Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

ИНСТИТУЦИИ

Съгласно действащото законодателство в МЗГ и неговите регионални органи са сформирани комисии за разрешаване промяна на предназначението на земите от земеделския и горския фонд. Тези процедури са значителен превантивен инструмент за недопускане безвъзвратно отнемане на висококачествени земеделски и горски земи за други цели.

Чрез провежданите процедури по ОВОС в МОСВ и в РИОСВ се провежда превантивната политика по отношение опазване на земите. Освен това МОСВ възлага изпълнение на проекти, свързани с рекултивация на нарушени терени вследствие осъществени геологопроучвателни дейности в миналото, както и координация с други компетентни ведомства по отношение рекултивация на нарушени в миналото терени от добивни дейности, за предприятия в ликвидация.
МОНИТОРИНГ

Контролът на качеството на земите и почвите е част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг и се осъществява по отношение на:

• 
  Контрол и опазване на подземните богатства- чрез наблюдение и контрол на добива, технологичните отпадъци и отпадъчни води, нарушаване и рекултивация при добив на подземни богатства.
  
• 
  Контрол и опазване на почвите от замърсяване с тежки метали (318 пункта, разпределени по източници на замърсяване- промишленост, химизация, напояване и автотранспорт).
  
• 
  Контрол и опазване на почвите от замърсяване с устойчиви органични замърсители (98, а в последствие актуализирани на 20 пункта за наблюдение на полиароматни въглеводороди, полихлорбифенили, хлорорганични съединения/забранени пестициди и 48 пункта за пестициди).
  
• 
  Контрол и опазване на почвите от вкисляване (70 полигона).
  
• 
  Контрол и опазване на почвите от засоляване (15 полигона).
  
• 
  Контрол и опазване на почвите от ерозия-предстои внедряване на математичен модел за оценка на прогнозната водоплощна ерозия.
  

Разработени са програми за очистването на замърсени земи от уранодобива. Извършена е обработка на около 90% от замърсените 1 049 хектара земя в резултат от добива на уран. Приети са програми за наблюдение на рекултивацията.

Предприети частични мерки за предотвратяването на ерозията на земите, чрез проекти финансирани от НФООС.

Предприети са и някои други действия в разглежданата област.

1. 
   Липсва цялостна стратегия и политика за опазване и съхраняване на почвите като природен ресурс.
   
2. 
   Непълна нормативна база за опазване на почвите като природен ресурс.
   
3. 
   През последните години се прилагат добре развити процедури по ОВОС за превантивна защита на земите от замърсяване, вкл. и последващ контрол за изпълнение на решенията по ОВОС.
   
4. 
   Добре развитите процедури за промяна предназначението на земите. Не се допуска безконтролно отнемането на земи от горския и земеделския фонд за други цели.
   
5. 
   Основен деградационен процес за страната, причиняващ съществено негативно въздействие върху земите и почвите, е ерозията.
   
6. 
   Замърсяванията на почвите с тежки метали и металоиди са с локален характер-около 1% от земите.
   
7. 
   В последните десет години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита което е дало възможност за естествено възстановяване на почвите.
   
8. 
   В страната няма регистрирани замърсявания на земи с устойчиви органични замърсители (РАН, РСВ, пестициди).
   
9. 
   Процесът на рекултивация на нарушените терени макар и да набира скорост през последните години все още изостава от необходимото. Всяка година към категорията на нарушените терени се прибавят повече земи, отколкото се рекултивират.
   
10. 
    Функционираща и добре ситуирана система за мониторинг на състоянието на почвите.
    
11. 
    Няма изграден ведомствен екологичен кадастър, част Почви.
    

Áúëãàðñêàòà ôëîðà è ôàóíà âêëþ÷âà çíà÷èòåëåí áðîé åíäåìè÷íè âèäîâå è ïîäâèäîâå. Åíäåìè÷íèòå ðàñòèòåëíè âèäîâå ñúñòàâëÿâàò îêîëî 5 % îò öÿëàòà ôëîðà, един сравнително âèñîê за Европа ïðîöåíò. Íàëè÷íàòà èíôîðìàöèÿ çà áåçãðúáíà÷íèòå ïîêàçâà, ÷å 8.8 % îò âñè÷êè âèäîâå, êîèòî íå ñà íàñåêîìè è 4.3 % îò âèäîâåòå íàñåêîìè ñà åíäåìè÷íè. Ïî-çàäúëáî÷åíè èçñëåäâàíèÿ âúðõó òåçè ãðóïè, íàé-âåðîÿòíî áèõà óâåëè÷èëè òåçè ïðîöåíòè. Ïîçíàòèòå åíäåìè÷íè ãðúáíà÷íè âêëþ÷âàò 12 âèäà ñëàäêîâîäíè ðèáè, 1 ïîäâèä земноводни, 4 ïîäâèäà âëå÷óãè è íàé-ìàëêî 4 ïîäâèäà áîçàéíèöè.

Поради растящия антропогенен натиск през последните десетилетия някои видове са изчезнали. Между тях между 27-31 вида растения, 7 безгръбначни, 3 риби, 2 влечуги, 3 птици, 2 бозайника. Изчезнали са 6 породи от разпространените домашни животни.

Рядко срещани видове от флората и фауната са над 700 растения, 567безгръбначни (без насекоми), повече от 1500 насекоми, 29 риби, 2 влечуги, 78 птици (от които 16 са в списъка от 1993 на IUCN за световно заплашените видове) и 10 едри бозайника, âêëþ÷èòåëíî ÷åðíîìîðñêèÿ òþëåí, ендемични ïîäâèäîâå íà äåëôèíà, äèâàòà êîçà, êàôÿâàòà ìå÷êà, âúëêà, âèäðàòà è åâðîïåéñêèÿ ìðàìîðåí ïîð.

Като защитени видове са обявени 327 птици, 389 растения, 473 животни и 1766 дървета. В страната са установени 3567 вида висши растения. Според Червената книга на България (1984) 31 вида от тях са изчезнали, 158 вида са застрашени, а редки са 574 вида.

За запазване на застрашени от изчезване редки и ценни растителни видове, със Заповед No 718/20.6.1989 г. на КОПС, за защитени са обявени 330 вида висши растения. Към 1999 г. под стриктна защита са поставени 389 вида висши растения.