На дисертация на Юлия Георгиева Дончева на тема „Преодоляване на формирани в семейството модели за агресивно поведение на детето”

„Преодоляване на формирани в семейството

Емпиричните изследвания върху траекториите на развитието на агресивните поведения откриват, че ранните им появи могат да повлияят изключително силно върху по-късното социализиране на детето. Агресивността, която се е превърнала в устойчиво поведение през детството, може да породи по късно различни поведенчески и емоционални проблеми, да повлияе върху постиженията в училище, върху взаимодействията с връстниците. Ето защо системните изследвания върху агресивното поведение особено във времето на детството са изключително актуални.

В този контекст появата на едно цялостно и сериозно по замисъл и структура изследване, което се опитва да очертае възможностите за преодоляване на агресията в детската възраст, и което е почти без предшественици в педагогическата практика, заслужава подкрепа.

Авторката на дисертационното изследване Юлия Дончева демонстрира задълбочени теоретични познания и изследователски способности, които се откриват във всички части от изследването – в теоретичните анализи върху социалното развитие и агресията, което съставят първата част на изследването, както и в избора на инструментите за оценяване на агресията и анализа на резултатите от собственото емпирично изследване представени във втората част.

Общият обем на дисертационното изследване е 219 стр. и списък на ползвана литература с общо 141 източника и 22 интернет източника.

Първата част е с обем от 112 стр. и е посветана на прегледа на различните разбирания върху развитието, агресията, видовете агресия и причините за нейната поява. Анализите предложени в първата част от изследването са задълбочени и са в контекста на основните теории обяснавящи природата на агресията. Тези анализи не са самоцелни, а очертават рамката на собственото изследване, и на възможността да се формулират целите и задачите на изследването, както и самия експеримент.

Втората част е с обем от 97 стр. и разкрива емпиричното изследване, което включва обосноваване избора на инструментите за оценка, собствения експеримент, в който се прави опит да се преодолее агресивното поведение чрез обучение, съдържащо различни модули. Емпиричното изследване е достатъчно представително – обхваща 245 деца от различни области във възраст 5-6 и 6-7 години. Емпиричните данни са подложени на обстоен анализ, представен в множество таблици, фиури и хистограми, като се следва логиката на замисления експеримент. Анализът е и с ясни послания към педагогическата практика – изследването не остава до констатиране равнището на агресията при децата, а се опитва чрез определен модел на въздействие да очертае възможностите за ограничаване на агресивността.

Бих искал да очертая положителните моменти в дисертационното изследване:

1. 
   Предложен е изключително задълбочен анализ на агресията . Самата агресия е разгледана в контекста на социалното развитие. Проследени са влиянията на агресията върху развитието в различните измерения – социално, емоционално, когнитивно и поведенчиско развитие.
   
2. 
   Проследени са влиянията на различните фактори върху траекторията на развитието на агрисивното поведение. Развитието на агресията е разгледано в контекста на емоционалното привързване и типовете емоционално привързване, на родителските стилове на социализиране, на дисциплиниране и контрол, семейна атмосфера, семейни конфликти, вярвания, които родителите поддържат относно ефективността и легитимността на агресията за решаването на проблемите. Особено задълбочено е разгледана връзката между агресия и различните типове семейства, което определено е оригинален принос на автора.
   
3. 
   Проследена е връзката между моделите на агресивно поведение в семейството и агресивността на децата, като са използвани идеите на А.Бандура за социалното научаване и е допълнена по интерес начин със стила на социализиране на детето и фрустрациите на базовите потребности.
   
4. 
   Очертана е класификация на агресивното поведение, върху основата на различни измерения, което открива възможности за оценяване на различните прояви на агресивността и проследяване на влиянията на родителските модели на поведение.
   
5. 
   Съществен принос в дисертационното изследване е самия подход към оценяване равнището на агресия. Известно е, че много от инструментите за оценяване на агресивността са неприложими при малките деца. Тази трудност е преодоляна чрез използване на проективен метод „Аперцептивен тест SF” и включено наблюдение, което оценява агресивността по определени предварително зададени критерии, както равнището на удовлетвореност на детето от взаимоотношенията с родителите, отношението на детето към родителите, страховете и фрустрациите индуцирани в семейството и позицията на детето в семейството.
   
6. 
   Би трябвало да се отбележи и като принос очертаната картина в проявите на агресията. Изследването открива високите равнища на агресия, представени при много висок процент от децата. Не по-малко тревожни са и констатациите свързани със семейните влияния и стилове на социализиране. Изследването очертава висока неудовлетвореност от семейните отношения, което е източник не само на различни страхове и фрустрации, но и на агресивно поведение, което се генерализира в различните социални отношения. Това са твърде тревожни констатации /не хипотетични, а емпирично установени/, които отправят различни предизвикателства пред педагогиката на семейните отношения и социализацияна детето.
   
7. 
   Съществен принос в дисертационното изследване е разработения модел за преодоляване на агресията при децата. Известно е, че въпреки значимостта на темата за агресията, все още съществуват твърде малко програми за ограничаване на агресията, особено за по-малките деца. В този план предложения модел за ограничаване на агресията разширавя възможностите за справянето с това поведение. Самият модел обхваща пет различни модула, обединени върху системен принцип и обхваща едновременно деца и родители. Моделът е построен върху основата на определени теми, свързани със същността на агресивното поведение, видовете агресивно поведение, причините за реагиране с агресивно поведение в различните ситуации и ефективността при използване на алтернативни на агресията поведения. Самото движение през модулите става в интерактивен план, чрез използване на различни стратегии и възможностите на играта. Въпреки че между предложения модел и съществуващите модели за ограничаването на агресивността се откриват прилики, в модела на Ю.Дончева се откриват много специфични моменти, което издава авторски принос. Самият модел е достатъчно надежден и евристичен, за което свидетелстват собствените емпирични изследвания след провеждането на обучението. Резултатите от импиричните изследвания очертават тенденция на отслабване на агресията и на трансформиране на агресивните в неагрисивни поведения. Прави впечатление, че след обучението се изменят и много от социалните отношения в семейството, позицията на детето към семейството и преживяванията индуцирани от тази промяна.Тези изводи са твърде обнадеждаващи, особено в контекста на разистентността, която се открива към ромяната на поведението в ранните стадии, и е условие за ограничаването на появата на допълните поведенчески проблеми във времето. Определено предложения модел за преодоляване на агресията е оригинално и творческо решение, предложено от Ю.Дончева.
   

Представеният автореферат отразява пълно и коректно съдържанието на дисертацията.

Несъмнените достойнства на дисертационния труд на Юлия Г. Дончева на тема „ Преодоляване на формирани в семейството модели за агресивно поведение на детето” ми позволяват да заключа, че са налице всички основания уверено да се препоръча на уважаемите членове на научното жури да гласуват на докторантката да се присъди образователно-научната степен „доктор”.

Рецензент:...................

/проф дпн Р. Стаматов/

Пловдив,