На 04. 04. 2008 г гл ас д-р Петър Дошков е възстановен на работа в юзу-благоевград – Борбата с беззаконията продължава!

от ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ”, Благоевград,

реализирано от Галя Маринова на 25.04.2008г.

в гр. София

Галя Маринова:

Години по-късно – в края на 2004г. получих документи за списъка на политици и други известни личности, записани за студенти по специалност „Право” в задочно платено обучение във втори курс на Юридическия Факултет, през учебната 1999-2000г. Става дума за Заповед № 1177 / 18.10.1999г. – допълнение към Заповед № 0809 / 29.06.1999г. Изпаднах в размисъл – какво да правя. Чудих се как да постъпя. Знаех, че е опасно. Реших, че заслужава да ги оглася. Защото чрез тази си дейност проф. Воденичаров придобива неограничена власт извън ЮЗУ. Всеки един от тези студенти ще му е задължен и ще му помага при нужда. Нарушението от правна гледна точка е следното: Няма кандидатстудентски изпит, студентите са извън определената бройка от МОН, става дума за еднолично разрешен прием, който е нищожен от юридическа гледна точка. По-нисък по степен орган е иззел компетентността на МОН. Реших да започна „война” срещу тази корупция. Има и незаконни докторанури в Правно-Историческия Факултет (ПИФ). От осемте незаконни докторантури една е лично на проф. Воденичаров.

На основата на тази стенограма от телевизионното предаване бях уволнен на 07.03.2005г. В заповедта за дисциплинарно уволнение изтъкнаха три основания:

1. Че съм казал, че специалността „Славянска филология не може да приема студенти”. В съда доказах, че съм прав с документа за отказ на акредитация на тази специалност.

2. Казал съм, че „специалности от Стопанския Факултет нямат право на прием на студенти, поради липса на акредитация преди разпределението на бройката студенти април-май”. Доказах правотата си с публикация от Държавен вестник. Иронията в този втори случай е, че три години след интервюто деканът на Стопанския Факултет Чавдар Николов признава публично пред вестник „Струма”, че „година-две след встъпването си в длъжност не е получил акредитация навреме от мързел”.

3. Иновация на секретарката на ректора Камелия Илиева, която се е подписала в уволнителната заповед като юристконсултка. Тя е автор и на стенограмата. Според нея съм казал, че „от две висши училища с различна оценка от акредитацията по-атрактивно е това от тях, което е с по-добра оценка. Тоест, по-добре е да учиш в СУ или в ПУ, отколкото в ЮЗУ, тъй като неговата оценка е най-ниската от възможните да обучава. Давайки тази оценка държавата счита, че ЮЗУ не е годен да обучава така както СУ или ПУ, които са с по-висока оценка от акредитацията”. Камелия Илиева свежда това мое изказване до: „ЮЗУ не е годен да обучава.”.

В деня на връчване на уволнителната заповед в 13ч. аз внесох иск в съда за отменяне. Загубих на Районния и Окръжния съд като доказах, че заповедта ми е подписана от доцент Здравко Гаргаров, зам. ректор, който е заграбил името Илия Гюдженов, тъй като не е сложил запетайка при подписването.

• 
  Ще заведа обезщетителни дела.
  
• 
  Боря се за отстраняване на проф. Алексанър Воденичаров от длъжност
  
• 
  и за довеждане докрай на делата за незаконния прием на студенти и докторанти срещу заплащане.
  
• 
  Справедливост ще бъде и освобождаването от длъжност на съдии от Върховния Административен Съд,
  
• 
  както и освобождаването от длъжност на Борис Велчев, който чрез бездействието си окриля Александър Воденичаров в продължаваното престъпление – Декан на ПИФ, с което увеличава масата на нищожните документи, които постановява.
  

• 
  Да възстановя старата си форма по генеративен синтаксис, както и да преодолея психологическата бариера от влизане в часове със студенти, което ми е много трудно.
  

• 
  Да осъществя визията си, че съм стигнал с моите хора до обетованата земя. Спечелих нещо, което никога преди това не съм го имал, а не съм и очаквал – вече имам приятели, които ме възприемат такъв какъвто съм, защото и те споделят независимо от мен еднаква ценностна система. Аз вече не съм сам: Стефан Дечев, Светла Енчева, Боряна Димитрова, Лазар Копринаров. И обратното е вярно – и аз съм с тях, защото приятелството е симетрично отношение. Вярвам, че нещата ще завършат добре, и че това, което ни се случва е само филтър да ни очисти от излишните страсти, за да можем след времето на тази история с Воденичаров да продължин на чисто. Намерих хора във форума като Красимир Кабакчиев, както и учените от Ирион в сайта www.pueron.org, които усещат общата ни вибрация, което означава, че и след 100 години да прочета нещо от тях ще се изправя и отново ще ги подкрепя. Имам и възглед в живота, който е описан сентенционално и е от Библията – онази знаменита реплика на Христос, когато казва на притесняващите се за утрешния ден: „Не се тревожи за Утрешния ден, защото Утрешният ден сам се тревожи за теб.”. Значи другото име на Господ е Утрешният ден. Бъдещето ни тегли към себе си, а не че ние го търсим и вървим към него.