На дисертационния труд



Дата17.09.2016
Размер183.66 Kb.
#9846


Р Е Ц Е Н З И Я
върху дисертационен труд за получаване на научната степен “доктор на физическите науки”

по научна специалност 01.03.26 “Електрични, магнитни и оптични

свойства на кондензираната материя”

Автор на дисертационния труд: ТОДОР МИХАЙЛОВ МИШОНОВ

Тема на дисертационния труд: “Към теорията на високотемпературната свръхпроводимост: От електронната структура до флуктуационните свойства и електродинамичното поведение”

Рецензент: Йордан Георгиев Бранков, ст.н.с. I ст., дфн,

научни специалности: 01.03.01, 01.03.25, 01.01.13
1. Актуалност на проблема. Основната цел на дисертацията е да даде единна теория на високотемпературната свръхпроводимост, която да обяснява експериментално изучените свойства в рамките на утвърдени модели и теоретични подходи. Като амбициозна крайна цел се поставя описанието на нови физически ефекти и предлагането на нови технически приложения на високотемпературни свръхпроводници. В общите заключения, изнесени на с. xi, доц. Мишонов пише (преводът от английски е мой): “Това, което е постигнато в дисертацията може да бъде резюмирано като “изпълнение на ‘програмата на Бардин’ ” – тайната е разкрита; ние имаме микроскопичната теория на високотемпературната свръхпроводимост, ние разбираме изследваните свойства и можем да предсказваме технически приложения”.

Известно е, че успехът на микроскопичната теория на Бардин-Купър-Шрифър (БКШ, 1957 г.) за т. нар. конвенционална свръхпроводимост се дължи на обстоятелството, че флуктуационните ефекти в обемни чисти свръхпроводници дават малки поправки към среднополевите резултати и фазовият преход е рязък. Това обяснява и приложимостта на феноменологичната теория на Гинзбург-Ландау (Г-Л), която отчита наличието на малки, нормално разпределени флуктуации. През 1968 г. на основата на двумерна микроскопична теория Л.Г. Асламазов и А.И. Ларкин предсказват явлението флуктуационна свръхпроводимост, което поражда ново направление на изследвания във физиката на свръхпроводимостта. Оказва се, че заглаждането на фазовия преход при силно анизотропните високотемпературни, органични или нискоразмерни свръхпроводници се дължи на появата на свръхпроводящи флуктуации в нормалната фаза, близо до критичната температура . В частност, при слоестите свръхпроводящи купрати, благодарение на малката дължина на кохерентност, съществува съществен температурен интервал, в който флуктуационният параметър на Гинзбург е достатъчно голям и количественият анализ е важен за разкриване на ролята на флуктуационното сдвояване за свойствата на нормалната фаза близо до прехода – електропроводимост, топлинен капацитет, диамагнитна възприемчивост и др. Тези флуктуационни свойства са един от основните обекти на изследване в дисертацията (глави 5, 6 и 7).

Един достатъчно пълен и самосъгласуван модел на ВТСП в купратите трябва да описва свойствата както на свръхпроводящата, така и на нормалната фаза. Той трябва до включва съществени характеристики на тези съединения, като силния антиферомагнитен свръхобмен в равнините на медните и кислородните атоми, линейно по температурата съпротивление в нормалната фаза, силни флуктуационни ефекти, дупчесто или електронно легиране и др. Теорията на фермиевата течност не успява да обясни свойствата на тяхната нормална фаза и наличието на различни конкуриращи се параметри на подреждане при ниски температури. Съществуват аргументи в полза на възгледа, че ВТСП купрати са по-скоро легирани изолатори на Мот, отколкото конвенционални метали.

Без съмнение може да се твърди, че разглежданите в дисертацията проблеми са много важни и актуални.

2. Познаване на състоянието на проблема. Доц. Мишонов показва задълбочено и критично познаване на класическите теории и модели в областта на свръхпроводимостта, а също така и на широк кръг от експериментални резултати свързани с тях. В дисертацията се демонстрира професионално владеене на основните теоретични методи и добри познания по история на квантовата механика и физиката на твърдото тяло. Вместо в класическа обзорна глава, многочислените позовавания и сравнения с чужди резултати са разпределени по обема на дисертацията – всяка от 9-те глави съдържа уводна част и параграф с обсъждане и изводи.

Въпреки, че не съществува консенсус по въпроса за микроскопичния механизъм на ВТСП, повечето изследователи споделят мнението, че обяснението трябва да се търси в силните електронни корелации. Обикновено микроскопичното описание на електронните корелации се дава в рамките на модела на Хабард или на t-J модела, който се извежда от него в границата на силна връзка. В т. нар. t-J-U модел експлицитно се отчитат три вида взаимодействия: прескачане на електроните в съседни възли (t), спинов обмен (J) и едновъзлово кулоново отблъскване (U). Резултатите относно възможността на тези модели да описват свръхпроводимост са противоречиви. Н.М. Плакида и съавтори разработват микроскопична теория на свръхпроводимостта в слоя в рамките на редуциран ефективен двузонен p-d модел на Хабард в границата на силни корелации. Чрез преки пресмятания на аномалните корелационни функции в среднополево приближение те са показали, че d-вълновото сдвояване в модела е опосредствано от конвенционалното антиферомагнитно взаимодействие, както в t-J модела. Опростен вариант на p-d модела, само с два свободни параметъра – този на хибридизацията и енергетичното разцепване между съответните нива – е разгледан от Emery и Varma et al през 1987 г. Би било желателно някои алтернативни подходи към проблема, например на Н.М. Плакида и съавтори, да бъдат по-добре представени в дисертацията.



3. Избрана методика на изследване. Според рецензента, до ден днешен няма консенсус по въпроса за микроскопичния модел на сдвояване във високотемпературните свръхпроводящи (ВТСП) купрати. Експериментално е установено, че свръхпроводящото сдвояване в някои от тези съединения се осъществява в равнината на при електронно и дупчесто легиране. Смята се, че силните електронни корелации в 3d състоянията на медните атоми играят определяща роля за обяснение както на силния антиферомагнитен свръхобмен между спиновете на медта, така и на свръхпроводящото сдвояване на електрони. Тези взаимодействия се дължат на силната p-d хибридизация на и състоянията и на малката разлика в енергиите на съответните атомни нива. Ето защо, много автори търсят обяснението на високотемпературната свръхпроводимост (ВТСП) в електронните взаимодействия вътре в една равнина от групи. Такъв подход е избран и в настоящата дисертация – електронният спектър се обяснява с хибридизацията на 4 атомни орбитали: Cu4s, , и . В крайна сметка, моделът на БКШ не изисква непременно фононен механизъм на електрон-електронно сдвояване. Сдвояване на електроните може да възникне не само в резултат на притегляне чрез обмяна на бозонни възбуждения, а и поради това, че обмяната на електрони между две орбитали намалява тяхната кинетична енергия, оттук и пълната енергия на системата. Този механизъм на кинетично индуцирано свръхпроводящо сдвояване, добре установен в едномерния случай, е издигнат в парадигма в обзора на E.W. Carlson et al (2002). В теорията на доц. Мишонов куперовото сдвояване е резултат от двуелектронен обмен между най-близки съседи в една равнина от групи. Използваният s-d механизъм за свръхпроводящо сдвояване е предлаган преди това от много други автори като: Ахиезер и Померанчук (1959 г.), Ахиезер и Ахиезер (1962 г.),, J. Kondo (1963 г.), Вонсовский и Свирский (1964 г.). Той е добре познат и от теорията на магнетизма. Новото тук е, че поради ортогоналността на 4s и 3d състоянията на медните йони, вътрешноатомният двуелектронен обмен между тях може да се реализира само посредством хибридизацията им с състоянията. Традиционното в подхода на доц. Мишонов е, че резултиращият редуциран сепарабелен хамилтониан се третира в рамките на теорията на БКШ. Малката амплитуда на прескачане на електроните между слоевете води до висока плътност на състоянията. Теоретично, при наполовина запълнена зона, плътността на състоянията на двумерната квадратна решетка има логаритмична разходимост в средата на зоната. В БКШ границата на слаба връзка това води до силно увеличаване на критичната температура в сравнение с изотропния тримерен случай. Какъв резултат трябва да се очаква в границата на силна връзка не е ясно отнапред. Слабо място в аргументацията на получените резултати за сепарабелния s-d модел рецензентът вижда именно в приближението на слаба връзка за свръхпроводящия процеп, което позволява използваното разделяне (факторизация) на температурната зависимост от анизотропната импулсна зависимост. Резултатите за тримерния слоест свръхпроводник се получават от резултатите за двумерния случай чрез осредняване по движението на куперовите двойки в перпендикулярното направление. В резюме, представената в дисертацията теория на ВТСП купрати може да се окачестви като s-d механизъм за свръхпроводящо сдвояване в слоеста структура “присаден” към теорията на БКШ.

Доц. Мишонов често прибягва до описание в т. нар. хидродинамичен режим на относително ниски честоти (сравнени с честотата на Дебай) и големи дължини на вълната. В това приближение може да се използва терминология и уравнения от макроскопичната теория на Ф. и Х. Лондон (1935 г.). Ярък пример за такъв подход е моделирането на вихъра и теоретичната оценка на електрическия му заряд с помощта на теоремата на Бернули в п. 4.2. По-централно място в дисертацията заема теорията на Гинзбург-Ландау, която представлява нелинейно обобщение на лондоновата теория. Уравненията на тази теория са справедливи в лондоновската област , т.е. когато дълбочината на проникване е много по-голяма от дължината на кохерентност.

В дисертацията е използван богат арсенал от теоретични методи: стандартни методи на теоретичната химия, статистическата физика и квантовата теория на полето. Доц. Мишонов демонстрира добра математическа ерудиция и владеене на редица математически техники като въвеждането на линейни диференциални, интегрални и регуляризиращи оператори, метод на Ойлер-Маклорен за апроксимация на суми, епсилон-алгоритъм, използващ Паде апроксиманти за сумиране на бавно сходящи редове и др. Разработени са и компютърни програми за числено сумиране по епсилон-алгоритъм, пресмятане на дълбочината на проникване в свръхповодници с различна зонна структура и др. В резюме: използваните теоретични модели и методи за тяхното изследване не са единствените възможни, но са адекватни на задачите, поставени в дисертационния труд.

Аналитична характеристика на материала. Дисертацията е написана на англииски език и съдържа общо 201 нестандартни страници, подготвени с компютърна текстообработваща програма, които включват текст, формули и 27 фигури. Обемът на 1 страница достига до 48 реда с по 100 знака на ред, т.е. надвишава около 2,67 пъти обема на стандартната машинописна страница. Структурата на дисертацията е доста богата и добре обмислена. Тя започва с 3 въвеждащи части, страниците на които са номерирани с малки римски цифри, в които накратко са формулирани целите и използваните методи, същността и организацията на работата, направени са общи заключения за високо-температурните свръхпроводници. По-нататък следват 9 тематично обособени глави и 7 приложения. Предпоследното приложение е авторска справка за основните приноси, последното - списък на публикациите, върху които е базирана дисертацията. Накрая са библиография с 547 заглавия, благодарности и предметен указател. Основните претенции на дисертанта са изведени още в параграф “Структура на дисертацията” от Увода. След леко редактиране и на места поправяне на английския език, дисертацията може да бъде предложена на някое реномирано научно издателство за публикуване като монография.

В първа глава са изложени основите на електронната зонна структура на слоестите свръхпроводящи перовскити – купрати и рутенати – в приближение на силната връзка. Вълновата функция на електронните състояния в равнините на и е получена като линейна комбинация на атомни орбитали (ЛКАО), анализирана е зонната структура на слоестите перовскити близо до повърхността на Ферми [15]. В п. 1.5 е предложен прост метод за определяне на логаритмичната производна на плътността на електронните състояния с помощта на микроструктура от типа на полевия транзистор [1].

Предложеният от доц. Мишонов и съавтори механизъм за електронно сдвояване във ВТСП свръхлегирани купрати е разгледан във втора глава. В основата му са взаимодействия в равнината : вътрешноатомно 4s-3d взаимодействие, локализирано в медните йони, което се реализира индиректно чрез двуелектронен междуатомен обмен с 2p орбиталите на кислорода. Силната хибридизация на зоната на проводимост се дължи на близоста на нивата 3d, 4s и 2p. В п. 2.2 е изведен 4 зонен модел, параметрите на който се могат да се напасват по експериментални данни. В случай на конвенционални синглетни свръхпроводници моделът се опростява до редуциран хамилтониан (п. 2.3), а в най-простия случай на доминиращо вътрешноатомно s-d взаимодействие се стига до сепарабелен модел, който се изучава в п. 2.4. Резултатите са публикувани в статиите [7, 8] от списъка в автореферата и в по-ранната публикация [99] от библиографията.

На основата на решението за свръхпроводящия параметър на подреждане в сепарабелния редуциран s-d модел, в трета глава са изведени нови аналитични формули за топлинния капацитет и за температурната зависимост на дълбочината на проникване, които в критичната точка възпроизвеждат известни резултати на други автори, а също така добре описват известните експериментални данни [7]. Предложени са формули за пресмятане на коефициентите в теорията на Г-Л, както и за тяхното модифициране когато сингулярността на Ван Хов е близко до нивото на Ферми. Заключението е, че изучените свойства се определят главно от анизотропията на процепа и не зависят от механизма на сдвояване.



Четвърта глава е посветена на плазмоните и определянето на масата на куперовата двойка. В п. 4.1, като изхожда от оценка на лондоновата дължина на проникване по оста c в съединението , авторът прави извода за извънредно ниски стойности на плазмените осцилации на свръхпроводящата електронна плътност, чието електрично поле е поляризирано по същата тази ос. Съществуването на такива плазмони не е свързано с конкретния механизъм на сдвояване. В едномерния случай то е било предсказано от И.О. Кулик през 1974 г. и наблюдавано през 2000 г. в свръхпроводящи нишки. Двумерни плазмени модове са били наблюдавани през 1995 г. в свръхпроводящи филми. В п. 4.2 се предлага експеримент за определяне на заряда на вихъра на Абрикосов в свръхпроводници тип II чрез измерване на междуфазовата проводимост на Хол в слоеста система метал-изолатор-свръхпроводник. Формулата за заряда на вихъра включва ефективната маса на куперовата двойка, поради което измерването на първата величина дава възможност за оценка и на втората. Тук са предложени още два метода за измерване на ефективната маса на куперовата двойка: чрез ефекта на Бернули и чрез модулацията на електростатичния заряд.

Най-тежка за четене е обзорната пета глава, в коята на 34 страници са приведени 207 формули. Мотивировката на автора е желанието да систематизира известните класически резултати от теорията на Гинзбург – Ландау и да подготви компилация от теоретични формули, подходящи за програмиране или за напасване на експериментални резултати. Материалът е ориентиран предимно към свръхпроводящите слоести купрати, в частност към описанието им в рамките на еднослойния модел на Lawrence и Doniach (1970 г.). Изведените тук нови резултати са резюмирани в п. 5.5.



Шеста глава е посветена на един от централните резултати на дисертационния труд – извода на кинетичното уравнение за функцията на разпределение по импулси на флуктуационните куперови двойки. Въпреки че това линейно диференциално уравнение е следствие от линеаризираната времезависеща теория на Гизбург-Ландау, в дисертацията то е наречено уравнение на Болцман. Авторството му се оспорва в цитирания обзор на Ларкин и Варламов [458]. Там, на с. 38 е написано: “Уравнението за пренос (95) е изведено първоначално преди много години от Асламазов и Ларкин [73]. Наскоро Мишонов и др. [74] отново изведоха уравнение (95) и го решиха за в случай на произволно електрично поле.” Ще поясня, че е зависещата от времето t функция на разпределение по импулсите p на флуктуационните куперови двойки, а уравнение (95) от цитирания обзор съвпада с уравнение (6.11) от дисертацията. Рецензентът не можа да открие в Интернет следи от заявения като приоритетен източник [73] – доклад в Трудовете на I Европейска конференция по кондензирана материя, Женева, 1971 г. Работата [74], цитирана като предстояща за публикуване, по всяка вероятност е електронният вариант на статията [13] от публикациите по дисертацията. Независимо от това, че приемам авторството на Мишонов и др., не бих нарекъл въпросното линейно уравнение от релаксационен тип уравнение на Болцман. Характерно за последното е, че е нелинейно интегро-диференциално уравнение за едночастичната функция на разпределение.

В седма глава се използва прост феноменологичен подход, изхождащ от времезависещата теория на Гинзбург-Ландау, за изучаване на флуктуационната проводимост в силни електрични полета. Линеаризираното кинетично уравнение (7.5) е същото като (6.11). Анализирани са случайте на свръхпроводници с различна геометрия: нишка, тънък филм, обемен, лентов и дебел филм. Изведени са нелинейни по елекнрическото поле поправки към парапроводимостта и флуктуационната магнитопроводимост. На тяхна основа са предложени нови експериментални методи за определяне съответно на времето на живот и дължината на кохерентност на куперовата двойка [13]. Общият извод от проведения анализ е, че над критичната температура понятието за куперова двойка не съответства на обичайна квазичастица, а описва бавно затихващи дифузионни модове на свръхпроводящия параметър на подреждане.

В най-кратката осма глава (малко над 6 страници) се предлага прост модел за линейната зависимост от температурата на електрическото съпротивление на слоестите купрати в нормалната фаза. Тук доц. Мишонов отново демонстрира умението си да обяснява на пръв поглед екзотични физични явления като използва традиционни представи и модели. Това става с доста смели моделни допускания и завидна лекота при получаване на теоретични оценки “на пръсти”.

Последната девета глава е посветена на възможни приложения на преохладени в електрично поле високотемпературни свръхпроводници като активни елементи в електронни устройства работещи в терахерцовата област. Дисертантът находчиво използва образни аналогии с меторен поток и дъжд в условията на променящо се земно ускорение за да обясни механизма на възникване на режим на отрицателна диференциална проводимост.

Като приемам, че няма допуснати съществени технически и методични грешки, смятам, че достоверността на получените резултати трябва да се разглежда в рамките на принципните ограничения на използваните опростени модели и приближените методи за тяхното изследване.

5. Научни приноси. Приемам авторската справка на дисертанта. Научните постижения в дисертацията мога да окачествя като формулиране на нови хипотези и методи, обогатяване на съществуващите знания. Тук ще подчертая само някой по-важни резултати.

5.1. Експериментално са потвърдени следните теоретични предсказания на автора на дисертацията (п. 4.1):

(а) Инфрачервена прозрачност на бисмутови купрати при ниски температури.

(б) Разпространяване на двумерни слабозатихващи плазмони в обемни силно анизотропни купрати [21].

5.2. Предложени са (п. 4.2) три нови метода за определяне на ефективната маса на куперовата двойка посредством оценка на: (i) електрическия заряда на вихъра в свръхпроводници тип II, (ii) ефекта на Бернули [18], (iii) повърхностния ток на Хол [17] и (iv) електростатичната модулация на кинетичната индуктивност на свръхпроводящия филм [20]. За пръв път тази величина е експериментално оценена в Bell Laboratories през 1991 г. с помощта на обобщение на формулата на Мишонов (4.43) за последния ефект.

5.3. Предложен е механизъм на свръхпроводящо сдвояване във ВТСП легирани купрати на основата на вътрешноатомен двуелектронен обмен между 4s и 3d състоянията на медните йони [8]. От първи принципи е изведен редуциран сепарабелен еднозонен s-d модел с притеглящо обменно взаимодействие (Гл. 2, [99, 7, 8]), в рамките на който са получени аналитични изрази за топлинния капацитет, лондоновата дълбочина на проникване, ефективната маса на куперовата двойка и константата на Хол във фазата на Майснер.

5.4. В рамките на теорията на Гинзбург-Ландау за слоести свръхпроводници са изведени полезни формули за честотно зависимата комплексна проводимост в слой, (5.74), за флуктуационната част на свободната енергия, (5.129), и за флуктуационната проводимост при наличието на перпендикулярно на слоя магнитно поле, (5.194). С тяхна помощ са предсказани универсални скейлингови закони за намагнитването, (5.134), флуктуационната проводимост, (5.195), и сингулярната част на топлинния капацитет, (5.197), като функции на премащабираното магнитно поле при критичната стойност на температурата; тези резултати са публикувани в обзора [14].

5.5. Предложени са надеждни методи за експериментално определяне на дължината на кохерентност в равнинната (п. 5.4.2) и на времето на живот на куперовите двойки над критичната температура, (п. 5.4.3).

5.6. В рамките на времезависещата теория на Гинзбург-Ландау е изведено линейно кинетично уравнение за функцията на разпределение на флуктуационните куперови двойки по импулси (п. 6.2, [4]). С негова помощ е изследвана честотнозависещата парапроводимост в едно- и двумерни наноструктури, както и в силно електрично поле.

5.7. Предложен е прост модел, който обяснява линейната зависимост от температурата на електричното съпротивление в нормалната фаза на ВТСП купрати [16]. Тази линейна зависимост не е свързана с механизма на електронно сдвояване.



5.8. Предложени са теория и метод за генериране на тетрахерцови електрични осцилации на базата на ВСТП в неравновесен режим на отрицателна диференциална проводимост (гл. 9, [2, 4, 13]).

6. В каква степен дисертационният труд и приносите са лично дело. От тематиката и стила на дисертацията, както и от дадената по-долу преценка на публикациите по нея, за мен е очевидно, че тази дисертация е продукт предимно на самостоятелната научноизследователска и преподавателска работа на доц. д-р Мишонов.

7. Преценка на публикациите. Според приложения списък, дисертацията е основана на 25 статии излезли от печат в реферирани международни списания, нито една от които не е била използвана в предишната дисертация. Публикувани са както следва: 9 във Phys. Rev. B, 4 в Int. J. Mod. Phys., по 2 във Phys. Rev. Lett., Mod. Phys. Lett. и J. Phys.: Cond. Matt., по 1 в Eur. Phys. J. B, Europhys. Lett., J. de Physique Lett., Physica A, Supercond. Sci. Technol., Superlatt. Microstruct. Сумарният осреднен импакт фактор на тези публикациите е около 57. Самостоятелни са 6 работи, с един съавтор – 10, с двама и повече съавтори – 9. От 19-те съвместни статии, на 11 съавтори на доц. Мишонов са само ученици и студенти. Фактически, в дисертационния труд са цитирани и използвани резултати от доста повече работи на доц. Мишонов. Например Гл. 6 е по работите [470] и [471], които не са в списъка на 25-те статии върху които е основана дисертацията. Към документите за рецензиране са приложени 10 публикации по темата на дисертацията, които по неясни причини не са включени в горния списък. Сред тях са 3 статии в Superlattices and Microstructures, излезли през 1997 и 1998 г., 3 по-стари работи във Physica B, Physica C и J. Phys.: Cond. Matt., по 1 статия в Eur. Phys. J. B и Phys. Rev. B, публикувани съответно през 2002 и 2003 г. Броят и качеството на публикациите напълно удовлетворяват известните ми изисквания за научната степен “доктор на физическите науки”.

`8. Използване на резултатите в научната практика. Трудно е да се каже колко са независимите цитирания на 25-те работи по дисертацията, тъй като доц. Мишонов не си е направил труда да приложи един нормален списък на тези цитирания. Вместо това, в документите има ненужни разпечатки от електронни бази данни, които включват автоцитирания и цитирания на работи извън дисертацията. На с. 2 от автореферата и с. vii от дисертацията се твърди, че работите по дисертацията имат около 70 цитата. От друга страна, в списъка на тези работи е посочен съответния брой цитати, които сумарно дават 170! В отговор на мое запитване получих нова справка с около 270 цитата. Явно, че дисертантът не си е свършил добре работата по този наукометричен показател. Въпреки това, доц. Мишонов любезно предостави текстовете на няколко работи, в които има съществени цитирания. Например А.А. Абрикосов [Physica C 391 (2003) 147] приема ясното описание дадено в [15] на електронния спектър на слоестите купрати в приближение на силна връзка. Абсолютно същата схема на хибридизация на 4-те атомни орбитали Cu4s, , и се използва в 4-зонния модел на Хабард изследван през 2006 г. от Digor, Entel, Москаленко и Плакида, които се цитират 3 публикации от списъка по дисертацията, [7, 8, 9] и 1 статия извън него.

В резюме: от данните с които разполагам мога да заключа, че основните резултати от дисертацията са намерили съществен положителен отклик сред чуждестранната колегия от специалисти в областта на свръхпроводимостта.



9. Препоръки за внедряване. В дисертацията са предложени принципите на редица прибори, които имат потенциал за технически приложения. Генераторът на терахерцови осцилации, който работи на основата на преохладен ВТСП в метастабилна нормална фаза, ако бъде практически реализиран би могъл да намери приложения в телекомуникациите, при спектроскопия с висока разделителна способност, получаване на качествени биомедицински изображения и др. За тази идея през 2004 г. е издаден Европейски патент “Генерация на елестрически осцилации с помощта на непрекъснати преохладени свръхпровдници с приложено напрежение” WO2004/079893 A2.

10. Авторефератът правилно отразява съдържанието на дисертационния труд и получените резултати. Една езикова неточност има на с. 7, в превода от английски на заглавието на статията [8]: highway не е “висок път”, а шосе. Информационната карта “Сирена” е попълнена съгласно изискванията.

11. Забележки. Като цяло дисертацията е много добре написана и оформена. На места има допуснати граматически грешки в английския език, по-сериозна критика търпи словоредът. В това отношение авторът би трябвало да обърне по-голямо внимание на формулировките на основните приноси. Имам няколко редакционни забележки:

- Някои параграфи са трудни за четене поради многобройните препратки.

- Представянето (5.119) на Гама функцията във вид на безкрайно произведение ми е известно като формула на Ойлер. На с. 89 обаче веднъж то е наречено дефиниция на Гама функцията на Ойлер и два пъти - дефиниция на Гаус.

- Отново ще отбележа, че подвеждащо читателя е отъждествяването на линейното кинетично уравнение (7.5) с ”... класическото уравнение на Болцман въведено във физиката през 1876 г., дълго преди откриването на електрона” (с. 119). Освен това, доколкото ми е известно, Болцман публикува кинетичното уравнение наречено на негово име заедно с доказателството на H-теоремата в знаменитата си статия “Weitere Studien über das Wärmegleichgewicht unter Gasmolekülen” излязла през 1872 г. [Wiener Berichte, 66: 275–370]. Любопитно е, че цитираната фраза е публикувана във Physical Review B [13].



12. Заключение. От направения по-горе анализ може да се заключи, че доц. Мишонов е написал една качествена докторска дисертация, с добре защитени основни тези и много добри наукометрични показатели. Едва ли този труд бележи края на “Днешния ден” в историята на свръхпроводимостта по периодизацията на Гинзбург, както мисля, че би желал авторът му. Достатъчно е, че той представя една изградена теория на високотемпературните свръхпроводящи купрати, която работи, предсказва нови явления, предлага оригинални методи за измерване на физични величини, подсказва нови технически приложения. Това ми дава основание с удоволствие да препоръчам на членовете на Почитаемия СНС по физика на кондензираната материя да гласуват за даването на доц. д-р Тодор Михайлов Мишонов на научната степен “доктор на физическите науки” по научна специалност 01.03.26 “Електрични, магнитни и оптични свойства на кондензираната материя”.
София, 18 септември, 2007 г. Рецензент:
/ст.н.с. I ст. дфн Й.Г. Бранков/




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница