Мястото на душата

Ето я тогава структурата на нашия процес на раз­витие: постоянни въплъщения и превъплъщения на енер­гията на душата в материалната реалност, за да се из­цели и уравновеси енергията според закона на карма. В

Тази рамка се разбиваме и като индивиди, и като вид, като първоначално сме безсилни и постепенно добиваме сила, и все пак не е задължително изживяванията ни от тук нататък да са като предишните.

3

Почит

Тим последствията от онова, което създаваме, и така да се учим да действаме с отговорност.

Системата на карма и на прераждане е безпристра­стна и предоставя на всяка душа според делата на самоличностите й да премине през опита, който й е необходим, за да се разбива. Следователно ориентацията или отношението, с което една личност подхожда към еволюционния процес, обуславя природата на преживявани-ята, необходими за развитието на душата. Една гневна личност например ви отвърнала на житейските труд­ности с гняв и така ще си навлече необходимостта да изпита резултатите от гнева си; една тъжна личност ще отвърне с тъга и ще е необходимо да изпита резул­татите от мъката и така нататък.

Един човек, който е гневен, но все пак почита живо­та, ви отвърнал много различно на житейските трудно­сти от един човек, който е пълен с гняв и не почита живота. Човекът, който не почита живота, не ви се поколебал да въстане срещу него. Насилието, което се освобождава при убийството на друг човек или живо същество, е много по-голямо от жестокостта, която се освобождава, когато човек говори гневно. Кармичният дълг - енергийният дисбаланс, - създаден от убийството, може да се балансира само като се изпита съиз­мерима бруталност Така човекът, който почита жи­вота, автоматично е защитен от тежките кармични последствия, които ще сполетят другите, които не го почитат.

Дори и целият човешки род да изпитва почит, това не ви сложило край на нуждата от движение по пътя на еволюцията Това просто ви променило качеството на ученето в еволюционния процес. С други думи, ако днес станем по-почтителни, не виха ни се опростили изискванията на нашата еволюция, но качеството на изживяванията, през които ще преминем, ще е различно. Няма да вредим на живота. Все същите неща ще научаваме,

Но в процеса на учене няма да се стремим да нараняваме и да разрушаваме. Пътуването ни от безсилието към истинската сила ще продължи, но природата на изживяването ще е коренно различна. Няма да се сблъскваме с преживявания, които произтичат от това, че възприе­маме света, без да изпитваме почит.

Смятаме живота за евтин. Този начин на разбиране властва над всичките ни възприятия. Когато погледнем животинското царство например, виждаме всичко, ста­ващо в него, като потвърждение на оценката ни за жи­вота. Виждаме как животните взаимно се убиват и изяждат и стигаме до заключението, че по-славите форми на живот съществуват единствено за да служат за храна на по-силните. Оправдаваме начина, по който експлоа-тираме живота, със своето разбиране, че природата е създала нещата по такъв начин. Осакатяваме и убива­ме. Създаваме ситуации, в които милиони хора умират от глад, докато ние държим житото си в силажни ями и изливаме млякото в канализацията. Смятаме другите за плячка, която ще задоволи емоционалните и физически-те ни нужди. Казваме: „светът е безмилостно жесток" и за да оцелеем, трябва да измамим другите, преди те да са ни измамили. Гледаме на живота като на състезание, в което има победители и поведени, и нищо не е в състо­яние да ни обуздае, когато се чувстваме застрашени.

Държанието и ценностите ни до такава степен са формирани от нашето непочтително отношение, че не знаем какво е да изпитваш почит. Когато проклинаме съперника си или лишаваме от сила някой друг човек, ние се отдалечаваме от почтителността. Когато се стре­мим да получим, а не да дадем, ние се трудим без почти­телност. Когато се борим за сигурност за сметка на сигурността на друг човек, ние се лишаваме от закрила-та на почитта. Когато преценяваме някой като по-висш, а друг - като по-нисш, ние се отклоняваме от почти­телното отношение. Когато съдим себе си, правим

Същото. Бизнесът, политиката, образованието, сексът, изграждането на семейството и личните отношения, когато не са изпълнени с почит, винаги водят към един и същ резултат - хората биват използвани от други хора.

Човешкият род е станал арогантен. Смятаме, че можем да се разпореждаме със земята като със своя собственост. Замърсяваме почвите, океаните, атмосфе­рата, за да задоволим нуждите си, без да мислим нито за нуждите на другите живи същества на тази планета, нито за самата планета. Смятаме, че ние сме съзнател­ни, а вселената - не е. Мислим и действаме, сякаш на­шето съществуване като живи сили във вселената ще приключи с този живот и сякаш не сме отговорни нито за другите, нито за вселената.

За изпълнения с почит човек не е възможно да експлоатира приятелите, колегите, града, нацията или плане­тата си. Почтителните хора не са способни да създа­дат кастовите системи, детския труд, парализиращия газ, нито ядреното оръжие. Затова не е възможно един почтителен човек да натрупа кармата, която подобни неща създават.

Защо става така? Какво е почитта?

Почитта е да контактуваш дълбоко с живота до степен, която е далеч отвъд черупката на формата, и да навлезеш в същността. Почитта е да се свържеш със същността на всеки предмет, човек, растение, птица и животно. Това е общуване с центъра на тяхното съще­ствование. Дори ако не можете да усетите същност­та, достатъчно е да знаете, че формата, черупката, е просто един външен слой и че под нея се крие истинска-та сила и есенция на човека или съществото. Точно пред нея се отнасяме с почит.

Прекланяме се пред процеса. Разгръщането на живо­та, процеса на узряването, процеса на израстването и натрупването на сила - към всички тях трябва да се подхожда с почит.

Жизнените цикли трябва да се почитат. Те съще­ствуват от милиарди години. Те отразяват естестве­ното дихание на душата на самата Гея, съзнанието на земята, която движи силовите си полета и насочва циклите на живота. Ако почитаме тези цикли, как може, имайки предвид колко деликатна е екологията на наша­та земя, да направим дори най-малкото нещо, което ви нарушило баланса на тази система?

Почитта е отношението на благоговеене пред жи­вота. Не е необходимо да сте човек, притежаващ истинска сила, за да се отнасяте внимателно към живота и да го обичате. Има много хора, които не притежават истинската сила, но са изпълнени с почит. Те не виха навредили на нищо. Често те са най-състрадателните и любещи хора, защото са изстрадали най-много.

Дали човек е изпълнен с почит или не, зависи основно от това дали приема принципа за светостта на живо­та, независимо как самият той определя светостта.

Почитта е просто усещането, че приемате целия живот като изконно ценен.

Почитта не е уважение. Уважението включва оценката. То е нашият отклик, когато виждаме у някой човек качества, на които се възхищаваме или на които са ни научили да се възхищаваме. Качествата, на които се възхищава една култура, може да не съвпадат с качествата на друга, или на подгрупа или друго поколение на съща­та култура. Следователно онова, което някои хора уважават, може да не е обект на уважение от страна на други. Възможно е да уважавате един човек, а да не уважавате друг, но не е възможно да почитате един човек, без да почитате всички.

Почитта е начин на възприемане, но това е един свещен начин на възприемане. Ние не сме свикнали да възприемаме светостта постоянно. Отнасяме се със свещена почит към религията, но не и към еволюционния процес, нито към процеса на обучение на човешкия живот. Затова не подхождаме към нуждата да се учим и към уроците от всички преживявания в своя живот с разбиране за тяхната цел на фона на духовното развитие. Да се възприемат нещата по този начин е истинска почит, понеже това ни позволява да погледнем какво изживяваме и да го видим в рамките на еволюцията и от позицията на съзряването на собствения си дух. Това е истинска почит, понеже ви позволява да осъзнаете всички еволюции, протичащи едновременно с вашата, във всички области на живота. Можете напълно да ги оцените или поне да погледнете тяхното разгръщане по различен начин.

Само когато гледаме през очи, в които няма почит, може да възприемем системата на взаимно изяждане между животните например като жестока, а не като система, в която видовете се учат взаимно да си да-ват, където има обмен и споделяне на енергиите между царствата. Това е екология - естественото разпреде­ление на енергията между царствата. Единствено на­шето царство, човешкото, иска да складира енергия, да използва много повече, отколкото му е необходимо, и да трупа останалото и така балансът драстично се нару­шава. Ако всеки един от нас взема само онова, от което се нуждае за деня, всичко ще е съвършено. Животните не складират като нас освен за зимата.

Почитта ни позволява да възприемаме взаимната зависимост между различните видове от една по-цялос­тна и състрадателна гледна точка. Позволява ни да ви­дим значението на всяко живо същество и на неговия опит за състрадателното разгръщане на вселената. Много по-малко вероятно е тази перспектива да създа­де у нас през житейския ни път насилнически или разру­шителни реакции, понеже тя във всеки момент разкрива колко ценно е всяко проявление на живота.

Като подходим към живота с почит, ние сме в състояние да постигнем силата и да загърбим жестокостта. Като работите върху постигането на почтител­ност, вашата склонност да вредите на околните и на другите форми на живот намалява. Като довиете усе­щане за почит, вие разбивате способността да размиш­лявате по-дълбоко върху стойността на живота, пре­ди да обвържете енергията си с някакво действие. Кога­то сте напълно изпълнен с почит, дори да не сте истински силен, вие не можете да навредите на живота. Ко­гато човек не изпитва почит, липсата на сила може да представлява едно много жестоко преживяване, понеже немощният човек е изплашен, а ако един изплашен човек няма почит, той ще наранява или ще убива безразборно.

Почитта е едно ниво на закрила и уважение към жиз­нения процес, така че докато човек узрява по пътя си към истинската сила, той не вреди на нищо. Понеже не изпитваме почит, нашето пътуване към силата често ни кара да превръщаме живота в своя жертва. Затова има хора, които са жертви, и други, които ги превръщат в жертви. Процесът на разрушаване на живота, дока-то го изучаваме, който характеризира еволюцията ни, ви спрял или поне ви вил много различен, ако подходим към живота с почит.

Тъкмо защото нямаме усещане за почит и не притежаваме истинска вяра в светостта на живота, разру­шаваме и измъчваме този живот, оскверняваме го, осакатяваме го и го уморяваме от глад, докато пътуваме от безсилието към добиването на сила. Ако въведем по­чит в еволюционния процес, тогава, докато всеки от нас и целият ни род преминава през цикъла на добиване на сила, множеството уроци, които се сьдържат в този процес на растеж, няма да доведат до такава степен на насилие и страх, каквито изпитваме сега.

Разрушаването на живота на хората, на растения­та, на животните и планетата значително ви намаляло и дори спряло, ако в рода ни съществуваше един дей­ствен принцип на почит, ако всички ние развирахме, че

Макар да сме обвързани с изискващия личен опит еволюционен процес, това не ни дава право да разрушаваме живота, докато се учим. Тогава няма да имаме кармичната енергия да разрушаваме, а само да учим. Макар че и от разрухата могат да се извлекат уроци, кармичните последствия от участието в жестокост и разрушение имат твърде висока цена.

С други думи, не е необходимо да научим урока си за сметка на нечий живот. Не е необходимо прогресът и усещането за прогрес да са за сметка на разрушаването на природата. Не е необходимо, но ако няма чувство на преклонение пред живота, кой го е грижа дали същият този живот се разрушава? Без почит животът става много евтина стока, какъвто е случаят с нашата плане­та, където целият процес и светостта на еволюцията не се възприемат, признават и уважават.

Ако можехме да погледнем на живота с почит и да разберем своя процес на развитие, вихме започнали да благоговеем пред физическия живот и да крачим по земя­та с по-дълбоко чувство на благодарност А днес има милиарди хора, изпълнени със съжаление, че са на тази земя, страдащи от всепоглъщаща болка, отчаяние, обезсърчение, потиснатост, глад и болести Те властват на на­шата планета. Всички тези веди произлизат главно от факта, че хората живеят без почит.

Почитта е чувство на душата. Единствено лично­стта може да възприема живота без почит. Почитта е естествен аспект от истинското придобиване на сила, понеже душата се прекланя пред целия живот. Следова­телно когато личността е в съгласие с душата, тя не може да възприеме живота, без да изпитва почит. Кога­то подхождате към живота с почит, вие не само защи­тавате душата от кармичните последствия, създаде­ни от някои други самоличности на душата, които не уважават живота, а също правите крачка към постига­нето на хармония между личността и душата, понеже

Така извиквате един аспект на душата директно в ма­териалната среда.

Какво означава на практика решението да подходим към живота с почит?

Това означава да поставим под съмнение възприяти­ята и ценностите на петсетивния свят, в който няма почит. Това невинаги е лесно, особено за мъжете, които са възпитани да трупат външна сила. Един мъж, притежаващ истинска сила, не се смущава, нито се чувства по-малко мъжествен от това, че проявява загриженост за живота и за множеството същества на нашата пла­нета. Точно това е енергията на почитта. Следовател­но решението да се отнасяме към живота с почит чес­то изисква смелост не само от мъжете, но и от жени­те, приели тези ценности.

Решението да станеш изпълнен с почит човек е в основата си решение да станеш духовен човек. В наши дни в науката, в политиката, в бизнеса и в академична-та общност за духовността няма място. За един пет-сетивен човек, на който му липсва почит, бизнесменът или бизнесдамата, които изпитват почит, сякаш са не-конкурентни, понеже те се ограничават в делата си. По същия начин един почитащ живота политик може да ви се стори неспособен да ръководи в нашия свят, където единствената призната власт е външната власт. Все пак за многосетивния човек един изпълнен с почит бизнесмен или бизнесдама представлява човек, вливащ нова енергия в архетипа на предприемача - фокусът на движещата сила е преместен - вместо да се води от при­ходите, набавени, служейки на другите, изпълненият с почит бизнесмен служи на другите благодарение на при­ходите, а политикът поставя под въпрос представата за външната власт и изважда въпросите на сърцето на политическата сцена. Следователно решението да се подходи към живота с почит означава да действаме и да мислим като духовни личности в един свят, който

Не признава духа. Това значи да се движим съзнателно към многосетивното възприятие.

Да живееш с почит означава да желаеш да кажеш: „това е живот, не бива да му вредим" и „тези хора са наши братя и сестри, не бива да ги унищожаваме", и ду­мите да излизат от сърцето ни. Означава да преосмислим начина, по който се отнасяме към животинското царство, което така търпеливо ни служи. Означава да осъзнаем правата на земята. Нашият род дори не е стиг­нал до идеята, че земята има права.

Многосетивната личност се разбива единствено в атмосферата на почитта. Тя носи чувство на богатство, пълнота и ськровеност на съществуването. Тя носи състрадание и милостиви дела. Без почит, без чув­ството за светостта на всичко светът става студен и пуст, същевременно механичен и хаотичен, а това носи отчуждение и насилие. За нас не е естествено да живе­ем без почит, понеже това ни отделя от същинската енергия на душата.

Почитта неизменно извиква на преден план търпе­нието. Нетърпеливостта е желанието първо да задоволите своите нужди. Когато те са задоволени, тогава имате търпение за нуждите на другите, нали? Един из­пълнен с почит човек благоговее пред живота във всич-ките му форми и проявления. Мислите му не текат по начина, характерен за нетърпеливостта.

Почитта позволява да се достигне до неосьждаща справедливост. Душата не съди и затова, извирайки да подходи към живота с почит, личността извира да изя­ви още една от характеристиките на душата в мате­риалната действителност. Уважаващият човек не може да смята, че стои над друг човек или над друга форма на живот, понеже почитащият човек вижда божественото във всички форми на живота и благоговее пред него.

Почтителното отношение улеснява прехода от логиката и разбиранията на петсетивния човек към по-

Висшето ниво на логика и разбирания на многосетивния човек, защото както ще видим, изборът на това по-висше ниво на логика и разбирания е в сърцето.

Без почит нашият живот е брутален и разрушите­лен. С почитта животът ни става състрадателен и пълен с обич. Рано или късно ще започнем да се прекланяме пред живота. Ние извираме кога ще стане това и какво ще е качеството на преживяването, от което ще се учим.

4

Сърце

Логиката и разбиранията на петсетивната личност се раждат в ума. Те са продукт на интелекта. По-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е способ­но да отрази по един смислен начин душата, идва от сърцето. Следователно, за да достигнете до това по-високо ниво, се изисква отблизо да следите чувствата си.

За един петсетивен човек централното място на сърцето в по-висшето ниво на логиката и разбирания­та, което е характерно за многосетивния човек, как-то и чувствителността към емоционалните импулси могат да се сторят ненужни, понеже те не помагат в постигането на външна сила. Тъй като сме свикнали съзнателно да търсим и да овладяваме външната сила, ние сме започнали да възприемаме чувствата като без­полезни придатъци, нещо подобно на сливиците - не са ни нужни, но могат да ни болят и да създават провле­ми. Така стремежът към външна сила води към потискане на емоциите. Това важи за нас като индивиди и като цяло.

Това, че смятаме чувствата за ненужни, владее на­шия начин на мислене и определя ценностите ни. Възхи­щаваме се на неумолимия бизнесмен, който уволнява работниците си, за да трупа външна сила. Възнаграждава-ме военния, който е причинил на себе си и на другите болка и смърт, за да постигне външна сила. Почитаме държавника, когото състраданието не може да докосне.

Когато заборим дверите на чувствата си, ние зат­варяме дверите на жизненоважните потоци, които задвижват и изпълват с енергия мислите и делата ни. Ние оставаме чужди на процеса, чрез който развираме влия­нието на емоциите върху самите нас, върху природата и върху другите хора, нито пък долавяме въздействие­то на емоциите на другите хора върху самите тях, върху природата и върху нас. Когато не осъзнаваме емоциите

Си, не можем да свържем резултата от гнева, тъгата, скръбта и радостта - в самите нас и в другите - с при­чината за тях. Не можем да различим в себе си самолич­ността от душата. Без да осъзнаваме чувствата си, не можем да изпитваме състрадание. Как можем да споде­лим страданията и радостите на другите, ако не съу­мяваме да изпитаме своите?

Ако не сме запознати отблизо с емоциите си, не мо­жем да възприемем движещите сили в основата на емо­циите, начина, по който тези сили функционират, и це­лите, към които са насочени. Емоциите са минаващи през нас енергийни потоци. Като осъзнаем тези потоци, ние сме направили първата крачка в разбирането как и защо сме дошли на този свят.

Емоциите отразяват намеренията. Следователно осъзнаването на емоциите води към осъзнаване на наме­ренията. Всяко разминаване между съзнателното наме­рение и емоциите, които го съпътстват, води директно към нецялостната част от човека, която се нуждае от изцеление. Ако например вашето намерение да се ожените причинява болка вместо радост, като проследи­те болката, ще стигнете до подсъзнателните намере­ния. Ако намерението ви да напреднете в работата ви носи мъка вместо удовлетворение, като проследите мъката, вие ще стигнете до подсъзнателните намерения.

Когато не осъзнавате емоциите си, вие не сте способни на почит. Почитта не е емоция. Тя е начин на съще­ствуване, но пътеката на почитта минава през сърце­то, а единствено осъзнаването на чувствата може да отбори вашето сърце.

По-висшето ниво на логика и разбиране, което многосетивният човек притежава, разкрива връзки между нещата и смисъл там, където петсетивният не може да го забележи. Един петсетивен човек не е способен напълно да обработи информацията, идваща от сети­вата. Възприемането на действителността е накъса-но. Вселената сякаш е разединена.

Петсетивният човек може да стигне до извода, че вътрешните движещи сили се отразяват на възприяти­ята, и да формулира това правило като поговорка или клише, например: „усмихни се и светът ще ти се усмих­не". Може да открие и закономерности в материалната действителност и да ги изрази в закони като: „едно тяло в праволинейно равномерно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила". Но въпреки всичко петсетивната личност не е способна да почув­ства връзката между тези сфери и затова не може да учи за едната от другата. Не успява да усети еднаква пълнота от всяка.

Науката например е отражение на божествения импулс да търсим връзките между аспекти от живота, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Тя е върхо­вото постижение на петсетивния човек, но все пак, когато плодовете на науката се възприемат само по­средством логиката и разбиранията му, вътрешните движещи сили - чувствата и намеренията, сякаш не са свързани с материалния свят. Струва ни се, че нито суперновите, нито скоростта на разпадане на атомните частици, нито нещата между тях се влияят от чувства­та и мислите на хората.

Когато към откритията на науката се подходи с логиката и разбиранията на многосетивния човек, между вътрешните движещи сили и закономерностите при физическите явления изникват дълбоки връзки. За многосетивния човек например законът: „едно тяло в равно­мерно праволинейно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила", отразява не само как функционира една динамична сила в рамките на вре­мето, пространството и материята, а също и една по-дълбока движеща сила, която функционира и в немате­риалната действителност.

Какво точно значи това?

В училището за кандидат-пехотински офицери имах приятел - висок, приветлив и приятен на вид младеж

От кентъки на име ханк. Ханк и аз веднага си допаднахме. На няколко пъти той ме подкрепяше с физическата си сила, когато товарът ми тежеше, а аз му помагах да пре­одолее някои интелектуални препятствия, например в изчисляването на артилерийската траектория. Минахме през много приключения и приятелството ни се заздрави.

Когато завършихме, ни разпределиха в различни орга­низации. Загубих следите на ханк, докато не се натъкнах на него в сайгон. Той бе ранен и благодарение на приятел­ството си с някакъв генерал бе разпределен в една част, която аз редовно посещавах. Докато служеше в сайгон, той се запозна с една красива радиоводеща и те се сго­диха. Смятах ги за съвършената двойка - висок, хубав капитан и красива, уважавана знаменитост.

Отново изгубих ханк от погледа си, докато не на­пуснах армията. Един ден ми се обади и каза, че жена му идва по работа в близкия курорт и ме помоли да се срещ­нем там. Когато се видях с ханк, който вече също беше цивилен, той ми се стори разтревожен, а типичната му небрежност сякаш беше попарена. Каза ми, че си сменил името на хал и се извини, че жена му няма възможност да дойде с нас. Известно време поговорихме, а когато го попитах какво всъщност прави, той отвърна: