На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка



страница6/40
Дата21.07.2016
Размер6.74 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

затова побързали да математизират теорията за Големия

взрив, да изчистят всякакви религиозни оттенъци и

да я обявят за своя. За съжаление за науката обаче, техните

уравнения дори днес имат един сериозен недостатък,

който Църквата обича да изтъква.

- Ексцентричността - изсумтя Кьолер. Изрече думата

така, сякаш е най-голямото зло на света.

- Да, ексцентричността - потвърди Витория. - Точ-

ният момент на сътворението. Часът нула. - Тя погледна

Лангдън. - Науката и до днес не знае началния миг

на сътворението. Нашите уравнения напълно обясняват

ранната вселена, но когато се върнем назад във времето

и наближим часа нула, формулите ни изведнъж стават

безсмислени.

- Точно така и Църквата обявява този недостатък за

чудотворното Божие участие. Говорете по същество.

Изражението на Витория стана далечно.

- Баща ми винаги е вярвал в Божието участие в Големия

взрив. Макар че науката не разбира божествения

момент на сътворението, той вярваше, че някой ден ще

се стигне и дотам. - Младата жена тъжно посочи отпечатания

на лазерен принтер лист над работното пространство

на баща й. - Татко ми го размахваше в лицето

винаги, щом започвах да се съмнявам.

Лангдън прочете надписа:

Науката и религията не са врагове.

Науката просто е прекалено млада,

за да разбере.

- Татко искаше да издигне науката на по-високо равнище,

за да потвърди идеята за Бог. - Витория меланхолично

прокара пръсти през дългата си коса. - Той

се зае да направи нещо, за каквото не се беше сещал

никой учен. - Тя замълча за миг, сякаш неуверена

как да изрече следващите си думи. - Той подготви

експеримент, за да докаже, че разказът на Битие е

правдоподобен.

„Да докаже Битие ли? - зачуди се Лангдън. - „Да

бъде светлина"? Материя от нищото?"

Мъртвият поглед на Кьолер блуждаеше в отсрещната

част на помещението.

- Моля?


- Баща ми създаде вселена... от абсолютно нищо.

Директорът рязко завъртя глава.

- Какво?!

- По-точно, той възпроизведе Големия взрив.

Кьолер изглеждаше готов да скочи на крака.

Лангдън окончателно се обърка. „Да създаде вселена

ли? Да възпроизведе Големия взрив?"

- В много по-малък мащаб, разбира се - каза Витория.

Вече говореше по-бързо. - Процесът беше поразително

елементарен. Той ускори два ултратънки лъча от

елементарни частици в противоположните посоки на ак-

селераторната тръба. Лъчите се сблъскваха с огромна скорост

и свиваха цялата си енергия в една точка. Постигаше

се изключителна енергийна плътност. - Тя заизреж-

да върволица от стойности и директорът се опули.

Лангдън се опитваше да следи обясненията. „Значи

Леонардо Ветра е симулирал свитата енергийна точка,

от която се е разширила вселената."

- Резултатът беше направо чудотворен - каза Витория.

- Когато бъде публикуван, той ще разтърси самите

основи на модерната физика. - Младата жена заговори

по-бавно, като че ли се наслаждаваше на невероятното

си съобщение. - Изведнъж в тази точка на силно съсредоточена

енергия в акселераторната тръба започваха да

се появяват частици материя.

Кьолер не реагира. Само зяпаше.

- Материя - повтори Витория. - Разцъфваща от нищото.

Невероятна гледка на субатомни фойерверки. Оживяла

миниатюрна вселена. Той доказа не само че материята

може да се създаде от нищото, но и че Големият взрив

и разказът на Битие могат да се обяснят просто с присъствието

на мощен енергиен източник.

- Бог ли имаш предвид? - попита Кьолер.

- Бог, БуДа, Силата, Яхве, ексцентричността, точката

на единство — наречете го както щете, резултатът е един

и същ. Науката и религията приемат една и съща истина

- чистата енергия е бащата на сътворението.

Кьолер най-после заговори. Гласът му бе сериозен.

- Нямам думи, Витория. Искаш да кажеш, че баща

ти е създал материя... от нищото, така ли?

- Да. - Тя посочи кутиите. - И това е доказателството.

В тези кутии има образци от създадената материя.

Директорът се закашля и се приближи към кутиите

като предпазлив звяр, обикалящ около нещо, което инстинктивно

му се струва опасно.

- Явно пропускам неш;о - каза той. - Как очакваш

някой да повярва, че в тези кутии има частици материя,

наистина създадени от баш;а ти? Може да са отвсякъде.

- Всъпцност не може - убедено заяви тя. - Тези частици

са уникални. Това е тип материя, който не същест-

вува никъде на земята... следователно трябва да са били

създадени.

Лицето на Кьолер помръкна.

Какъв е този niun материя, Витория? Съшествува

само един тип материя и той... - Физикът замълча.

Изражението на Витория беше триумфално.

- Самият ти си чел лекции за него. Във вселената има

два типа материя. Това е научен факт. - Тя се обърна

към Лангдън. - Какво се казва в Библията за Сътворението,

господин Лангдън? Какво е сътворил Бог?

Професорът се почувства неловко. Не беше сигурен

какво обш;о има това.

- Хм, Бог е сътворил... светлина и мрак, рай и ад...

- Точно така - потвърди Витория. - Сътворил е всичко

в противоположности. Симетрия. Идеално равновесие.

- Тя отново погледна Кьолер. - Науката твърди същото

като религията, а именно, че Големият взрив е създал

всичко във вселената с противоположност.

- Включително самата материя - сякаш на себе ci

прошепна Кьолер.

Витория кимна.

- И когато баща ми направи своя експеримент, естес-

твено се появиха два вида материя.

Лангдън се зачуди какво означава това. „Леонард(

Ветра е създал противоположността на материята?"

Кьолер явно се ядоса.

- Материята, за която говориш, съществува другаде

във вселената. Със сигурност не на Земята. А навярно не

и в нашата галактика!

- Точно така, което доказва, че частиците в тези ку

тии трябва да са били създадени.

Изражението на Кьолер стана сурово.

- Витория, да не би да твърдиш, че в тези кутии има

истински образци?

- Разбира се. - Тя гордо погледна кутиите,

пред теб са първите образци антиматерия.

Макс,

„Втората фаза" - докато крачеше в мрачния



тунел, си помисли хашишинът.

Факлата в ръката му беше излишна. Знаеше

го. Но бе за ефект. Ефектът беше всичко. Страхът,

знаеше той, бе негов съюзник. „Страхът омаломощава

по-бързо от всяко оръжие."

В коридора нямаше огледало, за да се възхити на

дегизировката си, ала по сянката на широката си роба

усещаше, че е идеална. Сливането с обстановката беше

част от плана... от извратения замисъл. И в най-безумните

си мечти не си бе представял, че ще играе

такава роля.

Преди две седмици щеше да сметне задачата, която го

очакваше .в дъното на този тунел, за неизпълнима. Само-

убийствена мисия. Да влезеш гол в бърлогата на лъва.

Ала Янус беше променил представата му за неизпълни-

мост.


През последните две седмици той бе споделил с ха-

шишина безброй тайни... една от които беше този тунел.

Древен и въпреки това все още напълно проходим.

Докато се приближаваше към врага си, хашишинът

се чудеше дали онова, което го очаква вътре, ще е толкова

лесно, колкото му бе обещано. Янус го беше уверил,

че някой вътре се е погрижил за всичко. „Някой вътре."

Колкото повече мислеше за това, толкова повече разбираше,

че е детска игра.

„Уахад... тинтайн... талата... арбаа - броеше на арабски

той, докато наближаваше целта си. - Едно... две...

три... четири..."

- Виждам, че сте чували за антиматерията,

нали, господин Лангдън? - Витория

го наблюдаваше. Смуглата й кожа рязко

изпъкваше в бялата лаборатория.

Професорът вдигна поглед. Изведнъж се почувства

глупаво.


Да. Е... горе-долу.

На устните й се появи едва забележима усмивка.

- Гледате „Стар Трек".

Той се изчерви.

- Ами, студентите ми обичат... — Лангдън се намръ-

ш,и. - Антиматерията не беше ли горивото, с което се

движеше корабът „Ентърпрайс"?

Младата жена кимна.

- Добрата научна фантастика се основава на добрата

наука.


- Значи антиматерията наистина съществува?

- Природен факт. Всяко нещо има своята противоположност.

Протоните имат електрони. На субатомно равнище

съществува космическа симетрия. Антиматерията!

и материята са като ин и ян. Така се постига баланс във

физическото уравнение.

Лангдън си спомни за вярата на Галилей в двойствеността.

- От хиляда деветстотин и осемнайсета година учените

знаят, че по време на Големия взрив били създадени

дба вида материя - каза Витория. - Единият вид съществува

на Земята и от него са if вградени скалите, дърветата,

хората. Другият във всички отношения е същият като

материята, само че зарядите на елементарните частици

са противоположни.

Кьолер заговори, сякаш излизаше от мъгла. Гласът

му внезапно звучеше неуверено.

' - Но съхраняването на антиматерията технически е

невъобразимо трудно. Ами неутрализацията?

- Баща ми създаде вакуум с обратна полярност, за да

отдели позитроните на антиматерията от акселератора

преди да се разпаднат.

Директорът се намръщи.

- Но вакуумът ще отдели и материята. Няма как да

се разделят частиците.

- Той използва магнитно поле. Материята се отклони

надясно, антиматерията - наляво. Те са полярни противоположности.

В този момент стената от съмнение на Кьолер сякаш

се пропука. Той погледна Витория с очевидно удивление,

после внезапно се закашля.

-'Неверо... ятно... и все пак... - каза физикът и избърса

устата си. Изглежда, логиката му още се съпротивляваше.

- И все пак дори да се е получило с вакуум,

тези кутии са изградени от материя. Антиматерията не

може да се съхранява в кутии от материя. Антиматерията

моментално ще реагира с...

- Образецът не влиза в допир с кутията - прекъсна го

Витория, която очевидно очакваше този въпрос. - Кутиите

се наричат „капани за антиматерия", защото буквално

я задържат в центъра си, на безопасно разстояние от

стените и дъното.

- Как я задържат?

- Между две пресичащи се магнитни полета. Ето, вижте.

Младата жена прекоси помещението и взе голямо електронно

устройство, което приличаше на лъчево оръжие

от анимационен филм - широко като на топ дуло с мерник

отгоре. Витория се прицели в една от кутиите и завъртя

няколко копчета. После се отдръпна назад и позволи

на Кьолер да погледне.

- Пет хиляди нанограма - каза тя. - Течна плазма,

съдържаща милиони позитрони.

- Милиони ли? Но досега са регистрирани. само по

няколко частици...

- Ксенон - спокойно отвърна Витория. — Баща ми

ускори лъча с помощта на струя ксенон и така отдели

електроните. Той настояваше да запазим точния процес

в тайна, но в него се включва инжектиране на чисти електрони

в акселератора.

Лангдън не разбираше нищо. Чудеше се дали двамата

физици все още разговарят на английски.

Кьолер замълча и свъси вежди. Изведнъж рязко си

пое дъх и се отпусна, сякаш улучен от куршум.

- Технически това оставя...

Витория кимна.

- Да. Още много неща.

Директорът отново насочи вниманието си към кутията.

Приповдигна се неуверено на инвалидната си количка,

доближи око към окуляра и дълго гледа, без да каже

нищо. Когато накрая седна, по челото му лъщеше пот.

Бръчките му бяха изчезнали.

- Боже мой... - прошепна ученият. - Вие наистина

сте успели.

Витория отново кимна.

- Баща ми успя.

- Аз... не знам какво да кажа.

Младата жена се обърна към Лангдън.

- Искате ли да погледнете? - Тя посочи към електронното

устройство.

Без да знае какво да очаква, професорът се приближи.

От половин метър разстояние кутията изглеждаше

празна. Ако вътре изобщо имаше нещо, то трябваше да е

безкрайно малко. Лангдън погледна през окуляра. Трябваше

му известно време, за да фокусира образа.

И после го видя.

Предметът не се намираше на дъното на кутията, както

очакваше, а висеше в центъра й - искряща капчица течност,

напомняща на живак. Задържайки се във въздуха

сякаш с магия, тя бавно се въртеше и по повърхността й

се плъзгаха металически вълнички. Лангдън си спомни

за един видеозапис на водна капка в безтегловност, който

бе гледал. Макар да знаеше, че капката е микроскопична,

той виждаше всяка променяща се гънка по топчето

плазма.


- Това нещо... виси - каза той.

- Така трябва - отвърна Витория. - Антиматерията е

изключително нестабилна. От енергийна гледна точка тя

е огледален образ на материята и ако влязат в досег, моментално

взаимно ще се унищожат. Изолирането на антиматерията

от материята е доста трудно, разбира се,

защото всичко на Земята е изградено от материя. Образците

трябва да се съхраняват, без да докосват нищо -

даже въздуха.

Лангдън се смая. „Значи затова използват вакуум."

- Ами тези капани за антиматерия? - прекъсна я Кьолер

и прокара бледия си показалец по основата на една

от кутиите. - Баща ти ли ги проектира?

- Всъщност ги проектирах аз - каза Витория.

Директорът я погледна.

- Баща ми създаде първите частици антиматерия, но

не можеше да ги съхранява - скромно поясни тя. - Аз

му предложих тези контейнери. Херметични нанокомпо-

зитни кутии с противоположни електромагнити в двата

края.


- Явно ти е въздействал геният на баща ти.

- Не точно. Взех идеята от природата. Португалските

медузи ловят риба между пипалата си, като използват

нематоцистични заряди. Тук е приложен същият принцип.

Всяка кутия има два електромагнита, по един във

всеки край. Противоположните магнитни полета се пресичат

в центъра на кутията и задържат антиматерията,

увиснала във вакуума.

Лангдън отново погледна в кутията. Антиматерия,

която висеше във вакуум, без да се допира до нищо. Кьолер

имаше право. Наистина беше гениално.

- Къде е енергийният източник на магнитите? - попита

директорът.

Витория посочи с ръка.

- В" стълба под капана. Контейнерите са свързани със

стълбовете и постоянно се зареждат от тях, така че магнитите

действат постоянно.

- А ако полето се изключи?

- Очевидното. Антиматерията пада на дъното на капана

и настъпва анихилация.

Лангдън наостри уши.

- Анихилация ли? - Не му харесваше! как звучи тази

д у м а .

- Да - невъзмутимо поясни Витория. - Ако влязат в

допир, антиматерията и материята мигновено се унищожават.

Физиците наричат този процес „анихилация".

Професорът кимна.

- Аха.


- Това е най-простата реакция в природата. Частиците

материя и антиматерия бе съединяват и образуват две

нови частици - наречени „фотони". Фотонът е частица

светлина.

Лангдън бе чел за фотоните — най-чистата форма на

енергия. Реши да не пита за фотонните торпеда, използвани

от капитан Кърк срещу клингонците.

- Значи ако антиматерията падне на дъното, ще видим

малко светлина, така ли?

Витория сви рамене.

- Зависи какво разбирате под „малко". Ето, ще ви

покажа. Тя се пресегна към кутията и започна да я раз-

винтва от енергийния стълб.

Кьолер нададе ужасен вик, изправи се и отблъсна ръцете

й.

- Витория! Полудя ли?



За миг Кьолер се олюля на безсилните си

крака. Лицето му беше пребледняло от

страх.

- Витория! Не бива да изключваш този капан!



Лангдън го наблюдаваше, озадачен от внезапната паника

на директора.

- Петстотин нанограма! - възкликна физикът. - Ако

прекъснеш магнитното поле...

- Напълно безопасно е, Макс - увери го Витория. -

Всеки капан е снабден с допълнителна батерия, в случай

че бъде отделен от стълба. Образецът остава във вакуума

дори да сваля кутията.

Кьолер продължаваше да не е убедей. После колебливо

се отпусна на количката си.

- Батериите се задействат автоматично, когато капанът

бъде свален от енергийния източник. Работят едно

денонощие. Като допълнителен резервоар гориво. - Тя

се обърна към Лангдън, сякаш усетила безпокойството

му. - Антиматерията притежава някои удивителни свойства,

господин Лангдън, които я правят извънредно опасна.

Предполага се, че десетмилиграмов образец - колкото

песъчинка - съдържа енергия колкото двеста метрични

тона конвенционално ракетно гориво.

На Лангдън пак му се зави свят.

- Това е енергийният източник на бъдещето. Хиляди

пъти по-мощен от ядрената енергия. Сто процента ефикасен.

Без вторични продукти. Без радиация. Без замърсяване.

Няколко грама осигуряват едноседмичната енергия

на голям град.

„Няколко грама ли?" Професорът неспокойно се отдръпна

от стълбовете.

- Не се бойте - каза Витория. - Тези образци са милионни

части от грама. Сравнително безобидни са. - Тя

пак посегна към кутията и я свали от енергийната й

платформа.

Кьолер потръпна, ала не се намеси. Капанът се отдели

от колоната с високо изпиукване и в основата му се задейства

малък светлинен дисплей. Червените цифри зап-

ремигваха и започнаха да отброяват оставащото време.

24:00:00...

23:59:00...

23:58:58...

Лангдън ce втренчи в брояча и реши, че обезпокояващо

прилича на бомба със закъснител.

- Батерията ще работи цели двайсет и четири часа -

поясни Витория. - Може да се презареди, като капанът

отново се монтира върху стълба. Тя е предвидена като

мярка за безопасност, но е удобна и за транспортиране.

- За транспортиране ли? - смая се Кьолер. - Да не би

да изнасяте това нещо от лабораторията?

- Не, разбира се - успокои го младата жена. - Но

подвижността ни позволява да го проучваме.

Тя ги заведе в отсрещния край на стаята и дръпна

една завеса, зад която се разкри прозорец, гледащ към

голямо помещение. Стените, подът и таванът му бяха

облицовани със стомана. Приличаше на цистерната на

танкера, с който Лангдън някога бе пътувал до Папуа,

Нова Гвинея, за да изучава татуировките на племето хан-

та.

- Това е анихилационна камера - поясни Витория.



Кьолер рязко я погледна.

- Наистина ли наблюдавате анихилации?

- Баща ми се интересуваше от физиката на Големия

взрив - огромни количества енергия от миниатюрно зрънце

материя. - Витория отвори стоманено чекмедже под

прозореца, постави капана вътре и го затвори. После

дръпна лоста до чекмеджето. След миг капанът се появи

от отсрещната страна на стъклото, плавно се плъзна в

широка дъга по металния под и спря приблизително в

центъра на помещението.

Младата жена мрачно се усмихна.

- Сега за пръв път ще станете свидетели на анихила-

ция антиматерия-материя. На няколко милионни от грама.

Сравнително малък образец.

Лангдън погледна капана за антиматерия на пода на

огромната камера. Кьолер също колебливо се обърна към

прозореца.

- Обикновено трябва да чакаме цяло денонощие, докато

батерията се изтощи, но под пода на това помещение

има магнити, които могат да изключат капана - поясни

Витория. - И когато материята и антиматерията

влязат в допир...

- Анихилация - промълви директорът.

- Още нещо — прибави тя. - Антиматерията отделя

чиста енергия. Стопроцентово превръщане на масата във

фотони. Затова не гледайте директно образеца. Заслонете

очи.

Лангдън отначало се сепна, но после реши, че Витория



прекалено драматизира нещата. „Да не гледам директно

към кутията ли?" Устройството се намираше на

тридесетина метра, зад свръхдебела стена от матиран

плексиглас. Нещо повече, прашинката в контейнера беше

невидима, микроскопична. „Да заслоня очи ли? - помисли

си професорът. - Колко енергия може да отдели

тази..."

Витория натисна бутона.

Лангдън за миг бе заслепен. В кутията проблесна ярка

точица светлина. Избухна светлинна ударна вълна, която

се понесе във всички посоки и с огромна сила се блъсна

в прозореца пред него. Взривът разтърси подземието

и той се олюля. Светлината продължи да гори, после се

сви обратно в себе си, превърна се в петънце и изчезна.

Лангдън болезнено запремигва и зрението му постепенно

се възстанови. Той примижа и погледна димящото помещение.

Кутията я нямаше. Беше се изпарила. Не бе останала

нито следа.

Професорът смаяно зяпна.

- Г-господи...

Витория тъжно кимна.

- Точно това казваше и баща ми.

Кьолер се взираше в анихилационната

камера, поразен от зрелището, което току-

що беше наблюдавал. Робърт Лангдън

стоеше до него още по-смаян.

- Искам да видя баща си - настоя Витория. - Аз ти

показах лабораторията. Сега искам да видя баща си.

Директорът бавно се обърна, очевидно без да я е чул.

- Защо толкова дълго чакахте, Витория? С баща си

трябваше веднага да ми съобщите за това откритие.

Тя го зяпна. „Колко основания ти трябват?"

- По-късно можем да спорим за това, Макс. Сега искам

да видя баща си.

- Знаеш ли какво означава тази технология?

- Естествено - рязко отвърна Витория. - Печалби за

ЦЕРН. Огромни. Сега искам...

- Затова ли сте я пазили в тайна? - прекъсна я Кьо-

лер. - Защото сте се страхували, че с борда ще щасуваме

да я лицензираме?

- Тя трябва да се лицензира - заяви младата жена,

макар да съзнаваше, че директорът я въвлича в спор. -

Антиматерията е важна технология. Но е и опасна. С

баща ми се нуждаехме от време, за да усъвършенстваме

процедурите и да ги направим безопасни.

- С други думи, не сте вярвали, че бордът на директорите

ще постави благоразумната наука пред финансова^

та алчност.

Витория се изненада от бездушието му.

- Имаше и други съображения - отвърна тя. - Баща

ми имаше нужда от време, за да представи антиматерията

в нужната светлина.

- Какво значи това?

„А ти какво си мислиш, че значи?"

- Материя от енергия? От нищо нещо? Това е практическо

доказателство, че разказът на Битие е научно правдоподобен.

- Значи не е искал религиозните аспекти на неговото

откритие да останат незабелязани при неговата комерси-

ализация, така ли?

- В известен смисъл.

- А ти?

По ирония на съдбата съображенията на Витория бяха



тъкмо обратните. Комерсиализацията имаше огромно

значение за успеха на всеки нов източник на енергия.

Въпреки че антиматерията притежаваше поразителен

потенциал като ефикасна и екологично чиста технология,

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница