П Ъ Р В А Ч А С Т
Националната стратегия за околна среда /НСОС/ е създадена в отговор на обществената потребност от осъществяване на планова, открита и предсказуема политика в областта на околната среда.
НСОС е разработена от екип на МОСВ, включващ експерти от всички отдели на Министерството и от ИАОС. При изготвянето на Стратегията и плана за действие бяха привлечени експерти и консултанти от различни сектори, организации и институции, които дадоха своя неоценим принос за качеството на аналитичните и прогнозни материали, без които създаването на този стратегически документ би било невъзможно1.
Принципи на екологичната политика
Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.
“Срещата на върха за Земята” в Рио формулира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:
-
Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.
-
Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.
-
Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях.
-
Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишленост, селското стопанство и др.
Тези фундаментални принципи са намерили място и са в основата на настоящата Национална стратегия по околна среда. НСОС се явява и естествено продължение на провежданата от Република България политика в областта на околната среда. Правителството на страната полага огромни усилия, както да постигне икономически и социален просперитет, така и да допринесе за предотвратяването на екологични рискове и кризи. То активно преследва тази цел като застъпва каузата за опазване на околната среда във всички европейски и международни организации и органи, в рамката на международните екологични конвенции и посредством двустранно сътрудничество с други страни. България желае да бъде добър пример за страните от региона, Европа и света като въвежда съвременни екологични стандарти, въпреки проблемите, които има като страна в преход.
Усилията на страната в областта на околната среда се ускориха и бяха насърчени от възможностите за присъединяване към Европейския съюз заедно с други страни от ЦИЕ. Стартиралият процес на преговори постави някои големи предизвикателства, както за присъединяващите се страни, така и за Общността. Изискването страните в процес на присъединяване да възприемат изцяло достиженията на европейското законодателство в областта на околната среда и да осигурят неговото поетапно прилагане предполага огромни усилия и осигуряване на значителни финансови ресурси. Тази трудна задача трябва да се реши преди всичко от страните от ЦИЕ. За съжаление повечето от тях, включително и България, не биха се справили с тези предизвикателства без подкрепата на Европейската общност. Осъзнавайки тази своя мисия, ЕС е разработил стратегия за ускоряване процеса на присъединяване. Централната задача в тази стратегия е изграждането на ефективни административни структури. Ключов инструмент в нея е предоставянето на съвети и експертни мнения по изграждането на институциите, който се прилага и в момента е така наречения “туининг” (побратимяване) проект, т.е. партньорство, при което институциите в страните-членки се свързват с институциите на страните-кандидатки. Резултатите показват, че идеята за осъществяване на директен трансфер на знания и опит, и установяване на продължителни ползотворни контакти се реализира успешно в практиката. Друг важен елемент на стратегията на ЕС за подпомагане на страните кандидатки е предоставянето на директна финансова помощ чрез инструментите за предприсъединяване –ИСПА и САПАРД. По предварителни разчети в областта на околната среда чрез проектите, финансирани по ИСПА до 2006 г. включително в страната ще постъпят около 350 млн. евро. Трудно е да се направи оценка за програма САПАРД, но може да се предполага, че за дейности, свързани с опазването на околната среда, постъпилите средства ще са над 100 млн. евро. При състоянието на българската икономика и на външния ни дълг тези средства са изключително важни и трябва да се изразходват по най-добрия възможен начин. Националната стратегия за околната среда може да има неоценим принос в това отношение, като посочи приоритетните за страната направления за постигане на максимален ефект (ползи/разходи) при разходването, както на външните, така и на националните ресурси.
Макар че има да решава редица предстоящи задачи и да посреща предизвикателствата на новото време, НСОС не се появява на “празно” място. През 1991-1992 г. българското Правителство предприе обширно изследване върху Стратегията по околна среда, проведено с помощта на Световна банка и Правителството на САЩ, чрез Агенцията по опазване на околната среда /АООС / и Американската агенция за международно развитие /ААМР/. В изследването беше направен обстоен преглед на основните екологични проблеми в страната, причините, довели до тези проблеми, определени бяха и приоритетите на развитие. На основата на изследването беше приет Национален план за действие по околна среда до 2000 г. включително. В голяма степен мерките в плана бяха ориентирани към процесите и в по-малка степен към крайните резултати, т.е повечето от действията бяха свързани с институционалната рамка, законите и стандартите, възможностите за провеждане на мониторинг и осигуряване на информация, политиките, свързани с преструктурирането, икономическите и административните инструменти за провеждане на екологичната политика. Набелязани бяха и някои конкретни мерки, отнасящи се до критични екологични проблеми в определени райони на страната. Този план преследваше две основни цели: първо, въвеждане на нови подходи и създаване на стабилна система за управление на околната среда, и второ, подобряване на екологичните условия в “горещите” точки на страната.
Почти без изключение, всички набелязани мерки в плана за действие бяха изпълнени2. Анализите на прилаганите през изминалите години междусекторни /хоризонтални/ инструменти за провеждане на екологичната политика, както и анализите на състоянието на компонентите на околната среда, на факторите на въздействие, на отделните отрасли са доказателство за значителния прогрес и достиженията в разглежданата област.
В същото време, както анализът на предишната стратегия, така и опитътот създаването и реализацията на други програмни документи показаха, че съществуват пропуски и нерешени проблеми, които затрудняват провеждането на ефективни политики от съответните институции в страната. Така например, все още липсват стимулиращи механизми за по-ниските /главно местни/ нива на управление да приемат и реализират съответните програми и стратегии, свързани с околната среда. Тази ситуация не предполага достатъчна мотивация за общините да приемат подобни документи. НСОС дава възможност да се предвидят такива инструменти и да се промени, в известна степен, философията на управление.
Използван подход при изготвянето на НСОС
При създаването на НСОС бяха отчетени поуките от направеното в изпълнение на предишния стратегически документ, свързан с околната среда. Взеха се предвид постиженията и проблемите в други области, където са създадени и действат стратегически документи като националните планове за икономическо и регионално развитие, областни и общински стратегии за социално – икономическо развитие, общински програми за опазване на околната среда и дрруги. В резултат на това предварително проучване бе избран основният методологически апарат за изготвяне на НСОС - стратегическо планиране. Този избор определи и основните технологични етапи, които бяха осъществени, а именно:
-
Анализ на средата.
-
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите /SWOT анализ/.
-
Целеполагане.
-
План за действие.
При обсъждането на НСОС бяха привлечени неправителствени организации, представители на научните среди и бизнеса.
Рамка на Националната стратегия по околна среда
Националната стратегия по опазване на околната среда се състои от две отделни части.
Първата част включва:
-
Основните изводи от проведените анализи3 на съществуващото положение и тенденциите по всички компоненти на околната среда и факторите, които им въздействат, влиянието на стопанските отрасли, както и на състоянието и развитието на инструментите за прилагане на екологичната политика. За целите на анализа бе проучена и използвана наличната информация от голям брой изследвания, публикации и документи в разглежданите области. Тези изводи се съдържат в текста на отделните анализи представени във втората част на стратегията. В тази първа част те са структурирани по начин, който да позволи да се откроят по-ясно достиженията и силните страни на България в областта на околната среда, както и да се идентифицират нейните слаби страни и проблеми. Специално място е отделено и на възможностите и заплахите за страната при осъществяване на политиките, свързани с опазване на околната среда.
-
Представяне на резултатите от SWOT анализа. В табличен вид са представени стратегически най-важните и приоритетни за страната вътрешни и външни фактори, свързани с опазването на околната среда. На базата на експертни оценки са идентифицирани най-важните силни и слаби страни на България в областта на околната среда, съществуващите възможности пред страната, които могат и трябва да се използват за да се преодолеят проблемите и слабите страни; заплахите, пред които тя може да се изправи в бъдеще.
-
Дърво на целите. На база резултатите от SWOT анализа са формулирани стратегически цели, които страната ще преследва през следващите години.
-
План за действие. За постигането на всяка от поставените цели е разработен план за действие, който гарантира постигането на набелязаните цели чрез реализацията на различни мерки. Планът за действие обхваща периода 2001-2006 г., макар че постигането на някои от набелязаните цели ще изисква по-широк диапазон от време. В плана за действие са посочени отговорните институции, необходимото финансиране и възможните източници, както и ефектите, които ще се получат при реализацията на отделните дейности.
Втора част на НСОС включва:
-
Пълният текст на анализите в следните сфери:
Сподели с приятели: |