Изчезнаха лекарства за рак, епилепсия и диабет

Изчезнаха лекарства за рак, епилепсия и диабет

Изгодният реекспорт на лекарства от България отново доведе до криза по аптеките. Този път сигналите са за липса на инсулин и хапчета за епилепсия. Агенцията по лекарствата вече проверява сигналите, съобщи bTV.

Сигнали има и за изчезването на някои лекарства за онкоболни, алармираха за "Монитор" от пациентската организация "Заедно с теб".

Периодично пациенти с различни заболявания сигнализират, че трудно намират дадено лекарство в аптеките. Последният казус е за две лекарства за епилепсия, които според болните е трудно да се намерят в последната една година.

СИГНАЛ ЗАТОВА Е ПОДАДЕН до здравната каса, откъдето отговарят, че производителите доставят достатъчни количества. Няма регулация, по която държавата да следи т. нар. паралелен износ, т.е. изнасянето на лекарства към държави, в които те са по-скъпи, а според пациентите в това е разковничето. През последните години имаше два опита да се въведе регулация, така че държавата да следи паралелния износ и при нужда да го ограничава за някои лекарства. Първия път съдът я отмени, а втория - кабинетът подаде оставка и предложенията останаха на етап дискусия. По неофициални данни паралелният износ на лекарства представлява около 6-7% от пазара у нас. Съвсем грубо това означава около 200 млн. лв. годишно.
Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания:

Фирми за инвалидни колички и слухови апарати присвояват по 10 млн. лв. годишно

- Нямаме сигнали, но не е нужно и да имаме, защото това е известна практика. Фирми плащат на шефове на лекарските консултативни комисии (ЛКК), за да им пращат клиенти. След като лекарите не носят отговорност, защо за 100-200 лв. да не кажат на хората в коя фирма да отидат, други получават пари според броя на хората, които изпратят. Дори не можем да се скараме на тези лекари, защото те казват, че искали да помогнат на пациентите и ги изпратили в конкретна фирма, защото чували добри неща.

- Много често хората искат да си поделят отпуснатите им средства с доставчиците. За тази цел е нужна само една фалшива фактура за предоставено средството. Има фирми, които вероятно го правят, но има и фирми, обикновено сериозни, които се притесняват от това, тъй като подобно нещо би довело до загубата на лицензи.

Тъй като регистрацията на доставчик на медицински изделия в Агенцията за хора с увреждания (АХУ) е безплатна, това е предпоставка търговец да регистрира N на брой фирми. И в който бъде засечена някаква корупционна практика, нарушителите могат да регистрират нова компания на името на роднина или подставено лице.

Другият проблем е, че преди години, когато отпускането на помощни средства премина от АХУ в Агенцията за социално подпомагане, отпадна изискването доставчиците на тези средства да се регистрират по ДДС. Така в момента има фирми, които достигайки оборот от 50 000 лв., регистрират нови компании, за да не връщат ДДС. По този начин, ако на година се харчат 50 млн. лв. за медицински изделия, 10 млн. лв. от тях директно се присвояват от тези фирми, вместо да се върнат обратно в оборота. Това е 4юрма на присвояване на обществени средства.

- Основният проблем е, че моделът който прилагаме в България, е тотално сгрешен. На практика България е единствената страна, в която отговорността за избора на медицинското изделие се пада на този, който го получава.

Самото понятие медицинско изделие означава, че то би трябвало да бъде предписвано от медицински орган. Предписването на инвалидна количка, протеза или нещо друго по никакъв начин не означава каква точно количка или протеза трябва да получат нуждаещите се. Навсякъде по света изписването на медицински изделия е на база точно определения вид с определени параметри на медицинското изделие.

Ние вероятно сме единствената страна, която няма каталог, който да определя какви са отделните видове помощни средства и изискванията към тях, т.е. стандарти. И това позволява на хората да се пробутват колички, които не са подходящи за тях - например те са за домашно ползване, а се пробутват на хората да ги използват за движение по улиците. Като се има предвид и нашата достъпна среда, очевидно е, че тези колички трудно могат да бъдат използвани до крайния законов срок от 6 г.

Второто несъответствие със световната практика е, че България вероятно е единствената държава в света, която се предоставят пари на хората, вместо ваучер. Освен това тези пари се отпускат на хора, които имат редица други проблеми, свързани с недостиг на пари. Един такъв нуждаещ се е твърде вероятно да подреди приоритетите си по друг начин, извън предписаните му медицински изделия. Това води до случаи, в които хората харчат парите не по предназначение.

На следващо място, това, което не съответства на общоприетата практика, е, че отговорността за избора пада върху хората с увреждания. Един човек, който често не е в състояние да се движи, трябва да отиде до дирекция "Социално подпомагане", откъдето да получи парите за помощното средство. След това да отиде до търговец, откъдето да закупи медицинското изделие. Но има редица помощни средства, които трябва да се вземат веднага - например един антидекубитален дюшек не може да се чака за два месеца, защото след два месеца може вече да няма нужда от него. По същество това води до извода, че вместо нуждата на човека да е водеща, водещи са финансовите възможности на АСП. Това отново обръща нещата наопаки в сравнение с практиките по целия свят.

- Както казах, моделът, който се прилага у нас, е напълно сгрешен. Това наложи преди 2-3 месеца да се направи една работна група, обединена около идеята предоставянето на тези помощни средства да премине от АСП към МЗ. За съжаление поради смяната на правителството не успяхме да довършим работата, но се надявам да я завършим при следващото правителство. Идеята е да се елиминират услугите на АСП, както е в нормалния свят. Така този, който предписва помощното изделие, ще носи отговорността. Нуждаещите се ще получават изделие, преписано по параметри, от съответната фирма с документ, а не с пари на ръка. Търговците пък ще "осребряват" получения документ за медицинско изделие от Националната здравно-осигурителна каса. Надявам се този модел да бъде възприет, защото в крайна сметка при сегашната ситуация основните потърпевши са хората с увреждания. Това е нашата позиция от момента, в който функциите по предоставяне на помощ за закупуване на медицинско изделия бяха иззети от АХУ. В резултат на контрола, който ние имахме, разходите за помощни средства бяха сведени до 27 млн. лв. Говоря за едни и същи изделия, едни и същи размери на помощите. Т.е., когато АХУ контролираше тези помощи, се харчеха почти два пъти по-малко средства.

- Обяснявам си го с контрола, които Агенцията за хора с увреждания упражняваше при отпускането на помощите. Контролът беше на едно място, знаеше се всяка фирма какво и на кого дава. Нямаше възможност да се дублират медицински изделия или, ако започнеха да се издават еднотипни изделия от един човек, веднага ни светваше червената лампичка, че има някаква измама. Т.е. когато при нас пристигаше фактура, в която пише, че трябва да се отпусне едновременно проходилка, инвалидна количка и антидекубитален дюшек, това подсказваше опит за далавера. На човек, който лежи на антидекубитален дюшек, не му трябва проходилка и инвалидна количка. Когато дюшекът вече не му е нужен, може да поиска проходилка и количка. Фирмите знаеха, че няма да им платим за взаимноизключващи се медицински изделия, дори да са преписани от ЛКК.

Със сегашния модел ние вървим към регресия - изчезна контролът от едно място, започнаха да се предоставят пари на ръка на хора с увреждания. Проблемът не е морален, нито финансов. Той е системен проблем, една лошо работеща система ражда лоши резултати.

- Когато изтече експлоатационният срок на едно изделие, нуждаещите се трябва да го върнат в АСП. Имате ли данните каква част от помощните средства се връщат?

- Нямам представа, но е минимална. Обикновено не се прибират, защото няма къде да ги сложат и какво да ги правят. Ако те се рециклират, ще бъде решен проблемът за това какво да се прави с тези изделия. И в това отношение България е може би единствената държава в света, която предоставя новопроизведено медицинско изделие, докато в други държави се предоставят рециклирани. Това беше една от нашите идеи.