На 6 ноември т г. беше осквернена скулптурната композиция „Партизани, дело на големия български скулптор Любомир Далчев представителна творба на националното ни изобразително изкуство

За какво по-конкретно става дума. Става дума за групата млади хора, предвождани от блогъра Асен Генов, които боядисаха в среднощните часове на ноември фигурите на партизаните в лилав и розов цвят, като на постамента добавиха злобни антикомунистически слова. Така авторите на това интелектуалното покушение освидетелстваха, че тяхната проява е с ясен политически знак - гавра с паметта на българските антифашисти; сигнал, че днешната българска демокрация трябва да се развива като антипод на антифашизма и антифашистката идея! Провокаторите сътвориха прокламация, предназначена да придаде още по-нагло самочувствие на силите, които днес рушат демократичните устои на държавата, пропагандират насилието и всепозволеността, реализират агресивна нетърпимост към опонентите си, извисяват в цял ръст своята нацисткоподобна природа.

Тревожно е, че ръководител на групата политически провокатори е известния блогър Асен Генов, собственик на авторитетен сайт в интернет. Генов, чийто сайт се утвързи като своеобразен идеологически и оперативен център на протестите от изминалите няколко месеца, принадлежи към елитните кръгове на десницата, които публично изповядват ценностите на западната демокрация, а иначе, както сега проличава, извършват политически завой по посока на гражданския произвол, на насилието и ненавистта.

Още по-тревожно, че този антиинтелектуален взлом се случва в обстановката на все по-засилващ се политически екстремизъм на българската десница, и най-вече на партия ГЕРБ, на ксенофобски изстъпления и политически расизъм. Осъществява се в момент, когато университетски професори делят българите и младите ни хора на „качествени“ и на „некачествени“, митологизирайки правата за привилигированото малцинство за сметка на рязко ограничаване правата на народното мнозинство. Антиинтелектуалният взлом се синхронизира с реваншизма на неуправляващата вече партия ГЕРБ, която отхвърля резултатите от пследните парламентарни избори, признати за легитимни от Констутуционния съд и от оторизираните авторитетни експерти и институции в ЕС и света. Действията на провокаторите, начело с Асен Генов, дават доводи на организаторите на протестите да се не съобразяват със законите и правилата на обществения ред, да трансформират мирните протести в немирни, да въвличат в шествията им и хаоса както младежи и студенти с дясна идеология, така и елементи от криминални структури и футболни агитки, за да бъдат протестните манифестации окървавени и съзнателно конфронтирани с полицията.

Ето защо, ние определяме тези протести като неистински и поръчани. Ето защо, зад исканията за нов морал ние откриваме грабливата сянка на олигарсите от „Глобална България“ , на собствениците на най-гледаните телевизии, на новобогаташи като Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова. Ето защо протичането на протестите, според нас, е неделимо от задкулисната роля на близките до Бойко Борисовите - Иван Николов – Пашата или Митко Каратиста. Ето защо, ценностите на либерализма потъват в страстни фашизоидни изблици, които тепърва ще вгорчават българската съдба.

Истината ни задължава да констатираме, че акцията на блогъра Асен Златев срещу паметника на партизаните не би могла да се отдели от многохилядния Луков марш в София, в който всяка година участват хиляди и хиляди млади почитатели на генерал Луков – водача на българския „Легион“ и най-заслепения проводник на германския нацизъм в България. Не би могла да се отдели от поведението на хилядите футболни запалянковци, които честват с ритуално вдъхновение рождения ден на Афолф Хитлер и маршируват по столичните улици с хитлеристкия вик „Зиг хайл“. Не би могла да се отдели от току- що направеното искане да бъде юридически потвърдено създаването на българска неофашистка партия, по подобие на гръцката „Златна зора“.

Не би могла да се отдели от изрисувания като череп образ на премиера Пламен Орешарски, от счупените безнаказано прозорци на Позитано 20, от окървавената глава на депутата от „Атака“, от дивашкото късане на пропагандни материала на политическите опоненти, от нападенията върху превозните средства, с които се движат премиерът Пламен Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев, от разкъртените плочки върху централна улица пред парламента, от изтръгнатия пътен знак на ул. „Оборище“, от терористичното окупиране на Народното събрание, което превръща депутатите в пленници на тълпа, въобразила си, че за нея всичко е възможно, от безразборното струпване и повреждане на боклукджийски кофи около парламента, от камъните, с които бяха обстрелвани колата на депутатите и самите полицаи и т. н. и т. н.? И всичко това, всички тези безобразия и нарушения на елементарни норми на обществения ред ги вършат протестиращи, чийто брой се движи между двайсет и няколко хиляди души, и които наричат себе си красиви, умни, образовани, одухотворени, синтез от качественото еволюиране на националния ни ген, а политическите партии, които грубо си служат с тях увилително ги определят за „нашите деца”..

Но защо смятат, че техните права като протестиращи трябва да са по-големи и по-привилегировани от правата на стотиците хиляди софиянци, които ходят по улици и булеварди, работят, посещават заведения и музеи, чакат за кой ли път закъснелите травмай или тролеи, сумтят, че няколко десетки младежи им пречат да се приберат в домовете си, защото са затворили един кой си пореден кръстопът? Ако който и да е от тези софиянци, изкарващи с пот на чело прехрана за семействата им, си позволи дори и най-плахо публично спречкване с полицията, ако така тика, блъска, подиграва или театрално провокира полицаите, по примера на протестърите, ако откаже да изпълни разпореждането на властта, ако обяви, че ще върши онова, което той си е решил, макар и в разрез с закони и постановления, тогава него, този софиянец, няма да го погалят с перце, нито ще търпят часове наред безредицата и отказа му да се изпълни законовите норми.

Деянието на хората, боядисали партизанския паметник, не би могло да се отдели още и от опитите на телевизионни водещи да пренапишат историята на ХХ в. в тон с реабилитиране на фашизма и историческото насилие. Не би могло да се отдели от системната работа на днешни историци да изопъчат летопистта на двайстото столетие в изгода на „новите победители“. Не би могло да се отдели от усилията на титуловани преподаватели, които фалшифицират сложни литературни процеси, подлагат на духовно изтезание творчеството на Христо Ботев, Гео Милев, Христо Смирненски и Никола Вапцаров.

Но провокацията на Асен Генов е на една плоскост и със закона за декомунизация, приет от Народното събрание. И с решенията на съдебната ни система, с които след 1989 г. бяха реабилитирани посмъртно лицата, обвързали отечеството с оста Рим-Берлин-Токио, съдени за престъпления срещу човечеството; и с позорящото отношение на държавата към участниците в българската съпротива, оставени да си отиват от белия ни свят унизени и забравени.

Дръзкото покушение над творбата на Любомир Далчев не би могло да се отдели също от неотдавна публикувания черен списък в официалния сайт на протестиращите - предизвикателство спрямо исконните начала на демокрацията. Списъкът включва имена и доноси срещу български именити интелектуалци, позволили си да изкажат мнение, различно от това на тарторите на уличните противопоставяния. Този списък, от който ГЕРБ и Реформаторския блок не се разграничиха, призовава да се запомнят имената на инакомислещите, за бъдат след това репресирани. Той е огледало на фашизоидното радикализиране на среди, за чиято идеологическа и професионална подготовка Западът хвърли милиони и милиони долари. Факт е, че понастоящем немалко от преподавателите, оглавили протестите, са достатъчно школувани, за да възкресят в нови условия политическото наследство на други двама университетски професори от първата половина на ХХ век – професорите Александър Цанков и Богдан Филов.

Основателна е историческата препратка, която големият публицист Велислава Дърева прави от черния списък към историческите му еквиваленти. Тя пише: „В такива черни списъци бяха Гео Милев и Йосиф Хербст. В такива черни списъци бха Никола Вапцаров и Федерико Гарсиа Лорка. В такива черни списъци бяха Трайчо Костов и Никола Петков. В такива черни списъци бяха Ленърд Бърнстейн, Артър Милър, Лилиан Хелман, Стенли Крамър, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Алберт Айнщайн – до един обявени за червени боклуци и гадни комунисти по времето на маккартизма. По такива черни списъци нацистите, сталинистите, хунбейбините, полпотовците избиха милиони“.

Нека не забравяме, че поруганият паметник на партзаните е само звено от дълъг списък с поругани исторически святини през последните двайсет и четири години. Че такива демонстрации на едно ново варварство растат върху отровената земя на ксенофобията и антисемитизма, на задълбочаващата се световна и национална икономическа и финансова криза, на поразената идея за държавност и държава.

Затова ние, депутатите от „Коалиция за България“, предупреждаваме българското общество занадигащите се вълни на омразата и нетърпимостта, на историческия авантюризъм и неонацизма! Затова призоваваме да бъде даден отпор на всеки, които руши гражданския мир и ред, който сее омраза и кръв, който под привидността, че провежда истинска революция, ликвидира идеите на свободата и справедливостта, на морала и и солидарността, краде бъдещето на своя народ и на потомците, отваря път за грабежа, потисничеството и безчовечността!