Мускули Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са 35 – 40 от общата телесна маса



Дата24.05.2017
Размер72.2 Kb.
Мускули
Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са

35 – 40 % от общата телесна маса. Те са активната част на опорно – двигателната система и благодарение на възможността си да съкращават осигуряват различни движения на тялото. Според подреждането на снопчетата от мускулни влакна и ориентацията им спрямо сухожилията, се различават следните групи мускули по форма: вретеновидни, перести, плоски и пръстеновидни.

Мускулите са изградени от напречно- набраздени мускулни влакна. Всеки мускул има централна част – тяло и и два края – сухожилия. Тялото на мускула е изградено от напречно- набраздени мускулни влакна, свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Сухожилията са изградени от плътна съединителна тъкан.

Около мускулите и сухожилията се разполагат спомагателни образувания, които са четири основни групи: фасции, синовиални торбички, сухожилни влагалища и сезамовидни костици.



Фасцията (fasciae) е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Фасциите придържат мускулите кум костите. Фасциите придържат мускулите към костите и ограничават издуването им при съкращение.

Според функцията си мускулите са:

- агонисти – извършват движения в една посока

- антагонисти – извършват противоположни движения. Те са разположени от различна страна на ставата.

- синергисти – взаимно допълващи се при извършване на едно общо движение. Те обикновено се разоплагат от една и съща страна на ставата.

Според формата си биват:

- дълги – на крайниците

- къси – между прешлените

- широки – на гърдите, корема и гърба

- кръгови – около очите, устата и ануса

В зависимост от броя на главите мускулите са:

- двуглави

- триглави

- четириглави

Според положението си мускулите формират няколко групи:

- на главата

- на шията

- на туловището – гръдни, коремни, гръбни

- на крайниците

Мускулите на главата са мимически и дъвкателни.

Мимическите мускули са прикрепени с единия си край за костите на черепа, а в другия си край са вплетени в дълбокия слой на кожата. Те са разположени повърхностно в подкожната мастна тъкан на лицето. Нямат собствена фасция. Съсредоточени са в областта на черепния покрив и около естествените отвори – ушни, носни, очни и устна цепка.При съкращаването си тези мускули изменят израза (мимиката) на лицето. Разположени са предимно около очите, устата и носа и при съкращаването си отварят и затварят очните цепки, движат устните, стесняват и разширяват ноздрите. Разделят се на 3 основни групи:

- мускули на черепния покрив – m. epicranius

- мускули около очната цепка – m. orbicularis oculi

- мускули около устата и носa

Всички мускули на мимическите мускули се инервират от клонове на лицевия нерв.

Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето и извършват движенията в долночелюстната става. Те са:

- същинският дъвкателен мускул (masseter) е разположен по външната страна на клона на долната челюст

- слепоочният мускул (m. temporalis)

- криловидните мускули

Започват от кости на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Същинският дъвкателен мускул (m. masseter) е разположен по външната страна на клона на долната челюст.

Мускули на шията

Шията е една от най-подвижните части на тялото. Според топографското си разположение мускулите на шията се делят на повърхностни, подезични и дълбоки. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.



Повърхностните мускули се разполагат по предно-страничната част на шията. Те са платизма и гръдноключичносовиден. Инервират се от черепномозъчни нерви.

M. platysma е плосък мускул с незначителна дебелина, разположен подкожно. Функция: освобождава от натиск и влияе върху напълнеността на подкожните вени.

M. sternocleidomastoideus е най-големият мускул на шията и се отроява добре при движение на главата встрани. Започва с две сухожилни глави от manubrium sterni и от ключицата, насочва се косо нагоре и назад и се залавя за processus mastoideus на слепоочната кост.

Подезичните мускули се делят на горни и долни. Всички те прикрепват и движат подезичната кост и участват в говора, дъвкането и гълтането.

Дълбоките мускули се разполагат върху гръбначния стълб и се залавят за него, черепната основа и гръдния кош. Това са три на брой стълбести и предгръбначните мускули

Мускулите на туловището са 3 групи:

- на гърба

- на гърдите

- на корема



Мускулите на гърдите се разделят на две основни групи:

- повърхностни – гръдните мускули на раменния пояс

- собствени – дълбоки автохонни

Повърхностните мускули са свързани с горните крайници. Те са: голям гръден мускул (m. pectoralis major) с форма на ветрило, малък гръден мускул (m. pectoralis minor), преден зъбчат (m. serratus anterior) и подключичен (m. subclavius).

M. pectoralis major е широк мускул с формана ветрило. Неговите три части започват съответно: pars clavicularis – от медиалната част на ключицата, pars sternocostalis – от гръдната кост и ребрата и pars abdominalis – от коремната фасция.

M. pectoralis minor се разполага под големия гръден мускул и има триъгълна форма. Започва от ребрата с отделни зъбци и се залавя за proc. coracoideus на лопатката. По този начин при съкращението си измества лопатката напред и надолу.

M. subclavius е малък мускул, разположен между ключицата и първото ребро.



Собствените мускули се разполагат в междуребрията и взимат участие в изграждаенто на гръдната стена. Инервират се от междуребрените нерви. Към тази група спадат външни и вътрешни междуребрени мускули и напречният гръден мускул. Функциите им са свързани с гръдното дишане.

Mm. intercostals externi са къси мускулни снопчета, разположени в междуребрията с посока косо отзад напред.

Mm. intercostals interni се разполагат също в междуребрията под външните мускули и противоположна на тях посока.

Mm. intercostals intimi са третия, най-вътрешен слой на междуребрените мускули. Между втория и третия слой мускули се разполага междуребрения съдовонервен сноп.



Диафрагмата е типичен плосък мускул, разделящ гръдната от коремната кухина. Тя е мускулно-сухожилна пластинка. Мускулните й снопчета образуват купол, изпъкнал към гръдната кухина. При съкращаване куполът се смъква надолу и обемът на гръдния кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При отпускане куполът заема изходно положение, белите дробове се прибират и се осъществява издишване. Диафрагмата притежава два купола към кухината на гръдния кош и три големи отвора за преминаване на хранопровода, аортата и долната куха вена. Тя е основен дихателен мускул и при съкращението си взема участие във вдишването.Функцията й е свързана и с коремната преса.
Мускулите на корема са широки и се разполагат в пространството между долния отвор на гръдния кош и таза и изграждат страничната и предната стена на коремната кухина.В страни, един зад друг се намират три плоски мускула – външен и вътрешен коси коремни мускули и напречния коремен мускул. Всички се инервират от долните 6 междуребрени нерва. В долната част на предната коремна стена между плоските мускули се разполага слабинният (ингвинален) канал () , през който при мъжа преминава семенната връв, а при жената – облата маточна връзка. Една от функциите на коремната стена е поддържане на нормалното положение на органите в коремната кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб. При едновременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск (коремна преса), което помага за изпразването им. Коремните мускули участват и в дихателните движения. Функцията на коремните мускули е свързана с коремната преса и коремното дишане.

Мускулите на гърба са повърхностни и дълбоки.

Повърхностните мускули започват от израстъците на гръбначния стълб и се залавят за костите на рамянния пояс и мишницата. Към тази група се отнасят: трапецовиден (m. traperius), широк гръбен (m. latissimus dorsi), ромбовиден (mn. rhomboidei), и повдигач на лопатката (m. levator scapulae).

Дълбоките мускули се прикрепват за гръбначния стълб и ребрата, а дори за черепа. Към тях се отнасят: m. splenius, m. iliocostalis, m. longissimus, m. spinalis.

Мускулите на горния крайник се делят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообразни движения характерни само за човека.

Мускулите на раменния пояс се разполагат около раменната става. Те започват от костите на раменния пояс и се залавят за раменнат кост. Това са:

- делтовидният (m. deltoideus)

- надбодилков и подбудилков мускули

- малък и голям объл мускул

- подлопатков

Функцията им е свързана с движения в раменната става.



Мускулите на мишницата се разполагат около раменната кост и се разделят чрез съединителнотъканни преградина две групр – предна и задна. Те действат главно в лакътната става и движат предмишницата.

Предната група мускули са: двуглав мускул на мишницата (m. biceps brachis), клюновидно-мишничен (m. coracobrachialis), мишничен (m. brachialis).

Задната група е представена от триглавия мускул на мишницата (m. tricebs brachi). Той е разгъвач на раменната и лакътната стави. Инервира се от лъчевия нерв.

Мускулите на предмишницата осигуряват нейното завъртане навън, навътре, както и сгъването и разгъването на китката и пръстите. Мускулите на предмишницата имат дълги тела и тънки сухожилия, като някои от тях достигат до пръстите на ръката. Те се разделят на 3 групи – предна, латерална и задна. По-големи мускули от предната група са: m. flexor carpi radialis, m. flexor carpi ulnaris. Задната група мускули: m. extensor digitorum, m. extensor carpi ulnaris. Инервират се от n.radialis.

Мускулите на латералната група се разполагат от страната на лъчевата кост и са предимно екстензори на китката.

Мускулите на ръката са разположени предимно по дланната страна. Те са разпределени на 3 групи: от страната на палеца, от страната намалкия пръст и дланни мускули.Функцията им е свързана със сложните и разнообразни движения на човешката ръка. Осъществяват финните движения на пръстите.

Мускулите на долния крайник се делят на мускули на таза, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.

Мускулите около тазобедрената става са предни и задни. Предната група са сгъвачи – m. iliopsoas, а задната група са разгъвачи, най-големите от които са трите седалищни мускули (m. glutei - maximus, medius, et minimus).

Мускулите на бедрото действат главно в колянната става и движат подбедрицата. В зависимост от функцията и положението си се разделят на 3 групи – предна, медиална и задна. Най-големият мускул в човешкото чяло е четириглавият мускул на бедрото (m. quadriceps femoris) – предна група. Той разгъва подбедрицата. Инервират се бедрения нерв. Задната група мускули разгъват тазобедрената и сгъват колянната стави. По-важни от тях са двуглавият бедрен мускул (m. biceps femoris), полусухожилния и полумембранния мускули.

Мускулите на подбедрицата са предни, задни и странични.Предната група мускули са: m.tibialis anterior, m.extensor digitorum longus. Te сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Задната група, наречени мускул на прасеца се разполагат в повърхностен и дълбок слой. Най-важен е триглавия мускул на прасеца (m. triceps surae), който завършва с Ахилесовото сухожилие върху петната кост. Латералната група са два малкопищялни мускули

На ходилото се разполагат къси мускули. На гърба на ходилото са късите разгъвачи на палеца и пръстите, а на ступалната повърхност са три групи мускулни сгъвачи – от страна на палеца, от страна на малкия пръст и средни мускули. Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница