На брега на лисабон” от Лъчезар Георгиев разказва с вкус на порто и дъх на книги за видяно и преживяно в португалската столица

„НА БРЕГА НА ЛИСАБОН” от Лъчезар Георгиев

Книгата „НА БРЕГА НА ЛИСАБОН” от българския писател Лъчезар Георгиев е написана след посещение в Лисабон и отразява по вълнуващ и оригинален начин негови преживявания, резултат от докосването му до богатата култура, минало и книжовност на португалския народ. В пролог, девет глави и епилог са представени по-важни забележителности на португалската столица, в съчетание с щрихи от книжовните приноси на португалски и български писатели. Разкриват се книжовни връзки, издателски приноси и културна комуникация между два близки народа. Акцентира се върху творчеството на видни представители на португалската художествена литература; прави се кратък исторически преглед на по-важни книги и автори, писали за Португалия, както и такива, писали за България. Заедно със сполучливите белетристични и художествено-публицистични описания, Лъчезар Георгиев дава десетки позовавания върху печатни и електронни източници, което придава солидна стойност на неговата книга. За да освежи наратива, писателят вплита и художествени и документални разкази – лични и на очевидци на събития, свързани с общата композиционна цялост. Книгата е с резюмета на португалски и англиски език. Четивото е разнообразено с авторски снимки от португалската столица.

С увлекателен стил в „На брега на Лисабон” се разказва и за автори, повечето превеждани от португалски на български език, представя издателски поредици. По-подробно, с очеркова пластичност, Лъчезар Георгиев щрихира творчеството на Дуарте Нунеш де Леау, Антониу Рибейру де Маседу, Алмейда Гарет, Алшандре Иркулану, Жузе Мария Еса де Кейрош, Жузе Сарамагу, Жозе Родригеш душ Сантуш, Жуау Мира Гомеш, Фернанда Сорено, Мария Тереза Майя Гонзалеш, Жуау Агиар, Жузе Мануел Мендеш, Жузе Летрия, Луиш Гонзага Ферейра, Анабела Натарио, Луиш Адаo да Фонсека, и др. В пътя си надлъж и нашир из Лисабон писателят открива по нещо и в най-дребните детайли; разказва за знаменити португалци, паметници на културата и славното морско минало на португалската държава, за фадо музиката, изкуството, литературата, за духовния благодетел на португалската книжовност и изкуствата Калуст Саркис Гулбенкиан и едноименната фондация в подкрепата ѝ за преводните португалски книги в България. Описвайки Парка на нациите, писателят вплита свежи художествени описания: „Вървя повече от километър по брега, покрай панаирните здания на някогашния комплекс, строен за тържествата на Експо¢98 и наблюдавам как на повече от сто и петдесет-двеста метра над водата бавно, с някаква тиха тържественост, се движат кабините на въжения лифт. Стигаме разпределителния пункт, плащаме и заемаме отделна кабина. Зад нас са още няколко души, настаняват се, после дебелото стоманено въже потръпва и започва плавно да издига кабините една след друга. Отвисоко се вижда целият залез, окъпан в синьозелени пламъци, слънцето святка със сребърни отблясъци, бял круиз оставя широка пенеста диря, бризът свисти в стъклата… От кабината на лифта градът изглежда като разтворена книга, чиито страници разлистваш, разлистваш и все нещо не си прочел и съзрял до края.”

Подобно на постмодернистичен роман, книгата „НА БРЕГА НА ЛИСАБОН” завършва с епилог, в който Лъчезар Георгиев вплита вълнуваща картина от преживяното:

“…Когато на сутринта самолетът на португалските авиолинии се издигна високо над Лисабон, а сетне отминахме Барселона, над Средиземно море се появи огромна дъга. Тя сякаш ни следваше настойчиво в последния час на полета. Наближавахме летището на Рим. Пилотът не бързаше. Затаили дъх, пасажерите снимаха красивите пъстроцветия, после откъм Вечния град право в небето се издигна втора дъга, пресече се с първата, червено, зелено и синьо запреливаха в оранжево, виолетово и нежна охра, и тогава самолетът направи нещо, което никой не очакваше – провря се между кръстосаните дъги, изви се грациозно около тях и почти облиза с крило цветовете, тъй че да ги усетим съвсем близо до илюминаторите, а сетне бавно и някак тържествено започна да се спуска към римското летище.”

Автор на над 60 художествени, художествено-документални и научни книги, на десетки студии, статии, очерци, разкази и новели, романи, и в „На брега на Лисабон” писателят проф. д-р Лъчезар Георгиев пише вълнуващо, проникновено и с любов към Португалия, нейните жители и богатата ѝ култура.