Мвр и данс оборудват спешните центрове с камери

МВР и ДАНС оборудват спешните центрове с камери

МВР и ДАНС ще оборудват всички спешни центрове в страната с камери. Приоритетни ще са тези, които са определени като конфликтни точки, а именно кабинетите, където преобладават инциденти с лекари, на които е посягано от пациенти. Идеята е заложена в "План за изпълнение на приоритетите и постигане на целите на Националния съвет по превенция на престъпността за периода 2016 - 2018 година". Целта е да се ограничат нападенията над медицинските лица, както и кражбата на имущество от кабинетите. Само за последните две години над 300 лекари са били пребити, а апаратура и оборудване за десетки хиляди левове е изчезнало. За да се сведат до минимум тези инциденти, от двете ведомства ще опашат с камери болниците и най вече спешните центрове. Очаква се съвсем скоро да бъдат обявени обществените поръчки за оборудването

Едно от условията е наблюдението да бъде свързано както с МВР, така и с общините. Така при евентуален инцидент ще могат да реагират всички институции.

Видеонаблюдението ще служи и за предотвратяване инциденти, и за запазване на имуществото, тъй като случаите на обрани болници и пациенти са безброй. Родилка наскоро се оплакала, че от столична болница е изчезнала чантата й с лични вещи, докато раждала. Друг болен пък пропищял, че от якето му, което било закачено до леглото, липсвало портмонето с няколкостотин лева, лични документи и дебитни карти. Лекари си спомнят и за много по-фрапантни случаи, когато кражба блокирала работата на столичната Пета градска болница за цяло денонощие. Апашите отмъкнали

24 метра метални тръби за медицински кислород, които после върнали за вторични суровини. Крадците срязали проводниците, които снабдяват лечебното заведение с кислород под високо налягане. Получила се и сериозна авария. Така осем души, които чакали за операция, се наложило да бъдат отложени за следващия ден. Кражбата започнала още по светло от малка шахта, от където са отрязани първите метри тръби с взривоопасен кислород. Секунди след това в болницата се чул гръм, но защитната система се включила и така петте тона кислород не гръмнали. "Идеята е дори само с превенция. Когато всичко е под видеонаблюдение, апашите са по-предпазливи и избягват кражбите. Надяваме се до 2018 година всички болници да бъдат оборудвани с камери", обясниха от МВР. И в момента имало лечебни заведения, които са под видеонаблюдение, но то не било свързано с централната система. Очаква се в инициативата дейно участие и дори помощ при финансирането да се осигури от здравното министерство

От МВР обясниха, че най-честите посегателства на джебчиите и на крадците били основно в по-големите болници, където има голям поток от хора. Случвало се често, докато се чака пред спешните кабинети, хората да са непредпазливи към вещите си и след като бъдат приети, да осъзнаят, че са се разделили с парите си. Сигналите постоянно валяли, но броят на задържаните не бил задоволителен. Дори да се установи някой извършител, то доказването на престъплението било трудно, тъй като той отдавна се е отървал от инкриминираните вещи, обясниха разследващи. Последният разкрит случай е от Сливен, където в местната болница били заловени три джебчийки. Те се блъскали в хората и отмъквали всичко, до което се доберат. Малко след разкриването им обаче били освободени.

Столичните полицаи също имали успех в няколко случая, но заради стойността на откраднатото престъпниците често напускали ареста без никакви присъди. Смята се, че камерите ще помогнат за по-бързото установяване на апашите и така, ако не друго, поне жертвите ще могат да получат вещите си по-бързо, смятат от полицията.

***

Правозащитни организации вече са скочили срещу мерките за поставяне на видеонаблюдение в болниците. По този начин те смятат, че ще се нарушават правата на пациентите, които чакат в коридорите за преглед. Според тях това ще притесни болните и те ще избягват посещенията в лечебните заведения. От НПО-тата смятат, че мярката не е необходима и няма да постигне целите си. Според експертите посочените мотиви са значими обществени проблеми, но те нямат предимство пред личните права на пациентите, които по този начин се нарушават. В момента видеокамерите са поставени в болнично заведение по начин, позволяващ да бъдат идентифицирани пациенти пред кабинетите за прегледи. Това може да възпре пациентите от ползване на здравни услуги в тези болници, което от своя страна да застраши в някои случаи и техния живот, обясниха за "Монитор" от правозащитните организации. От там настояват да се проучи каква е целта на видеонаблюдението и дали тя не може да бъде постигната чрез други средства, тъй като по смисъла на закона информацията за здравето и сексуалния живот е част от т.нар. чувствителни данни, чието записване и обработване е забранено, освен в строго определени случаи.

"Каквато и да е причината за поставянето на камерите, не мислим, че има разумен баланс между нейното постигане и правото на хората за защита на личните им данни", обясняват експерти и допълват, че при монтирането на камери ще настояват за налагане на глоба на болниците съгласно Закона за защита на личните данни от 10 000 до 100 000 лева или имуществена санкция в същия размер.

Пазят лекарите като банките

Лекарите ще бъдат охранявани като банките. Всеки медик ще разполага с паникбутон, който да натисне, когато някой го нападне, и така дежурният полицейски пост ще реагира моментално. Това също е заложено в стратегията на МВР. Само от 2014 година насам у нас са пребити над 310 лекари. Петдесет от тях са пострадали през 2015 година. Част от медиците са били заплашвани вербално, над други е упражнено физическо насилие, а

Данните са от Центъра за спешна медицинска помощ. За разлика от 2015 година през 2014 година те са били четири и половина пъти повече - общо 232-а. Според наблюденията на спешните медици случаите са намалели, след като прокуратурата е започнала много по-бързо от преди да повдига обвинения срещу агресивните лица. От началото на 2016 година до 15 юли нападнатите лекари са 28. От тях на 4-има са нанесени материални щети, на 15 са отправени словесни заплахи, а на 9 са налитали на бой. Същевременно са повдигнати 15 досъдебни производства, има една осъдителна присъда.

В момента действащото законодателство предвижда за средна телесна повреда над лекар наказанието да бъде от 3 до 10 години и за лека-от 1 до5 години. Ако случаят е по-лек като побой например,

НАКАЗАНИЕТО Е ДО 3 ГОДИНИ

В новите текстове статутът на лекарите се изравнява с други защитени професии - съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, митничар, служител в данъчна администрация и др.

Първият случаи на осъден след въвеждането на промените е Емил Иванов от ботевградското село Врачеш. Той ще лежи в затвора година и четири месеца. Безработният ром бе осъден за боя на доктор Ирена Маринова от Спешна помощ на 30 ноември миналата година. Срещу Иванов бяха повдигнати обвинения за причиняване на телесна повреда на медик по време на изпълнение на служебните задължения. Нападателят предпочете да се възползва от процедурата на съкратеното следствие, като призна вината си и всички факти на обвинението. Така присъдата му беше намалена с една трета.


Д-Р ГАЛИНКА ПАВЛОВА, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС: