На дисертационния труд: Психичен потенциал на малките бойни единици за участие в мисии извън граница

Тема на дисертационния труд: Психичен потенциал на малките бойни единици за участие в мисии извън граница.

Изготвил становището: доц. д.ик.н. Красимир Марков, член на Научното жури,

ръководител на катедра „Психология” в ШУ „Еп. К. Преславски”

На този основен въпрос дава отговор решаването на конкретните задачи, които дисертанта е поставил за решаване в дисертационния си труд. Установяването на значими психологически аспекти способстващи за формиране на боеготовността и боеспособността на военните формирования; разработването на психологичен модел за измерване на психичния потенциал на малката бойна единица; разработването на инструментариум за изследване на нагласите за военна служба и създаването на методика и изследване и измерване на екипните процеси протичащи в малката бойна единица, са задачи изключително актуални и нетърпящи отлагане за решаване с оглед новите предизвикателства пред българската армия.

В първа глава: “Преглед на психологичните аспекти на боеготовността и боеспособността на армията, дисертантът е показал много добро познаване на състоянието на литературния материал. Показано е на основата на анализ на 133 литературни източника състоянието на проблема в научната литература, като прави впечатление творческото оценяване на литературния материал и интересния избран подход на диференциране на състоянието на проблема в нашите и чужди литературни източници, като напълно се солидаризирам с направения извод, че разработваните от нашите автори конструкти по проблема са преди всичко теоретични. Независимо, че на съвременния етап на развитие на българската военна психология се предлагат индивидуални, групови и организационни процедури, то те не представляват системен модел на насочена подготовка и обучение в психологически умения или насочена тренингова дейност, съобразно нуждите на отделните формирования. На практика психологичното осигуряване се вижда принудено да реагира на превантивни програми или кризисни интервенции.

Прегледът на чуждестранните концепции предлага организационни модели за разкриване същността на екипите в рамките на организационния подход, но се нуждае от адаптиране за специфичната област на военната психология.

Във втора и трета глава, се разглеждат проблемите на структурата и съдържанието, динамиката и измерването на психичния потенциал на малката бойна единица и развитието и измерването му за участие в мисии извън граница.

При разработването на методиката на изследването е разработен конструкт на психичен потенциал на малките бойни единици, даващ възможност за комплексно изследване, измерване и насочено оптимизиране на вътрешногруповите механизми на военните формирования. Конструирането на инструментариума е от специално формирана за целта работна група. Изследването е проведено в над 19 формирования от три различни района на страната с 547 военнослужещи през периода май-август 2010 г., участниците в него са на възраст от 19 до 44 години, 526 са мъже и 15 жени.

Валидизацията на въпросника чрез проведена експертна оценка показва достатъчна надеждност на същия, измерена с коефициента алфа на Кронбах.

Идеята за изготвяне на план за оптимизиране представляващ програма целяща да подобри аспектите от функционирането на малката бойна единица позволява на дисертанта да формулира своите три експериментални хипотези, а именно, че груповия тренинг в психологични умения повлиява функционирането на екипа и оптимизира определени екипни процеси; че тренинга в психологически умения, насочен към процесите на вземане на решения ще доведе до повишаване на вярата в командирите и че тренинга в психологични умения, насочен към процесите на вземане на решения ще доведе до повишаване на процеса на комуникация в малката бойна единица.

Предложените експериментални хипотези достатъчно ярко подкрепят идеите заложени в целите и задачите на изследването.

Получените от изследването с въпросника и при експеримента резултати са онагледени в 10 фигури, 31 таблици и 7 графики. Получените резултати показват възможност за насочено повлияване на поведенческите екипни процеси и на процеса “Затруднено екипно функциониране”. Оказва се необходимо при въвеждането на приложения модел в практиката на психолозите, по места да се генерира повече информация за възможностите за повлияване на когнитивните процеси, при системна проактивна психологическа дейност. По труден се оказва за повлияване процесът “Вяра в командирите”, което налага продължаващо изследване на възможностите за повлияване на този процес.

По същество, проведения от докторанта експеримент дава конкретна основа и структура за провеждане на психологическите дейности по посока интервениране на процесите в рамките на екипа. Следва да се отбележи, че не са много примерите за насочени измерими психологични интервенции, относно конкретни процеси на вътрешноекипното функциониране и в литературните източници се разкрива по-скоро измерване на вторични процеси.

Приносите в дисертационния труд се заключават най-общо в следното: направен е преглед на българските традиции в областта на военната психология по отношение на търсените в дисертационния труд характеристики и са изведени общите тенденции, на които се базират психологичните аспекти на функционирането на малката бойна единица в съвременната армия; проведено е комплексно изследване на теоретичния модел за категоризация на екипните процеси, разработен е конструктът “Психичен потенциал на малката бойна единица” даващ възможност за комплексно изследване, измерване и насочено оптимизиране на вътрешногруповите процеси във военните формирования. За отбелязване е, че приложимостта на модела е експериментално доказана чрез провеждане на психологичен експеримент; разработеният инструментариум за изследването на функционалния аспект на нагласите към военна служба дава възможност за груповото и индивидуалното им изследване и за съставяне на локални политики за тяхното повлияване; прилагането на инструментариума за изследването на екипните процеси на малките бойни единици, дава възможност за придобиване на ясна картина за функционирането на екипите по девет екипни процеса; от съществено значение е проведения експеримент за изследване на възможностите за повлияване на екипните процеси чрез психологични методи, в това число и психометричните процедури за установяване на динамиката на показателите и осъществяването на групов психологичен тренинг. Така изведените приноси на дисертанта имат съществена значимост за практиката и най-вече за реализиране на изискванията на Министерството на отбраната за осъществяване на психологичен тренинг на малките бойни единици за участие в мисии извън граница.

Моето виждане е, че разработения психометричен инструментариум ще повиши качеството на психическата подготовка на малките бойни единици за мисии извън граница. Дисертантът би могъл да продължи и по-нататък работата за изследване на възможностите за повлияване на механизмите за промяна на процеса “Вяра в командирите”.

Всичко изложено дотук ми дава достатъчно основание да предложа на уважаемите членове на научното жури да подкрепят избора на лейтенант Анелия Димитрова Миткова за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.2. Психология, научна специалност 05.06.11.

Доц. д.ик.н. Красимир Марков

25.01.2012 г.