На историята на българската държава и право



страница1/6
Дата08.06.2018
Размер0.88 Mb.
#72474
  1   2   3   4   5   6
1 ВЪПРОС: ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО
ИБДП е сложна дисциплина. Изследването на един голям фактически материал, което поражда необходимостта от периодизация и систематизация. Необходимост от изучаване на ИБПД.ИБДП използва няколко основни метода:

1. исторически метод;

2. сравнително-исторически метод;

3. сравнително-правен метод.


Държавата и правото не са вечни категории, а подлежащи на развитие и изменение исторически явления. Те се създават на определен етап от развитието на обществото. Държавата възниква тогава, когато в човешкото общество в резултат на развитието на производителните сили, на общественото разделение на труда и на появата на частната собственост, се създават непримирими класови противоречия. Държавата служи на господстващата класа да държи чрез нея експлоатираните маси в подчинение. Със създаването на държавата възниква и правото, което е тясно свързано с нея. Правото е съвкупност от санкционирани от държавата норми, в които намира израз волята на господстващата класа. Господстващата класа си осигурява развитието и укрепването на удобните за нея обществени порядки, осигурява си възможността да експлоатира потисканите от нея обществени слоеве.

ПЪРВА ЗАДАЧА на ИБДП е да проследи обществено-икономическото развитие на славяни и прабългари, което е създало условията за възникването на българската държава през втората половина на осми век и на свързаното с нея право.

ВТОРА ЗАДАЧА – да се установят промените в държавните и правните институции и явления, наложени от промените в производствените отношения, от промените в обществено-политическия строй.

ТРЕТА ЗАДАЧА – да се проследи как българската държава и право са съдействали активно за укрепване на своя базис и са давали възможност на експлоататорските класи да осъществяват своето господство при условията на феодалния строй.

В своето историческо развитие българската държава е била унищожавана на два пъти: 167 години под ударите на византийците /1018-1185 г/ и 482 години под ударите на турците /1396-1878 г/. През тези два периода няма българска държава и право, но съществува българската народност, която живее под чужда държавна организация, чуждо право, както и под режима на търпяно и санкционирано от чуждата държава българско обичайно право.

Разграничаваме следните периоди в развитието на българската феодална държава и право:



  1. от края на седми век до началото на 11 век /681-1018 г./ - изгражда се българската държава и се установява българското право;

  2. 1018-1185 г – българската държава и право не съществуват, те са заменени с византийска държавна организация и право;

  3. 1185-1396 г. – Втора българска държава- феодалните отношения достигат своя разцвет и държавата и правната надстройка претърпяват съответните изменения в сравнение с епохата на Първата българска държава.

  4. 1396-1878 г. – османско иго – липсват българска държава и право, но османската феодална система и свързаната с нея държавно-правна надстройка са засягали съдбата на покореното българско население.



2 ВЪПРОС: ИЗВОРИ НА ИБДП – ПОНЯТИЯ И КЛАСИФИКАЦИЯ. ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ХАН КРУМ /803-814/
Изворите са в основата на всяко държавно и правно историческо познание. Извор е всеки паметник на миналото, който съдържа сведения за ИБДП. Всеки паметник от миналото, който се отнася пряко или косвено до ИБДП е извор. Всеки един от изворите е обект на изучаване. Изворите поотделно или в своята съвкупност са средство/а, с помощта на които изследваме държавните и правните явления в тяхната връзка, развитие и изменение. Без да съществуват те не е възможно да се направи историческо изследване. Между събитието и изследователите стоят изворите, които са носители на информация. Те са разнообразни по форма и вид.

Класификация на изворите:



  1. Според произход и език на изворите:

  1. български, домашни – за средновековната държава – малко на брой.

  2. Чужди – византийски извори – съдържат сведения за българската държава и право – Византия е съсед на България на Балканите. Познати са от латински, сръбски, древно руски, арабски.

  1. Според съдържанието на изворите

  1. Юридически – закони, международни договори, частни юридически документи

  2. Неюридически – исторически летописи, хроники, каменни надписи, философско-богословски съчинения

  1. Според авторството на изворите

  1. Официални – издадени от органите на държавната власт – старобългарски надписи на колони

  2. Неофициални – издадени от физически лица.

КРУМОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО 803-814 Г.

То е от началото на девети век. Най-стария български юридически извор. Не е запазено в оригинал. Сведения за него има в едно византийско съчинение на Свидас, създадено един век и половина след управлението на Крум.. Този лексикон е нещо средно между речник и съвременна енциклопедия. Има една рубрика “Българи” – сведения за богатството на Тервел, следователно за крумовото законодателство. Известието на Свидас може да се раздели на две: първата има легендарен характер и в нея Свидас обяснява причините, поради които Крум създава законите си. Това е станало след като българската войска разбила аварите. Крум разпитал пленниците, като ги питал “От какво, мислите, загина вашия владетел?” . Той свиква всички българи и обявява законите.

Втората част ни запознава с миротворческата политика на Крум.


  1. Първи текст (правна норма) – наказание за лъжливия клеветнически донос.

  2. Наказание за укриване на крадец.

  3. Наказание за кражба.

  4. Да се изкоренят всички лозя – срещу пиянството – няма вид на правна норма.

  5. За подпомагане на просяците – има уникално съдържание, няма аналог в Европа.

В средновековното общество има имуществена диференциация, една не малка част от селячеството е отделена от земята – основен източник на блага.

ИЗВОДИ:


  1. По своето съдържание КЗ е наказателно законодателство, научаваме и за наказанието: 1.-със смърт, 2 и 5 – с конфискация на имуществото. 3.- пречупване на палците. Целта е да се накаже органа, с който се извършва престъплението.

  2. В КЗ се съдържат сведения за съдебния процес – има процесуален характер. Съдебния процес има инквизиционен, следствен характер.

  3. КЗ ни позволява да оценим степента на феодализация:

  • у нас са съхранени все още някои демократични функции;

Целта на КЗ е да се наказват престъпниците. Другата цел е ограничаване на правния дуализъм. Българския владетел създава държавно законодателство, което ще се прилага от всички българи, независимо от произхода им, целта е да обединят двата етноса.

3 ВЪПРОС: ОТГОВОРИТЕ НА ПАПА НИКОЛАЙ I

ПО ЗАПИТВАНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ


Те са латински по произход и епистоларен по съдържание извор за българската държава. 865 г- покръстване на българите.

Въвеждането на християнската религия оказва влияние и непосредствено въздейства върху развитието на средновековното право. Княз Борис ! се обръща към Цариградския патриарх Фотий с молба да се назначи българин за митрополит. Фотий отказва, затова Борис ! се обръща на запад и през 866 г. Една делегация, предвождана от Кавхан Петър и болярите Йоан и Мартин пристигат в Рим. Те носят писмо, в което има 115 въпроса. Запазени са отговорите (106). Те съдържат богати сведения за състоянието на българското общество към средата на девети век, съдържат сведения за социална диференциация. Отговорите ни дават сведения за обичайното право, което има прабългарски характер. Те са свързани с новата религия.

Отговори, които ни изясняват народностното право:

Българският владетел иска от римския първосвещеник църковни закони и сведения “… вещия княз иска християнски закони…”. Борис иска да получи указания, как може да използва “съд за покаяние” като на престъпниците се полага светско наказания.

Някои отговори дават възможност да си изясним структурата на извършените престъпления( военни и срещу държавата) – наказателно право.

Отговор 19 – бунтът срещу владетеля е едно от най-тежките престъпления.

Отговор 20 – бягство от отечеството.

На наказание подлежат и митничарите.

Отговор 40 – у нас има обичай преди всяко сражение да се проверява оръжието. Този който не го е поддържал се наказва със смърт.

Дезертьорство

Престъпления против личността: умисъл и непредпазливост.

Отговорите съдържат сведения за убийство чрез отрова, на близки роднини, насилствено отвличане на свободен мъж или жена.

Престъпления против правосъдието,

Имуществени престъпления, засегнати в отговор 31 – кражба на животни- санкцията е смърт.

Сведения за процесуалното право – съдебния процес – не всички престъпления са се преследвали и наказвали от държавата. Държавната юрисдикция не е всеобхватна.

Отговор 86 има инквизиционно-следствен характер

Азилно право – извършителя на едно престъпление се укрива в църква от близките на пострадалия.

Отговор 14 – за международно право – разглежда правния статус на чужденците у нас, практиката по сключване на международни договори.

Отговори на семейното ( езическо) право – имало е обичай да се дава зестра при брак, отношения между съпрузи, родители и деца. У нас е познато двуженството.

Отговор 42 – има държавно-правно съдържание:



  • показва висотата на българския хан;

  • ханът се храни сам на маса. Показва голямата дистанция между владетел и народ

Папата се е отнесъл твърде сериозно към Борисовите въпроси. Българите трябва да скъсат с езичеството. българският княз е искал да приведе правните норми в съответствие с християнската религия. Отговорите ни позволяват да си изясним процеса на преобразуване на езическото право.

4 ВЪПРОС: ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ (ЗСЛ)
ЗСЛ е старобългарски правен паметник от християнския период. Най-старият славянски правен паметник. Единственият средновековен закон. Има голямо значение за нас, защото съдържанието му ни дава възможност да си изясним процеса на развитие след покръстването. Той оказва влияние върху законодателството на другите славянски народи. ЗСЛ е познат в две редакции – кратка с 32 статии и обширна със 77 статии. Кратката е по-древна и е съставена в България през 9-ти – 10-ти век, а обширната – в Русия през 10-ти – 11-ти век. До нас е достигнала в руски преписи от 13-14-ти век. Открит в средата на 19-ти век в едно друго съчинение “Кормчая”, първите изследователи приемат, че кратката е по-стара. Единодушно се приема, че в основата му стоят разпоредби, взаимствани от титул 17-ти на ВЕ, както и от Теодосиевия кодекс.

Проф. Павлов (руснак) налага мнението, че обширната е по-древна.

От 1948 г. Се лансират теории, които отричат старобългарският произход и се стремят да докажат, че е създаден в Панония, Великоморавия и Македония.


  1. Професор Шмит излага теорията си, според която ЗСЛ е създаден от Методий по времето, когато е бил епископ в Панония. Методий не е писал закони, следователно това не е вярно. В ЗСЛ има светски и църковни наказания, следователно законът е създаден в страната, където съдилищата се състоят от светски и духовни съдии. Единствено в Панония има такива съдилища

  2. Моравска теория – проф. Вашица. Според него автор е Константин Кирил Философ по време на мисията си във Великоморавия. Двете санкции са дадени кумулативно или алтернативно (светско или епитемийно). Ако се следва логиката, приемаме че за конкретно престъпление се налагат и двете санкции, но не е така. В едни статии наказанието е кумулативно, в други – алтернативно. За разлика от други учени проф. Вашица е филолог. Той подлага закона на лингвистичен анализ, открива около 15 думи с моравски произход.

  3. Теория на проф. Троицки. Според него ЗСЛ е създаден от Методий когато е бил областен управител в Стримон (Македония), за да му служи пред военните, а не пред людете.

Старобългарският произход се доказва с две групи аргументи. Първата черпим от самото съдържание – отразява конкретна действителност. Втората откриваме във връзката на предметното съдържание на Крумовите закони и отговорите на папа Николай I. Към средата на 9-ти век България е в процес на феодализация. Слага се началото на сериозни промени в обществения живот на българите. Налагането на християнството е политически акт, с който Борис иска да създаде единна държава. По силата на една историческа необходимост прабългарите и славяните приемат християнството. Приключва езическият период- смяна на една ценностна система с друга, решават се редица вътрешни и външни проблеми. Историческите извори ни позволяват да разберем за акта на покръстването в царския двор.

ЗСЛ е именно подходящият акт за България, в която има съпротива срещу новата религия. ЗСЛ отразява изискванията на новата религия.

Статия 1 – наказание за езичниците.

Статии от 4 до 13 – християнска етика, морал, полова неприкосновеност.

ИЗВОДИ: Законът е създаден в държава, наскоро приела християнството. Законът е правен от хора, включили епитемийните наказания, имайки за цел да смекчат при нужда по-суровите наказания. ЗСЛ е истински светски закон и по форма и по съдържание. Свидетелите трябва да са правдиви.
6 ВЪПРОС: ВИЗАНТИЙСКА ЕКЛОГА. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ

ВИЗАНТИЙСКАТА И СЛАВЯНСКАТА ЕКЛОГА.


Еклога- византийски юридически сборник, един от най-важните извори след смъртта на Юстиниян. Дело е на Лъв Трети и синът му Константин Пети. Слага началото на законовата кодификация на ранното византийско право, издаден през 726 година. С оглед на съдебната практика целта е да се даде на младите юристи законник, съобразен с практиката. С Еклогата всички съдии преминават на държавно заплащане. Тя е малък по обем сборник със смесено съдържание, съдържа 18 титула (части).

От първа до трета и седма са посветени на семейното право. (1-7)

Пета и шеста – на наследственото право. (5 и 6)

Най-много са тези в облигационното право.

Четвърта – договор за дарение (4)

Девета – покупко-продажба (9)

Десета – заем, залог и дружество (10)

Единадесета – влог (11)

Дванадесета – временни и постоянни дългосрочни наеми на недвижими имоти (12)

Тринадесета – договор за наем на вещи (13)

14-та, 15-та – процесуално съдържание, спогодба като завършек на съдебния процес.

17-та – наказателно право

16-та – военно имущество

18-та – подялба на военната плячка

8-ма освобождаване на роби и повторно робство.

Византийската Еклога дава юридически израз на ранно-феодалните отношения в империята в 1-та четвърт на осми век, тя не е просто извадки, а съответните разпоредби са били коригирани в съответствие с християнските изисквания за по-голяма любов. Еклогата като набор от закони съчетава постановки от каноничното и обичайното право. Гражданското право заема голяма част от сборника. Разширява правата на жената и децата. Зестрата вече е нейна собственост, а не на съпруга. Разширява се забраната за бракове между близки роднини. Наследственото право се променя – в института на настойничеството. Различията между Юстинияновото право и Еклогата са най-големи в наказателното право. Към осми век в цяла Югоизточна Европа телесни и членовредителни наказания се налагат от обичайното право. Новите наказания отразяват трайното налагане на християнската етика и морал. Въвежда се имуществената санкция.

На основата на Византийската Еклога в началото на Х-ти век, след покръстването, у нас се създава Славянската Еклога, която е домашен юридически извор. Съпоставката й с Византийската показва, че тя следва своя първоизточник. Забелязват се отклонения, направени неволно или от преводача или съзнателно от него и този подход показва, че онези, които я съставят са направили опит да пригодят чуждия сборник към специфичните условия.


  1. Първата разлика – СЕ съдържа 16 титула. В нея 17 е слят с 18-ти, това е направено вероятно неволно.

  2. Пропуска се титул 12-ти. Той се практикува там, където има големи феодални владения и малко хора. У нас това не е нужно. Той е пропуснат съзнателно заради слабо развитите социално-икономически отношения спрямо Византия.

  3. Пропусната е и разпоредбата от наказателния титул за наказване на фалшификатори на монети.

  4. Славянската Еклога не различава съдебния процес на граждански и наказателен. Според нея лудостта на единия от съпрузите е основание другият да иска разтрогване на брака.

  5. СЕ допуска робът да се откупи със своя труд.

  6. Според ВЕ когато едно лице почине и няма наследници имуществото му се поделя от държавата и църквата. В СЕ има и трета страна – бедните.

  7. ВЕ предвижда наказание за криминалния аборт, в СЕ има наказание за детеубийство, а не точно за аборт.

Отклоненията са сравнително малко, но и тези които са направени показват стремежът за нагаждане на българското общество след Покръстването.
Византийски земеделски закон. Популярен правен паметник не само във Византия, но и в съседните страни. До наши дни са запазени многобройни преписи ( от X – XVIII век). Има румънски преписи. Този закон също е дело на Лъв Трети и сина му Константин Пети. Той е създаден около средата на осми век. За разлика от другите закони той се допълва с времето, изгражда се постепенно. Има богато съдържание, което го прави важен извор на историята на правото. ЗЗ е съчетание между обичайно-правни норми и римо-византийски юридически разрешения. Отразява сравнително точно социално-икономическите отношения в територията на селската община. Дава отговор на типични граждански въпроси във връзка с поземлената собственост в ежедневния бит на селяните.

Първите 20 текста са с гражданско-правно, а останалите с наказателно-правно съдържание. В ЗЗ има 85 члена. ЗЗ нормира договора за замяна, чл.3. Тук не се нормира замяната на вещи, а само тази на поземлена собственост. Замяната е договор, при който двама земевладелци заменят ниви в присъствието на свидетели за определен срок или завинаги. Наличието на свидетели е доказателство за формалния характер на договора.

Чл.5 – хипотези, при наличието на които може да се отмени размяната в самосъдство.

Чл. 7- спор между две общини за граници на селските землища.

Чл.9, 10, 12, 13, 14 – договор за наем – различават се по размера на дължимия наем. Наемане на обработваема земя. Два вида: исполичарство-1/2 и мортитство 1/10. Мортита наема само земя, докато исполичаря и инвентар. Освен свободен селянин субект на престъпление може да бъде и робът. Ноксална отговорност на роба – чл. 47.

Субект на престъпление може да бъде и животно – чл.49

ЗЗ предвижда наказания за различни престъпления. Най-тежко се наказва кражбата. Предвижда се наказание за палеж на вещи, за убийство или повреждане, за сечене на дървета и др.

7 ВЪПРОС: БЪЛГАРСКИ ЦАРСКИ ГРАМОТИ
Царски грамоти- актове на царската канцелария, издаване по нареждане на владетеля през 13-ти – 14-ти век. Те са оригинали, съхранени до наше време. Запазени са 8 грамоти:

Ватопедска и Дубровнишка грамоти на Иван Асен II от 1230 г.;

Зографска от 1342 г. Мрачка от 1347 г. На Иван Александър;

Рилска 1378 и Витошка 1382 г. на Иван Шишман;

Брашовска на Иван Страцимир ( 1369-1396), Виргинска на Константин Тих Асен (1259-1261). Най-малка е Брашовската, най-голяма е Рилската.


  • Грамоти за права и привилегии на чуждестранни търговци (Дубровнишка и Брашовска) – под формата на административна повеля – ОРИЗМО.

  • Грамоти- тържествено оформени актове – ХРИСОВУЛИ /злато/, АРГИРЛИРИ /сребро/ и МОЛИВДУЛУРИ /олово/ печат.

  • Актове, с които се дава право на собственост на духовни или светски феодали: - българските писари се ползват с по-голяма свобода от византийските. ХРИСОВУЛИТЕ се разделят на увод, диспозитив и заключение. В увода се говори за полезността от даренията на владетелите. Не всички български хрисовули имат уводна част (Ватопетския и Витошкия). Не всички са издавани в Царевец. Втората част отразява какво, кой дарява. Посочват се от какво се освобождават манастирите и людете. Съдържа отговори на въпроси. Третата част съдържа санкция за тези, които не спазват царските повели.



8 ВЪПРОС: СИНТАГМА НА МАТЕЙ ВЛАСТАР 1335 г.
Византийски каноничен сборник – църковно – светско право. Матей Властар е монах в Солун. Изработва синтагма при управлението на Стефан Душан. В началото е отбелязано, че към църковното право са присъединени постановления, разпоредбите на светското право са взаимствани от титули на еклогата. Синтагмата се среща като “Азбучна еклога” с 24 раздела, всеки обозначен с буква от гръцката азбука. Има глави – 303 на брой, 81 имат смесено съдържание., 80 са само църковни, а 31 само светски.

Глава 4-та, раздел първи- договор за покупко-продажба, консенсуален договор, т.е. счита се сключен, когато двете страни постигнат съгласие за цената. Изяснява се ролята на задатъка – гарантираща функция.

Предвижда се санкция за спекулантите-търговци

В раздел 3, глава 2 се съдържат разпоредби, отнасящи се до семейното право /две глави/- бракът е съюз между мъжа и жената и жребий за цял живот, съединение между човешкото и божественото право. Бракът обаче може да се прекрати междувременно. Основания за прекратяване: ако посещава конни състезания или други игри без съгласие на мъжа, ходи на баня с други мъже, участва в гуляи с чужди мъже. Жената също може да иска прекратяване на брака.

Раздел 4, глава 2 – заем и залог. Матей Властар дава привилегия на жената за зестралната собственост.

Наследствено право – всяко лице може да завещае имущество, само което то притежава. Може да го завещава или на децата или на други близки.

Наказателно- правни санкции – глава 5, раздел 21 – волни и неволни убийства (умисъл и непредпазливост)

Деца до 7-годишна възраст са наказателно неотговорни.

Ако убийството е извършено от почтен човек, наказанието е изземване на имуществото, а ако е от селянин – смърт.

Болярите трябва да посещават затворите и да бъдат милостиви.



11 ВЪПРОС: ОБИЧАЙНО И ПИСАНО ПРАВО.
От държавния период обичаите придобиват характер на обичайно-правни норми. Етническия дуализъм обуславя съществуването на правен дуализъм. Поради локализирането на двата етноса не са възниквали колизии, възникват съответни противоречия относно това, кое право да се прилага при конкретна ситуация – на славяни или на прабългари.

Формиране на обичайното право. Първото исторически обособило се обичайно право е обичайното право като система от обичаи на прабългари, славяни и местно население, като се санкционира от държавата.

Характерни черти на обичайното право:


  1. устно;

  2. консервативно - слабо изменчиво

  3. формализмът му е резултат от религиозни настроения, които му преписват божествен произход;

  4. казуистичност – обичайното право е конкретно и се отнася за конкретен случай.

Няма сведения за фиксиране на обичайното право в писмен вид при утвърждаването на българската писменост, т.е. то е устно. Друга характерна черта е консерватизма – по-слаба изменчивост във времето. Оттук произлиза формализма на обичайното право. Формализмът е следствие от религиозни настроения, което приписва на обичайното право божествен произход. Обичайното право е индивидуално и конкретно, не съдържа определени правила, т.е. то е казуистично – отделната обичайно-правна норма се отнася към конкретен случай.

Приложение има обичайното наказателно право още от първите столетия. Спазват се определени обичаи сред войската. Тези обичаи съществуват отпреди идването на Аспарух. Тези обичаи слагат начало на обичайното военно наказателно право /От отговорите на папа Николай имаме сведения за това./ Обичаен произход има и това, че всеки бунт срещу владетеля се наказва най-тежко. Колективната наказателна отговорност се запазва и през 13-14-ти век.

Земеделските закони (9-10 век) са се запазили. ЗЗ търпи влиянието на славянското обичайно право.

Българското обичайно право се запазва и в периода на Втората българска държава, въпреки че има твърде малко сведения за това. Ликвидирани са държавните институции, Василий Първи се опитва да премахне обичайното ни право, то запазва нашето народностно право.

През 13-14-ти век ние имаме повече сведения. Натуралното и полунатуралното стопанство помага да се съхранят обичайните договори като замяна, заем, покупко-продажба и др. Старобългарското обичайно право предшества създаването на закона за върховната държавна власт.

Обичайното право предшества писаното право. Създават се нови законодателни норми. Писаното право се изгражда въз основа на рецепцията, на заимстването от Византия.

Обичайното и писаното право съществуват успоредно и се прилагат едновременно. Писаното право се прилага от болярският и игуменският съд (13 век). В провинцията се прилага обичайното народностно право.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница