На 5 ноември (понеделник) от 20. 00 ч в Червена зала на: Трябва да се живее
Изтегляне 65.11 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Трябва да се живее
- Вход: 8/6 лв.
- Повече информация
- Повече информация за Цветелина Стоянова - ЦВЪ
- Повече информация за Елиян Аройо
Съобщение до медиите Центърът за култура и дебат "Червената къща" Ви кани на 5 ноември (понеделник) от 20.00 ч. в Червена зала на: Трябва да се живее Авторски спектакъл на Цветелина Стоянова-Цвъ Режисура: Цветелина Стоянова-Цвъ; музика: Mytrip, Цвъ; мултимедия: Цвъ, Илиян Кючуков, Стоян Чолаков; участват: Елиян Аройо, Цвъ
Какво става, когато човек предпочита да живее виртуално, а не реално? Какви са предимствата и недостатъците на компютърния свят? Как теми като самоубийството, самотата, скуката, любовта, смисълът на нашето съществуване, се пречупват през „каските” на виртуалната реалност? Не е ли по-силно да имаш човек до себе си? Да усетиш реално присъствието му? Да докоснеш друг като теб, да се огледаш в очите му, да усетиш топлината на кожата и дъха му? Как случайното запознанство в чата, може да прерастне в приятелството на живота ти и да даде друг поглед върху самоубийството? На български език. Продължителност: 70 мин. Вход: 8/6 лв. Снимки можете да изтеглите оттук. За повече информация, онлайн резервации на билети и/или предварително закупуване на билети чрез еPay, моля посетете http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=8722 или звъннете на тел. (+ 359 2) 988 81 88, (+ 359) 885 82 85 32 – за мобилни телефони, или пишете на office@redhouse-sofia.org. Повече информация: „Трябва да се живее” е авторски, мултимедиен театрален спектакъл на Цветелина Стоянова-Цвъ. Представлението се занимава със сблъсъка между реалността и виртуалния свят. Ако животът е сън или виртуалното напълно замества реалното в ежедневието ни, то човек е обречен или на перманентен унес и неспособност за адекватна комуникация, или на тотален душевен и физически крах. Къде е спасението? Дали заспива душата при ежедневния досег със света на предметите? Техниката не пуска ли пипалата си навсякъде? Къде остава сърдечния ритъм, пулсът във вените, дишането и белодробната вентилация? Не се ли заместват от средствата на съвремието ни – екран, клавиатура, мишка, принтер, микрофон? Скайп, джиесем, фейсбук (чуждици, които заличават човешкото у човека). Еволюцията на биологичния вид е спряна, сега е техно-битието! Така ли е? Или...? Какво става, когато човек предпочита да живее виртуално, а не реално? Какви са предимствата и недостатъците на компютърния свят? Как теми като самоубийството, самотата, скуката, любовта, смисълът на нашето съществуване, се пречупват през „каските” на виртуалната реалност? Не е ли по-силно да имаш човек до себе си? Да усетиш реално присъствието му? Да докоснеш друг като теб, да се огледаш в очите му, да усетиш топлината на кожата и дъха му? Как случайното запознанство в чата, може да прерастне в приятелството на живота ти и да даде друг поглед върху самоубийството? През какви приключения минаваш виртуално, как нивото на адреналина ти нараства и имаш възможност да се самоубиеш в компютърната игра-акт с реални последствия? Какво те кара да спреш, да излезеш от играта и да се разходиш реално в света, който те заобикаля? Да погледнеш другите около себе си, забързани и роботизирани, дори унифицирани... Да ги откриеш истински за пръв път, да преоткриеш и себе си чрез погледа на другите и да решиш, че „Трябва да се живее!”... Мултимедиен театрален спектакъл за безумното каскадиране във виртуалната реалност, отчуждението на индивида от себеподобните, ескалирането на скуката, самотата и безсмислието на съществуването...Мисълта за самоубийството като спасение... Приятелството и значението му за обществото... Равносметката и резкият обрат... Цел на представлението е да е потърси къде е душата и има ли въобще прогресивен диалог (комуникация) „душа-тяло”; ”реална-виртуално”; „човек – човек„; „човек – компютър„. Представлението ще търси реален диалог между зрителна зала и сцена. Темите, които ще се разгърнат пред зрителя-воайор, няма да са „театрално чужди”, а съвсем до нас и за нас? Спектакълът е насочен към широка обществена прослойка и доказателство за несъмнения интерес е факта, че всеки има компютър в дома си. И когато си в интернет и примерно „чатиш” изчезват пол, възраст, религия, сексуална ориентация. Виртуалното напълно побеждава реалното там в интернет и тогава става опасно вече и шизофренично (патологично). Дали човек е по-щастлив „тук и сега” или „във виртуалната реалност”?  Повече информация за Цветелина Стоянова - ЦВЪ:
Родена е в град Перник. Средното си образование е получила в ПМГ „Христо Смирненски“, гр. Перник. В НБУ е завършила специалност „Актьорско майсторство и режисура за алтернативни и съвременни театрални форми“ (проф. Крикор Азарян, проф. Цветана Манева, Снежина Петрова). Освен това учи и в Департамент „Кино, реклама и шоубизнес”, специалност „Кино и телевизионна режисура” (магистърска степен) и има магистърска степен по Филмово и телевизионно изкуство (проф. Г. Дюлгеров, Стефан Командарев, проф. Л. Христов, проф. Евстатиева-Биолчева, доц. Ю. Кънчева). В следдипломната й квалификация влизат специализации в Австрия (Виена, Лайбниц), Международна театрална лаборатория „Мейрхолд, Чехов, Станиславски. Биомеханика. Просто, физическо действие. Психологически жест” (реж. Сергей Остренко-Международен университет за театрален опит). През 2009 г. участва в майсторски клас по експериментално кино при режисьора Майкъл Браун (САЩ) – Банско Филм Фест 2009 г. В творческия й опит влизат такива иницативи като участие в Младежка театрална формация „Аполо” - гр.Перник, а в рамките на Нов български университет реализира следните проекти: „Апокриф” (проф. Цветана Манева) и „Другоселец“ по Й.Йовков (проф. В. Димитров) (2004 г. – 2005 г.); „Двамата веронци“, У. Шекспир (проф. Цв. Манева) и „Любовна досада“, Молиер (проф. В. Димитров ) както и „Хоровод” по В. Шваб (доц. В. Вихърова; Д.Манева, 2005-2006 г.); „Гогол – Токшоу“ (преподавател Снежина Петрова), „Естествен роман“, Г. Господинов (проф. Цв. Манева), „Ужасните родители“ по Ж. Кокто (преподавател Ася Иванова, доц. В. Вихърова, арх. Зарко Узунов, 2006 г.- 2007 г.). „Пабло вьв филиала на Плюс“ – сценарист и режисьор – Рене Полеш, „Фолксбюне Театьр“, Берлин, Германия (юли 2007 г., София, Русе); „Плейбек-театър” - импровизационен театър (Театрална работилница „Сфумато”, София; Созопол; Пловдив – 2007 г.). През последните три години в творческия й опит влизат такива постижения като създаване на документален филм „Картини” (сценарист и режисьор -ЦВЪ, късометражен филм „Краен срок”(сценарист и режисьор-ЦВЪ), късометражен филм „Свещи” (сценарист и режисьор – Цветелина Стоянова–ЦВЪ), „Спирка” (режисьор и оператор – Цветелина Стоянова–ЦВЪ), aвторски спектакъл „Оранжерията” (филми за мултимедията в представлението – оператор и режисьор Цветелина Стоянова–ЦВЪ), участие в „Мъртвата Дагмар или Малката Кибритопродавачка”(режисьор Ида Даниел), както и в документален филм за СПИН „Кастинг” (режисьор Н. Василев), спектакъл „Туберкулоза” (White plague), сезон 2007-2008 г., голяма сцена и е селекциониран и взел участие в: Международен Арт Форум „Алтер Его” (гр.София, ноември 2008 г.); международен фестивал за моноспектакъл „Албамоно” (Албания, Корча, май 2009 г.); международен фестивал „Соло”- 15 октомври 2009г.(Москва, Русия), сертификат от фестивала и почетен знак на Руската федерация, Министерството на културата и театрален център „На страстном”; Международен фестивал за моноспектакъл (гр.Егер, Унгария, март 2010 г.). За периода 2007 - 2008 г. Цветелина реализира проекти в БНР (премира на радиопиеса „Плутон”, режисьор Веселин Димов-номинирана за най-добра радиопиеса в Европа – 2008 г.), както и взема участие в спектаклите „Сватба” по Елиас Канети (Снежина Петрова и Юлиана Сайска), „Медея” по Еврипид (проф. Цветана Манева), „Адам Гайст” по Деа Лоер (Доц. В. Вихърова, Ася Иванова) и „Гара Виктория” по Х. Пинтър (проф. Крикор Азарян). През 2008 г. е и премиерата на „Вавилонската кула” - танцов театър по Сартр с хореограф Анита Цветкова, ТР „Сфумато”. През същата година е и премиерата на спектакъла „Мечка”, А. П. Чехов, ТР „Сфумато”, в рамките на малък сезон 2008 г. Цветелина Стоянова е работила в радио „Перник FM“; Кабелна телевизия „Кракра” - гр. Перник, както и в предаването “Сладко отмъщение“ (bTV) и БНР - програма “Христо Ботев". Носител е на наградата на НБУ „Най- добър студент на НБУ и Департамент „Тeатър“ за 2007-2008 уч.год.” (единствен представител на Департамента за включване в каталога). Участвала е и в семинара “Как да управляваме машината за асоциации? Луксор-Лас Вегас” (реж. Иван Станев ,НБУ, април 2006 г.) и „Театър и ... „ (режисьор Младен Киселов, НБУ, 2007 г.). Специализирала в най-стария университет в Европа в гр.Болоня, Италия. Понастоящем е актьор/ режисьор на свободна практика. 2011 г. - Международна театрална лаборатория с режисьор Макс Джудичи, Tomaxteatro, Kei ouest di Jean Marie Koltes – Болоня, Италия 2011 г. - Workshop: “…Un lusso della mente” con Marise Flash, Lina Salvatore e Michele Monetta – in memoria di Etienne Decroux – Болоня, Италия 2011 г. - Laboratorio teatrale “ Onora il padre e la madre” – Болоня, Италия 2011 г. - Viaggio attraverso I tragici greci, condoto da Marco Sgrosso – Болоня, Италия 2001 г.- пиеси „Едип Цар” и „Едип в Колон” (ролята на Едип) като част от лабораторията по пиеси на Сфокъл и Есхил Повече информация за Елиян Аройо: Елиян Аройо e завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър (музикален театър) през 2003 г. През периода 2005-2007 г. е бил актьор в Общински драматичен театър „Боян Дановски“, гр. Перник. Взел е участие в следните представления: „Гладен съм” по Карл Валентен, Ив Льобо и Хауърд Беркър, реж. Илина Перянова; „Ой!” от Рич Орлов, реж. Ева Волицер; „Черна Дупка” от Горан Стефановски, реж. Крикор Азарян (тематичен проект в Нов български университет); „Атентаторите” от Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов; „Трамвай Желание” от Тенеси Уилямс, реж. Димитър Еленов; „Не пресичай на червено“ по идея на Панайот Цанев, муз. Евгени Платов, реж. Екатерина Кънчева; „Падението и възходът на крал Архиспектрум Хипотетикус Първи”, комедия в девет цвята за деца и възрастни от Датия Бен Дор, реж. Ева Волицер; „Сламенка“, приказка от Димитър Игнатов, реж. Гълъб Бочуков; „Спящата Красавица”, мюзикъл от Пол Найт, реж. Антон Радославов; „Меко Казано”, мюзикъл от Георги Генков, по приказката на Валери Петров, реж. Таня Гунчева; „Маскарад”, „Момче за продан”, „Цилиндърът” от Едуардо де Филипо и „Страшни смешки, смешки страшни, за герои със опашки” от Недялко Йорданов – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. ++++ ++++ ++++ ++++ +++++ Центърът за култура и дебат „Червената къща ”Андрей Николов” e проект на фондация “Гъливер клиринг хауз”. Червената къща е създадена със съдействието на програма МАТРА на Министерство на външните работи на Холандия, Принц Бернард Фонд и Институт „Отворено общество”– София. Основен партньор на Червената къща е фондация „Комунитас”. Червената къща работи с подкрепата на грантове от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа и Фондация „Америка за България”. +++++++++++++++++++++++ Каталог: archives -> artbox -> 11-2012 artbox -> Биография на силва бъчварова родена в гр. Пловдив artbox -> Artefact на 31-ви май 2013 г., от 21 ч., в новото пространство на artbox -> Презентация в България на откриването на Софийския фестивал на науката artbox -> България, Студио за документален театър „Vox populi artbox -> Независимост X 4: act фестивал за свободен театър 2014 artbox -> Калин серапионов колкото далеч, толкова близо artbox -> Performance art fest artbox -> Юрий василев роден 3 август 1951 г., София образование: 1973-1978 Изтегляне 65.11 Kb. Сподели с приятели:
|
