Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Анализи на отрасли основни замърсители на околната среда

• 
  енергетика
  

• 
  минно-добивна промишленост
  
• 
  промишленост
  
• 
  транспорт
  
• 
  селско стопанство
  

• 
  ОВОС, екологични одити и разрешителни
  

• 
  институционално устройство
  
• 
  законодателство
  
• 
  информация за околната среда и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения
  

• 
  европейска интеграция и международно
  
• 
  сътрудничество
  

• 
  анализ на финансовото осигуряване на дейностите свързани с опазване на околната среда
  

Националната стратегията по околна среда се основава и е тясно свързана и координирана с редица други програмни документи, приети от Правителството: всички национални екологични секторни програми, приети в последните две–три години⁴, Националния план за икономическо развитие на Р.България 2000-2006г., Националната енергийна стратегия, Национален план за развитие на селското стопанство, Националната програма за приемане и прилагане на европейското екологично законодателство /NPAA/, Стратегията по ИСПА , сектор “околна среда” и др.

Националната стратегия по околна среда е преди всичко един стратегически документ. Той определя визията за развитието на националната политика по околна среда и формулира националните дългосрочни приоритети.

В този документ са отразени и основните становища и специфичните приоритети на голям брой секторни стратегии, събрани са и систематизирани съществуващите досега данни, за да послужат на националната стратегия.

- Достижения и силни страни, проблеми и слаби страни и

- Възможности и заплахи.

Структурата е близка до изискванията на SWOT – анализа, като:

В първия раздел са представени онези изводи, които дават представа за положителните и негативни страни, свързани с опазването на околната среда в България, както в стационарен вид /съществуващо положение/ така и в динамика, като се отчита постигнатото при изпълнение на предишната стратегия за опазване на околната среда от 1992 г. За по–голяма прегледност всички те са систематизирани по начин, които отговаря на структурата на приложението представящо материалите от “анализа на средата”.

Във втория раздел са изведени онези фактори, които ще влияят в бъдеще върху опазването на околната среда в България. Фактори, които ще предоставят възможности за осъществяване на политиките по опазване на околната среда или обратно - ще са заплаха за осъществяването на тези политики. Анализите показаха, че тези фактори влияят не толкова по отделни сектори или фактори на въздействие върху околната среда, а имат по-скоро комплексен характер и влияят върху всички от изследваните компоненти. Поради тази причина те бяха систематизирани в укрупнен вид, което не променя факта, че също са продукт от направените преди това анализи.

• 
  Прието е съвременно законодателство в сектора “Води”, като процеса на хармонизиране с правото на ЕС е пред приключване.
  
• 
  Приета е и се изпълнява програма за необходимите мерки за осигуряване на вода за питейно- битово водоснабдяване и напояване, както и за запазване на водните ресурси за периода 2001-2010 год.
  
• 
  Разработена е и се изпълнява национална програма за изграждане на ГПСОВ в населени места с над 10 хил. еквивалентни жители.
  
• 
  Поставено е началото на изграждането на единна система за управление на количеството и качеството на водите на басейнов принцип
  
• 
  Висока степен на изграденост на водопроводната мрежа - за 99% от населението е осигурена доставката на питейна вода, чрез водоснабдителни системи.
  
• 
  Като цяло, качеството на питейната вода е добро.
  
• 
  Значително намаление на годишното потреблението на вода на жител през последните години.
  
• 
  Водите в почти половината от дължината на реките в страната е с много добро качество, а другата част - със сравнително добро или лошо качество.
  
• 
  Като цяло, подземните води са с добро качество.
  
• 
  Около 2/3 от крайбрежните води отговарят на нормативните изисквания.
  
• 
  Съществува трайна тенденция за нарастване дела на пречистваните отпадъчни води.
  
• 
  От всички третирани отпадъчни води, около 25% се пречистват само механично, а останалите и биологично.
  
• 
  Въпреки сравнително малкия брой изградени градски пречиствателни станции за отпадъчни води, процентът на пречистваните води от канализационните системи е сравнително голям.
  
• 
  Около 60% от формираните отпадъчни води от предприятията се пречистват.
  
• 
  Съществува добре организирана система за мониторинг на качеството на повърхностните води.
  
• 
  Въведена е контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води.
  
• 
  Нормативно е обезпечено стопанисването на минералните води, изключителна държавна собственост и се прилага процедурата за предоставянето им за ползване
  
• 
  Въведена е такса за водоползване, като икономически регулатор за рационално използване на водите.
  

• 
  Все още не са изградени административните структури за управление на водите на басейнов принцип.
  
• 
  Липсва необходимата компетентност за управление на водите и водните обекти- общинска собственост.
  
• 
  Недостиг на води с питейни качества и целогодишен или сезонен режим на водоснабдяване в много населени места.
  
• 
  България е слабо обезпечена с водни ресурси, в сравнение със страните от Европа
  
• 
  Разпределението на водните ресурси в отделните поречия на територията на страната е неравномерно, както в сезонен, така и в годишен аспект.
  
• 
  Годните за ползване напоителни и отводнителни системи работят с малка част от капацитета си.
  
• 
  Налице са значими ерозионни процеси по бреговете и руслото на р. Дунав в резултат на работата на ХТК”Железни врата”. Налице са и значителни абразионни процеси и свлачищни участъци.
  
• 
  Коефициентът на полезно използваната вода остава малък и прогресивно намалява през последните години.
  
• 
  Висока степен на амортизация на водопроводните мрежи и високи загуби на вода на вода в тях.
  
• 
  Липса на ясна национална политика и програма по отношение на приоритетите за изграждане на канализационни системи.
  
• 
  Съществуват известни проблеми с мониторинга на качеството на питейните води - има нужда от допълнително оборудване на лабораториите, включване на допълнителни показатели за измерване, увеличаване на честотата на пробовземане, необходимост от осигуряване на публичност на докладите за питейните води.
  
• 
  Много малка част от предприятията имат система на собствен мониторинг на качеството на изпусканите отпадъчни води и измервателни устройства за количеството им.
  
• 
  Мониторингът на количеството на водите е извън системата на МОСВ.
  
• 
  Навлизането на частния сектор в сферата на В и К услугите е в самото начало.
  
• 
  Цената на услугата за пречистване на води не покрива ескплоатационните разходи на пречиствателните станции за отпадъчни води.
  
• 
  Изградените ГПСОВ работят с незадоволителен капацитет и ефект на пречистване, поради амортизация на съоръженията.
  
• 
  Необходими са огромни инвестиции за решаване на проблема със сезонния или целогодишния недостиг на питейни води в редица региони в страната, както и за пълно прилагане изискванията на правото на ЕС в сектор “Води”.
  
• 
  За част от водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване липсват учредени санитарно- охранителни зони, а където има такива, в определени случаи не се спазват охранителните режими.
  
• 
  Изостава процеса по реализация на националната политика и програма за решаване на проблемите с недостига на питейна вода за населението.
  
• 
  Съществува опасност от развитие на еутрофикационни процеси на част от крайбрежните езера в България.
  

• 
  Приключил процес на приемане на хармонизирано законодателство с ЕС.
  

• 
  Изпълняват се поетите от страната ангажименти по международните конвенции - КТЗДР, РКОНИК, Виенската конвенция за озоновия слой и Монреалския протокол и неговите изменения.
  

• 
  Подобрение качеството на атмосферния въздух по отношение концентрацията на почти всички наблюдавани замърсяващи вещества.
  
• 
  Голяма част от територията на страната е с много добро качество на въздуха.
  
• 
  Сравнително добре развита НАСЕМ - по отношение мониторинга на въздуха.
  
• 
  Редуцирани общи емисии на основни наблюдавани замърсители в резултат, не само на спиране на производството, но и от предприетите за целта мерки.
  
• 
  Достигнати споразумения с Румъния за поетапно решаване на проблемите с трансграничното замърсяване на крайдунавските градове.
  

• 
  Наднормени концентрации на вредни вещества, локализирани в отделни населени места - "горещи точки".
  
• 
  Необходими са време и средства, в т.ч. административен ресурс, за разработване на програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух в замърсените райони.
  
• 
  Инцидентно трансгранично замърсяване (обгазяване) на градове по поречието на р. Дунав.
  
• 
  Собствен мониторинг на фирмите е въведен в малко точкови източници на замърсяване.
  
• 
  Увеличение на замърсяването от автомобилния транспорт.
  
• 
  Изключително стар автомобилен парк.
  
• 
  Емисиите на вредни вещества от една значителна част от действащите обекти не отговарят на нововъведените европейски изисквания за тяхното ограничаване, основаващи се на т. нар. най-добри налични производствени методи.
  
• 
  Липса на сигнални и предупредителни системи за населението при замърсяване на въздуха над критичните нива (липса на връзки в “реално време”).
  
• 
  Таксите върху горивата не се използват целенасочено за проекти, свързани с подобряване качеството на въздуха.