В нашия свят, където силата се смята за нещо външно, интелектът често функционира без състрадателното влияние на сърцето. Това създава ситуации, в които интелектуалната мощ се използва като оръдие във вреда на околните - проява на боля без нежност. Когато интелектът се употребява за изобретяването и разработката например на оръжия, той не се използва по предназначение. Когато една индустрия или завод се
Проектира, построява и ръководи, без да се взема предвид въздействието му върху земята, върху човешкия живот и околната среда, интелектът не се използва по предназначение. Когато планирате да извлечете полза за нечия чужда сметка, вие не използвате интелекта си по предназначение.
В един свят на петсетивни същества, които възприемат силата като нещо външно, интуитивното познание не се смята за познание и следователно не му се обръща внимание. То не достига до интелекта. Не се опитваме да го разширим, нито да го изучим, нито да го разберем и овладеем. Точно както са ни учили да разбиваме и прилагаме познавателната си способност - да обмисляме добре нещата, по същия начин можем да се научим да разбиваме и да прилагаме интуицията си - да молим за помощ и да я получаваме. Точно както има методи за овладяване на ума като аналитичното мислене, ученето, повторението и уважението към механизма, има и методи за събуждане и възпитаване на интуицията.
Първият метод е постоянно да отдаваме почит на емоционалното пречистване. Ако сте емоционално блокирани и не можете или не знаете как да чувствате или сте блокирали чувствата си така успешно, че сте станали неемоционални, вие сте се превърнали в негативни хора и по този начин създавате болести в телата си. Като поддържате яснота за емоциите си, емоционалната негативност не може да живее във вас и вие ставате все по-леки и по-светли. Това отваря вашия интуитивен канал, защото ви позволява да усетите чистата обич в себе си. То ви довежда по-близо до безусловната любов и вие не можете да вредите. Така да се каже, честотата на вашата същина е олекотена и затова помощта, която получавате, чисто и безпрепятствено влиза във вас.
Това изисква вие всекидневно да се пречиствате от емоционалните си влияния. Както изхвърляте телесните отпадъци и токсини, точно така изхвърляйте и емоционалните отпадъци и токсини, като довършвате несвършената емоционална работа, като не си лягате, изпълнен с гняв, като се уверявате, че не се чувствате емоционално замърсен, и като се научите да работите със своите емоционални енергийни потоци и да ги уважавате.
Вторият метод е пречистващ режим на хранене. Токсините в тялото възпрепятстват интуицията.
Третият метод е да се вслушвате в напътствията, крито получавате. Емоционалното и физическото пречистване води до интуицията, а тук се учите как да откликвате. Трябва да сте готов да се вслушвате в онова, което интуицията ви нашепва, и да действате съобразно Много хора не искат да чуят онова, което толкова лесно се чува, затова отричат, че чуват каквото и да вило.
Четвъртият метод е да си позволите да сте отборен за живота и вселената, да подхождате към проблемите в живота си с чувство на сигурност и вяра, че за всичко, което се случва, има причина и тази причина по своята същност винаги е състрадателна и добра. Това е една основна мисъл, която трябва да е налице, за да се активира и култивира интуицията.
Какво представлява интуицията и как действа?
Интуицията е възприятие отвъд физическите сетива, което е предназначено да ни помогне. Това е сетивна система, която функционира без информацията на петте сетива. Вашата интуитивна система е част от вашето превъплъщение. Когато напускате тялото си, вие оставяте зад себе си интуитивната система, която е вила разгърната за вас, тъй както изоставяте и самоличността си, понеже тя вече не ви е необходима.
Интуицията играе много роли. Тя служи на оцеляването. Предизвиква ви да следвате онова, което на пръв поглед като че ли няма някакъв особен смисъл за оцелява-
Нето. Предчувствията за предстояща опасност: например за това кое е рисковано и кое не, за това коя улица е безопасна и коя не е или импулсът да проверите двигателя на колата, ви помагат да останете в материалния свят.
Интуицията служи на творчеството Тя ви казва каква книга да купите за вашия проект. Казва ви къде да се срещнете с колегите, които трябва да видите, и кои идеи от една научна сфера допълват идеи от друга. Това е усещането, че някоя картина трябва да се нарисува в сиво, а друга - в розово. Това е чувството, че някоя идея, която не е вила изпробвана преди, може да се окаже успешна.
Интуицията служи на вдъхновението. Тя е внезапният отговор на един въпрос. Тя е смисълът, който изплува в мъглата на объркването. Светлината, която прониква в мрака. Тя е присъствието на божественото.
Интуицията може да се възприеме като електрическа инсталация, която може да се използва от различни източници. Един от тези източници е душата. Интуицията е, така да се каже, телефонна линия между личността и душата. Общуването се осъществява посредством по-висшата същност.
Висшата същност е връзката, когато душата говори с личността си. Тя е диалогът между личността и нейната безсмъртна същност. Общуването личност-душа е опитност на висшата същност, но личността не общува с душата в нейната пълнота.
Не цялата енергия на душата се превъплъщава. За да се превъплъти, душата създава личност от онези свои части, които имат нужда от лекуване в материалната среда, и онези свои части, които тя дава, за да се осъществи процесът на лечение в този живот.
Енергията на душата е толкова мощна, че тя не може да навлезе във физическа форма, без буквално да накара тялото да експлодира. При създаването на личността,
За да навлезе в човешкия свят, душата калибрира някои свои части, намалява части от себе си, за да приеме човешки живот. Вашата по-висша същност е този аспект от душата ви, който е във вас, но това не е душата ви в нейната цялост. Това е една малка душевна същност. Следователно „висшата същност" е друг термин, с който назоваваме душата, но душата е нещо повече от висшата същност.
Представете си чаша, кана и казан вода. Казанът е душата. Един аспект от душата става кана. Тази кана все още е душа, но не е цялата душа. Това е онази част от душата, която, тъй да се каже, предприема мисия. Личността е чашата. Чашата контактува с каната, висшата същност, но не и с пълния казан вода.
Общуването между личността и нейната душа е интимен интуитивен процес. Процес, който е естествен за вашата вътрешна система. Например вземането на решения, което е ваш процес, може да е интуитивен процес, в който вие черпите информация от ума, сърцето и интуицията си, като разчитате на помощ от страна на висшата същност. Всеки от тези източници е част от вашата енергийна система. Личността и висшата ви същност са част от душата.
Интуицията посредством висшата същност може също така да позволи на личността да получава информация от други по-висши души, души, различни от душата на тази личност. Образно казано, от вашата радиостанция могат да се хващат вълните на други източници на напътствия .това не е същото като интуитивния процес. Това е процес, при който получавате помощ чрез каналите на интуицията.
Да се получава информация чрез каналите на интуицията е доста различно от това да се получава информация посредством интуитивния процес. Да се получава информация чрез интуитивния процес е все едно сами да си готвите вкъщи. Да получаваш информация чрез каналите на интуицията е равносилно да поръчваш храна отвън.
Помощта, която многосетивният човек получава посредством интуитивния процес и интуитивните канали, е толкова необходима за неговото благосъстояние и израстване, колкото слънцето и чистият въздух. Чрез интуицията си многосетивният човек започва да развира и да изживява съзнателно истината.
Какво представлява истината?
Истината е онова, което не ви омърсява, а ви дава сила. Следователно има степени на истинност, но в основни линии истина е онова, което не вреди. Не може да вреди.
Когато висшата същност се свърже с учителите в нематериална форма, се постига едно ниво на истина, което е добро не само за вас, но и за всеки, което влиза в контакт с него. Ако от помощта, която получавате чрез интуитивните канали, отстраните всичко, което е лично за вас, ще остане едно ядро от истина, приложимо и за другите (най-малкото вихте усетили присъствието на безусловна любов), докато голяма част от информацията, която получавате от личния си интуитивен процес, ви послужила единствено на вас. Това е разликата между личната и всеобщата истина. И двете са истина, но личната истина е ваша, а общата принадлежи на целия свят, тоест на всеки човек. За да растем, се нуждаем от истина също така, както са ни необходими витамини, приятелство и любов.
Понякога истината, която ви достига чрез интуитивния процес или по интуитивните канали, може да бъде замърсена от вашия собствен страх. Точно тук трябва да приложите интелекта си. С други думи, мислите, че получавате чисто интуитивно послание, но ако го изследвате разумно, ако го „разглобите", ще успеете да видите, че то е вашата нестабилност По същия начин въпросът: „опитът ми с моята съпруга подкрепя ли
Подозрението ми?", ви позволил на съпруга да види, че произходът на емоционалния му отклик е собствената му нестабилност, а не енергийният процес, свързващ го с жена му. Отговорите, идващи чрез интуитивния ви процес или по интуитивните канали, може да са предизвикателство за онова, което вихте желали да сторите. Вашата нисша същност, личността ви, няма да ги постави под въпрос, а ще ги осмисли.
Естествено е да се издигнете до едно ниво, на което можете да се научите да разграничавате източниците, от които получавате насоки. Петсетивният човек смята идеята за интуитивното напътствие за странна. Изградената върху опита на петсетивната личност психология дори не признава интуицията по същия начин, по който признава, изучава и се стреми да разбере физическите възприятия, афектите и познавателната способност. За многосетивния човек е неестествено да не разчита на истините, които получава от висшата си същност и посредством висшата си същност - от по-напреднали души.
Личността никога не е отделена от душата си, а душата и нейните личности постоянно получават помощ и напътствия с безпристрастно състрадание и мъдрост. Това важи както за петсетивния човек, така и за многосетивния, но петсетивният не осъзнава душата си, нито подкрепата, която получава от висшата си същност и от по-развити души. Многосетивният човек усеща душата си, стреми се да е в хармония с нея, стреми се да стане физическото въплъщение на висшата си същност и съзнателно извиква и получава обичната помощ на собствената си душа и на душите, които й помагат.
6
Светлина
Душата не е изградена от физическа материя и при все това тя е вашето силово поле. Висшата същност не е материална и при все това тя е живата опора на развития човек, на напълно пробудената личност. Интуитивните усещания не могат да се обяснят в рамките на петте сетива, понеже те са гласът на нематериалния свят. Следователно не е възможно да разберете нито душата си, нито висшата си същност, нито интуицията, без да приемете съществуването на нематериалната действителност.
Познанието в научния смисъл на думата не може да предложи доказателства нито за нематериалната действителност, нито за Бог. Такива доказателства за нематериалната действителност, каквито рационалният ум търси, не съществуват в измерението, в което той ги търси. Следователно когато питате: „съществува ли нематериална действителност?", от гледната точка на една петсетивна личност истинският ви въпрос е: „ако не мога да докажа съществуването на нематериалната действителност, трябва ли да смятам идеята за нелепа? Дали да приема, че отговор на въпроса няма, или да се разгърна до такава степен, на която мога да получа отговор?"
Когато един ум си зададе въпрос, който предполага различно ниво на истина, независимо какъв е въпросът, учените, търсачите на истината, винаги прилагат метода на разгръщането. В един момент от нашата еволюция например вил зададен въпросът: „има ли жизнени форми, по-малки от видимото с просто око?" от петсетивна гледна точка отговорът вил „не". Някой обаче не се примирил с този отговор и вил изобретен микроскопът. Тогава възникнал въпросът: „има ли нещо в природата, което е толкова малко, че да не може да се види дори с микроскоп?", и отново петсетивните казали „не", но питащите настоявали и напук стигнали до представата за атомната и субатомната структура.
Когато сме създали уредите, с които да виждаме онова, което някога сме смятали за несъществуващо, то е започнало да съществува, но първо е трябвало да се разгърнем. Предизвикателството, задачата за напредналия или за разгръщащия се ум е да се разгърне до такова ниво, че въпросите, на които не може да се отговори според възприетото разбиране за истинност, да получават отговор.
Какво представлява нематериалната действителност?
Нематериалната действителност е вашият дом. Вие сте произлезли от тази нематериална действителност, ще се върнете в нея, а по-голямата част от вас в сегашния момент живее и се развива в нея. Същото важи и за всяко едно от милиардите човешки същества, живеещи на тази планета. Следователно повечето от взаимодействията ви с другите хора се осъществяват в нематериалната действителност. Когато например си мислите с любов за някой близък, вие променяте качеството на своето съзнание и това се отразява на енергийната система на този човек.
Ако например една дъщеря, таяща неприязън към баща си, погледне задълбочено на връзката си с него, като осъзнае кармичната роля, която той е изиграл, за да започне тя да обича и да поема отговорности, и ако намерението й да излекува себе си и да заздрави връзката си със своя баща е дълбоко и чисто, не мислете нито за секунда, че баща й не осъзнава това, дори тя да не му говори. Той няма да го усеща съзнателно, но цялото му същество ще чувства какво прави тя. Съзнателният му ум може да го долови чрез внезапни мигове на разнежва-не, идващи от мисли, които не са му хрумвали преди, или нещо в сърцето му може да трепне, ако неочаквано съзре снимки на дъщеря си като малка, макар и да не развира защо изпитва тези чувства и защо постъпва така.
Вие участвате в този, образно казано, взаимен обмен в вазата данни заедно с всички близки на вас души и до известна степен с душите, до които някога сте се докосвали. Когато раздвижите своя принос в вазата данни, информацията, която изпращате на някоя друга душа, се обработва посредством нейната система. Тъкмо на това ниво причините и следствията от вашите намерения, начините, по които оформяте енергията си, влияят върху другите.
Как става това?
Вие, както и всички същества, сте система от светлина. Честотата на вашата светлина зависи от
Вашето съзнание. Когато преминете към друго ниво на съзнанието, променя се и честотата на вашата светлина. Ако например предпочетете да простите на някой, който ви е причинил зло, вместо да го намразите, вие променяте честотата на светлината си. Ако изберете чувството на любов или близост към някой човек, пред сдържаността и хладината, вие променяте честотата на светлината.
Емоциите са потоци от енергия с различна честота. Емоциите, които смятаме за отрицателни, като например омразата, завистта, презрението и страха, имат ниска честота и по-малко енергия, отколкото емоциите, които считаме за положителни, като обичта, радостта, любовта и състраданието. Когато изберете да замените един нискочестотен енергиен поток като страха например, с високочестотен, като енергийния поток на прошката, вие издигате честотата на светлината си. Когато предпочетете да позволите на високочестотните енергийни потоци да потекат през организма ви, вие усещате повече енергия. Когато един човек например е отчаян или тревожен, той се чувства физически изтощен, защото се е слял с нискочестотен енергиен поток. В това положение човек става тромав и унил, докато веселият човек е изпълнен с енергия и се чувства жизнерадостен, защото през организма му минава високочестотен поток.
Различните мисли създават различни емоции. Мисълта за отмъщение, насилие и алчност или мисълта да използваш някой друг например причинява емоции като гняв, омраза, ревност и страх. Това са нискочестотни енергийни потоци и затова те намаляват честотата на вашата светлина, на вашето съзнание. Съзидателните мисли, мислите, носещи любов, както и грижовните мисли предизвикват високочестотни емоции като признателност, прошка и радост и издигат честотата на вашата система. Ако мислите ви са такива, че да привличат нискочестотни енергийни потоци, вашето физическо и емоционално състояние ще се влоши и ще ви връхлетят психически и физически болести, докато мислите, привличащи високочестотни енергийни потоци, ще ви донесат физическо и емоционално здраве.
Нискочестотните системи теглят енергия от високочестотните системи. Ако не осъзнавате емоциите и мислите си, честотата ви ще се понижи от някоя система, по-нискочестотна от вашата, тоест вие ще загубите енергия. Казваме например, че един депресиран човек „изцежда" или „изсмуква енергията". Една система с достатъчно висока енергия ви успокоява, облекчава и освежава поради въздействието на нейната светлина върху вас. Тази система „излъчва".
Като подвирате мислите си, като решавате от кое емоционално съдържание да се освободите и кое да подсилите, вие определяте качеството на светлината си. Вие определяте своето въздействие върху другите и природата на онова, което преживявате.
„светлината" представлява съзнанието. Когато не развираме нещо, казваме, че трябва да го „осветлим". Ако сме объркани, казваме, че се нуждаем от „светлина по въпроса". Когато една внезапна идея пренарежда мислите ни, казваме, че ни е „светнало", а когато някой човек е напълно осъзнат, го наричаме „просветлен". Когато се освободите от някоя негативна мисъл или чувство, от организма ви се отделят нискочестотни енергийни потоци, а това буквално позволява честотата на съзнанието ви да се увеличи.
Да мислим за вселената като за нещо, изградено от светлина, честоти и енергии с различни честоти - представа, позната ни от физическото изследване на светлината, не е просто една метафора. Това е естествен и силно въздействащ начин на възприемане на вселената, понеже физическата светлина е отражение на нефизи-ческата светлина.
Физическата светлина не е светлината на вашата душа. Тя пътува с определена скорост. Не може да се движи по-бързо. Светлината на вашата душа е мигновена. Мигът, в който дъщерята праща на баща си мисъл, изпълнена с любов, и мигът, в който душата на бащата я получава, съвпадат. Следователно мигновеността е една съществена част от живота ви. В нематериалната действителност решенията, които вземате, в смисъл как предпочитате да използвате енергията си, имат мигновен ефект. Те и вие сте едно и също нещо.
Енергиите, които се излъчват от вашата душа, имат мигновен характер. Енергиите, излъчващи се от вашата личност, следват пътя на физическата светлина. Страхът например се изживява от личността. Душата може да е объркана и да е далеч от светлината, но тя не чувства страх. Ако в част от душата няма светлина, личността усеща тази липса под формата на страх. Страхът идва от личността и следователно се ограничава от времето и пространството. Безусловната любов идва от душата, следователно тя е мигновена, всемирна, необвързана
Тъй както видимата светлина е една частица, като октава, в континуума от степенувани по честотата си енергии, които се простират далеч под и над онова, което окото може да съзре, така и континуумът от нефизическа светлина се простира, образно казано, далеч отвъд полето на човешкото съществуване. Човешкото съществуване е един определен обхват от честоти в континуума от нефизическа светлина, също както видимата светлина е един определен честотен обхват в континуума от физическата светлина.
Други форми на интелект обитават други честоти. Тези форми на живот не съществуват извън нас. Тъй както инфрачервената, ултравиолетовата и мик-ровълновата светлина и много други честоти и полета от честоти съществуват съвместно с видимия спектър, а са невидими за нас, така и успоредно с нас съществуват жизнени форми, характеризиращи се с честоти на нефизическа светлина, различни от нашата, и ние не ги виждаме. На мястото, на което вие седите сега, живеят много същества и групи същества, всяко от тях активно и разбиващо се по свой начин в своята действителност. Тези действителности се смесват с вашата, точно както микровълновите лъчи съществуват успоредно с видимата светлина, но са невидими за човешкото око.
Нашият вид се придвижва от едно честотно поле в спектъра на нефизическата светлина към друго, по-високочестотно поле. Това е еволюцията на петсетивната личност в многосетивна. Многосетивната личност е по-сияйна и изпълнена с енергия от петсетивната. Тя осъзнава светлината на душата си, умее да открива и да общува с форми на живот, невидими за петсетивната личност.
Вселената е една йерархия без връх и без дъно. Между слоевете на йерархията съществува съглашение, че по-висшите възприятия могат и се насърчават да въдат част от живота на духовете от по-нисшите нива, до-като те се опитват да разширят своето осъзнаване. Така винаги по-високите нива помагат. Вие сте част от този процес, макар личността ви да не осъзнава това, понеже то става на нивото на душата ви.
Петсетивната личност не осъзнава много неща. Дори и напълно осъществилият се многосетивен човек не си спомня доста неща, докато в края на живота си не се върне към нематериалната действителност. Вие например не осъзнавате множеството прераждания на миналите и бъдещите личности на душата си, но голяма част от връзките ви с хората и пълнотата в някои аспекти от живота ви идват именно от тези други животи. Ако някоя страна от същността ви се проявява на физическото поле, например същността ви на учител
Или на воин, тогава тя е свързана с нефизически аспекти, които също са активни и участват в учителстващата или воинската динамика. Те съществуват в нематериалните светове, с които сте свързан и от които сте част. Аспектът от вашата същност, който решавате да изведете на преден план в даден момент, представя една многократно по-значима и сложна сила.
Нефизическата помощ, която получаваме, идва от сфери на нефизическа светлина, които са по-високочестотни от нашата. Разумът, който ни помага и направлява, при петсетивните хора - подсъзнателно, а при многосетивните - осъзнато, е с по-висок ранг в творението от нас и следователно дадените от него напътствия и помощ са такива, каквито ние не можем да си дадем взаимно.
Петсетивната личност свързва ранга в една йерархия със степенуваното ниво на стойностност и асоциира по-ниския ранг с по-малка ценност, с по-малка способност да се контролират околните и с по-голяма уязвимост. От гледна точка на вселената всички рангове на творението са равностойни, всички са скъпоценни. Когато се гледа през очите на истински силен човек, едно създание с по-висок ранг в творението има по-голяма възможност да вижда безпрепятствено, има по-развита способност да живее в любов и мъдрост, както и по-голяма способност и желание да помага на другите да еволюират до същото ниво на любов и светлина.
Всяка човешка душа има както водачи, така и учители. Водачът не е учител. Водачите са нещо като експерти в определени области, които викаме за консултация. Ако например пишете книга, разработвате проект или организирате някакво мероприятие, вие получавате водач, притежаващ топлотата, творческата настройка или вдъхновението, които вие искате да вложите в работата си.
Учителите работят, така да се каже, в един по-личен план, макар те да са енергии без образ, на които ние даваме лице и с които усещаме лична връзка. Един нематериален учител ви довежда още по-близо до душата. Той насочва вниманието ви към вертикалната пътека и към разликите между вертикалната и хоризонталната пътека.
Вертикалната пътека е пътеката на осъзнаването. Тя е пътят на съзнанието и на съзнателния избор. Човекът, който реши да се отдаде на духовния растеж, да си изгради чувствителност към своята висша същност, върви по вертикалната пътека. Вертикалната пътека е пътеката на яснотата. Общуването с нефизическия учител се характеризира с настъпването на яснота.
Сподели с приятели: |