Мястото на територията на България сред първоразредните тектонски единици в строежа на земната кора



Дата25.02.2018
Размер315.38 Kb.
ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Мястото на територията на България сред първоразредните тектонски единици в строежа на земната кора


  1. Общи бележки: Територията на България, подобно на по-голямата част от Балканския полуостров е включена в обхвата на обширния Алпийски орогенен пояс на Европа и Азия. Добре обособена постройка изтеглена в субекваториално направление, разположена между Евро-Азиатската плоча от север и големите континентални фрагменти на Африка, Арабия и Индия. В съвременният строежен план на орогенната система е включен широк набор от линейно удължени, често дъговидно огънати, високо издигнати съоръжения - Алпите, Карпатите, Балканидите, Кавказ, Тажан, Памир, Хималаите. Елементите от строежа на пояса в по-южните дялове – Атласки планини в северна Африка, Динарските планини, Елинидите, Тавридите и Пунтидите в Турция. В юго-източна Европа, така както в обхвата на Балканския полуостров, Алпийският пояс на Европа се отличава с бивергентен строеж и се състои от два добре обособени клона: северен и южен.

Северният клон включва веригата на Карпатите, продължава в Черно море и планините в северна Турция. Гънковите и навлачните повърхнини с регионален характер в северния склон на орогена се отличава с подчертана северна или североизточно вергентност. Орогена поляга върху северното предземие на системата представена от отделни фрагменти или части от Евро-Азиатската плоча.

Южният клон на орогена включва: Ю. Алпи, Динаридите, Елинидите и през екваторията на Егейско море навлиза в Мала Азия, областта на Тавридите в Турция. Клона се отличава с подчертана южна или югозападна вергентност. Гънковите форми и регионалните навлаци свидетелстват за надхлъзване в южното предземие, като по-голямата част пред Динаридите е представено от Апулийската платформа. В междинната област се очертава сравнително тясна ивица изградена от силно деформирани базични (Б) и ултрабазични (УБ) скали, чийто петроложки белези сочат или показват, че се касае до елементи от типична офиолитова асоциация. На много места в асоциация с офиолитите има дълбоководни пелагични седименти, радиоларити и черни шисти. На много места те са засегнати от метаморфни изменения от високо баричен тип. В Балконският полуостров ивицата се следи някъде от Апосените, Румънските рудни планини, от югозапад на юг през Шумадия, по-южно следят долината на р. Вардар, следват в района на Солун, най-южните части на Атолския полуостров, през Егейско море в гр. Измир-Турция. Океанска сутура – Вардарска. Интересно, е че в съседство със сутурата в двата клона на орогена се разполагат сравнително добре обособени кристалинни масиви изградени преди всичко от високо степенни метаморфити – промените са главно в зеленошистен фациес (ЗШ) и често се съпровождат от процеси на анатексис и мигматизация.



  1. Алпийсксият орогенен пояс на Европа и Азия продукт от развитието на Тетиския океан.- Развитието на Тетиският океан подобно на еволюцията на всички океански басейнипреминава през няколсо етапа, които се отличават с различна геодинамика и специфично развитие на утайконатрупването и деформациите. В еволюцията на океанския басейн до орогенна система се различават:

2.1.Ранен екстензионен етап- разтягане на кората. Свързва се с първоначалното разкъсване на континенталната кора и оформянето на океанско понижение. Разкъсване на кората, преминаване в континентален тип са най-ранните стадии, плитководно утайконатрупване свързани с вулкански прояви с кисел и базичен състав, но алкален характер. Същевременно започва в украйните части на раздалечаващите се литосферни плочи, да се формира нова океанска кора. При продължаваща екстензия двете разделени една от друга континентални плочи се преместват на стотици или хиляди километри една от друга. Новообразуванатаа океанска литосфера заема много големи площи, като същевременно образува през по-ранните стадии континентални плиткоморски седименти и вулканите се запазват в континенталните украйнини на двата литосферни фрагмента, но се намират на значително разтояние едни от други. При значително отваряне басейна изработва батиметричната си зоналност, която се отразява пряко върху особеностите на утайконатрупването. Утайконатрупването зависи от батиметрията и условията. В шелфовата област над по-ранни континентални или плиткоморски утайки ще се разполагат карбонатни или теригенно карбонатни отложения на литоралната и неритичната иобласт. В по-вътешнате участъци – континенталния склон има натрупване на теригенни турбидитни утайки, а в пелагичната област ще се отложат дълбоководни утайки, финни тини, радиоларити, карбонатни тини. Всички се разполагат директно върху океанската кора. Докато всички останали се разполагат върху океанската украйнина.

    1. Късен компресионен етап – започва процеса на затваряне, което става в резултат на факта, че някъде в страни , паралелно, косо и напречно, започва формиране на нов океански басейн.. спрединг – срязване на океанската кора, което може да се осъществи, или в рамките на самата океанска кора, или на границата между океанската кора и континенталната литосфера. Субдукция на океана под континенталната кора. Пълна промяна на конфиурацията на седиментните басейни, промяна в условията на утайконатрупване, а може и да стартира изява на специфична обстановка, магмени и метаморфни процеси. Характерна е картината в обхвата на активните континентални украйнини, в съседство със зоната на субдукция или под нея. Добре изразена дъова система с вулканска и маматична дъги, амагматична дъга между дълбоководната бразда и вулканския фронт. Теригенно, теригенно карбонатно и флишко утайконатрупване в преддъговия басейн, които заедно с дълбоководните утайки на дълбоководната бразда, ще формират един акреационен клин. Зад вулканската дъга към континента възниква сравнително обширен заддъгов басейн, в който се натрупват преди всичко турбидитни флишки отложения и се подхранват с кластичен материал главно от областта на вулкансата дъга, но така също и от континента. В неактивната част утайконатрупването се осъществява съобразно създадената батиметрична област. В крайна сметка, ако условията на компресия продължат да доминират ширината на океанския басейн се съкращава напълно и се достига до колизия или сблъскване на двете литосферни плочи. Сблъскват се две различни по характер континентални украйнини. Неактивната украйнина с нейните най-рано образувани скални комплекси, образувани утайки с продуктите на активната континентална украйнина на плочата и цялата дъгова постройка образувана през деформационния етап. В зоната на колизия се създава област на интензивно проявени – възседен, навлачен тип, като в изграждане на някои от пластините участват големи фрагменти от океанска кора. В резултат от колизията регионалната тектонска обстановка в зоната на сблъскването се променя съществено и започва третия етап.

    2. Постколизионен етап – в почти всички случаи е резултат от нарушеното гравитационно равновесие на земната кора в резултат на сблъскването и колизията - постколизационна екстензия. В резултат става формиране на цяла редица от полегато разположени разседни повърхнини, по повърхнините, на които скалните маси от най-високо издигнатите части, този ранен ороген придвижва към понижените участъци и разтоварват аномалната проявена земна кора. товА дава възможност за общо издигане към повърхността на пластични части от удебелената континентална литосфера, разположени в по-дълбоките нива на системата от синколизионни навлачни пластини. Пластичните материали със сиеничен състав Si-Al могат да се ексхумират на повърхността, като високо степенни метаморфити и гранитови магмени тела. В централните части на орогенната постройка възниква МЯК. В някои случаи постколизационната екстензия може да започне дори във финалните фази на колизията. Различаваме два типапостколизионна екстензия:

  • Тибетски- разседните придвижвания са в горните нива съпътствайки фазите на екстензията или колизията.

  • Тип на басейните и хребетите- екстензията започва след финала на компресията на навличането. Средно 20Ма след интензивното навличане. Достатъчно време за релаксация на удебелената след навличането земна кора.

Отварянето на Тетиския басейн започва в началото на Т период. В развитието си разкъсва Пангея, която е формирана в края на херцинското структурообразуване. Развитието на басейна се извършва в резултат на едно клиновидно отваряне, което се разширява непрекъснато от изток към запад. Екстензионният етап продължава до края на J период. През този отрязък от време 160-140Ма басейна и континенталните украйнини претърпяват една еволюция от континентален рифт до отворен океан. Това означава, че в края на J Тетиса е един достатъчно широк по обхват океански басейн, който в по-източните участъци е разделял ясно Евразия от Африка, Арабия и Индия. Разкъсва Северна и Южна Америка в областта на Карибския басейн. В края на J и началото на K 140-130Ма се извършва късно юрската еволюция, която предизвиква съществени изменения на геодинамичната обстановка в глобален план. От тук започва етапа на затваряне на Тетиския океан. Отваря се Атлантика, който е причина за затварянето на Тетиса. Атлантика подобно на Тетиса се отваря клиновидно, последователно. Според по-ранни представи се отваря от юг към север, като по-рано се отваря южния Атлантик130-110Ма. Средния Атлантик е при пресичането на Тетиса 110-90Ма. Северният Атлантик е през късната K и ранния терциер 90-35Ма. Получените данни последните 50 години сочат сегментирано отваряне. Отварянето на Атлантика предизвиква едно постепенно сближаване на Евразия и Африка. Придвижването на континентите един към друг води към първите свиващи усилия, които водят до първите съществени компресионни деформации в Алпийската верига. Този процес предизвиква началото на едно преразпределение на флишките басейни в обхата на бъдещия орогенен пояс. През късно Алпийско време интензивността на деформацията в бъдещата орогенна система нараства поради факта, че екстензията в Атлантика предизвиква ротационно свиване и в двата континентални блока. Специфичен елемент е строежа на Алпийския ороген в Азия и югоизточните части на Европа представляват следи от т.н. палеотетиски океан-тесен клиновиден басейн намирал се малко северно от мезозойско-неозойския Тетис съхранен и запазен в един голям залив още от късно херцинския океански басейн. При отварянето на мезозойското понижение, този палеотетиски клин е бил постепенно деформиран и затворен. Извършило се е в интервала между късния T и средната J. Фрагменти се наблюдават и в България.
ТЕКТОНСКО РАЙОНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

1. Общи бележки: В строежа на отделни части от земната кора при синтезиране на резултатите от извършените изследвания обикновенно се прави разграничаване на отделни части от кората притежаващи сходни строежни особености отличаващи ги от тези на съседните фрагменти. Това разграничаване на отделните части от кората се прави с цел извършването на по-широки регионални корелации на обширни територии. Принципите на тектонското ройониране са различни и те се извършват въз основа на различни признаци. Най-важен признак е структурния. Мотивира се в два аспекта:1характера на структурните форми и 2 времето на деформация. Втория признак е веществения–при използването му се разграничават единици, които се отличават една от друга по особеностите на своя пълнеж. Пълнежа свидетелства за палеогеографската обстановка при обособяването и изграждането на определени тектонски единици.

Независимо от признака, тектонското райониране трябва да отговаря на няколко основни изисквания.

-всички разграничавани тектонски единици да са обособени въз основа на едни и същи признаци

-отделните тектонски единици трябва да са в добре изразена градационна съподчиненост

-границите между единиците трябва да са ясни, отчетливи, така че тяхното залесяване трябва да е аргументирано и лесно да се проследяват



  1. Морфотектонска подялба на територията на България – от първата синтеза за тектонския строеж на Балканският полуостров се налага идеята за твърде закономерно устройство на северния клон на Алпийския ороген. То е закономерно от гледдна точка на учението на синклиналите. Отделните тектонски единици се развиват от началото на палеозоя до днес. Основен мотив на тази идея е представата, че орогенната система на Балканидите се развива в подвижното пространство разположено между две стабилни през Алпийско време области- Мизийската платформа от север и Родопския масив от юг. Важен момент в концепцията е допусането, че отделните първоразредни тектонски зони се отличават с продължителен живот и добре подчертана унаследеност. Интерпретацията на територията на страната- могат да се обособят следните тектонски единици:

Мизийска платформа: заема северните части от територията на страната-Дунавската равнина. Разглежда се като старо консолидирана област, която по време на Алпийското структуро образуване се отличава със стабилен платфомен режим.

Родопски масив: заема южните – югозападни части на страната. В орографски план обхваща Родопите, Рила, Пирин, Огражден, Беласица. Той се характеризира, като изграден от кристалинни метаморфни и магмени скали с предполагаема докамбрийска възраст. Стабилен блок формиран още през дофнерозойско време, разположен в по-вътрешните части на орогенната система.

Балканиди: непрекъсната верига от гънкови и гънково-навлачни системи и форми, които се проследяват в направление северозапад – югоизток от долината на р. Тимок до акваторията на Черно море. Разграничават се три гънкови ивици:


  • Предбалкан-в съседство с Мизийската платформа (МП). В структурно отношение се разглежда, като регион с подчертан гънков стоеж изграден от широк сноп от гънкови антиклинални и синклинални структури очертаващи се от огъвания на мезозойските и палеозойските седименти. Има три големи позитивни гънкови съоръжения-антиклинорий: Белоградчишки, Тетевенски и Преславски.

  • Старопланинска зона-в орографски план е характеризирана, като обхваща централния хребет на Стара планина и неговия източен и западен склон. Характеризира се като област с гънков стоеж. Високо издигнати антиклинални съоръжения, в ядките на които на широки площи се разкриват скали от домезозойската подложка. Характерно за западните и централните части, което служи като основание да се разграничат две части: собствено Старопланински и източно Старопланински-на запад от р. Янтра. За източните е характерно, че са изградени от скали на мезозойската (Mz) и терциерната покривка без разкрития на домезозойския период. В структурно отношение в западните и централните части доминират две антиклинални съоръжения:Берковски и Централно Балкански-Шипченски. А в източните части на същата зона има присъствие на северно вергентни синклинорий-Лудокамчийски

  • Средногорска зона-характеризирана е със сложен стреж и широко развитие на горно K вулканогенно седиментни и магмени комплекси. Границите между зоните на Балканидите са характеризирани, като дълбоко проникващи разломни нарушения с продължителен живот. По-голямата част са интерпретирани, като възседен тип структури с подчертана северна вергентност.

Границите между Балканидите и МП е сноп от разломни нарушения наименуван, като Балканидна челна ивица-Педбалкански разлом.

Границата между Предбалкана и Старопланинската зона се разглежда , като Старопланинска челна ивица.

Граница между Средногорскат и Старопланинската зона се разглежда, като Задбалкански дълбочинен разлом.

Границата между Средногорската зона и Родопския масив (РМ) е Маришкия дълбочинен разлом.



  • Зона на южните Карпати-тясна ивица със субвертикална посока, която се разполага в най-северозападните части от територията на страната. Изградена от нагънати долно и горно K флишки седименти, които са чужди на Балканидната постройка и доминират с области в Румъния.

  • Краищиди-самостоятелна тектонска зона със специфична позиция. Разглеждеа се, като специфичен гънково навлачен пояс, който е разположен косо на Балканидите и изтеглен в удължение северозапад югоизток. Дисконфортно разположение и надхлъзната. Това е добре обособен пояс на разломяване, който разккъсва отделни части от Балканидното пространство, включително и части от западните дялове на РМ и определя формирането на цяла редица от грабенови понижения изпълнени с палеогенски (Pg) и неогенски (Ng) седименти.

  • Сръбско-Македонски масив-високо степенни метаморфити и гранити.

В строежа на Балканидите са обособени и няколко косо или напречно разположени на тяхното пространство разломни нарушения с регионален характер. Характеризират се като крипто структури. Нарушения отделящи три различни земекорни блока чрез Етрополски и Твърдишкшя разломи.

ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ


Мястото на територията на България сред първоразредните тектонски единици в строежа на земната кора
1. Общи бележки: Територията на България, подобно на по-голямата част от Балканския полуостров е включена в обхвата на обширния Алпийски орогенен пояс на Европа и Азия. Добре обособена постройка изтеглена в субекваториално направление, разположена между Евро-Азиатската плоча от север и големите континентални фрагменти на Африка, Арабия и Индия. В съвременният строежен план на орогенната система е включен широк набор от линейно удължени, често дъговидно огънати, високо издигнати съоръжения - Алпите, Карпатите, Балканидите, Кавказ, Тажан, Памир, Хималаите. Елементите от строежа на пояса в по-южните дялове - Атласки планини в северна Африка, Динарските планини, Елинидите, Тавридите и Пунтидите в Турция. В юго-източна Европа, така както в обхвата на Балканския полуостров, Алпийският пояс на Европа се отличава с бивергентен строеж и се състои от два добре обособени клона: северен и южен.

Северният клон включва веригата на Карпатите, продължава в Черно море и планините в северна Турция. Гънковите и навлачните повърхнини с регионален характер в северния склон на орогена се отличава с подчертана северна или североизточно вергентност. Орогена поляга върху северното предземие на системата представена от отделни фрагменти или части от Евро-Азиатската плоча.

Южният клон на орогена включва: Ю. Алпи, Динаридите, Елинидите и през екваторията на Егейско море навлиза в Мала Азия, областта на Тавридите в Турция. Клона се отличава с подчертана южна или югозападна вергентност. Гънковите форми и регионалните навлаци свидетелстват за надхлъзване в южното предземие, като по-голямата част пред Динаридите е представено от Апулийската платформа. В междинната област се очертава сравнително тясна ивица изградена от силно деформирани базични (Б) и ултрабазични (УБ) скали, чийто петроложки белези сочат или показват, че се касае до елементи от типична офиолитова асоциация. На много места в асоциация с офиолитите има дълбоководни пелагични седименти, радиоларити и черни шисти. На много места те са засегнати от метаморфни изменения от високо баричен тип. В Балконският полуостров ивицата се следи някъде от Апосените, Румънските рудни планини, от югозапад на юг през Шумадия, по-южно следят долината на р. Вардар, следват в района на Солун, най-южните части на Атолския полуостров, през Егейско море в гр. Измир-Турция. Океанска сутура - Вардарска. Интересно, е че в съседство със сутурата в двата клона на орогена се разполагат сравнително добре обособени кристалинни масиви изградени преди всичко от високо степенни метаморфити - промените са главно в зеленошистен фациес (ЗШ) и често се съпровождат от процеси на анатексис и мигматизация.

2. Алпийсксият орогенен пояс на Европа и Азия продукт от развитието на Тетиския океан.- Развитието на Тетиският океан подобно на еволюцията на всички океански басейнипреминава през няколсо етапа, които се отличават с различна геодинамика и специфично развитие на утайконатрупването и деформациите. В еволюцията на океанския басейн до орогенна система се различават:

2.1.Ранен екстензионен етап- разтягане на кората. Свързва се с първоначалното разкъсване на континенталната кора и оформянето на океанско понижение. Разкъсване на кората, преминаване в континентален тип са най-ранните стадии, плитководно утайконатрупване свързани с вулкански прояви с кисел и базичен състав, но алкален характер. Същевременно започва в украйните части на раздалечаващите се литосферни плочи, да се формира нова океанска кора. При продължаваща екстензия двете разделени една от друга континентални плочи се преместват на стотици или хиляди километри една от друга. Новообразуванатаа океанска литосфера заема много големи площи, като същевременно образува през по-ранните стадии континентални плиткоморски седименти и вулканите се запазват в континенталните украйнини на двата литосферни фрагмента, но се намират на значително разтояние едни от други. При значително отваряне басейна изработва батиметричната си зоналност, която се отразява пряко върху особеностите на утайконатрупването. Утайконатрупването зависи от батиметрията и условията. В шелфовата област над по-ранни континентални или плиткоморски утайки ще се разполагат карбонатни или теригенно карбонатни отложения на литоралната и неритичната иобласт. В по-вътешнате участъци - континенталния склон има натрупване на теригенни турбидитни утайки, а в пелагичната област ще се отложат дълбоководни утайки, финни тини, радиоларити, карбонатни тини. Всички се разполагат директно върху океанската кора. Докато всички останали се разполагат върху океанската украйнина.

2.2. Късен компресионен етап - започва процеса на затваряне, което става в резултат на факта, че някъде в страни , паралелно, косо и напречно, започва формиране на нов океански басейн.. спрединг - срязване на океанската кора, което може да се осъществи, или в рамките на самата океанска кора, или на границата между океанската кора и континенталната литосфера. Субдукция на океана под континенталната кора. Пълна промяна на конфиурацията на седиментните басейни, промяна в условията на утайконатрупване, а може и да стартира изява на специфична обстановка, магмени и метаморфни процеси. Характерна е картината в обхвата на активните континентални украйнини, в съседство със зоната на субдукция или под нея. Добре изразена дъова система с вулканска и маматична дъги, амагматична дъга между дълбоководната бразда и вулканския фронт. Теригенно, теригенно карбонатно и флишко утайконатрупване в преддъговия басейн, които заедно с дълбоководните утайки на дълбоководната бразда, ще формират един акреационен клин. Зад вулканската дъга към континента възниква сравнително обширен заддъгов басейн, в който се натрупват преди всичко турбидитни флишки отложения и се подхранват с кластичен материал главно от областта на вулкансата дъга, но така също и от континента. В неактивната част утайконатрупването се осъществява съобразно създадената батиметрична област. В крайна сметка, ако условията на компресия продължат да доминират ширината на океанския басейн се съкращава напълно и се достига до колизия или сблъскване на двете литосферни плочи. Сблъскват се две различни по характер континентални украйнини. Неактивната украйнина с нейните най-рано образувани скални комплекси, образувани утайки с продуктите на активната континентална украйнина на плочата и цялата дъгова постройка образувана през деформационния етап. В зоната на колизия се създава област на интензивно проявени - възседен, навлачен тип, като в изграждане на някои от пластините участват големи фрагменти от океанска кора. В резултат от колизията регионалната тектонска обстановка в зоната на сблъскването се променя съществено и започва третия етап.



2.3. Постколизионен етап - в почти всички случаи е резултат от нарушеното гравитационно равновесие на земната кора в резултат на сблъскването и колизията - постколизационна екстензия. В резултат става формиране на цяла редица от полегато разположени разседни повърхнини, по повърхнините, на които скалните маси от най-високо издигнатите части, този ранен ороген придвижва към понижените участъци и разтоварват аномалната проявена земна кора. товА дава възможност за общо издигане към повърхността на пластични части от удебелената континентална литосфера, разположени в по-дълбоките нива на системата от синколизионни навлачни пластини. Пластичните материали със сиеничен състав Si-Al могат да се ексхумират на повърхността, като високо степенни метаморфити и гранитови магмени тела. В централните части на орогенната постройка възниква МЯК. В някои случаи постколизационната екстензия може да започне дори във финалните фази на колизията. Различаваме два типапостколизионна екстензия:

  • Тибетски- разседните придвижвания са в горните нива съпътствайки фазите на екстензията или колизията.

  • Тип на басейните и хребетите- екстензията започва след финала на компресията на навличането. Средно 20Ма след интензивното навличане. Достатъчно време за релаксация на удебелената след навличането земна кора.

Отварянето на Тетиския басейн започва в началото на Т период. В развитието си разкъсва Пангея, която е формирана в края на херцинското структурообразуване. Развитието на басейна се извършва в резултат на едно клиновидно отваряне, което се разширява непрекъснато от изток към запад. Екстензионният етап продължава до края на J период. През този отрязък от време 160-140Ма басейна и континенталните украйнини претърпяват една еволюция от континентален рифт до отворен океан. Това означава, че в края на J Тетиса е един достатъчно широк по обхват океански басейн, който в по-източните участъци е разделял ясно Евразия от Африка, Арабия и Индия. Разкъсва Северна и Южна Америка в областта на Карибския басейн. В края на J и началото на K 140-130Ма се извършва късно юрската еволюция, която предизвиква съществени изменения на геодинамичната обстановка в глобален план. От тук започва етапа на затваряне на Тетиския океан. Отваря се Атлантика, който е причина за затварянето на Тетиса. Атлантика подобно на Тетиса се отваря клиновидно, последователно. Според по-ранни представи се отваря от юг към север, като по-рано се отваря южния Атлантик130-110Ма. Средния Атлантик е при пресичането на Тетиса 110-90Ма. Северният Атлантик е през късната K и ранния терциер 90-35Ма. Получените данни последните 50 години сочат сегментирано отваряне. Отварянето на Атлантика предизвиква едно постепенно сближаване на Евразия и Африка. Придвижването на континентите един към друг води към първите свиващи усилия, които водят до първите съществени компресионни деформации в Алпийската верига. Този процес предизвиква началото на едно преразпределение на флишките басейни в обхата на бъдещия орогенен пояс. През късно Алпийско време интензивността на деформацията в бъдещата орогенна система нараства поради факта, че екстензията в Атлантика предизвиква ротационно свиване и в двата континентални блока. Специфичен елемент е строежа на Алпийския ороген в Азия и югоизточните части на Европа представляват следи от т.н. палеотетиски океан-тесен клиновиден басейн намирал се малко северно от мезозойско-неозойския Тетис съхранен и запазен в един голям залив още от късно херцинския океански басейн. При отварянето на мезозойското понижение, този палеотетиски клин е бил постепенно деформиран и затворен. Извършило се е в интервала между късния T и средната J. Фрагменти се наблюдават и в България.
ТЕКТОНСКО РАЙОНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

1. Общи бележки: В строежа на отделни части от земната кора при синтезиране на резултатите от извършените изследвания обикновенно се прави разграничаване на отделни части от кората притежаващи сходни строежни особености отличаващи ги от тези на съседните фрагменти. Това разграничаване на отделните части от кората се прави с цел извършването на по-широки регионални корелации на обширни територии. Принципите на тектонското ройониране са различни и те се извършват въз основа на различни признаци. Най-важен признак е структурния. Мотивира се в два аспекта:1характера на структурните форми и 2 времето на деформация. Втория признак е веществения-при използването му се разграничават единици, които се отличават една от друга по особеностите на своя пълнеж. Пълнежа свидетелства за палеогеографската обстановка при обособяването и изграждането на определени тектонски единици.

Независимо от признака, тектонското райониране трябва да отговаря на няколко основни изисквания.

-всички разграничавани тектонски единици да са обособени въз основа на едни и същи признаци

-отделните тектонски единици трябва да са в добре изразена градационна съподчиненост

-границите между единиците трябва да са ясни, отчетливи, така че тяхното залесяване трябва да е аргументирано и лесно да се проследяват

2. Морфотектонска подялба на територията на България - от първата синтеза за тектонския строеж на Балканският полуостров се налага идеята за твърде закономерно устройство на северния клон на Алпийския ороген. То е закономерно от гледдна точка на учението на синклиналите. Отделните тектонски единици се развиват от началото на палеозоя до днес. Основен мотив на тази идея е представата, че орогенната система на Балканидите се развива в подвижното пространство разположено между две стабилни през Алпийско време области- Мизийската платформа от север и Родопския масив от юг. Важен момент в концепцията е допусането, че отделните първоразредни тектонски зони се отличават с продължителен живот и добре подчертана унаследеност. Интерпретацията на територията на страната- могат да се обособят следните тектонски единици:

Мизийска платформа: заема северните части от територията на страната-Дунавската равнина. Разглежда се като старо консолидирана област, която по време на Алпийското структуро образуване се отличава със стабилен платфомен режим.

Родопски масив: заема южните - югозападни части на страната. В орографски план обхваща Родопите, Рила, Пирин, Огражден, Беласица. Той се характеризира, като изграден от кристалинни метаморфни и магмени скали с предполагаема докамбрийска възраст. Стабилен блок формиран още през дофнерозойско време, разположен в по-вътрешните части на орогенната система.

Балканиди: непрекъсната верига от гънкови и гънково-навлачни системи и форми, които се проследяват в направление северозапад - югоизток от долината на р. Тимок до акваторията на Черно море. Разграничават се три гънкови ивици:



  • Предбалкан-в съседство с Мизийската платформа (МП). В структурно отношение се разглежда, като регион с подчертан гънков стоеж изграден от широк сноп от гънкови антиклинални и синклинални структури очертаващи се от огъвания на мезозойските и палеозойските седименти. Има три големи позитивни гънкови съоръжения-антиклинорий: Белоградчишки, Тетевенски и Преславски.

  • Старопланинска зона-в орографски план е характеризирана, като обхваща централния хребет на Стара планина и неговия източен и западен склон. Характеризира се като област с гънков стоеж. Високо издигнати антиклинални съоръжения, в ядките на които на широки площи се разкриват скали от домезозойската подложка. Характерно за западните и централните части, което служи като основание да се разграничат две части: собствено Старопланински и източно Старопланински-на запад от р. Янтра. За източните е характерно, че са изградени от скали на мезозойската (Mz) и терциерната покривка без разкрития на домезозойския период. В структурно отношение в западните и централните части доминират две антиклинални съоръжения:Берковски и Централно Балкански-Шипченски. А в източните части на същата зона има присъствие на северно вергентни синклинорий-Лудокамчийски

  • Средногорска зона-характеризирана е със сложен стреж и широко развитие на горно K вулканогенно седиментни и магмени комплекси. Границите между зоните на Балканидите са характеризирани, като дълбоко проникващи разломни нарушения с продължителен живот. По-голямата част са интерпретирани, като възседен тип структури с подчертана северна вергентност.

Границите между Балканидите и МП е сноп от разломни нарушения наименуван, като Балканидна челна ивица-Педбалкански разлом.

Границата между Предбалкана и Старопланинската зона се разглежда , като Старопланинска челна ивица.

Граница между Средногорскат и Старопланинската зона се разглежда, като Задбалкански дълбочинен разлом.

Границата между Средногорската зона и Родопския масив (РМ) е Маришкия дълбочинен разлом.



  • Зона на южните Карпати-тясна ивица със субвертикална посока, която се разполага в най-северозападните части от територията на страната. Изградена от нагънати долно и горно K флишки седименти, които са чужди на Балканидната постройка и доминират с области в Румъния.

  • Краищиди-самостоятелна тектонска зона със специфична позиция. Разглеждеа се, като специфичен гънково навлачен пояс, който е разположен косо на Балканидите и изтеглен в удължение северозапад югоизток. Дисконфортно разположение и надхлъзната. Това е добре обособен пояс на разломяване, който разккъсва отделни части от Балканидното пространство, включително и части от западните дялове на РМ и определя формирането на цяла редица от грабенови понижения изпълнени с палеогенски (Pg) и неогенски (Ng) седименти.

  • Сръбско-Македонски масив-високо степенни метаморфити и гранити.

В строежа на Балканидите са обособени и няколко косо или напречно разположени на тяхното пространство разломни нарушения с регионален характер. Характеризират се като крипто структури. Нарушения отделящи три различни земекорни блока чрез Етрополски и Твърдишкшя разломи.
GEOLAGY THE BEST

ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ


Мястото на територията на България сред първоразредните тектонски единици в строежа на земната кора


  1. Общи бележки: Територията на България, подобно на по-голямата част от Балканския полуостров е включена в обхвата на обширния Алпийски орогенен пояс на Европа и Азия. Добре обособена постройка изтеглена в субекваториално направление, разположена между Евро-Азиатската плоча от север и големите континентални фрагменти на Африка, Арабия и Индия. В съвременният строежен план на орогенната система е включен широк набор от линейно удължени, често дъговидно огънати, високо издигнати съоръжения - Алпите, Карпатите, Балканидите, Кавказ, Тажан, Памир, Хималаите. Елементите от строежа на пояса в по-южните дялове – Атласки планини в северна Африка, Динарските планини, Елинидите, Тавридите и Пунтидите в Турция. В юго-източна Европа, така както в обхвата на Балканския полуостров, Алпийският пояс на Европа се отличава с бивергентен строеж и се състои от два добре обособени клона: северен и южен.

Северният клон включва веригата на Карпатите, продължава в Черно море и планините в северна Турция. Гънковите и навлачните повърхнини с регионален характер в северния склон на орогена се отличава с подчертана северна или североизточно вергентност. Орогена поляга върху северното предземие на системата представена от отделни фрагменти или части от Евро-Азиатската плоча.

Южният клон на орогена включва: Ю. Алпи, Динаридите, Елинидите и през екваторията на Егейско море навлиза в Мала Азия, областта на Тавридите в Турция. Клона се отличава с подчертана южна или югозападна вергентност. Гънковите форми и регионалните навлаци свидетелстват за надхлъзване в южното предземие, като по-голямата част пред Динаридите е представено от Апулийската платформа. В междинната област се очертава сравнително тясна ивица изградена от силно деформирани базични (Б) и ултрабазични (УБ) скали, чийто петроложки белези сочат или показват, че се касае до елементи от типична офиолитова асоциация. На много места в асоциация с офиолитите има дълбоководни пелагични седименти, радиоларити и черни шисти. На много места те са засегнати от метаморфни изменения от високо баричен тип. В Балконският полуостров ивицата се следи някъде от Апосените, Румънските рудни планини, от югозапад на юг през Шумадия, по-южно следят долината на р. Вардар, следват в района на Солун, най-южните части на Атолския полуостров, през Егейско море в гр. Измир-Турция. Океанска сутура – Вардарска. Интересно, е че в съседство със сутурата в двата клона на орогена се разполагат сравнително добре обособени кристалинни масиви изградени преди всичко от високо степенни метаморфити – промените са главно в зеленошистен фациес (ЗШ) и често се съпровождат от процеси на анатексис и мигматизация.



  1. Алпийсксият орогенен пояс на Европа и Азия продукт от развитието на Тетиския океан.- Развитието на Тетиският океан подобно на еволюцията на всички океански басейнипреминава през няколсо етапа, които се отличават с различна геодинамика и специфично развитие на утайконатрупването и деформациите. В еволюцията на океанския басейн до орогенна система се различават:

2.1.Ранен екстензионен етап- разтягане на кората. Свързва се с първоначалното разкъсване на континенталната кора и оформянето на океанско понижение. Разкъсване на кората, преминаване в континентален тип са най-ранните стадии, плитководно утайконатрупване свързани с вулкански прояви с кисел и базичен състав, но алкален характер. Същевременно започва в украйните части на раздалечаващите се литосферни плочи, да се формира нова океанска кора. При продължаваща екстензия двете разделени една от друга континентални плочи се преместват на стотици или хиляди километри една от друга. Новообразуванатаа океанска литосфера заема много големи площи, като същевременно образува през по-ранните стадии континентални плиткоморски седименти и вулканите се запазват в континенталните украйнини на двата литосферни фрагмента, но се намират на значително разтояние едни от други. При значително отваряне басейна изработва батиметричната си зоналност, която се отразява пряко върху особеностите на утайконатрупването. Утайконатрупването зависи от батиметрията и условията. В шелфовата област над по-ранни континентални или плиткоморски утайки ще се разполагат карбонатни или теригенно карбонатни отложения на литоралната и неритичната иобласт. В по-вътешнате участъци – континенталния склон има натрупване на теригенни турбидитни утайки, а в пелагичната област ще се отложат дълбоководни утайки, финни тини, радиоларити, карбонатни тини. Всички се разполагат директно върху океанската кора. Докато всички останали се разполагат върху океанската украйнина.

    1. Късен компресионен етап – започва процеса на затваряне, което става в резултат на факта, че някъде в страни , паралелно, косо и напречно, започва формиране на нов океански басейн.. спрединг – срязване на океанската кора, което може да се осъществи, или в рамките на самата океанска кора, или на границата между океанската кора и континенталната литосфера. Субдукция на океана под континенталната кора. Пълна промяна на конфиурацията на седиментните басейни, промяна в условията на утайконатрупване, а може и да стартира изява на специфична обстановка, магмени и метаморфни процеси. Характерна е картината в обхвата на активните континентални украйнини, в съседство със зоната на субдукция или под нея. Добре изразена дъова система с вулканска и маматична дъги, амагматична дъга между дълбоководната бразда и вулканския фронт. Теригенно, теригенно карбонатно и флишко утайконатрупване в преддъговия басейн, които заедно с дълбоководните утайки на дълбоководната бразда, ще формират един акреационен клин. Зад вулканската дъга към континента възниква сравнително обширен заддъгов басейн, в който се натрупват преди всичко турбидитни флишки отложения и се подхранват с кластичен материал главно от областта на вулкансата дъга, но така също и от континента. В неактивната част утайконатрупването се осъществява съобразно създадената батиметрична област. В крайна сметка, ако условията на компресия продължат да доминират ширината на океанския басейн се съкращава напълно и се достига до колизия или сблъскване на двете литосферни плочи. Сблъскват се две различни по характер континентални украйнини. Неактивната украйнина с нейните най-рано образувани скални комплекси, образувани утайки с продуктите на активната континентална украйнина на плочата и цялата дъгова постройка образувана през деформационния етап. В зоната на колизия се създава област на интензивно проявени – възседен, навлачен тип, като в изграждане на някои от пластините участват големи фрагменти от океанска кора. В резултат от колизията регионалната тектонска обстановка в зоната на сблъскването се променя съществено и започва третия етап.

    2. Постколизионен етап – в почти всички случаи е резултат от нарушеното гравитационно равновесие на земната кора в резултат на сблъскването и колизията - постколизационна екстензия. В резултат става формиране на цяла редица от полегато разположени разседни повърхнини, по повърхнините, на които скалните маси от най-високо издигнатите части, този ранен ороген придвижва към понижените участъци и разтоварват аномалната проявена земна кора. товА дава възможност за общо издигане към повърхността на пластични части от удебелената континентална литосфера, разположени в по-дълбоките нива на системата от синколизионни навлачни пластини. Пластичните материали със сиеничен състав Si-Al могат да се ексхумират на повърхността, като високо степенни метаморфити и гранитови магмени тела. В централните части на орогенната постройка възниква МЯК. В някои случаи постколизационната екстензия може да започне дори във финалните фази на колизията. Различаваме два типапостколизионна екстензия:

  • Тибетски- разседните придвижвания са в горните нива съпътствайки фазите на екстензията или колизията.

  • Тип на басейните и хребетите- екстензията започва след финала на компресията на навличането. Средно 20Ма след интензивното навличане. Достатъчно време за релаксация на удебелената след навличането земна кора.

Отварянето на Тетиския басейн започва в началото на Т период. В развитието си разкъсва Пангея, която е формирана в края на херцинското структурообразуване. Развитието на басейна се извършва в резултат на едно клиновидно отваряне, което се разширява непрекъснато от изток към запад. Екстензионният етап продължава до края на J период. През този отрязък от време 160-140Ма басейна и континенталните украйнини претърпяват една еволюция от континентален рифт до отворен океан. Това означава, че в края на J Тетиса е един достатъчно широк по обхват океански басейн, който в по-източните участъци е разделял ясно Евразия от Африка, Арабия и Индия. Разкъсва Северна и Южна Америка в областта на Карибския басейн. В края на J и началото на K 140-130Ма се извършва късно юрската еволюция, която предизвиква съществени изменения на геодинамичната обстановка в глобален план. От тук започва етапа на затваряне на Тетиския океан. Отваря се Атлантика, който е причина за затварянето на Тетиса. Атлантика подобно на Тетиса се отваря клиновидно, последователно. Според по-ранни представи се отваря от юг към север, като по-рано се отваря южния Атлантик130-110Ма. Средния Атлантик е при пресичането на Тетиса 110-90Ма. Северният Атлантик е през късната K и ранния терциер 90-35Ма. Получените данни последните 50 години сочат сегментирано отваряне. Отварянето на Атлантика предизвиква едно постепенно сближаване на Евразия и Африка. Придвижването на континентите един към друг води към първите свиващи усилия, които водят до първите съществени компресионни деформации в Алпийската верига. Този процес предизвиква началото на едно преразпределение на флишките басейни в обхата на бъдещия орогенен пояс. През късно Алпийско време интензивността на деформацията в бъдещата орогенна система нараства поради факта, че екстензията в Атлантика предизвиква ротационно свиване и в двата континентални блока. Специфичен елемент е строежа на Алпийския ороген в Азия и югоизточните части на Европа представляват следи от т.н. палеотетиски океан-тесен клиновиден басейн намирал се малко северно от мезозойско-неозойския Тетис съхранен и запазен в един голям залив още от късно херцинския океански басейн. При отварянето на мезозойското понижение, този палеотетиски клин е бил постепенно деформиран и затворен. Извършило се е в интервала между късния T и средната J. Фрагменти се наблюдават и в България.
ТЕКТОНСКО РАЙОНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

1. Общи бележки: В строежа на отделни части от земната кора при синтезиране на резултатите от извършените изследвания обикновенно се прави разграничаване на отделни части от кората притежаващи сходни строежни особености отличаващи ги от тези на съседните фрагменти. Това разграничаване на отделните части от кората се прави с цел извършването на по-широки регионални корелации на обширни територии. Принципите на тектонското ройониране са различни и те се извършват въз основа на различни признаци. Най-важен признак е структурния. Мотивира се в два аспекта:1характера на структурните форми и 2 времето на деформация. Втория признак е веществения–при използването му се разграничават единици, които се отличават една от друга по особеностите на своя пълнеж. Пълнежа свидетелства за палеогеографската обстановка при обособяването и изграждането на определени тектонски единици.

Независимо от признака, тектонското райониране трябва да отговаря на няколко основни изисквания.

-всички разграничавани тектонски единици да са обособени въз основа на едни и същи признаци

-отделните тектонски единици трябва да са в добре изразена градационна съподчиненост

-границите между единиците трябва да са ясни, отчетливи, така че тяхното залесяване трябва да е аргументирано и лесно да се проследяват



  1. Морфотектонска подялба на територията на България – от първата синтеза за тектонския строеж на Балканският полуостров се налага идеята за твърде закономерно устройство на северния клон на Алпийския ороген. То е закономерно от гледдна точка на учението на синклиналите. Отделните тектонски единици се развиват от началото на палеозоя до днес. Основен мотив на тази идея е представата, че орогенната система на Балканидите се развива в подвижното пространство разположено между две стабилни през Алпийско време области- Мизийската платформа от север и Родопския масив от юг. Важен момент в концепцията е допусането, че отделните първоразредни тектонски зони се отличават с продължителен живот и добре подчертана унаследеност. Интерпретацията на територията на страната- могат да се обособят следните тектонски единици:

Мизийска платформа: заема северните части от територията на страната-Дунавската равнина. Разглежда се като старо консолидирана област, която по време на Алпийското структуро образуване се отличава със стабилен платфомен режим.

Родопски масив: заема южните – югозападни части на страната. В орографски план обхваща Родопите, Рила, Пирин, Огражден, Беласица. Той се характеризира, като изграден от кристалинни метаморфни и магмени скали с предполагаема докамбрийска възраст. Стабилен блок формиран още през дофнерозойско време, разположен в по-вътрешните части на орогенната система.

Балканиди: непрекъсната верига от гънкови и гънково-навлачни системи и форми, които се проследяват в направление северозапад – югоизток от долината на р. Тимок до акваторията на Черно море. Разграничават се три гънкови ивици:


  • Предбалкан-в съседство с Мизийската платформа (МП). В структурно отношение се разглежда, като регион с подчертан гънков стоеж изграден от широк сноп от гънкови антиклинални и синклинални структури очертаващи се от огъвания на мезозойските и палеозойските седименти. Има три големи позитивни гънкови съоръжения-антиклинорий: Белоградчишки, Тетевенски и Преславски.

  • Старопланинска зона-в орографски план е характеризирана, като обхваща централния хребет на Стара планина и неговия източен и западен склон. Характеризира се като област с гънков стоеж. Високо издигнати антиклинални съоръжения, в ядките на които на широки площи се разкриват скали от домезозойската подложка. Характерно за западните и централните части, което служи като основание да се разграничат две части: собствено Старопланински и източно Старопланински-на запад от р. Янтра. За източните е характерно, че са изградени от скали на мезозойската (Mz) и терциерната покривка без разкрития на домезозойския период. В структурно отношение в западните и централните части доминират две антиклинални съоръжения:Берковски и Централно Балкански-Шипченски. А в източните части на същата зона има присъствие на северно вергентни синклинорий-Лудокамчийски

  • Средногорска зона-характеризирана е със сложен стреж и широко развитие на горно K вулканогенно седиментни и магмени комплекси. Границите между зоните на Балканидите са характеризирани, като дълбоко проникващи разломни нарушения с продължителен живот. По-голямата част са интерпретирани, като възседен тип структури с подчертана северна вергентност.

Границите между Балканидите и МП е сноп от разломни нарушения наименуван, като Балканидна челна ивица-Педбалкански разлом.

Границата между Предбалкана и Старопланинската зона се разглежда , като Старопланинска челна ивица.

Граница между Средногорскат и Старопланинската зона се разглежда, като Задбалкански дълбочинен разлом.

Границата между Средногорската зона и Родопския масив (РМ) е Маришкия дълбочинен разлом.



  • Зона на южните Карпати-тясна ивица със субвертикална посока, която се разполага в най-северозападните части от територията на страната. Изградена от нагънати долно и горно K флишки седименти, които са чужди на Балканидната постройка и доминират с области в Румъния.

  • Краищиди-самостоятелна тектонска зона със специфична позиция. Разглеждеа се, като специфичен гънково навлачен пояс, който е разположен косо на Балканидите и изтеглен в удължение северозапад югоизток. Дисконфортно разположение и надхлъзната. Това е добре обособен пояс на разломяване, който разккъсва отделни части от Балканидното пространство, включително и части от западните дялове на РМ и определя формирането на цяла редица от грабенови понижения изпълнени с палеогенски (Pg) и неогенски (Ng) седименти.

  • Сръбско-Македонски масив-високо степенни метаморфити и гранити.

В строежа на Балканидите са обособени и няколко косо или напречно разположени на тяхното пространство разломни нарушения с регионален характер. Характеризират се като крипто структури. Нарушения отделящи три различни земекорни блока чрез Етрополски и Твърдишкшя разломи.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница