ЯНОШ АРАН
На 2 март отбелязваме 200-годишнината от рождението на унгарския поет епик, майстор на баладата, журналист и преводач Янош Аран (2.03.1817– Надсалонта /Салонта, днешна Румъния/ – 22.10. 1882, Будапеща). Роден в калвинистко семейство от обедняло дребно дворянство. Най-малкото от десет деца на Дьорд Аран и Шара Медери. Научава латински, френски, немски и английски език. Работи като учител, редактор на вестник, пътуващ актьор, нотариус и др. Получава първото си литературно признание за първото поетично произведение, което публикува – сатиричната поема „Изгубената конституция” (1846). През същата година завършва епичната си поема „Толди” за народния унгарски герой Миклош Толди. Взема активно участие в борбата за национална независимост, избран е за член на парламента. По време на революцията от 1848–1849 г. се сприятелява с Шандор Петьофи, създава патриотични стихотворения, балади и песни. След революцията е принуден да се укрива известно време.
През 1858 г. е избран за член, а през 1865 г. за пожизнен секретар на Унгарската академия на науките, създава литературно списание. През 1867 г. е удостоен с академичната награда „Надашди“ за историческата си поема за хуните „Смъртта на Буда“. От съвременността Аран обръща поглед към миналото и мотивите от народното творчество, легендите, баладите заемат главно място в произведенията му. Към този период се отнасят и неговите класически трудове за унгарското стихосложение. Литературно-критическите публикации на Янош Аран подпомагат освобождаването на унгарската литература от подражанието и на езика от неговата натруфеност. Черпейки вдъхновение за сюжети и образи от народното творчество, Аран прави литературата по-достъпна за широки кръгове от читатели.
Като продължение на поемата си за Толди през 1854 г. пише „Вечерта на Толди“, която се превръща във втора част от трилогията, а през 1879 г. – и „Любовта на Толди“. През 1857 г. създава гневната патриотична балада „Уелските бардове”. Автор е на повече от 40 балади.
Превежда „Крал Джон“, „Хамлет“ и „Сън в лятна нощ“ на Шекспир на унгарски, също и произведения на Аристофан, Пушкин, Лермонтов, Молиер.
След 1877 г. се оттегля от обществения живот и пише предимно лирически или епически произведения.
Стефка Хрусанова
Сподели с приятели: |
