На европейската интеграция, икономическия растеж и



страница7/20
Дата08.05.2018
Размер3.62 Mb.
#68829
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Осигуряване на съвременни стандарти във водопотреблението при пестеливо използване на ограничените водни ресурси, подобряване ефективността на водоснабдителните и канализационните системи и качеството на водните услуги

През 2006 г. е въведена методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи. Тя задължава ВиК дружествата да разработват конкретни мерки и програми за намаляване на загубите и да ги включват в своите бизнес планове. До края на 2007 г. е заложено загубите да бъдат намалени с около 5%. Това ще доведе до намаляване потреблението на водни ресурси. С приетия през 2005 г. Закон за регулиране на ВиК услугите се контролират нивата за качество на водоснабдяването, включително и загубите.



До края на 2006 г. годишната инвестиционна програма за изграждане на водоснабдителни обекти е в размер на 14 984 960 лв. и в нея са включени 39 обекта, а за 2007 г. тя е в размер на 38 060 388 лв. и включва 74 обекта. Завършени и въведени в експлоатация са 9 обекта, по-крупните от които са: “ПСПВ, гр. Гоце Делчев”, “Водопровод от деривация “Камчия” до водоеми на гр.Несебър”, “Авариен ремонт на външни водопроводи на гр.Копривщица”. Предстои довършването и приемането на следните обекти: “Надграждане на стената на язовир Христо Смирненски”, “ПСПВ, гр. Сандански”, “Водопровод “Камчийски пясъци” за гр.Обзор”, “Водоснабдяване на кв. Аспарухово, гр.Варна”, “Външен водопровод за ПСПВ - гр.Сандански” и още над 20 обекта до края на 2007 г.

Подготвен е доклад за финансиране на проекти за ВиК инфраструктурата чрез заем от Световната банка, който включва подготовка на проекти за финансиране чрез европейските фондове за изграждане на язовири и пречиствателни станции за питейна вода и подобряване състоянието на водоснабдителната инфраструктура в 6 регионални водоснабдителни дружества (Добрич, Разград, Търговище, Сливен, Стара Загора и Смолян).

4. Стимулиране на инвестиционната активност. В сътрудничество с бизнеса изготвяне на програма с мерки за създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства

  • Разработване и прилагане на финансово осигурени програми с мерки за насърчаване на инвестициите на национално и регионално ниво с акцент върху високотехнологични производства и услуги

Продължава реализацията на мярката “Национален иновационен фонд” в изпълнение на Иновационната стратегия на Република България. Националният иновационен фонд финансира следните типове проекти:

  • научно-приложни изследователски проекти - при тези проекти максималната стойност на субсидията е в размер на 500 000 лв. със срок на реализация до 3 години, като разходи, направени за изследване, се субсидират с до 50 на сто, а такива за развитие се субсидират с до 25 на сто.

  • технико-икономически/предпроектни проучвания - проектите с характер на предпроектно проучване имат право на до 50 на сто субсидия от направените разходи, като максималната стойност на субсидията е до 50 000 лв. със срок на реализация до 1 година.

От създаването на Националния иновационен фонд през 2005 г. до 30.06.2007 год. са проведени 3 конкурсни сесии и към момента се реализират общо 188 договора. Бюджетът на НИФ през 2006 г. е бил 7 000 000 лв., а през 2007 г. 12 000 000 лв.

  • Подобряване на административната среда за насърчаване на инвестициите чрез развитие на нормативната уредба, премахване на неефективните регулации и излишна бюрократична намеса, както и подобряване на административното обслужване на инвеститорите

По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за 2006 г. в България възлизат на рекордните 4104.5 млн. евро (16.8% от БВП) при 3103.3 млн. евро (14.5 % от БВП) за 2005 г. Нарастването спрямо предходната 2005 г. е с 1001.2 млн. евро.

Поставените задачи за подобряване на инвестиционния климат чрез развитие на нормативно-правната уредба намериха конкретно приложение - в сътрудничество с бизнеса се изготвиха промените в Закона за насърчаване на инвестициите в сила от 30.08.2007 г. (обнародван в ДВ, бр. 42 от 29.05.2007 г.).

С новите прагове на двата класа инвестиции - А и Б се разширява кръга от инвеститорите, които могат да се възползват от насърчителните мерки. Минималният размер на инвестициите може да бъде: до два пъти по-нисък за икономически изоставащи региони и във високотехнологични производства и до три пъти по-нисък за инвестиции във високотехнологични дейности от сектора на услугите

Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите е изготвен с цел оптимизиране на действащите разпоредби в резултат на натрупания към настоящия момент опит по прилагането му и за подобряване на административното обслужване на инвеститорите. За резултатите от изпълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, свързани с финансиране от републиканския бюджет на елементи на техническата инфраструктура може да се обобщи следното: изпълняват се три договора за изграждане на техническа инфраструктура като насърчителна мярка за първи клас инвестиция, със средства от държавния бюджет с продължителност до края на тази и следващата година. Средства за около 24 млн. лв. ще съдействат за реализацията на над 270 млн. лв. инвестиции и създаването на над 2000 работни места в предприятията на: Линднер АД, Германия за изграждане на „Бизнес Парк София”; Монтюпе АД, Франция за ново предприятие за производство на автомобилни части в община Русе; Болница Токуда, в София, като японска инвестиция на „Токушукай Медикъл Корпорейшън”, Япония.

През 2007 г. в рамките на предвидения бюджет (15 млн. лв.) се насърчават: инвестицията на Либхер, Германия в завода за хладилници в община Марица - „Либхер Хаусгерете Марица”; българската инвестиция на „Асарел Медет „в гр. Панагюрище; италианската инвестиция на Миролио в петия текстилен завод на компанията в гр. Ямбол.

Сертифицираните досега инвестиции от Българската агенция за инвестиции са общо 53 на стойност достигаща 10 млрд. лв. и предвиждащи разкриването на близо 22 хил. нови работни места. От тях 47 са първи клас, в т.ч. изцяло български са 11. Втори клас инвестиция са два проекта и трети клас 4.








  • Обновления на автомобилния парк с икономични и екологични моторни превозни средства

Във връзка с обновяване на автомобилния парк с икономични и екологични моторни превозни средства ролята на държавата е свързана с издаването на преференциални разрешителни при използването на по-екологични автомобили, отговарящи на европейските стандарти.

  • Осъществен беше проект по програма ФАР, отнасящ се до контрола при движение на моторните превозни средства по пътя. В рамките на този проект бяха предоставени 17 специализирани мобилни лаборатории, оборудвани с димомери, газанализатори, мостови кантар, автоматичен четец на тахографски шайби и други технически средства за контрол. Използването им ще позволи да се контролират параметрите на вредно въздействие върху околната среда и при необходимост да се прилагат предвидените санкции.

  • Модернизация на технологичното оборудване на летищата и пристанищата

През 2006 г. бе завършено строителството на сградата на новия пътнически терминал и новата пистова система на летище София, отговарящи на всички съвременни изисквания за сигурност и безопасност. Новият терминал е проектиран за пътнико-поток от 2 600 000 души годишно и 26 000 тона карго-товари и поща, като в пикови часове могат да се обработват 2000 пътника. Пътниците се качват директно в самолетите, преминавайки през седем ръкава. Могат да бъдат обслужвани и най-големите класове самолети. Създадени са оптимални условия за привличане на транзитния трафик и осигуряване на минимално време за връзка между отделните полети. На новата писта на летище София е монтирана и сертифицирана нова система за точен подход и кацане ILS/DME.

Извършена е модернизация и подобряване на технологичното оборудване на летищата Варна, Бургас, Горна Оряховица и Пловдив.

Периодично се извършва модернизация и усъвършенстване на технологичното оборудване на пристанищата. Във връзка със създаването на по-благоприятни условия за развитие на корабоплаването по Черно море България е първата страна с изградена „Система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването” – VTMIS. Първият етап от системата е въведен през 2004 г., в момента се изпълнява втора фаза от изграждането на системата, очаква се третата фаза от проекта да приключи през 2010 г. С цел подобряване на безопасността и контрола на корабоплаването в системата е интегриран и Морски спасителен координационен център. При своето завършване системата ще дава възможност за външен достъп до нея, като данните ще се ползват и от други заинтересовани държавни органи, като Гранична полиция, ВМС, Агенция „Митници”.

5. Насърчаване на частните инвестиции в българската култура и традиции


  • Поддържане и оптимизиране на културната инфраструктура

    През изминалия двугодишен период се положиха сериозни усилия за поддържане и оптимизиране на културната инфраструктура, като важен елемент от културната политика. Усъвършенства се подходът на управление и разширяване ролята на обществено държавните форми при вземане на решения за развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности. За 2006 г. и 2007 г. са осигурени за капиталови разходи общо 23 788 810 лева.



    Капиталови разходи за 2006 2007 г.

  • Реализиране на промени в културното законодателство, гарантиращи адекватна на пазарните условия нормативна регулация – свобода на действие и формиране на пазарно ориентирано поведение на културните институции и творците

    В рамките на двете години на управление на правителството бяха приети: Закон за меценатството; промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби и Програма за нейното изпълнение; изменения и допълнения на Закона за народната просвета; нов Устройствен правилник за Националния институт за паметници на културата; нов Устройствен правилник на Министерството на културата; изменения и допълнения в Закона за защита и развитие на културата; промени в Закона за радио и телевизия; промени в Закона за авторското право и сродните му права; ЗИД на Закона за киноиндустрията в България (приет на първо четене в НС); меморандум за разбирателство между Европейската общност и България в Програмата”Култура 2000”.

    В последна фаза на подготовка са Закон за държавните и общински библиотеки и Закон за народните читалища. В новите структури на МК и нормативните документи, които ги регламентират е поставен акцент върху развитие на формите на обществено – държавното начало при оценяване проектите за финансиране по различните видове изкуства. Усъвършенствана бе нормативната база за прием на ученици в средните училища по изкуствата и средните училища по културата.

    В областта на интелектуалната собственост за периода бе извършена задълбочена работа по вторичното законодателство. Приета е Наредба за реда и начина на взаимодействие между Министерство на културата, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Агенция „Митници” и Патентно ведомство чрез регионалната система за обмен на информация в областта на Авторското право и сродните му права и индустриалната собственост. Създаде се Съвет за защита на интелектуалната собственост към Министъра на културата. Това е орган, който обединява политическата воля и експертните знания на всички институции, ангажирани със защитата на интелектуалната собственост.



  • Децентрализация на управлението и финансирането на културата и издигане ролята на неправителствения сектор в културните процеси

    В съответствие с прилагане принципите на децентрализация в сферата на културата, както и във връзка с осъществяването на ефективност и прозрачност в управлението и подпомагане развитието на културните процеси, към Министъра на културата са създадени обществени съвети със статут на експертно-консултативни органи.

    Постигнати са добри резултати при финансирането на творчески проекти в областта на театъра, музиката, движимите и недвижимите паметници на културата. В областта на театралното изкуство за отчетния период са субсидирани 103 творчески проекта; в областта на музикалното изкуство – 405; за движими и недвижими паметници на културата субсидираните проекти са над 50. Чрез Национален фонд „Култура” са субсидирани над 600 проекта в областта на изкуството и културата с обща стойност 5 800 000 лв.

    Допълващата субсидия за народните читалища също се предоставя на базата на защитени проекти, като средствата се превеждат чрез общинските бюджети. През 2006 г. финансова подкрепа по линията на целевата допълваща субсидия получиха 1115 читалища. Предоставени са общо средства в размер на 2 500 000 лв.

    През първото полугодие на 2007 г. – на базата на подадени проектни фишове финансова подкрепа по линията на целевата допълваща субсидия получиха 1 398 читалища. Предоставени са общо средства в размер на 3 330 500 лв.

    Общо за 2006 и 2007 г. за подпомагане на културни събития, чествания, фестивални и конкурсни прояви, археологически разкопки, допълваща субсидия по Закона за народните читалища, книги за попълване на библиотечните фондове са осигурени общо 16 751 500лв.







  • Запазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика

    Продължава изпълнението на основните ангажименти за опазване на културно-историческото наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика, както и създаване на нов подход на управление за разширяване ролята на обществено-държавните форми при вземане на решения относно развитието и финансирането на културното наследство. За отчетния период осъществените проекти в областта на опазване на недвижимите паметници на културата възлизат на над 16 000 000 лв. Осъществени са консервационно-реставрационни работи с целево финансиране на значими обекти на културно-историческото наследство.



II.3 Продължаване на процесите на приватизация, концесиониране, развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на конкуренцията и либерализацията при запазване на обществения интерес.
1. Защита на обществения интерес при управлението, преструктурирането и приватизацията на инфраструктурни и монополни обекти

1.1 Преструктуриране и приватизация

  • Ускоряване процеса на продажба на остатъчните дялове при използване на възможностите, осигурявани от фондовата борса

През първото шестмесечие, след извършена значителна по обем работа по обработване на информационни проспекти (на хартиен и магнитен носител) и определяне размера на държавното участие в капитала на дружествата, се проведе 15-ти централизиран публичен търг на “БФБ-София” АД. На търга бяха предложени миноритарни пакети акции от капитала на 103 дружества, в т.ч. 73 - с под 1 % от капитала. Акции от 20 дружества се търгуваха с непарични платежни средства. От общо предложените пакети акции на 105 дружества са изкупени миноритарни пакети акции от 40 дружества, като са реализирани приходи в парични средства в размер на 2 402 218 лева, и компенсаторни инструменти - в размер на 33 643 лева.

Към 30.06.2007 година са подготвени миноритарни пакети от 105 дружества (в т.ч. 62 – с под 1 % от капитала), които ще бъдат предложени за продажба на предстоящия 16-ти централизиран публичен търг.



  • Продължаване процеса на приватизация, който ще включи ускоряване и финализиране на процедурите в топло- и електропроизводството. Особено значение ще има приватизацията на ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Бобов дол” и Топлофикация „Русе”

С плана за работа през 2007 година бе поет ангажимент през първото полугодие да се финализират приватизационните процедури за “Балканкар-Дунав”АД, гр.Лом, топлофикационните дружества в градовете Пловдив, Варна и Русе, да стартира приватизацията на “Топлофикация Шумен” ЕАД, гр.Шумен, както и да се извършат всички възможни, законово регламентирани действия за финализиране на процедурата за продажба на до 100% от капитала на“ТЕЦ ”Бобов дол” ЕАД.

Приоритет за 2007 г. е и работата по проектите за раздържавяване на дружествата с монополно положение: "Параходство Български морски флот" ЕАД, гр. Варна и "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД, гр. Сопот. Има готовност да се започне работа по приватизационните процедури за дружества, чието раздържавяване се предхожда от разработване на стратегии. Това са останалите непродадени търговски дружества, включени в списъка – приложение №2 към чл.35а, ал.1 от ЗПСК – “Вазовски машиностроителни заводи”ЕАД, гр. Сопот, “Кинтекс” ЕАД, гр. София и “Тератон” ЕАД, гр. София.



  • Ускорено преструктуриране на “НЕК” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД чрез организационно и юридическо отделяне на системния оператор

В изпълнение на изискванията на Закона за енергетиката и Директиви 2003/54/ЕС и 2003/55/ЕС на Европейския съюз, относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и съответно – на природен газ, „НЕК” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД се преобразуваха в организационно и правно отношение, както следва:

1. Преструктуриране на “НЕК” ЕАД – приетият и успешно въведен модел за преструктуриране изпълнява изискванията на Европейската електрическа директива и Закона за енергетиката, и включва отделянето от “НЕК” ЕАД на 100% нейно дъщерно дружество – Електроенергиен системен оператор (ЕСО).

Дружеството „ЕСО” ЕАД е създадено на 04.01.2007 г. и осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на Република България, съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на други страни, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателни мрежи, както и ремонтни дейности и услуги в областта на енергетиката. Компанията осъществява транзит на електроенергия по националната мрежа и организира пазар на електрическа енергия.

2. Преструктуриране на „Булгаргаз” ЕАД - приетия и успешно въведен модел за преструктуриране изпълнява изискванията на Европейската газова директива и Закона за енергетиката, и включва създаване на холдингова структура, при която юридически и организационно да бъдат отделени Комбиниран оператор и Обществен доставчик. Официално преструктурирането е факт от 15.01.2007 г. с вписването от страна на Софийски Градски Съд на преобразуването на “Булгаргаз” ЕАД в “Булгаргаз-холдинг” ЕАД, чрез отделяне на новоучредени Еднолични търговски дружества – “Булгартрансгаз” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД. Холдинговата структура включва общо три дъщерни дружества от структурата на “Булгаргаз-холдинг” ЕАД, със следните характеристики:

“Булгартрансгаз” ЕАД е новосъздадено дружество като комбиниран оператор с предмет на дейност съхранение, транзитен пренос и пренос на природен газ, поддържане, експлоатация, управление и развитие на подземно газово хранилище, разработване на програми и дейности за съответствие на газопреносната дейност с изискванията на Европейския съюз, разработване на ценова политика за присъединяване, пренос и съхранение на природен газ, съгласно действащото законодателство, администриране на сделките с природен газ и организиране балансирането на пазара на природен газ, инженерингова, инвестиционна и сервизна дейност, внос на стоки, машини и съоръжения, свързани с дейността на дружеството, оперативното управление на газотранспортната система. В резултат на извършеното преобразуване “Булгартрансгаз” ЕАД придобива всички права и поема всички задължения, свързани с издадените от ДКЕВР лицензии за пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ.

“Булгаргаз” ЕАД е новосъздадено дружество като обществен доставчик на природен газ с предмет на дейност обществена доставка на природен газ и свързаните с нея покупка и продажба, закупуване на природен газ, с цел неговото съхранение в газово хранилище, маркетингови проучвания и анализи на пазара на природен газ в страната. “Булгаргаз” ЕАД придобива от своя страна всички права и поема всички задължения, свързани с доставката на природен газ, съобразно с предоставената от ДКЕВР лицензия за обществена доставка на природен газ.

“Булгартел” ЕАД e търговец в областта на комуникационните технологии и преноса на данни с предмет на дейност търговска, маркетингова и инженерингова дейност по далекосъобщенията, изграждане, използване и поддържане на далекосъобщителни мрежи и информационни системи и предоставяне на далекосъобщителни и информационни услуги, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.


  • Подобряване на следприватизационния контрол

Извършени са промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК):

Приватизационният процес се намира във финална фаза, като приватизацията вече не е водещ инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции, респективно за компенсиране на дефицита на текущата сметка от платежния баланс.

Целите на предстоящата приватизация се изместват от досега формулираните за бързо раздържавяване с цел стимулиране на частния сектор, към запазване и развитие на ключови за икономиката нераздържавени сектори и ефективно използване на привлечените финансови ресурси.

Основен принцип на по-нататъшното раздържавяване ще бъде ефективността в различните й проявления:



  • по-добър мениджмънт на приватизираните дружества;

  • икономическо развитие и повишаване на конкурентоспособността;

  • инвестиционна и иновационна активност;

  • интегрален социален ефект с оптимална трудова заетост и цени на предлаганите изделия и услуги;

  • обективни пазарни цени на сделките;

  • равнопоставеност на инвеститорите;

  • ясни правила на приватизационните процедури;

  • високо качество на документацията за приватизационните сделки.

Опростена е процедурата по приватизация на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България – приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от ЗПСК.

  • Приключване на реституционния процес

Дейността по разглеждане на постъпилите 17941 бр. преписки, признаване правото на обезщетение и определяне размера на обезщетенията е финализирана, с изключение на преписките, по които тече съдебен спор. В резултат на това са издадени компенсаторни записи на стойност около 300 млн. лева. и е признато обезщетение с 11 044 133 бр. акции и дялове от капитала на търговските дружества. До момента на правоимащите лица са прехвърлени 9 264 983 бр. акции и дялове, а 336 367 бр. са архивирани поради изтекла давност и са освободени за продажба. В рамките на мандата на правителството предстои прехвърляне или архивиране на останалите 1 442 783 бр. акции и дялове.

  • Използване на инструментите на публично-частното партньорство

През 2006 г. бяха сключени и влязоха в сила първите концесионни договори в транспортния сектор. Те включват:

Летище Варна” ЕАД и „Летище Бургас” ЕАД

На 15.06.2006 г. Министерският съвет определи за спечелил кандидат в неприсъствения конкурс за предоставяне на концесия на черноморските ни летища в Бургас и Варна обединението от FRAPORT AG Frankfurt Airport Services Worldwide – Германия, и „БМ Стар” – ЕООД, България („Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД). Срокът на концесията е 35 г. и концесионерът се ангажира да реализира следната инвестиционна програма в двете черноморски летища:


  • Инвестиции за незабавни подобрения за първите 12 месеца от срока на концесията – над 23 млн. евро;

  • Инвестиции за междинен план за развитие до 2009 г. – около 95 млн. евро;

  • Инвестиции общо за целия срок на концесията – над 403 млн. евро.

Концесията ще осигури значителното повишаване на качеството на обслужването на постоянно увеличаващия се трафик към черноморските ни пристанища.

Фериботен терминал Силистра

Обект на концесията е териториално обособена зона от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе”, част от който ще бъде изграден от и със средства на концесионера. Предназначението на терминала е за обработка на: Ро-Ро товари, превозвани със сухопътни моторни превозни средства; поща и пътници. Това е първата концесия в България, която се осъществява на принципа построй, оперирай и предай (BOT). Концесионният договор бе подписан на 3.02.2006 г. и влезе в сила от 23.02.2006 г. За концесионер е избран „Минерал ин” АД, София – дружество с едноличен собственик на капитала на „Каолин” АД, Русе. Срокът на концесията е 35 години.



Пристанищен терминал Леспорт

Обектът на концесията е част от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна”. Предназначението на терминала е за обработка на товари и поща. Концесионният договор бе подписан на 08.06.2005 г. и влезе в сила от 30.05.2006 г. За концесионер е избран „БМ ПОРТ” АД, гр. Варна. Срокът на концесията е 30 години.



Пристанищен терминал Балчик

От 25.05.2006 г. е в сила и концесията на пристанищен терминал Балчик. Договорът за предоставянето на концесия на терминала бе подписан на 14.12.2005 г. Концесионер по договора е „Порт-Балчик” АД. Терминалът е териториално обособена зона от пристанището за обществен транспорт с национално значение Варна. Отдаването на концесията е за срок от 25 години.

През 2007 г. са сключени следните нови концесионни договори:


  • Пристанищен терминал Свищов от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе – сключен договор на 15.02.2007 г., договорът влезе в сила на 21.04.2007 г.

  • Пристанищен терминал Оряхово от пристанище за обществен транспорт с национално значение Лом – сключен договор на 04.07.2007 г.

През 2007 г. продължават подготвителните действия по следните концесионни обекти:

  • Пристанищни терминали:

Видин-ферибот и Видин-север от пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин – процедурата е открита с Решение на МС № 195/27.04.2007 г. Проектът предвижда реализиране на над 6 млн. лв. инвестиции от страна на бъдещия концесионер за развитие на пристанищната инфраструктура и претоварната техника.

Лом – подготвителните действия са приключени и предстои решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Минималните инвестиции за срока на концесията, които следва да извърши бъдещият концесионер са в размер на 66 млн. лв., в т. ч. 30 млн. лв. за първите четири години от срока на концесията.

Сомовит от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе – назначен е екип и започнаха подготвителните действия за предоставяне на концесия.

Пристанищен терминал Видин-център от пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин – екипът за подготвителни действия проучва варианти за превръщане на пристанищния терминал в модерен център за круизен туризъм.

Русе-запад от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе – екипът за подготвителните действия проучва варианти за включване на пристанищния терминал в единен проект за изграждане на интермодален терминал и транспортно-логистичен център в гр. Русе.


  • Пътнически жп гари – София и Пловдив

Във връзка с подготвителните действия предстои възлагане на обемно – устройствено проучване чрез конкурс за проект по ЗОП от НК „ЖИ” за двете гари. Очаква се да се предизвика широка обществена дискусия за развитието на гарите и прилежащите им пространства като част от заобикалящата градска среда.

  • Летища

Летище Русе – подготвителните действия са приключени и предстои решение на МС за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Проектът предвижда възстановяване дейността на летището като гражданско летище за обществено ползване с международно значение, като за целта се очаква бъдещият концесионер да вложи в обекта на концесия инвестиции в размер на над 25 млн. лв.

Приключи процедурата по прехвърляне на летище Горна Оряховица от Министерството на отбраната на Министерството на транспорта, а преговорите за летище Пловдив, летище Стара Загора и летище Узунджово продължават.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница