Путин“. (Weisflog, Ch.,18.06.2014)

У нас, Медияпул публикува “Скандалът с БСП-троловете и опорните точки достигна Брюксел“ (Медияпул, 14.02.2014). Споменава се плащане на 4 000 евро на българска фирма за подобряване имиджа на евродепутат.

Действителността показва, че предпазването на доктрината от нежелана тролска намеса чрез блокиране на уебкомуникацията е невъзможно. Вероятно най-красноречив пример за това е забраната на интернет от управляващите в Египет по време на Арабската пролет (2010 – 2011 г.). Тогава спирането води до още по-тежка форма на протестите, тъй като недоволните младежи излизат на площадите, за да видят какво става.(Антонов, С., 25.02.2014)



Обобщение: Нарушенията в доктриналното ниво на КОК водят до тежка управленска криза. Те съпътстват мащабен деструктивен процес. Троловете заменят лидерската комуникация и пренасят управлението в ръцете на поръчителя.
3.4. Социално ниво

Това ниво е определящо за лоялността и доверието между участниците в мрежата и е основна равнина за изява на организационния ПР. Троловете не инициират лидерско поведение, а само използват грешки и пропуски на самата организация – несправедливи уволнения, лоши отношения между служителите и др. Понякога самата компания, подценявайки вътрешните и външните контакти, се превръща в причинител на репутационната криза. Такъв пример е запазването на мълчание в корпоративния сайт по значими за обществото теми, засягащи организацията. Това създава висока неопределеност, която публичността компенсира с коментари и хипотези. Троловете само подсилват чертите и трансформират възникналото недоволство в гняв и хаос, като същевременно насочват появилите се слухове в желана посока.

Обобщение: Социалното ниво на мрежата е директно уязвим слой и изисква както предпазване от външна намеса, така и стриктна организационна политика за превенция на действия, подкопаващи лоялността и доверието в компанията. Опасността от репутационна и управленска кризи при срив е висока.
Заключение

1. Троловете атакуват отделните мрежови нива: „Организираност“, технологическо, доктринално и социално, в местата, където организацията проявява лидерска комуникация.

2. В различните нива се проявяват специфични подходи за интервенция от тролове, които: в организационното ниво – спират възел от мрежата и частично изземват лидерско комуникиране; в технологичното – блокират лидера; в доктриналното – стремят се към подмяна на лидерската комуникация с външна и в социалното – възползват се от лидерски грешки.

3. Бъдещото развитие на кризисния ПР изисква продължаване на мултидисциплинарното изследване на мрежовата среда на корпоративната КОК и ролята ѝ за предизвикване и овладяване на репутационни и управленски кризи.


Цитирани източници:

Антонов, С. (2014). Арабската пролет: причини и последици. сп. „Дипломация“, 25.02.2014. Available at: <http://diplomacy.bg/archives/1145?lang=BG> Accessed 26 Feb 2016.

Вести (16.02.2015). Хакери откраднали близо 1 милрд. долара от банки по целия свят. Вести.бг, 16.02.2015. Available at: <http://www.vesti.bg/pari/hakeri-otkradnali-blizo-1-mlrd.-dolara-ot-nad-100-banki-6031742> Accessed 17 Feb. 2016.

Дерменджиева, Г. (2001). Увод в компютърно-опосредстваната комуникация, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2001.

Джонев, С. (2015) Качествени методи за изследване в социалните науки. София: Ен Джи Би Консултинг.

Медияпул (14.02.2014). Скандалът с БСП-троловете и опорните точки достигна Брюксел, Медияпул.бг, 14.02.2014. Available at: <http://www.mediapool.bg/skandalat-s-bsp-trolovete-i-opornite-tochki-dostigna-bryuksel-news216860.html > [Accessed 06 March 2016].

Медияпул (30.01.2015). Хакери атакуваха сайта на ДКЕВР, Медияпул.бг, 30.01.2015. Available at: <http://www.mediapool.bg/hakeri-atakuvaha-saita-na-dkevr-news229957.html > [Accessed 29 Feb.2016].

Медияпул (08.01.2015) Хакерска атака срещу сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Медияпул.бг, 08.01.2015. Available at: <http://www.mediapool.bg/hakerska-ataka-sreshtu-saita-na-darzhavnata-komisiya-za-energiyno-i-vodno-regulirane-news229061.html> [Accessed 29 Feb.2016].

Хънтигтън, Самюъл (2006). Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, София: Обсидиан,прев. на изданието от 1996 г Румяна Радева.

Arquilla John, David Ronfeldt (1996). The Advent of Netwar, Santa Monica: RAND Corporation.

Chemers M. (1997). An integrative theory of leadership. Mahwah, New Jersey London: Lawrence Erlbaum Associates.



Fichter, Adrienne. (2015). Troll-Armee statt Bot-Armee, Neue Züricher Zeitung, 04.02.2015. Available at: <http://www.nzz.ch/mehr/digital/social-media-younow-troll-bot-1.18475483(06.03.2015> [Accessed 06 March 2015].

Der Standard (06.14.2014). Bezahlte prorussishe Trolle versuchen soziale Netzwerke und Foren manipulieren, Der Standard, 06.14.2014. Available at: <http://derstandard.at/2000002022592/Putins-Trolle-manipulieren-Foren-und-soziale-Netzwerke> [ Accessed 06 March 2015].

Weisflog, Christian (18.06.2014). Putins Internetpiraten, Neue Züricher Zeitung, 18.06.2014. Available at: <http://www.nzz.ch/international/putins-internetpiraten-1.18324628> [ Accessed 06 March 2015].


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница