Историята
на едно поклоничество
Екатерина Чамурлийска
Херенберг-София
Поредната годишна среща на ЕВропейския съВет по класическа хомеопатия се състоя В Херенберг (Германия), малък пленителен град на 30-тина километра от Щутгарт, потънал В дъждовно-свежа зеленина, сред която като от приказките се появява пъстрилото на един старинен център с къщи от XVII Век и модерни скулптурни композиции почти на всеки ъгъл.
Сесията на ЕССН е заВършила и тръгВаме към аВто- буса, който ни чака, за да ни отВеде незнайно къде. Кри- стине продължаВа тайнствено да мълчи за изненадата, която ни е приготвила. Попадаме В задръстване, тя говори по мобилния си телефон, притеснена е, но... продължаваме. Автобусът спира пред висока ограда с дискретен надпис:
Institute for the History of Medicine of the Robert Bosch Foundation
Избухваме В шумен смях. Все още не знаем какво ни очаква.
ОчакВаше ни докторът по философия, проф. Мартин Дингес, който ни въведе в Музея на Ханеман".
Всъщност това е постоянната експозиция - История на хомеопатията - показана В приземния етаж на „Института по история на медицината на фондация Роберт Бош".
На едната стена В заседателната зала виси портретът на Ханеман, рисуВан от втората му съпруга - Мелани. От отстрещната стена пък гледа фон Бьонингхаузен, разположен над шкаф с лекарстВа.
Прелюбопитна е историята на тази толкова ценна не само за хомеопатите, но и за разВитието на лечебното изкустВо колекция. Дълги години хомеопатът д-р Рихард Хаел (1873-1932) събирал „Всичко", което успявал да намери от и за Самуел Ханеман. Той донесъл В Щутгарт почти Всичко от имението на Ханеман, с изключение на малките наследствени колекции, които пристигнали от Лондон и Кьотен.
Наред с литературното наследство, което се пази В хранилището на Института, Хаел събрал и една значителна колекция от лични вещи на Ханеман и медицински предмети.
Портретът на Ханеман, рисуван от втората му
съпруга - Мелани
Институтът по история на медицината на фондация Роберт Бош.
т№Ш1ШШШ8к
Предмети от „ханемановия култ"
После превърнал къщата си в светилище на хомеопатията и изложил колекцията си В собствения си дом от 1921 до 1931 г. Книгата му за посетители разказВа, че този „Музей на Ханеман" бързо се е превърнал в „- място за поклоничество" на хомеопатите от цял свят.
Хаел, който е и един от биографите на Ханеман, искал да запази ценната колекция и да я развива, но
обедняВането след Първата сВетовна Война го засегнало сериозно и затоВа той я предложил на индустриалеца Роберт Бош ( 1861-1942), който я купил през 1926 г. След 1932 г. ценната сбирка била оставена на грижите на Обществото на Хомеопатичната болница В Щутгарт, към която Роберт Бош също проявявал значителен интерес. Най-напред историческата придобивка била изложена В приземието на новата сграда на болницата. А по Време на Втората световна война документацията и артефактите били скрити в една солна мина, за да бъдат запазени от бомбардировките. Друга .част от предметите били занесени В сградата на издателската къща „Хипократ" (Hippocrates Publishing House), която също принадлежала на Бош. За нещастие тя била бомбардирана и разрушена и поВечето от експонатите - загубени напълно.
След войната „остатъците" от уникалната сбирка били пренесени отново в болницата на Роберт Бош.
През 1956 г. помощник медицинският директор д-р Хайнц Хене се заел с изследователската работа по история на медицината и с контрола върху колекцията. Изследователският отдел дотолкова се разрастнал, че през 1980 г. се превърнал в Институт по история на медицината на фондация Роберт Бош и се преместил в къщата на вдовицата на Бош, където е и днес. Едва след тоВа изложбата отново е подредена и отворена за посетители.
Този институт е единствената по рода си институция в Германия. А фондация Роберт Бош - една от най-големите, свързана с частна компания.
Разбира се, добавя нашият „гид" - хомеопатичната колекция постоянно и систематично се обогатява и с неща, принадлежали на Ханеман, които са предоставени след 1980 г. Именно с помощта на фондацията е станало възможно тази уникална сбирка да се разшири и да включи и по-сетнешната история на хомеопатията в Германия и по света.
Някои от най-ценните експонати били получени от наследниците на фон Бьонингхаузен. Всъщност, осиновената дъщеря на Мелани Ханеман - Софи Борер - се омъжила за д-р Карл Антон фон Бьонингхаузен, който през 1857 г. поел пратиката на Ханеман, тъй като Мелани не е имала разрешително да упражняВа хомеопатия, понеже не е била лекар. Така духоВното и литературно наследство на Ханеман преминало у Бьонингхаузен-син.
ОсноВно сбирката съдържа над 50 ръкописи на Ханеман, Включително и VI-то издание на Органона. Има над 100 манускрипта на Клеманс Мария Франц фон Бьонинхаузен.
Не случайто тук е документацията и на Пиер Шмидт, комуто ЕВропа дължи преоткриването на хомеопатията. (Пиер Шмидт е в Лондон по време на грипната епидемия през 1918г. и там се запознава с Кларк и Джон Уеър, които го въвеждат В класическата хомеопатия. През 1922 г. той заминава за САЩ където стаВа пърВият еВропеец, дипломиран от Американската хомеопатична фондация - а там той се обучаВал при учениците на Кент - Алонсо Остин и Фредерика Гледуин. Когато се връща в родната си Женева започва обучение на лекари и всъщност даВа на ЕВропа отноВо класическата хомеопатия. НегоВа ученичка е и известната Елизабет Хюбърт.)
Хирургичният трокар на Ханеман
Тапите, изписани прилеукно от ръката му
Щутгартската хомеопатична история се обогатява и с ръкописите на хомеопати, които са предо-
ставили пациентската си документации. Институтът събира документи и от пациентските организации - това е начин, казВа проф. Дингес - да разберем какви са били обществените изисквания към хомеопатията от миналия век.
Библиотеката на института съдържа над 30 000 „единици" хомеопатична литература - книги, монографии, вестници ... и около 5000 тома са посветени на историята на хомеопатията.
Нашата визуална екскурзия из хомеопатията започва с Азбучника на Ханеман, в който са описани болестните симптоми (реперториум). Ситният почерк и приписките по страниците показват невероятната упоритост на характера на Ханеман, неговата арсеникова (?) пунктуалност и придирчивост. Проф. Дингес ни обръща внимание на малките листчета (изглеждат като джобчета), залепВани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нанасял корекции и допълнения. Днес ни е трудно с това компютъризирано съзнание да си представим колко физическа работа и изобретателност е изисквало редактирането на един труд или монография...
После се докосваме до ръкописите на Мелани, на Бьонингхаузен (колко изящен е краснописът на хората преди два века - навярно поради по-бавното писане са имали повече време и за... мислене). Сред тези манускрипти виждаме и разрешителното за практика на Клеманс фон Бьонингхаузен, страници от журнала му, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дросте-Хюлсхоф през годините 1835-39...
По средата на първата витрина е изложена бродираната торбичка за тютюн на Ханеман - ето защо цигарите не са обявени от него за антидот! Страстта си е страст, за да я победим, трябва да й се отдаваме от време на време. Не знам дали точно така е мислил и Ханеман, но за разлика от кафето, нищо не споменава за тютюна. Нещо повече, докато е приемал пациенти, и по време на консултациите, често е пушел лулата си.
По-надолу във витрината е изложена кутийката му с плацебо. Както е известно, Ханеман често е използвал млечната захар особено при пациенти, навикнали да пият редовно хапчета и прахчета. Освен това употребата на плацебо му е давала сигурността, че единствената доза от даденото лекарство ще доведе до желания резултат, без да се повтаря всекидневно.
Пак там е изложен и медицинският инструментариум на Ханеман от парижкия му период - хирургичния му трокар и стетоскопите му. По онова време лекарите често са използвали трокара за да дренират телесните течности.
Журналът на Мелани
Преди смъртта си Ханеман бил лекуван от д-р Жозеф Антоан Шатрон. Неговата дъщеря предала инструментите на д-р Аноан Небел, чийто син пък ги продал на Института.
Двата стетоскопа също са от парижките му години. Когато Ханеман пристига в Париж през 1835 г. стетоскопите още не са били на мода сред лекарите, макар този уред, и днес смятан за крайъгълен камък в медицинската история, да е е създаден през 1819 г. Фактът, че Ханеман го изполва показва колко широко е било отворено съзнанието му към технологичното развитие по негово време.
Над стетоскопа, има медалион с кичури коса - на задната му страна е написано: „Коси на великия
Страници от журнала на Бьонингхаузен, в който е проследено състоянието на някоя си Анете фон Дросте-Хюлсхоф през годините 1835-39...
Бродираната торбичка за тютюн на Ханеман
Малките листчета, залепвани по страниците на Органон-а, по които Ханеман е нанасял корекции
Ханеман (отрязани от д-р Шатрон) който му затВори очите, Мари Шатрон. След смъртта на Учителя, най-близките му приятели взели кичурите за спомен. Всъщност, лекарят, който е изВикан на смъртното му ложе, ги е отрязал и съхранил.
Ханеман е колекционирал джобни часовници и някои от тях са показани в експозицията. Върху един с ланец, наВярно направен от Мелани, има посвещение на френски: „Моето място е в благородното ти сърце, само това искам аз. Посвещавам го на твоето щастие. До теб аз открих живота си".
Във витрината са изложени и лекарствата на Ханеман - най-отпред е ранният домашен кът, съдържащ 60 надписани малки бутилчици. Ханеман е надписвал сам корковите им тапи. После виждаме джобна медицинска аптечка, друга малка кутийка с надпис Similia similibus curantur, съдържаща 197 бутилчици (но като казвам бутилчици, това не е точната дума, защото те не са по-големи от ... сантиметър и половина са толкова тънички, че приличат на малките електронни лампи в старите радиоапарати). И други, и други кутийки, пълни с шишенца с гранулки - кои по-големи, кои - по-малки, някои с 250, други с 600 флакончета. Истински лекарства на почти 200 години.
В следващата витрина виждаме различни „значки" с лика на Ханеман. Едни от тях са продавани, за да бъде финансиран паметникът му в Париж. Друг релеф, направен през 1835 г. е отбелязал неговата 80- годишнина, а под N° 39 виждаме гипсов медал, на който е изобразен Ханемановия паметник в Лайпциг - тук Ханеман е с Органон-а в ръце.
И, както казва проф. Дингес, колекцията непрекъснато се обогатява. Могат да се видят различни елементи от развитието на хомеофармацията. Уреди, колби, изсушени растения... Кът от Румъния от 1831 г. (комшиите доста са ни изпреварили); някъде се мяркат три празни шишенца от американски хомеопатични лекарства, голяма преносима аптечка за хомеопатични лекарства от бившата Германска демократична република, лекарства от Индия от 1980...
197 флакончета не по-големи от 1.5 см - джобна хомеопатична аптечка на Ханеман
Портативен домашен кит от Индия
Базова субстанция „Испанска муха" (Cantharis), Аптека към болницата Р. Бош
Историята никога не свършва там, където очакваме. Може би в този музей някога ще стоят изложени и писанията на първия български хомеопат д-р Миркович, защо не?
Сподели с приятели: |