Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г



страница2/35
Дата21.06.2018
Размер1.77 Mb.
#75369
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35


П Ъ Р В А Ч А С Т

ВЪВЕДЕНИЕ


Националната стратегия за околна среда /НСОС/ е създадена в отговор на обществената потребност от осъществяване на планова, открита и предсказуема политика в областта на околната среда.

НСОС е разработена от екип на МОСВ, включващ експерти от всички отдели на Министерството и от ИАОС. При изготвянето на Стратегията и плана за действие бяха привлечени експерти и консултанти от различни сектори, организации и институции, които дадоха своя неоценим принос за качеството на аналитичните и прогнозни материали, без които създаването на този стратегически документ би било невъзможно1.



Принципи на екологичната политика

Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.

“Срещата на върха за Земята” в Рио формулира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:


  • Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.

  • Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.

  • Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях.

  • Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишленост, селското стопанство и др.

Тези фундаментални принципи са намерили място и са в основата на настоящата Национална стратегия по околна среда. НСОС се явява и естествено продължение на провежданата от Република България политика в областта на околната среда. Правителството на страната полага огромни усилия, както да постигне икономически и социален просперитет, така и да допринесе за предотвратяването на екологични рискове и кризи. То активно преследва тази цел като застъпва каузата за опазване на околната среда във всички европейски и международни организации и органи, в рамката на международните екологични конвенции и посредством двустранно сътрудничество с други страни. България желае да бъде добър пример за страните от региона, Европа и света като въвежда съвременни екологични стандарти, въпреки проблемите, които има като страна в преход.

Усилията на страната в областта на околната среда се ускориха и бяха насърчени от възможностите за присъединяване към Европейския съюз заедно с други страни от ЦИЕ. Стартиралият процес на преговори постави някои големи предизвикателства, както за присъединяващите се страни, така и за Общността. Изискването страните в процес на присъединяване да възприемат изцяло достиженията на европейското законодателство в областта на околната среда и да осигурят неговото поетапно прилагане предполага огромни усилия и осигуряване на значителни финансови ресурси. Тази трудна задача трябва да се реши преди всичко от страните от ЦИЕ. За съжаление повечето от тях, включително и България, не биха се справили с тези предизвикателства без подкрепата на Европейската общност. Осъзнавайки тази своя мисия, ЕС е разработил стратегия за ускоряване процеса на присъединяване. Централната задача в тази стратегия е изграждането на ефективни административни структури. Ключов инструмент в нея е предоставянето на съвети и експертни мнения по изграждането на институциите, който се прилага и в момента е така наречения “туининг” (побратимяване) проект, т.е. партньорство, при което институциите в страните-членки се свързват с институциите на страните-кандидатки. Резултатите показват, че идеята за осъществяване на директен трансфер на знания и опит, и установяване на продължителни ползотворни контакти се реализира успешно в практиката. Друг важен елемент на стратегията на ЕС за подпомагане на страните кандидатки е предоставянето на директна финансова помощ чрез инструментите за предприсъединяване –ИСПА и САПАРД. По предварителни разчети в областта на околната среда чрез проектите, финансирани по ИСПА до 2006 г. включително в страната ще постъпят около 350 млн. евро. Трудно е да се направи оценка за програма САПАРД, но може да се предполага, че за дейности, свързани с опазването на околната среда, постъпилите средства ще са над 100 млн. евро. При състоянието на българската икономика и на външния ни дълг тези средства са изключително важни и трябва да се изразходват по най-добрия възможен начин. Националната стратегия за околната среда може да има неоценим принос в това отношение, като посочи приоритетните за страната направления за постигане на максимален ефект (ползи/разходи) при разходването, както на външните, така и на националните ресурси.

Макар че има да решава редица предстоящи задачи и да посреща предизвикателствата на новото време, НСОС не се появява на “празно” място. През 1991-1992 г. българското Правителство предприе обширно изследване върху Стратегията по околна среда, проведено с помощта на Световна банка и Правителството на САЩ, чрез Агенцията по опазване на околната среда /АООС / и Американската агенция за международно развитие /ААМР/. В изследването беше направен обстоен преглед на основните екологични проблеми в страната, причините, довели до тези проблеми, определени бяха и приоритетите на развитие. На основата на изследването беше приет Национален план за действие по околна среда до 2000 г. включително. В голяма степен мерките в плана бяха ориентирани към процесите и в по-малка степен към крайните резултати, т.е повечето от действията бяха свързани с институционалната рамка, законите и стандартите, възможностите за провеждане на мониторинг и осигуряване на информация, политиките, свързани с преструктурирането, икономическите и административните инструменти за провеждане на екологичната политика. Набелязани бяха и някои конкретни мерки, отнасящи се до критични екологични проблеми в определени райони на страната. Този план преследваше две основни цели: първо, въвеждане на нови подходи и създаване на стабилна система за управление на околната среда, и второ, подобряване на екологичните условия в “горещите” точки на страната.

Почти без изключение, всички набелязани мерки в плана за действие бяха изпълнени2. Анализите на прилаганите през изминалите години междусекторни /хоризонтални/ инструменти за провеждане на екологичната политика, както и анализите на състоянието на компонентите на околната среда, на факторите на въздействие, на отделните отрасли са доказателство за значителния прогрес и достиженията в разглежданата област.

В същото време, както анализът на предишната стратегия, така и опитътот създаването и реализацията на други програмни документи показаха, че съществуват пропуски и нерешени проблеми, които затрудняват провеждането на ефективни политики от съответните институции в страната. Така например, все още липсват стимулиращи механизми за по-ниските /главно местни/ нива на управление да приемат и реализират съответните програми и стратегии, свързани с околната среда. Тази ситуация не предполага достатъчна мотивация за общините да приемат подобни документи. НСОС дава възможност да се предвидят такива инструменти и да се промени, в известна степен, философията на управление.

Използван подход при изготвянето на НСОС

При създаването на НСОС бяха отчетени поуките от направеното в изпълнение на предишния стратегически документ, свързан с околната среда. Взеха се предвид постиженията и проблемите в други области, където са създадени и действат стратегически документи като националните планове за икономическо и регионално развитие, областни и общински стратегии за социално – икономическо развитие, общински програми за опазване на околната среда и дрруги. В резултат на това предварително проучване бе избран основният методологически апарат за изготвяне на НСОС - стратегическо планиране. Този избор определи и основните технологични етапи, които бяха осъществени, а именно:



  1. Анализ на средата.

  2. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите /SWOT анализ/.

  3. Целеполагане.

  4. План за действие.

При обсъждането на НСОС бяха привлечени неправителствени организации, представители на научните среди и бизнеса.

Рамка на Националната стратегия по околна среда

Националната стратегия по опазване на околната среда се състои от две отделни части.



Първата част включва:

  1. Основните изводи от проведените анализи3 на съществуващото положение и тенденциите по всички компоненти на околната среда и факторите, които им въздействат, влиянието на стопанските отрасли, както и на състоянието и развитието на инструментите за прилагане на екологичната политика. За целите на анализа бе проучена и използвана наличната информация от голям брой изследвания, публикации и документи в разглежданите области. Тези изводи се съдържат в текста на отделните анализи представени във втората част на стратегията. В тази първа част те са структурирани по начин, който да позволи да се откроят по-ясно достиженията и силните страни на България в областта на околната среда, както и да се идентифицират нейните слаби страни и проблеми. Специално място е отделено и на възможностите и заплахите за страната при осъществяване на политиките, свързани с опазване на околната среда.

  2. Представяне на резултатите от SWOT анализа. В табличен вид са представени стратегически най-важните и приоритетни за страната вътрешни и външни фактори, свързани с опазването на околната среда. На базата на експертни оценки са идентифицирани най-важните силни и слаби страни на България в областта на околната среда, съществуващите възможности пред страната, които могат и трябва да се използват за да се преодолеят проблемите и слабите страни; заплахите, пред които тя може да се изправи в бъдеще.

  3. Дърво на целите. На база резултатите от SWOT анализа са формулирани стратегически цели, които страната ще преследва през следващите години.

  4. План за действие. За постигането на всяка от поставените цели е разработен план за действие, който гарантира постигането на набелязаните цели чрез реализацията на различни мерки. Планът за действие обхваща периода 2001-2006 г., макар че постигането на някои от набелязаните цели ще изисква по-широк диапазон от време. В плана за действие са посочени отговорните институции, необходимото финансиране и възможните източници, както и ефектите, които ще се получат при реализацията на отделните дейности.

Втора част на НСОС включва:

  1. Пълният текст на анализите в следните сфери:



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница