Н о е м в р и 2007 Г. I. Кризисни точки в евразия и африка през месеца

* * *

* * *

FNL е последната от многобройните въоръжени групировки в Бурунди, воювали в гражданската война от 1993 г., която все още се противопоставя на мира. Групировката продължава въоръжените си действия около столицата. В основата на противоречията стои етническият конфликт между мнозинството етнически хуту и малцинството тутси. По мнение на наблюдателите въоръженото противопоставяне в 8-милионната страна е довело до смъртта на 300 000 души

В новия кабинет, състоящ се от 19 министри и зам.-министри, формированието Национален съвет за защита на демокрацията – Демократичен фронт за защита на демокрацията (CNDD-FDD) запазва мнозинство. Според анализаторите основното предизвикателство към правителството ще бъде да се възстановят мирът и сигурността, както и да се изгради комисия за установяване на истината и за възобновление на страната.

* * *

* * *

* * *

В своите анализи експертите на граничния конфликт се базират на няколко основни исторически факта:

Периодично двете държави се обвиняват в нарушаване на мирното споразумение. Междувременно Международният комитет на Червения кръст организира операции по репатрирането на лица от двете страни. Само през октомври от Еритрея в Етиопия са репатрирани 835 души, а от Етиопия в Еритрея 50 души.

* * *

Кот д’Ивоар – Бунтовническото формирование Нови сили, контролиращо северната част на страната след гражданската война 2002 г.-2003 г., в специална декларация изрази своята загриженост за прогреса на мирния процес и за стриктното прилагане на мирното споразумение, съобщава агенция Ройтерс. Наблюдателите констатират незадоволително развитие на процеса на разоръжаването, както и закъснение на дълго отлаганите избори, за които страните тогава се бяха споразумели да се проведат до януари. Появяват се основателни страхове от подновяване на сраженията.

От края на гражданската война Кот д’Ивоар, производител №1 на какао в света, практически е разделена на две. След настаняването на международен умиротворителен контингент президентът Лоран Гбогбо и бунтовниците от севера прекратиха военното противопоставяне, а през април т. г. техният лидер Соро бе назначен за премиер. Според източници от независимата избирателна комисия изборите няма да могат да се проведат преди октомври 2008 г.

* * *

Чад и ЦАР – Около 4500 военни от 20 страни ще вземат участие в новата европейска умиротворителна мисия в Чад и Централната африканска република, съобщава командващият мисията ирландският генерал Патрик Неш, цитиран от агенция Франс Прес. Първите подразделения ще бъдат дислоцирани в източните региони на Чад по границата на суданския регион Дарфур. В района често навлизат суданските мюсюлмански милиции, а така също там действат и въоръжени групи, противопоставящи се на чадския президент Идрис Дебай.
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ

Ирак

НАСИЛИЯТА СРЕЩУ ЖЕНИТЕ ГИ ПРИНУЖДАВАТ ДА НЕ НАПУСКАТ ДОМОВЕТЕ СИ

Насилията срещу жените във втория по големина иракски град Басра ги принуждават да не напускат домовете си, съобщават източници от полицията, цитирани от Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси. Според шефа на градската полиция ген.-майор Абдел Джалил Халаф това е нов вид терор, който месечно причинява смъртта на не по-малко от десет жени. Жените, които се появяват по улиците незабулени, стават жертва, както на шиитски, така и на сунитски екстремисти. Съобщава се, че из града бродят техни патрули на мотоциклети или коли с тъмни стъкла без номера, които следят за облеклото на цивилните и наказват неспазващите традиционните правила на исляма.

Нигерийската армия се извини за извършеното през 2001 г. убийство на над 100 цивилни в района на Заки Биам в Централна Нигерия, информира агенция Дойче Прес. Това е направено от началника на генералния щаб на армията ген. Лука Юсуф на годишна армейска конференция.

В често избухващите в Нигерия междуетнически и религиозни размирици властите използват военни подразделение, което води до груби нарушения на човешките права. В случая през 2001 г. при размириците в региона на Заки Биам в отговор на убийството на 19 войници военните в акт на отмъщение избиват над 100 цивилни жители.
Судан

П РОДЪЛЖАВАТ ПРЕГОВОРИТЕ ЗА МИР В ДАРФУР

В либийския град Сирт продължават мирните преговори за размирния судански регион Дарфур. Новият кръг преговори започна в края на октомври т. г. с посредничеството на Африканския съюз, но по сведения на Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси, в тях са се включили само осем от многобройните дарфурски бунтовнически групировки. Според наблюдателите, предишните преговори в Джуба и Дарфур, които са имали за цел да доведат в Сирт всички участници в конфликта, не са дали искания резултат. Основните бунтовнически фракции, които бойкотират преговорите са Движението за справедливост и равенство (JEM) с лидер Халил Ибрахим и Суданската освободителна армия/движение (SLA/M) на Абдул Уахид, които според наблюдателите имат значително влияние в Дарфур. Уахид заявява, че ще преразгледа въпроса за своето участие в преговорите едва след изпълнение на решението за настаняване в Дарфур на контингента на ООН и Африканския съюз. Контингентът ще възлиза на 26 000 души и неговото пристигане в размирния судански регион се предвижда за януари 2008 г. Междувременно агенция Ройтерс съобщи, че шест бунтовнически фракции на основното дарфурско движение и още други две бунтовнически групировки са се обединили под общо знаме. Според техен представител, цитиран от агенцията, формированието принадлежи на мощното движение JEM, независимо че включва и фракции на SLM.

По международните оценки от 2003 г. четиригодишото военно противопоставяне в Дарфур е причинило смъртта на около 200 000 души, а дома си са напуснали над 1,5 милиона, от които повече от 100 000 са избягали в съседен Чад. Официалните судански власти обаче не признават размера на дарфурската криза и дават данни само за 9 000 убити. Въпреки отново обявеното през октомври прекратяване на огъня въоръжените сблъсъци продължават.
Сирия

ПРОБЛЕМИ С ВИЗИТЕ И НЕДОСТИГ НА СРЕДСТВА ПРИНУЖДАВАТ ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ ДА СЕ ЗАВРЪЩАТ

Недостигът на средства и отказът на сирийските власти да удължават визите на иракчаните са причините много от бежанците да се завръщат в Ирак. За месец и половина до 19 ноември т. г. това са направили 60 000 души. От Службата на ВКБООН опровергават появилите се съобщения, че бежанците се завръщат, тъй като ситуацията по сигурността в Ирак се е подобрила след операциите на американските войски в началото на годината. От направените интервюта е видно, че около 70% са принудени да го извършат поради финансови или визови причини и не са убедени в подобряването на обстановката, а само 14% вярват в това.

В Сирия има около 1,5 милиона иракски бежанци, повечето от които нямат право на работа и вече са изразходвали своите спестявания. Към това се прибавя и обстоятелството, че властите не удължават техните тримесечни визи с обяснението, че те са изтекли. Евентуалният нелегален престой ги заплашва със затвор.
Турция - Ирак

ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТ ОТ МАЩАБНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ В СЕВЕРЕН ИРАК

Вниманието на международните наблюдатели от седмици е концентрирано върху плановете на Турция да извърши мащабна военна операция в Северен Ирак, считан за относително спокоен, което дава възможност на някои европейски страни там да репатрират бежанци. Според анализаторите военните действия неминуемо ще се отразят крайно негативно на сигурността.

Претекст за евентуалното нахлуване са зачестилите в последно време атаки на активисти на Кюрдската работническа партия (ПКК) срещу турските войски. Въпреки противопоставянето от страна на САЩ и централното багдадско правителство по всяка вероятност Турция търси радикално решение на проблемите с кюрдските сепаратисти, като направи това с груба сила. От своя страна президентът на иракски Кюрдистан Масуд Барзани заявява, че всяко военно действие от страна на Турция в Северен Ирак би означавало война. Това изявление е направено веднага след декларация на началника на турския генерален щаб ген. Яшар Бююканът, че поверената му армия е готова да действа с твърда ръка.

Намеренията на Турция да използва армията потвърждава и турският премиер Реджеп Таип Ердоган, който заявява, че “досега са били използвани всякакви политически и дипломатически средства”, като добавя, че “военните средства са на дневен ред”.

Искрата на последната ескалация на конфликта се запали след убийството на 17 турски войници от активисти на ПКК. През последните седмици Турция на няколко пъти осъществява рейдове на територията на Северен Ирак. Извършени са въздушни нападения на 20 км навътре в неговата територия, а командоси са изпратени на 10 км да преследват и ликвидират бунтовници от ПКК. От своя страна сепаратистите отвлякоха турски войници, които по-късно бяха принудени да освободят от своите бази в Северен Ирак.

Турция твърди, че задълбочаването на конфликта може да бъде избягнато, ако бъдат изпълнени шестте искания, изложени от турския външен министър пред неговия иракски колега, иракския премиер и президента на Ирак. Исканията са следните: ПКК да се изтегли от Ирак, да се спре снабдяването на организацията, да спрат всякакви нейни действия, да бъдат затворени офисите и лагерите й, а ръководителите й да бъдат заловени и предадени на Турция.

За да се ликвидира опасността от мащабни военни действия иракският президент и лидер на Патриотичния съюз на Кюрдистан Джалал Талабани призова ПКК да сложи оръжие и да се изтегли от Северен Ирак.

Според близки до армията източници Турция е разработила четири варианта на операцията. Първият предвижда военните да навлязат 5-10 км в Северен Ирак и да установят контрол над пограничната линия. Вторият вариант е за използването на специални части, които с поддръжката на хеликоптери, ще навлезнат навътре в територията на арабската държава с цел да унищожат базите на кюрдските бунтовници. Третият сценарий включва масирана въздушна бомбардировка на хребета Кандил, където се предполага, че се намират основните бази на ПКК. За най-приемлив за турските власти се смята четвъртият вариант – провеждане на мащабна операция по суша и въздух. По данни на медиите, по границата със Северен Ирак е струпана 200-хилядна войска, което потвърждава опасността от провеждането на широка военна операция.

Източници, близки до официалните среди във Вашингтон твърдят, че американските власти се опасяват, че турските войски в Северен Ирак сериозно ще дестабилизират Кюрдистан, един от относително спокойните региони на Ирак. От една страна Белият дом не иска да си разваля отношенията със своя стратегически партньор Турция , а от друга, за него няма да е добре да разваля отношенията си с кюрдите в Северен Ирак, с които имат договореност за използване на територията на кюрдите за операции срещу шиитските и сунитските бунтовници. Така че, според наблюдателите, малко е вероятно и извършване на спецоперации на САЩ срещу базите на ПКК.

Забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), създадена през 1978 г., предприема първите си смъртоносни акции в Турция преди 23 години - през август 1984 г. Въоръжената борба се води срещу централната власт за създаване на независима кюрдска държава в Югоизточен Анадол. Същата година ПКК се трансформира в полувоенна организация, чиито основни цели са турските сили за сигурност, местни турски висши магистрати и представители на кюрдското население, които са против политиката на ПКК. Организацията определя действията си като национално демократична революция, целяща основаването на самостоятелна държава в обитаваните от етнически кюрди територии. В рамките на т. нар. Кюрдистан трябва да влезнат територии от Югоизточна Турция, Североизточен Ирак, Североизточна Сирия и Северозападен Иран. Според официални данни, от създаването си ПКК е отговорна за смъртта на над 37 000 души, като около 15 000 са цивилни.

Според експертите ПКК разполага с около 5 000 бойци, а годишният бюджет на организацията възлиза на 86 милиона щатски долара.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

ТУНИЗИЕЦ, ОБВИНЕН В ТЕРОРИЗЪМ И ЗАПЛАШЕН С ПРИНУДИТЕЛНО РЕПАТРИРАНЕ, СЕ ЖАЛВА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД

Източници, близки до Европейския съд за правата на човека, съобщават, че предстои неговият разширен състав да се произнесе по жалбата на тунизиеца Насим Саади. Той е обвинен в дейност, свързана с тероризма, и е заплашен с принудително репатриране, което ще го раздели от неговата италианска съпруга и седемгодишното му дете. В своята молба до съда Саади твърди, че депортирането ще го подложи на риск да бъде измъчван, както и на нехуманно и унизително отношение в нарушение на Член 3 на Конвенцията. Във връзка с Член 6 (право на честен съд) той претендира, че съдебната процедура в Тунис не е справедлива, след като е бил осъден в негово отсъствие, при това от военен съд. Във връзка с член 8 (право на опазване на частния и семейния живот) Саади твърди, че принудителното му връщане в Тунис ще лиши съпругата и детето му от неговото присъствие и помощ. Най-накрая във връзка с Член 1 на Протокол №7 (процедурни гаранции, засягащи експулсирането на бежанци) Саади претендира, че експулсирането нито е продиктувано от нуждите за опазване на обществения ред, нито се основава на изискванията на националната сигурност.

Саади получава разрешение за престой в Италия през декември 2001 г. със срок една година. Казусът му започва през октомври 2002 г., когато е настанен в предварителен арест по подозрение за връзка с международния тероризъм. Тогава е обвинен в конспирация за извършване на насилствени действия (включително нападения с взривни устройства) с цел да се разширява тероризмът в държави извън Италия. От Саади също се търси отговорност за фалшифициране на документи и получаване на крадени вещи.

На 9 май 2005 г. Миланският съд отхвърля обвинението в частта му за международен тероризъм и го квалифицира като организирана престъпност. В крайна сметка той е признат за виновен в извършване на престъпление и е осъден на четири и половина години затвор. И двете страни в процеса обжалват присъдата, която тепърва ще се разглежда на следващите инстанции.

Междувременно на 11 май 2005 г. военен съд в Тунис осъжда Саади в негово отсъствие на 20 години затвор за разпространение на тероризъм и принадлежност към терористична организация, действаща в мирно време зад граница.

На 4 август 2006 г. Саади е освободен от затвора, но четири дни по-късно вътрешният министър издава заповед, основана на Закона от 27 юли 2005 г. за “спешни мерки за борба с тероризма”, той да бъде депортиран в Тунис. В заповедта се отбелязва, че е “очевидно от документите в неговото досие”, че той има “активна роля” в организация, отговорна за оказване на логистична и финансова помощ на лица, принадлежащи към фундаментални ислямистки клетки в Италия и зад граница. В очакване на депортирането Саади е настанен в миланския център за временно задържане. Там подава молба за политическо убежище, която е отхвърлена на 14 септември 2006 г.

В същото време Саади подава и жалба в Европейския съд за човешките права. В съответствие с Правило 39 на своите правила за работа съдът изисква от италианското правителство да задържи експулсирането до следващо нареждане. Максималният срок, за който Саади е можел да бъде задържан изтича на 7 октомври 2006 г. и на тази дата той е освободен. Един ден преди това обаче е издадена нова заповед за депортиране, този път във Франция (страната от която е пристигнал в Италия). В резултат на тази заповед Саади незабавно е върнат в миланския център за временно задържане. Той отново иска бежански статут или разрешение за пребиваване на хуманитарна основа, но и двете са отказани. На 3 ноември 2006 г., когато става ясно, че няма да може да бъде депортиран във Франция, Саади е освободен от центъра за временно задържане.

На 29 май 2007 г. италианското посолство в Тунис поисква от туниското правителство копие от присъдата на Саади в Тунис, както и дипломатически уверения, че ако той бъде депортиран в родината няма да бъде подложен на действия, противоречащи на Член 3 (забрана на мъченията и на нехуманно и унизително отношение) на Европейската конвенция за правата на човека. Посолството иска и уверение, че ще му бъде дадена възможност

за възобновяване на съдебната процедура и справедлив съд.

ДАНИЯ:

ВЕЧЕ 200 ИРАЧАНИ, РАБОТИЛИ С ДАТСКИЯ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ В ИРАК, СА ПОЛУЧИЛИ ЗАКРИЛА В СТРАНАТА

Датските средства за масова информация съобщиха, че последната група от 80 иракчани, работили с датския военен контингент в Ирак, е пристигнала в Дания, с което общият брой на тайно транспортираните иракчани от родината им е достигнал 200 души. Евакуацията на иракчаните е държана в тайна до изтеглянето на датския контингент. Според експертите, нарушаването на секретността е можело да застраши живота на всеки, за когото стане известно, че ще отпътува за Дания.

Дебатите за закрилата на иракчаните, които са работили с датските военни в Ирак, както и на техните семейства, започнаха преди повече от година след решението на правителството да изтегли датския контингент от Басра. Обществената дискусия се водеше главно около моралните задължения към тези иракчани и техните семейства, чийто живот е поставен на риск, тъй като са обслужвали датските войски. Иракските групировки, които се противопоставят на присъствието на водената от САЩ коалиция в Ирак, считат всички, работили с чужденците, за предатели и някои от тях вече са убити, а други са предстояща цел.

Според наблюдателите датското правителство не е проявявало склонност да предостави закрила на тези иракчани, главно поради силното противопоставяне на Датската народна партия (DFP), която не е член на управляващата коалиция, но има силно влияние в парламента. След обществените дискусии обаче DFP смекчава позициите си, особено след като през януари двама иракчани – хуманитарен работник и преводач, са измъчвани и убити. От пристигналите в Дания 200 иракчани само 30 души – 11 преводачи и техните семейства, не са поискали да останат в страната. Всички, пристигнали в Дания, ще бъдат третирани като другите чужденци, търсещи закрила, но разглеждането на тяхното искане на убежище ще стане по-бързо. Това е така, защото причините за напускането на Ирак са добре известни и датските власти нямат съмнения относно тях, в противен случай те не биха ги евакуирали.

По отношение на 11-те преводачи и техните семейства, които не искат да останат в Дания, по тяхно желание се търси “регионално решение” да им се намери някое сигурно място в Ирак или в съседна нему страна. Според датското външно министерство за тях се търси решение, което включва възможност за работа в друга арабска страна със съответното разрешение за пребиваване и позволение за работа.

Инициативата на датското правителство да предостави закрила на иракчаните, които са подпомагали датския военен контингент в Ирак, според наблюдателите, е породила подобни инициативи и в други страни, участващи в инвазията там, и по-специално във Великобритания и САЩ. По оценка на експертите, САЩ предприемат стъпки, които се характеризират като “по- великодушни” към приемането на иракчани в страната. Според тях новото английско правителство на Гордън Баун не изглежда, че в “пълна степен ще проявява “скъперничеството” в тази насока на своите предшественици от правителството на Блеър”.

.

ХОЛАНДИЯ:

ПЪРВИ РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ СЛЕД “ГЕНЕРАЛНАТА АМНИСТИЯ”

На специална церемония в залата на кметството на Ден Бош холандският министър по въпросите на имиграцията г-жа Небахат Албайрак връчи лично на семейство Ботари от Конго разрешение за пребиваване в страната, което неговите членове чакат 14 години, съобщават местни източници. Това става в съответствие с т. нар. “обща амнистия” за търсещите убежище, пристигнали в страната преди имиграционния закон от 1 април 2001 г. Според наблюдателите, в Холандия има над 30 000 души, които ще се възползват от “амнистията”.

Разрешенията за пребиваване със срок една година , които се дават от холандските власти съгласно това нормативно решение, автоматично се продължават, ако лицето не е извършило криминално престъпление през изтеклите 12 месеца. Новолегализираните лица ще трябва да преминат през граждански курсове, както и през курсове за интеграция.

Наблюдателите обаче отбелязват, че г-жа Албайрак и Асоциацията на холандските кметства продължават да са на противоположни позиции по отношение на “общата амнистия”. Кметовете не са склонни да предоставят пълна информация за бежанците, които искат да бъдат включени в “амнистията”. Те се опасяват, че ако нямат право на това, няма да получат и разрешения за пребиваване в страната, а така общината ще се лиши от трудов ресурс.

Базираната в Ню Йорк международна правозащитна организация Хюмън Райтс Уоч призова германската Федерална служба за бежанците и миграцията (BFM) да спре преразглеждането на бежанските статути на иракчаните в Германия и да се върне на случаите на тези, чийто статут е отнет.

В Германия има около 73 000 иракски бежанци, на половината от които е даден определен статут на закрила. От ноември 2003 г. обаче около 20 000 от тях са уведомени писмено, че BFM има намерение да им отнеме бежанския статут поради обстоятелството, че той им е бил даден заради преследване от страна на режима на Садам Хюсеин. Обяснението е, че след падането от власт на иракския диктатор повече няма необходимост те да бъдат закриляни. Над 18 000 иракчани в Германия вече са лишени от бежански статут и се оказват в несигурна и пълна със случайности обстановка. Единственото сигурно за тях е, че на лишените от бежански статут не се издава автоматично заповед за експулсиране и тяхното пребиваване в Германия става на основата на временен статут на “търпимост”. Тези хора обаче във всеки момент са застрашени от възможността принудително да бъдат репатрирани. По мнение на правозащитниците, несигурността на техния статут създава условия да загубят своята работа, което увеличава тревогите и стреса им. Според Хюмън Райтс Уоч, въпреки падането на режима на Садам Хюсеин, страната все още не е сигурна за завръщането на иракските бежанци. Неправителствената организация настоява следното: “Германското правителство трябва да признае, че в Ирак се извършват преследвания и масови насилия, въпреки смяната на правителството в Багдад”. Подчертавайки обстоятелството, че е твърде рано иракските бежанци да се лишават от закрила, Хюмън Райтс Уоч призовава германските власти “да не увеличава бремето на иракската бежанска криза в другите страни, като Йордания и Сирия, чрез отнемането на бежанските статути на иракчани в Германия”.
ДАДЕН Е БЕЖАНСКИ СТАТУТ НА ИРАКЧАНКА, ВЪЗПРИЕЛА ЗАПАДНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ

Местни източници информират, че Административният съд (VG) в Щутгарт е отсъдил, че млада иракчанка със западна ориентация на живот, която е израснала в Германия и няма членове на своето семейство, които да я приемат в Ирак, ще бъде подложена на преследване по полов признак в своята страна на произход.

Седемнадесетгодишната тъжителка е родена в Ирак и пристига в Германия заедно със своята майка през ноември 2000 г. На двете е отказан бежански статут, но получават временно право да не бъдат експулсирани. На 22 март 2007 г. Федералната служба за бежанците и миграцията (BFM) решава да прекрати този временен статут на закрила.

В своята молба до съда младата иракчанка твърди, че никога не е посещавала училище в Багдад, израснала е в Германия и е напълно интегрирана. Тя претендира, че като самотна майка с малко дете, водеща западен начин на живот, за нея ще има риск от преследване от радикалните мюсюлмани в Ирак. Отбелязва се и факта, че страната е разорена от гражданска война.

При разглеждането на жалбата VG приема за възможно иракчанката да бъде подложена на преследване по полов признак при своето завръщане в Ирак от страна на неправителствени личности. Съдиите считат, че лишаването на жените от права е типичен специфичен случай на преследване по признак на пол, независимо, че не се извършва сексуално или друго насилие, като “убийство на честта”. Към тези нарушения те причисляват и ежедневната дискриминация в обществото и семейството, когато жените са принудени да се подчиняват на репресивни норми за обличане и за излизане извън дома, типични за цял Ирак.

В своето решение съдиите се базират на външното министерство, предоставило им доклада за човешките права от 2005 г. на Държавния департамент на САЩ, в който се съобщава, че в Басра са били убити жени, които не са спазвали традиционните изисквания за обличане. Констатира се, че в иракското общество се засилват тенденциите за прилагане на ислямските правила на живот, като например облеклото. Върху жените се оказва силен натиск да бъдат забулени при своето придвижване между хората или при възможното участие в обществения живот. Цитира се констатацията на ВКБООН, че иракските власти не са в състояние да осигурят необходимата защита срещу преследвания по полов признак, извършвани от неправителствени лица. Съдиите заключават, че при завръщането си в Ирак младата иракчанка ще се окаже жертва на такива, подкрепяни от неправителствени източници лица. Към обстоятелствата (за нейното държание, западна ориентация и лична независимост) те прибавят и факта, че тя говори по-добре немски от кюрдски и не е религиозна, а така също, че е самотна майка с малко дете. Всичко това би й създало проблеми и риск от преследване, ако се завърне в Ирак.

Предстои от своя страна BFM да обжалва решението на VG във Висшия административен съд (VGH) на Баден-Вюртемберг.
ИТАЛИЯ:

НИГЕРИЙКА Е ОСТАВЕНА ДА ПРЕБИВАВА В ИТАЛИЯ ТЪЙ КАТО СЕ СТРАХУВА ОТ ГЕНИТАЛНО ОБРЯЗВАНЕ НА ДЪЩЕРЯ СИ

Тридесет и девет годишната разведена нигерийка Огоуен Агби, майка на три деца, е успяла чрез съда на Перуджа да анулира заповедта за експулсирането си, след като съдиите са решили, че има риск след връщането й в Нигерия нейната дъщеря да бъде подложена на генитално обрязване. Съдиите са отхвърлили нейното искане за предоставяне на бежански статут, но са решили да й предоставят разрешение за пребиваване в Италия на хуманитарна основа, след като адвокатът й е пледирал, че гениталното обрязване нарушава Конвенцията, а така също и че Агби е католичка.

Агби вече веднъж получава заповед да напусне Италия през март 2006 г., когато е открита да пребивава нелегално в Чита ди Кастело. Тогава тя кандидатства за бежански статут претендирайки, че дъщеря й се страхува, че вероятно след завръщането в Нигерия ще бъде генитално обрязана.

Женското генитално обрязване в Италия се счита за престъпление. Съгласно закон от януари 2006 г. тези за които се докаже, че са виновни за неговото практикуване са заплашени от затвор до 12 години. Наказанието се увеличава до 16 години, ако лицето, на което е било извършено гениталното обрязване, е било малолетно или ако за извършването на деянието е заплатено. Лекарите, за които е установено, че са извършили такава операция, са заплашени и с десет годишно лишаване от лекарска практика. Наблюдателите отбелязват, че законът действа в Италия даже и в случаите, когато незаконната операция е направена зад граница.

Местни източници съобщават, че генералният директор на Миграционния борд Дан Елиасон е заявил, че иракските бежанци няма повече да получават закрила предимно поради общата ситуация на насилия в тяхната страна. Убежище ще се предоставя само, ако бежанецът докаже, че е лично застрашен от насилието. Това изявление е направено, след като висшият имиграционен съд в Швеция е отхвърлил редица молби на иракчани, търсещи закрила. Елиасон счита, че въвеждането на тези изисквания ще даде възможност Миграционният борд стриктно да разглежда молбите на иракските бежанци. Според наблюдателите, след като Швеция не е получила помощ от партньорите си от ЕС по отношение на иракчаните, тя затяга мерките спрямо тях. През последните две години в страната са пристигнали над 18 000 иракски бежанци. Тази цифра наблюдателите сравняват със само 202-та иракчани, приети от ръководещите инвазията в Ирак САЩ, въпреки че тази година те са обявили, че ще приемат 7 000 иракчани. Според шведите тази цифра е твърде малка, сравнена с това, което прави Швеция.

През миналата година американската Камара на представителите прие закон, съгласно който за четири години в страната ще бъдат приети 60 000 иракчани . В тази квота обаче могат да се включат само работилите най-малко една година с американските власти, организации или институции в Ирак. Сенатът също е одобрил подобен закон.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:

ХРИСТИЯНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПРОЦЕДУРАТА ПРИ ОЦЕНКАТА НА ТЪРСЕЩИТЕ ЗАКРИЛА, КОИТО СА СЕ ПОКРЪСТИЛИ

Евангелисткият съюз, обединяващ значителен брой християни във Великобритания, разпространи специален доклад, с който се противопоставя на методите, използвани от вътрешното министерство в процеса на бежанската процедура за оценка основателността при търсенето на закрила от страна на бежанци, твърдящи, че са преследвани поради преминаването им към християнската вяра. Някои лидери в алианса дори квалифицират тези методи като “юдски” (наподобяващи предателството на Христос, извършено от Юда).

Според доклада във Великобритания нараства броят на търсещите убежище от ислямските страни, предимно от Афганистан и Иран, чиято смяна на религията (проселитизъм) може да бъде наказана със смърт. Организацията твърди, че според вътрешното министерство, много от тях са преминали към християнството за удобство, така че да получат по-голям шанс да придобият закрила във Великобритания.

Евангелистите признават, че не всички бежанци са искрени, но местните средства за масова информация цитират Гарет Уолейс от Парламентарната служба на евангелисткия алианс, който казва, че въпросите, задавани в интервютата при бежанската процедура са “юдски”. Той подчертава, че определено има страни, в които е опасно да се завърнат лица, преминали към християнската вяра.

В доклада на организацията са цитирани много въпроси от интервютата като: ”Кой се е превърнал в колона от сол?”, “Кой е имал многоцветно наметало?”, “Кои са имената на 12-те апостоли?”, “Как се нарича времето преди Рождество Христово?”, “Как готвите пуйка?” и др. Някои търсещи убежище дори са карани да рецитират молитви и да цитират вероученията на апостоли. Счита се, че вътрешното министерство трябва да формулира различен вид въпроси при провеждането на интервютата. Изразява се мнението, че въпросите към новопреминалите в християнството следва да започват с Исус, като например: “Какво означава Исус за теб?”, “Какво различно е направил той в твоя живот?”. Според евангелистите искреността на интервюирания може да се провери с въпроси, засягащи християнската литургия или стария завет.

Във възникналата дискусия по проблема се е включил и адвокатът Пол Нетълшип, специализирал в тази област, който изтъква, че от една страна провеждащите интервютата нямат познания в тази материя, а от друга следва да се отчете фактът, че в много страни, от където идват тези бежанци, библиите са забранени, а така те не могат да получат добри познания по светото писание. Според него тези случаи трябва да се предоставят на пасторите, които могат да направят по-добра оценка. Към това той прибавя и обстоятелството, че често бежанците нямат добро владеене на езика, водещо до груби грешки. Цитира се случай с жена, която е твърдяла, че ако се завърне нейното гърло ще бъде прерязано, което е преведено, че ще има неприятности (на английски думите “гърло” и “неприятности” започват с почти еднакви звукови съчетания).

Холандският ежедневник “Де Фолкскрант” съобщава, че южноафриканката Фезека Кузуайо, пристигнала в страната през 2006 г., е получила разрешение за пребиваване в Холандия за срок от пет години. Смята се, че това е изключение, защото така властите дават разрешение за престой по политически причини на лице от демократична държава.