Мястото на душата

Не е лесно разединената личност да стане цялост­на, защото само някои нейни части се стремят към ця­лостност. Другите части, понеже не изпитват такова чувство на отговорност, не са така милостиви и състрадателни като частите, желаещи цялостност, и теглят в обратната посока. Те се стремят към онова, което ги удовлетворява, към което са привикнали. Тези части от личността обикновено са силни и здраво вко-ренени. На разединената личност постоянно й се налага да извира между противоположни части от себе си. Тази ситуация е гръбнакът на еволюцията ни. Това е фунда­менталната ситуация - моментът на избора.

Изборът на намерение е също и избор на кармична пътека. Ако говорите или постъпвате гневно например, вие създавате кармата на гнева. Като говорите или по­стъпвате със състрадание, вие създавате кармата на състраданието и пред вас се открива една различна пътека. Това става независимо дали осъзнавате или не раз­личните части от себе си, не зависи дори от това дали осъзнавате решенията, които вземате във всеки мо­мент. Досега нашият вид се е водил от подсъзнателна­та еволюция през плътността на физическата материя, чрез преживяванията, създадени подсъзнателно от под­съзнателните намерения. Това е подсъзнателният път към истинската сила.

Съзнателната еволюция, осъществяваща се посред­ством отговорно взетите решения, е ускореният еволюционен път на многосетивната личност и на пости­гащата многосетивност петсетивна личност. Отговорният избор е съзнателният път към истинската сила.

Какво означава отговорен избор?

Като следвате чувствата си, вие започвате да осъ­знавате своите различни части и различните им жела­ния. Не можете да имате всички желани неща едновре­менно, защото много от тях си противоречат Онази част от вас, която иска повече пари и по-голям дом, е в конфликт с онази ваша част, която страда заедно с бед­ните и гладните. Онази ваша част, която се стреми със съчувствие да открие красотата у другите, е в противоречие с онази ваша част, която желае да използва околните за своя полза и овлага. Когато задоволите една своя част, потребностите на друга остават незадоволени Удовлетворяването на една част от вас носи страда­ние на друга или на други, а вие се чувствате разединен.

Тъй както квантовият физик не може с един експеримент да докаже, че физическата светлина е съставе­на от частици и че е изградена от вълни и трябва да реши в подкрепа на коя теза да проведе експеримента

Си, така и вие, като формирате нематериалната си светлина, трябва да решите кое преживяване да създа­дете.

Като осъзнавате различните части от своята лич­ност, ставате способен съзнателно да изживявате вътрешните сили, надпреварващи се да получат израз, във всеки момент да обсебят всяко ваше намерение, формиращо действителността ви. Когато навлезете в тези динамики съзнателно, вие възпитавате у себе си способността да извирате съзнателно между силите вътре във вас, да извирате къде и как да съсредоточите енергията си.

Решението да не извирате е решение да останете неосъзнати и следователно да използвате силата безот­говорно. Осъзнаването на факта, че личността ви е ра­зединена и е необходимо тя да се обедини и да стане цялостна, води след себе си необходимостта да извира­ме съзнателно. Всяко решение изисква да извирате кои части от себе си желаете да култивирате и от кои да се освободите.

Отговорният избор е изборът, вземащ предвид по­следствията от всяко ваше решение. За да решавате отговорно, при всеки свой избор вие трябва да се запи­тате: „до какво ще доведе това? Действително ли искам да постигна това? Готов ли съм да поема всички последствия от този избор?" пренесете се в бъдещето към събитията, които вероятно ще станат, ако изберете съответната възможност. Направете го не с енер­гията на намерението, а просто за да се потопите и да усетите онова, което възнамерявате да сътворите. Проверете как се чувствате. Задайте си въпроса: „това ли искам наистина?", и тогава решете. Когато пренесе­те последствията от избора си в своето решение и изберете да осъзнавате, това е отговорен избор.

Единствено чрез отговорния избор можете да изберете съзнателно да култивирате и да се грижите за нуждите на душата си и същевременно да се изправите сре­щу желанията на личността си и да се освободите от тях. Вие извирате яснотата и мъдростта, извирате съзнателната трансформация. Извирате високочестотните енергийни потоци на любовта, прошката и състра­данието. Извирате да следвате гласа на висшата си същност, на душата. Това е решение да се отборите за водачеството и подкрепата от вашите водачи и учи­тели. Това е пътеката, която съзнателно ви води към истинската сила. Как става това?

Вероятно осъзнавате, че като излъжете някой, вие не действате в хармония с душата си, но все пак го пра­вите, за да получите лична изгода или да спасите някоя връзка, която все още не сте готови да изгубите Може ви знаете, че по пътеката на състраданието трябва да споделяте мислите и делата си, но все пак решавате да не ги споделяте с другите, понеже мислите, че това ви би коствало пари или сигурност. Когато предпочетете енергията на душата - когато предпочетете да творите, изхождайки от намеренията на любовта, прошка-та, смирението и яснотата, вие печелите сила. Когато изберете да се учите посредством мъдростта, вие пе­челите сила. Когато предпочетете да творите с енер­гията на личността си, с гняв, ревност и страх - кога­то решите да учите посредством страха и съмнение­то, вие губите сила. Следователно вие губите или пече­лите сила в зависимост от избора, който правите.

Личността се интересува от себе си. Тя, тъй да се каже, обича сензациите. Тя често не се чувства отговорна, нито изпитва милосърдие или любов. Душата е енергията на вселенската любов, мъдрост и състрада­ние. Тя твори, използвайки тези енергии. Личността смя­та силата за нещо външно, възприема я в рамките на съревнованието, заплахата, печалбата и загубата, кои­то се измерват спрямо постиженията на другите. Когато се отъждествите с личността си, вие давате сила на света на петте сетива, на външните обстоятелства и предмети. Отнемате собствената си сила. Когато започнете да осъзнавате духовната си същност и про­изход, собственото си безсмъртие, и предпочетете да живеете преди всичко съобразно с тях и чак на второ място съобразно с физическата си същност, вие премах­вате пропастта между личността и душата. Започва­те да усещате истинската сила.

Когато общувате в рамките на личността, на пет­те си сетива, съществува една илюзия, която вие не виждате. Спорът между двама приятели например не е толкова спор, а по-скоро изява на някои аспекти на всеки от тях, проявяващи се, за да бъдат изцелени. Ако ду­шите им не са се съгласили да бъдат заедно, те въобще не виха се срещнали. Ако един баща например копнее да присъства на раждането на сина си, но обстоятелства­та го отвеждат другаде, усещането му, че е другаде, е илюзия. Той е със сина си. Когато личността постигне целостта си и довие своята сила, тя е удовлетворена и оставя илюзията да играе игрите си.

Това е сътворяването на динамиката на душата, според която, независимо в каква ситуация се намира, тя създава най-добрия възможен свят, благодарение на силата, която привлича към ситуацията. Ограничената от възприятията си личност не е способна да разбере хората, които на вид сякаш вземат нелепи решения или не се интересуват от това, което ги заобикаля, докато всъщност те просто пият от най-чистия нектар на действителността и са напълно доволни да оставят илюзията да се разгръща.

Разединената личност не е удовлетворена Удовлетворението, което изпитва в един момент, в следващия е заменено от гняв, страх или завист и така несъвмес­тимите аспекти от личността се борят помежду си. Начинът, по който реагирате на борбата между несъвместимите части от същността ви, определя вашия път на развитие: съзнателен или несъзнателен, посредством отрицателна или положителна карма, чрез страх и съмне­ние или чрез мъдрост. Самите борби не създават карма и не определят пътя ви на развитие. Решаващ е начинът, по който реагирате на тях.

Ако борбата ви с противоположните части у вас е съзнателна, вие успявате съзнателно да извирате как да реагирате, така че да създавате кармата, която желае­те. Когато решавате, ще осъзнавате произхода на всеки избор и последствията от него и ще можете да ре­шавате адекватно. Когато съзнателно навлезете в динамиката на собствените си решения, вие съзнателно влагате волята си в творческия цикъл, посредством кой­то душата ви се разбива, и навлизате съзнателно в еволюцията си.

Това изисква усилия, но нима наистина е по-трудно, отколкото да преживеете последствията от едно ре­шение, взето в момент на гняв, егоизъм или страх, кога­то знаете, че решавайки да действате без състрадание, самите вие ще изпитате душевния смут, страха и тер­занията, които причинявате на другите? Нима не си струва усилията всеки път, преди да изберете, да прекрачите напред във времето към вероятните послед­ствия от своята постъпка и да видите как вихте се почувствали при всяка от възможностите; дали сте еднакво спокойни при всеки от резултатите, дали оно­ва, което ще сторите, ще ви позволи да пожънете любов, състрадание и истинска сила?

Усилията, които влагате в своите решения, за да съгласувате себе си със своята душа, се възнаграждават многократно. Онази част от вас, която се стреми към светлината, може да не е най-силната в момента, в кой­то съзнателно извирате пътя към истинската сила, вертикалната пътека, но именно това е частта, подкрепя-на от вселената.

Когато например стане необходимо физическото и емоционалното тяло на човека да бъдат изцелени, чес­то неизменно се налага решителна промяна в храната. Човекът трябва да изостави старите си хранителни навици и да ги замени с нови, включващи определени хра­ни с висока вибрация. Деветдесет процента от лично­стта може да не искат да се подчинят на радикалната промяна, но останалите десет извират тази пътека в името на здравето и целостта и в края на краищата те са по-мощни от деветдесетте процента, борещи се да останат на старото си място, защото вселената под-крепя десетте процента, а не деветдесетте.

Помислете какво значи да извирате и се опитайте цялостно да постигнете хармония с отговорно взети­те си решения. Придвижвайки се към изцелението на своята същност и пътувайки по съзнателния път към онова, което искате да сте, усетете, че вселената под-крепя частта от вас, носеща най-чистото намерение.

Вие постоянно сте напътствани и подкрепяни от водачите и учителите си, както и от самата вселена. Когато съзнателно извирате да се насочите към енерги­ята на душата си, вие привличате това водачество. Когато помолите вселената да ви благослови в усилия­та да сте в хармония с душата си, вие отваряте кори­дор между вас и вашите водачи и учители. Вие подкрепяте техните усилия да ви помогнат. Вие призовавате силата на нематериалния свят. Това именно е благосло­вията: отварянето на коридор между вас и нефизическото водачество.

Личността, която осъзнава разединението си и съзнателно се бори да стане цялостна, не се нуждае да си създава отрицателна карма, за да се разбива, за да се научи да твори с отговорност, за да постигне истинската сила. Когато съзнателно се борите дали да предпо­четете желанията на личността или нуждите на душа­та си, вие навлизате в една динамика, посредством която ви се дава възможност да се разбивате, без да тру­пате отрицателна карма. Това е динамиката на изкушението.

Какво представлява изкушението?

Изкушението е състрадателният начин на вселена­та да ви позволи набързо да преминете през нещо, кое­то ви вило вредна кармична динамика, ако му разреши­те да получи материален израз. Това е енергията, посред­ством която на душата се дава благоприятна възможност да пробва „на сухо" определен житейски урок - си­туация, която, ако виждате ясно, можете да изолира­те и излекувате в рамките на личния ви енергиен свят, без да я разпростирате в по-голямото енергийно поле на други души. Изкушението е генерална репетиция за кармичното преживяване на негативността.

Цялостната динамика на изкушението представля­ва един състрадателен начин да видите потенциални­те капани пред себе си и да се пречистите, преди да започнете да влияете върху живота на хората. Тя е вид примамка, в която от вас нежно бива изтеглена нега­тивността, преди да сте си натрупали карма. Реагирайки на примамката, посредством изострената си чувстви­телност, вие се пречиствате и в края на краищата не ви се налага да преминете през преживяването. Пречи­ствате се, без да си навличате карма и без да взаимодей­ствате с другите души. Какво невероятно нещо е изку­шението! То е магнитът, който привлича съзнанието ви към онова, което, ако остане неосъзнато, ви би до­несло отрицателна карма.

С други думи, изкушението е една мисловна форма, целяща да извлече съществуващата негативност от енергийната система на човека, без да навреди на околните. Душата развира това. Ако я оставим да решава сама, тя ви функционирала изцяло в рамките на индиви­дуалната си енергийна система, без да се разпростира и върху колективното съзнание и да го замърсява.

Изкушенията не са капани. Всяко изкушение е възможност, посредством която душата може да се учи, без да трупа карма, да се развива единствено чрез съзнателни­те решения. Динамиката на изкушението е енергията, която може да се възприеме като предизвикателство-то в човешкия живот, принципа на Луцифер. Тя служи като помощник в еволюцията на силата.

Луцифер означава „носещ светлина". Изкушението, принципът на Луцифер, е динамиката, посредством ко­ято на всяка душа състрадателно се дава възможност-та да се изправи срещу онези свои части, които се про­тивят на светлината. Змията олицетворява енергия­та на Луцифер в историята за райската градина. Тук е представен фактът, че едно нечовешко присъствие може да изкушава, но в никакъв случай не може да вла­ства над хората. Енергията на Луцифер ви изкушава, изкушава тленната, петсетивната страна на човека, но змията не може да разруши душата. Тя може просто да застрашава онази част от вас, която твърде тясно се е обвързала с материалното. Змията принадлежи на земя­та. Когато сте прекалено близо до земята, когато някак си започнете да се прекланяте пред Боговете на земята и я превърнете в своя Богиня и господарка, вие също ще въдете ухапани.

Енергията, носеща светлина, енергията на Луцифер, изкушавала Исус от Назарет, който стана Христос, изкушавала Сидхарта Гуатама, който стана Буда, е съща­та енергия, която изкушава и вас. Тя изкушава счетово­дителя да присвоява, ученика да преписва, съпрузите да изневерят, човека да се стреми към външна сила. Тя про­тивопоставя светлината, принадлежаща на без­смъртната ви душа, на физическата светлина на лично­стта ви. Тя ви предлага вертикалната и хоризонтална­та пътека. Каква е същността на трансформацията? Тя е състрадателният път на изкушението.

Изкушението е милостивият начин всяка душа да се запознае със своята сила. Когато външните обстоятел­ства ви съблазняват или застрашават, вие губите сила­та си. Те вземат надмощие над вас. С всяко решение, което е в хармония с енергията на душата ви, вие добивате все повече сила. Така се добива истинската сила. Тя се изгражда крачка по крачка, решение по решение. Не може да се извика чрез медитация или молитва. Тя трябва да се спечели.

Когато например решите да се освободите от гне­ва, вие създавате един енергиен шаблон, около който ще се формират преживяванията ви. Този енергиен модел ще привлече към повърхността вътрешния ви гняв, за да го освободите. Когато решите да се изправите сре­щу някой свои отрицателен аспект и да се отървете от него, този аспект излиза на преден план. Всичко за­почва да служи на тази цел. Вашите сънища ви показват архетипните динамики на вашия гняв. Сякаш постоян­но попадате в ситуации, предизвикващи гнева ви. Жи­вотът започва да кръжи около гнева, защото сте избрали да се изправите срещу него и вселената милостиво откликва на решението ви.

Когато съзнателно извикате развитието, съзнател­но извикате мъдростта, вие съзнателно извиквате на преден план в живота си онези свои части, които не са цялостни. С всяка нова проява на гняв, ревност или страх вие получавате и възможността да се изправите срещу тях или да отстъпите. Когато се изправите срещу тях, те губят сила, а вие печелите. Всеки път, когато сте изкушени да се разгневите, да изпитате ревност или страх и се изправите срещу това чувство, вие добива­те сила. Ако решенията, които вземате, не изискваха дисциплина и твърдост, те не виха ви донесли сила.

Ако решите, че не можете да устоите на някое изкушение, в действителност вие си позволявате да дей­ствате безотговорно. Неустоимите желания и импулси, на които не можете да се противопоставите, за които не ви достига сила да ги преодолеете, са като наркотици за вас. Нуждите на някои части от личност-та са много силни, вие сте пристрастени към тях, но те не са чувствителни към нуждите на душата ви. Това са онези аспекти от личността ви, от превъплътената ви душа, които най-много се нуждаят от изцеление. Те са най-сериозните ви недостатъци.

Може да сте пристрастени към храната, наркотиците, гнева или секса. Може да сте пристрастени към повече от едно нещо. Във всеки случай не можете да се освободите от зависимостта си, докато не разберете динамиката, стояща в основата й. Зад всяка зависимост се крие фактът, че силата се възприема като нещо външно, като способност да контролираме и използва-ме околната среда или другите хора. Зад всяка зависи-мост стои проблемът за силата и властта.

Пътят към душата започва с разбирането, че човешкият род е призван да се сблъска с проблема за силата. Всеки човек усеща причините за своите решения и по-следствията от тях, желанието да запълни празнините в себе си. Може да се каже, че тази динамика се дължи на несигурността на човечеството, но това е просто оче-видното. Механизмът, който действа, е пътуването към истинската, същинската сила.

Ето защо всеки човек така страстно се бори с въпроса за силата - с липсата й, с това как да я получи, с проблема какво представлява тя всъщност, как трябва да се отнася към нея. В основата на всяка криза - емоционална, духовна, физическа и психологическа, стои проблемът за силата. В зависимост от очилата, които сте си сложили, за да интерпретирате кризата си, с нейна помощ ще направите или крачка към душата си, или крачка към земята.

Пътуването към целостта изисква да погледнете честно, открито и смело навътре в себе си, в динамиките, които стоят в основата на чувствата, възприятията, ценностите и постъпките ви. Това е пътуване през защитните механизми и отвъд тях, за да можете съзнателно да изпитате природата на личността си, да се изправите срещу онова, което тя е създала в живота ви, и да решите да го промените.

10

ПРИСТРАСТЕНОСТ

Да признаете собствената си зависимост изисква вътрешно усилие. Изисква да сте наясно със зоните в живота ви, в които губите сила, в които сте контроли-рани от външните обстоятелства. Изисква да преминете през всичките си защити. Дори когато се стреми-те към яснота или външните обстоятелства сочат за наличието на пристрастеност, например шофирайки пиян, причинявате катастрофа или проваляте своя брак заради разгулния си живот - вие често упорито продължавате да възприемате зависимостта си просто като един проблем - първоначално като малък проблем, по-късно като по-голям, а после и като значителен.

Защо личността отказва да признае своята пристрастеност?

Да признаете пристрастеността, да приемете, че сте пристрастени към нещо, означава да признаете, че част от вас е извън контрол. Личността отказва да при-знае пристрастеността си, защото това я принуждава да реши дали да остави неконтролируемата част такава, каквато е, или да я промени. След като признаете, че сте пристрастени, не можете да се преструвате, че не сте. Не можете да се отървете от зависимостта, без да промените живота си, без да промените начина, по който възприемате себе си, без да промените цялостната си сетивна и мисловна нагласа. Не искаме да направим това, защото да се противопоставяме на промяна-та е в нашата природа. Затова отказваме да признаем и пристрастеността си.

Пристрастеността не е просто привличане. Естествено е мъжете и жените да изпитват взаимно възхищение, обич и привличане. Пристрастеността е

повече от това. Тя се характеризира с магнетизъм и страх. Има привличане плюс страх, плюс неестествено силен прилив на енергия. Привличането е приятна страна от живота. То може да бъде задоволено и оставено, но не и пристрастеността.

Тя не може да бъда задоволена. Пристрастеността към секса например не може да се задоволи с правенето на секс. Това е първият признак, че наблюдаваната дина-мика, която на вид прилича на сексуална зависимост, не е сексуална. Изпитваното маниакално сексуално привлича-не (или отвращение) служи на една по-дълбока динамика.

Пристрастеността може да се сложи под упойка. Ако се страхувате да не загубите сигурността в брака си например, вие можете да притъпите своята сексуална мания, но не можете да я излекувате, ако не признае-те, че я има, и не разберете стоящата в основата й динамика. Ако не сторите това, пристрастеността ще разруши връзката ви или ще разбие фасадата на моногамията в момента, когато сте най-уязвими или най-зас-трашени. В такива моменти ще почувствате сексуално привличане към други хора.

Сексуалната пристрастеност е най-разпространената сред хората, понеже проблемът за властта е най-тясно свързан с опознаването на човешката сексуалност. Сексуалността и властта са били създадени в човешкия род, за да се допълват взаимно. Затова всеки човек, чия-то сексуалност е извън контрол, в действителност има проблеми с контролирането на собствената си сила. По своята същност те са идентични. Човек не може да бъде в центъра на силата си и същевременно сексуалността му да е извън контрол или да е подвластен на сексуалния си енергиен поток. Двете не могат да съществуват едновременно.

Каква е динамиката, стояща в основата на сексуалната мания?

Маниакалното сексуално привличане е сигнал за човека, който го изпитва, че в този момент му липсва сила и желае да се „нахрани" с една по-слаба душа. Това е дина-миката зад всички пристрастености - желанието да се улови някоя душа, по-нестабилна от вашата. Това звучи грозно, а също толкова грозно е и да го преживееш, но то е ядрото на всичко отрицателно в човешкия род.

Сексът без почит, както и бизнесът без почит, и политиката без почит, и всяка друга дейност, вършена без почит, представляват едно и също. една душа дебне друга, по-слаба от нея душа. Следователно начинът да се измъкнете от сексуалната пристрастеност е, кога-то изпитате привличане, да си напомните, че в този момент ви липсва сила и желаете да впримчите някоя по-слаба от вашата душа.

С други думи, когато изпитате влечението на сексуалната мания, осъзнайте, че в този момент сте безсилни и това предизвиква на преден план да излезе желание-то да използвате друг човек. Това желание се изразява под формата на сексуално влечение. Ясно си припомнете какво точно се разпалва във вас. Това не означава, че на физическо ниво вие не изпитвате връзка с другия човек или влечение към него, но под това се крие истинска-та причина да желаете да предприемете действия -динамиката на безсилието.

Позволете на това разбиране да проникне дълбоко във вас и ако в този момент решите да се отдадете на пристрастеността си, вие трябва да преминете през собствената си действителност.

Какво означава това?

Ако сте женени или имате стабилна връзка, напомнете си, че действайки импулсивно, вие може да разрушите брака или връзката си. Запитайте се дали онова, което желаете да направите, си струва загубата. Ако сте здрав човек, напомнете си, че ако последвате им-пулса, можете да навредите на здравето си, понеже не