На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка



страница23/40
Дата21.07.2016
Размер6.74 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   40

Уморен, гладен и недоспал, той вървеше по Пътя на просвещението,

измъчван от две жестоки убийства. Изпитва-

ше все по-силен ужас от вероятния изход от тази трагедия.

„Мисли" - каза си професорът. Ала нищо не му хрумваше.

Докато пускаше водата, го осени неочаквана идея.

„Това е тоалетната на папата. Току-що пиках в тоалетната

на папата. - Подсмихна се. - Светият престол."

Служителката от Би Би Си в Лондон извади

видеокасетата от сателитния приемник

и тичешком прекоси помещението.

Втурна се в кабинета на главния редактор, пъхна касетата

в неговото видео и натисна бутона.

Докато касетата се въртеше, жената му предаде разговора

с Гънтър Глик във Ватикана, който току-що бе провела.

Освен това фотоархивът на Би Би Си беше потвърдил

самоличността на жертвата от площад „Св. Петър".

Главният редактор излезе от кабинета си и удари един

звънец. Всички в редакцията се заковаха по местата си.

- Предаване на живо след пет минути! - извика той.

- Медийните координатори, искам хората ви да са на

линия! Имаме новина, която продаваме! Имаме и видео-

материал!

. Търговските координатори грабнаха телефонните си

тефтери.


- Продължителност! - извика един от тях.

- Трийсетсекунден запис - отвърна главният редактор.

- Съдържание?

- Убийство.

Координаторите се оживиха.

- Авторски права и цена?

- Един милион щатски долара.

Всички рязко вдигнаха глави.

- Какво?!

- Чухте ме! Искам върха на хранителната верига. Си

Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си, после голямата тройка! Предложете

им предварителни кадри. Дайте им пет минути да

се подготвят преди Би Би Си да го излъчи.

- Какво се е случило, по дяволите? - попита някой. -

Да не би премиерът да е бил одран жив?

Главният редактор поклати глава.

- Нещо повече.

Точно в този момент някъде в Рим хашишинът се

наслаждаваше на кратка почивка в удобно кресло. Възхищаваше

се на легендарната стая, в която се намираше.

„Седя в Храма на просвещението - помисли си

убиецът. - Илюминатското скривалище." Не можеше

да повярва, че след всички тези векове то все още съществува.

Хашишинът надлежно-набра номера на репортера от

Би Би Си, на когото се бе обаждал по-рано. Беше време.

Предстоеше светът да чуе най-поразителната новина.

Витория Ветра пиеше вода и разсеяно

дъвчеше кифлйчка. Знаеше, че трябва да

яде, ала нямаше апетит. В папския кабинет

кипеше оживление, водеха се напрегнати разговори.

Капитан Роше, командир Оливети и петима-шестима

гвардейци обсъждаха нанесените щети и обмисляха следващия

си ход.

Робърт Лангдън стоеше наблизо и зяпаше навън към



площад „Св. Петър". Беше унил. Витория се приближи

до него.


- Някакви идеи?

Той поклати глава.

- Кифлйчка?

При вида на храна настроението му като че ли се подобри.

- Да, по дяволите. Благодаря. - Той лакомо започна

да дъвче.

Разговорът зад тях внезапно утихна и те се обърнаха.

Придружаван от двама швейцарски гвардейци, в стаята

влезе Карло Вентреска. Ако по-рано шамбеланът бе изглеждал

изтощен, сега сякаш беше напълно изчерпан.

- Какво се е случило? - попита той командира. Ако

се съдеше по изражението му, изглежда, вече му бяха

съобш,или най-лошото.

Официалният доклад на Оливети звучеше като бюлетин

За жертви при бойни действия. Той изложи фактите

със суха прецизност.

- Точно след осем часа кардинал Ебнер беше открит

мъртъв в черквата „Санта Мария дел Пополо". Бил е задушен

и жигосан с амбиграмната дума „земя". Преди

десет минути на площад „Свети Петър" беше убит кардинал

Ламасе. Получил е прободни рани в гърдите. Беше

жигосан с думата „въздух", също амбиграма. Убиецът и

в двата случая избяга.

Шамбеланът прекоси стаята, отпусна се тежко зад

бюрото на папата и наведе глава.

- Кардинал Гуидера и кардинал Баджа обаче все още

са живи.

Свещеникът рязко вдигна глава. Лицето му беше измъчено.

- Това ли е утехата ни? Убити са двама кардинали,

командире. И ако не ги намерите, другите двама няма да

останат живи още дълго.

- Ще ги намерим - увери го Оливети.

- Досега търпим само провали.

- Не е вярно. Изгубихме две битки, синьоре, но ще

спечелим войната. Илюминатите са възнамерявали да

превърнат тази вечер в медиен цирк. До този момент

осуетяваме плана им. Труповете на двамата кардинали

бяха вдигнати без инциденти. Освен това капитан Роше

ми съобщи, че е постигнал голям напредък в търсенето

на антиматерията.

Капитанът с червената барета пристъпи напред. На

Витория й се стори някак по-човечен от другите гвардейци

- строг, ала не толкова скован. Гласът му беше емоционален

и ясен като звук на цигулка.

- Надявам се, че до час ще открием контейнера, синьоре.

- Простете, че не изглеждам особено обнадежден, капитане,

но оставам с впечатлението, че претърсването на

Ватикана ще отнеме много повече време, отколкото имаме

- отвърна шамбеланът.

- Пълното претърсване, да. След като анализирах положението

обаче, аз съм убеден, че контейнерът с антиматерията

се намира в някоя от нашите бели зони - онези

сектори от Ватикана, които са достъпни за туристически

обиколки, музеите и базиликата „Свети Петър"

например. Вече изключихме електричеството в тях и

провеждаме проверка.

- Възнамерявате да претърсите само малка част от

Ватикана, така ли?

- Да, синьоре. Малко е вероятно убиецът да е имал

достъп до вътрешните зони на Ватикана. Фактът, че изчезналата

охранителна камера е била открадната от обществено

достъпно място, по-точно от стълбище в един

от музеите, очевидно показва, че убиецът е имал ограничен

достъп. Следователно е можел да върне камерата и

да постави антиматерията само на друго обществено достъпно

място. Тъкмо в тези зони съсредоточаваме търсенето

си.

- Но той е отвлякъл четирима кардинали. Това определено



загатва, че илюминатите са проникнали по-на-

дълбоко, отколкото смятахме.

- Не непременно. Не бива да забравяме, че кардиналите

прекараха голяма част от днешния ден във вати-

кгснските музеи и базиликата „Свети Петър" и им се любуваха

на спокойствие, без тълпите. И най-вероятно са

били отвлечени оттам.

- Но как са били изведени извън градските стени?

- Все още мислим над този въпрос.

- Ясно. - Шамбеланът въздъхна, изправи се и отиде

при Оливети. - Искам да чуя плана ви за евакуация,

командире.

- Все още го разработваме, синьоре. Но съм убеден,

че капитан Роше ще намери контейнера.

Роше тракна с токове, сякаш за да благодари за доверието.

- Хората ми вече претърсиха две трети от белите зони.

Скоро ще открием антиматерията.

Шамбеланът, изглежда, не споделяше увереността му.

В този момент в кабинета влезе гвардеецът с белега

под окото и се запъти към Лангдън. Носеше папка и

карта.

- Господин Лангдън? Нося ви сведенията за Западния



вятър, които поискахте.

Американецът преглътна кифличката си.

- Чудесно. Дайте да видя.

Другите продължиха да разговарят. Витория, Робърт

и гвардеецът разгънаха картата върху бюрото на папата.

Швейцарецът посочи площад „Св. Петър".

- Сега сме тук. Централната линия от дъха на Западния

вятър сочи на изток, точно обратно на Ватикана. -

Той проследи посоката с пръст от пиацата през Тибър и

сърцето на стария град. - Както виждате, линията минава

през почти целия град. По пътя й попадат двайсетина

католически черкви.

Лангдън бе обзет от униние.

- Двайсетина?!

- Може и да са повече.

- Някоя от тях попада ли точно на линията?

- Някои изглеждат по-близо от други, но пренасянето

на точното местоположение на Западния вятър върху

картата оставя възможност за грешка.

Лангдън за миг погледна през прозореца към площада.

После се намръщи и поглади брадичката си.

- В някоя от тях има ли творби на Бернини, които да

са свързани с огън?

Мълчание.

- Ами обелиски? - попита той. - Някоя от черквите

намира ли се близо до обелиск?

Гвардеецът се наведе над картата.

Витория зърна проблясък на надежда в очите на

Лангдън и разбра какво си мисли. „Той е прав!" Първите

два знака се намираха на или близо до площади.

на които се издигаха обелиски! Дали обелиските не бяха

повтарящата се тема? Високи пирамиди, бележещи

Пътя на просвещението? Колкото повече мислеше за

това, толкова по-логично й се струваше... четири извисяващи

се над Рим стълба, сочещи олтарите на науката.

- Малко е вероятно, но знам, че много обелиски са

били издигнати или преместени по времето на Бернини

- каза Лангдън. - Той несъмнено е участвал в разполагането

им.

- Или е поставял знаците си близо до съществуващи



обелиски - прибави Витория.

Професорът кимна.

- Възможно е.

- Лоша новина - рече гвардеецът. - По линията няма

обелиски. - Той прокара показалец по картата. - Няма

и наоколо. Абсолютно нищо.

Лангдън въздъхна.

Раменете на Витория се отпуснаха. Идеята й се бе сторила

обещаваща. Очевидно нямаше да е толкова лесно,

колкото се бяха надявали. Тя се опита да не губи кураж.

- Помисли, Робърт. Трябва да знаеш за статуя на Бернини,

свързана с огън. Каквото и да е.

- Повярвай ми, мисля. Бернини е бил невероятно плодовит.

Има стотици творби. Надявах се, че Западният

вятър ще ни насочи към конкретна черква. Към нещо,

което да ме ориентира.

- Fuoco - продължи да упорства младата жена. -

Огън. Не се ли сещаш за някое произведение на Бернини?

Той сви рамене.

- Има негови известни скици на фойерверки, но те не

са скулптура, пък и се намират в Лайпциг, Германия.

Витория се намръщи.

- А сигурен ли си, че дъхът показва посоката?

- Сама видя релефа. Изображението беше напълно симетрично.

Единственото указание за посока беше дъхът.

Тя разбра, че професорът има право.

- Да не споменавам, че след като Западният вятър

символизира въздух, най-логично е да следваме дгха -

прибави Лангдън.

Витория кимна. „Значи ще следваме дъха. Но накъде?"

Оливети се приближи до тях.

- Какво открихте?

- Има прекалено много черкви - отвърна гвардеецът.

- Над двайсет. Предполагам, че можем да пратим по че-,

тирима души във всяка...

- Остави - прекъсна го командирът. - На два пъти

изпуснахме убиеца, когато знаехме точно къде ще се появи.

Такова масово завардване на черкви означава да оставим

Ватикана без охрана и да прекратим претърсването.

- Трябва ни справочник - каза Витория. - Списък на

творбите на Бернини. Ако прегледаме имената им, може

да се сетим за нещо.

- Не знам - отвърна Лангдън. —Ако Бернини специално

е създал въпросното произведение за илюминатите,

може изобщо да не го открием. Сигурно няма да е включено

в никаква книга.

Витория не искаще да повярва.

- Другите скулптури бяха сравнително известни. Ти

беше чувал и за двете.

Американецът сви рамене.

- Да.

- Ако потърсим сред имената нещо, свързано с думата



„огън", може да попаднем на статуя, която да е в правилната

посока.


Лангдън се убеди, че си струва да опитат, и се обърна

към Оливети.

- Трябва ни списък на творбите на Бернини. Сигурно

имате подръка албуми.

- Какви албуми?

- Няма значение. Какъвто и да е списък. Например

във Ватиканския музей. Там трябва да има справочници

за Бернини.

Гвардеецът с белега се намръщи.

- Електричеството в музея е изключено, а библиотеката

е огромна. Без персонал...

- Въпросното произведение на Бернини - прекъсна

го Оливети.- - Дали е създадено, докато Бернини е бил на

работа във Ватикана?

- Със сигурност - потвърди Лангдън. - Той е работил

тук почти през целия си живот. И най-вероятно по време

на конфликта с Галилей.

Командирът кимна.

- Тогава има друг справочник.

Витория се оживи.

- Къде?

Оливети не отговори, а отведе гвардееца настрани и



тихо му каза нещо. Младежът не изглеждаше убеден,

ала покорно кимна. Когато командирът му свърши, гвардеецът

се върна при Лангдън.

- Елате, господин Лангдън. Сега е девет и петнайсет.

Трябва да побързаме.

Професорът го последва към вратата,

Витория тръгна след тях.

- Аз ще ви помогна.

Оливети я хвана за ръката.

- Не, госпожице Ветра. Трябва да си поговоря с вас. -

Гласът му не допускаше възражения.

Лангдън и гвардеецът излязоха. Оливети отведе младата

жена настрани. Ала каквото и да възнамеряваше да

й каже, не получи такава възможност. Радиостанцията

му изпращя.

- Commandante?

Всички в стаята се обърнаха.

Гласът звучеше мрачно.

- Струва ми се, че трябва да включите телевизора.

Когато само преди два часа бе излязъл от

ватиканския Таен архив, Лангдън изобщо

не беше предполагал, че пак ще го

види. Сега обаче, задъхан от тичането по петите на швейцарския

гвардеец, отново се озова там.

Младежът с белега го водеше между редиците прозрачни

хранилища. Сега тишината в архива му се струваше

някак си по-злокобна и той се зарадва, когато гварде-

ецът я наруши.

- Насам е, струва ми се - каза той, когато се озоваха

в дъното на залата. Покрай стената имаше по-малки хранилища.

Гвардеецът проучи надписите и посочи един от

тях. - Да, тук е. Точно където каза командирът.

Лангдън го прочете. ATTIVI VATICANI. Ватикански

имоти? Прегледа съдържанието. Недвижими имоти...

пари... Банка Ватикана... антики... Списъкът продължаваше.

- Документи за всички ватикански имоти - каза гвардеецът.

Професорът погледна хранилището. „Господи!" Въпреки

тъмнината виждаше, че е пълно.

- Командирът каза, че всички произведения на Бер-

нини, създадени, докато е бил под ватиканско покровителство,

трябва да са вписани тук като собственост на

Ватикана.

Лангдън кимна. Предположението на Оливети можеше

да се окаже вярно. По времето на Бернини всичко,

което творците бяха създавали под покровителството на

папата, по закон бе ставало ватиканска собственост. Това

по-скоро напомняше на феодализъм, отколкото на покровителство,

ала художниците бяха живели добре и не

се бяха оплаквали.

- Включително творбите, които се намират в черкви

извън Ватикана ли?

Швейцарецът го погледна странно.

- Естествено. Всички католически черкви в Рим са

собственост на Ватикана.

Лангдън сведе очи към списъка. Той съдържаше имената

на двадесетината черкви, които попадаха в една

линия със Западния вятър. Една от тях беше третият

олтар на науката и професорът се надяваше, че ще има

време да открие коя точно. При други обстоятелства с

радост лично щеше да проучи всички. Днес обаче разполагаше

с двадесетина минути, за да намери каквото търси

- черквата със скулптурата на Бернини, символизираща

огъня.

Той се запъти към електронната въртяща се врата на



хранилището. Гвардеецът не го последва. Лангдън усети,

че младият мъж се колебае, и се усмихна.

- Въздухът е нормален. Рядък е, но става за дишане.

- Имам заповед да ви придружа дотук и после веднага

да се върна в оперативния център.

- Тръгвате ли?

- Да. Швейцарските гвардейци нямат право да влизат

в архива. Като идвам с вас, аз нарушавам правилата.

Командирът специално ми го напомни.

- Значи нарушавате правилата, а? - „Имаш ли представа

какво става тук тази нощ?" - На чия страна е вашият

проклет командир?!

Лицето на гвардееца изгуби предишната си доброжелателност.

Белегът под окото му потръпна. Внезапно той

заприлича на самия Оливети.

- Извинете ме. - Лангдън съжали за избухването си.

- Просто... Може да имам нужда от помощ.

Гвардеецът дори не мигна.

- Научен съм да изпълнявам заповеди. Без да ги обсъждам.

Свържете се с командира веднага щом откриете

каквото търсите.

Лангдън се ядоса.

- И къде да го намеря?

Гвардеецът остави радиостанцията си на една маса и

каза:

- Първи канал.



После изчезна в мрака.

Телевизорът в кабинета на папата се оказа

огромен хитачи, скрит във вграден

шкаф срещу бюрото. Сега вратата на стаята

зееше отворена и всички се събираха, за да гледат.

Витория се приближи. На екрана се появи млада репортерка,

брюнетка с очи на кошута.

- За новините на Ем Ес Ен Би Си, тук е Кели Хорън-

Джоунс, Hia живо от Ватикана. - Зад нея се виждаше

осветената през нощта базилика „Св. Петър".

- Не си на живо - изсумтя Роше. - Електричеството в

базиликата е изключено.

Оливети му изшътка да млъкне.

Репортерката напрегнато продължи:

- Смайващи събития в тазвечерните избори във Ватикана.

Имаме информация, че двама от членовете на колегията

на кардиналите са били жестоко убити в Рим.

Оливети изруга под нос.

Докато репортерката говореше, на вратата се появи

задъхан гвардеец.

- Господин командир, от телефонната централа съобщават,

че всички линии са прегрели. Настояват за официалната

ни позиция за...

- Изключете я - без да откъсва очи от екрана, го

прекъсна Оливети.

Гвардеецът се колебаеше.

- Но, господин командир...

- Действай!

Младежът хукна да изпълни заповедта.

- Витория усети, че шамбеланът иска да възрази, но се

отказва. Вместо това за миг се вторачи в Оливети, после

отново се обърна към телевизора.

Ем Ес Ен Би Си бяха пуснали запис. Швейцарските

гвардейци изнасяха трупа на кардинал Ебнер от „Санта

Мария дел Пополо" и го вкарваха в багажника на алфата.

Кадърът замръзна и на увеличения образ се видя голото

тяло на кардинала.

- Кой е заснел този запис, по дяволите? - попита Оливети.

Репортерката от Ем Ес Ен Би Си продължаваше да

говори.


- Смята се, че това е трупът на кардинал Ебнер от

Франкфурт, Германия, Хората, които го изнасят от черквата,

най-вероятно са от швейцарската гвардия на Ватикана.

- Младата жена очевидно полагаше всички усилия

да си придаде натъжен вид. Когато камерата фокусира

лицето и, изражението и стана още по-мрачно. -

Уважаеми зрители, Ем Ес Ен Би Си ви предупреждава,

че кадрите, които ще видите, са изключително натура-

листични и може да не са подходящи за всякаква публика.

Престорената загриженост на телевизията за чувствата

на зрителите накара Витория гневно да изсумти. Всъщност

предупреждението изпълняваше ролята на реклама.

След такова обещание никой нямаше да превключи

канала. .

- Повтарям, този материал може да е шокиращ за

някои зрители - заяви репортерката.

- Какъв материал? - попита Оливети. - Току-що показахте...

На екрана се появи двойка, която се движеше сред

тълпата на площад „Св. Петър". Витория веднага разпозна

себе си и Робърт. В ъгъла имаше надпис: ЗАСНЕТО

ОТ БИ БИ СИ. Биеше камбана.

- 0, не! - изпъшка Витория. - 0... не...

Шамбеланът смутено се обърна към Оливети.

- Нали казахте, че сте конфискували касетата?

Изведнъж на екрана запищя дете. Обективът се завъртя

и се насочи към момиченце, което сочеше към

окървавен бездомник. Робърт Лангдън внезапно влезе в

кадър и се опита да помогне на детето.

Всички в папския кабинет ужасено следяха разиграващата

се пред очите им трагедия. Тялото на кардинала

се строполи по очи на паважа. Появи се Витория и извика

нещо. Имаше кръв. Клеймо. Неуспешен опит за дишане

уста в уста.

- Този поразителен репортаж беше заснет само преди

минути на площад „Свети Петър" - каза репортерката. -

Според нашите източници това е трупът на кардинал

Ламасе от Франция. Остава загадка 'защо е в такова

облекло и защо не е бил на конклава. Засега Ватика-

нът отказва да даде изявление. - Записът започна отначало.

- Отказва изявление ли? - изсумтя Роше. - Дайте ни

малко време, по дяволите!

Напрегнато сбърчила вежди, репортерката продължаваше

да говори:

- Макар че все още не сме установили мотива за покушенията,

според нашите източници отговорността за

убийствата е поета от група, наричаща се илюминати.

- Какво?! - избухна Оливети.

- ... научите повече за илюминатите, като посетите

нашия уебсайт на адрес...

- Non е posibile! - заяви командирът и превключи

канала.

На тази станция репортерът беше от латиноамерикански



произход.

- ... сатанистки култ, известен като илюминати, които

според историците...

Оливети бясно започна да натиска бутоните на дистанционното

управление. По всички канали предаваха

репортажи на живо. Повечето бяха на английски.

- ... по-рано тази вечер швейцарски гвардейци изнесоха

труп от черква. Смята се, че трупът е на кардинал...

- ... електричеството в базиликата и музеите е изключено,

което предполага...

- ... ще разговаряме със специалиста по теориите за

заговорите Тайлър Тингли за тази поразителна поява...

- ... слухове за още две убийства, подготвяни за по-

късно вечерта...

- ... в момента проверява дали най-вероятният кандидат

за нов папа кардинал Баджа е сред изчезналите...

Витория се извърна. Всичко се случваше невероятно

бързо. В спускащия се навън мрак магнетизмът на човешката

трагедия сякаш привличаше хората към Ватикана.

Тълпите на площада растяха. Пристигаха нови и

нови репортерски екипи.

Оливети остави дистанционното и се обърна към шам-

белана.

- Синьоре, не знам как е могло да се случи. Взехме



касетата, която беше в камерата!

Карло Вентреска сякаш беше онемял.

Всички мълчаха. Щвейцарските гвардейци стояха

неподвижно.

- Изглежда, че не сме овладели положението така,

както бях подведен да смятам - накрая каза шамбела-

нът. Гласът му издаваше, че е прекалено изтощен, за да

се гневи. Той погледна през прозореца към трупащите се

тълпи. - Трябва да направя обръщение.

Оливети поклати глава.

- Не, синьоре. Точно това е целта на илюминатите -

да потвърдите съществуването им, което ще им даде нови

сили. Трябва да запазим мълчание.

- Ами тези хора? - Свещеникът посочи към прозореца.

- Скоро там ще има десетки хиляди. После стотици

хиляди. Като продължаваме тази игра, ние само ги излагаме

на опасност. Трябва да ги предупредя. След това ще

евакуираме колегията на кардиналите.

- Все още има време. Оставете капитан Роше да намери

1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница