На избори за Европа

(Образите на Европа в първите европейски избори в България 2007 г.)

Несъмнената съпричастност към конюнктурните формирования, личните стремежи и партийни пристрастия на не една медиа у нас, за пореден път доказаха българския принос в развитието на теорията и практиката на съвременните средства за масова комуникация.

Действията (или бездействието) на считаните за престижни – държавните, обществените, и смятаните за независими – комерсиалните рейтингови медии, по време на тези избори могат да се определят като неангажираност или доброволен отказ от изконните “задължения” на медиата – а именно да разследва и информира. И всичко това се случи за сметка на “безогледната” подкрепа на поредния цивилизационен избор.

Политическото за пореден път бе комуникирано по-скоро като средство за постигане на партийни цели, отколкото като задължителна демократична, водеща и обясняваща реалността необходимост.

Нарочна или не, по време на тези избори бе наблюдавана дейна медийна практика на създаване и поддържане на неясноти около няколко особено важни, с определена необходимост от разясняване и обясняване европейски характеристики като например:

• 
  политики на парламентарни групи в Европейския парламент;
  
• 
  структура, функции, права и задължения на парламента и евродепутатите;
  
• 
  представител на България или на собствената си партия е избрания депутат;
  
• 
  преференциалност на избора за евродепутати;
  
• 
  интеграция, но и фондове, не толкова инвестиции, колкото помощи, усвояване, проекти.
  

Бихме определили като грешни (или нарочни) следните акценти в политическата комуникация за тези избори:

• 
  залагане на еднодневни, дребнави проблеми;
  
• 
  неевропейски, а по-скоро чисто български дебати;
  
• 
  залагане на спечелване на сърцата, не на умовете (чалга шоу, напитки и никаква визия за Европа и мястото на България в нея);
  
• 
  проведената кампания бе рекламна и донякъде PR, но в никакъв случай комуникационна;
  
• 
  Европа се представяше и мислеше като очакване на поредната манна небесна, като поредния политически мит (вж. мита за месията);
  
• 
  не се случи европейското комуникиране – нито като практика, нито като цел.
  

В средата на 2007 г. се случи и поредният опит (и то определено успешен) за поддържане и запазване на статуквото. Да, промяна имаше, но промяна в смисъла на фактическото “узаконяване” на вече реализирано политическо преимущество – появата, развитието и в крайна сметка победата на ГЕРБ. Определено малко и завоалирана бе комуникираната информация относно:

• 
  “дясно и ляво” в европейските структури;
  
• 
  фактическия крах на десницата у нас;
  
• 
  докъде са партийните и откъде започват националните интереси в Европарламента.
  

Не само умората от еднаквото, сиво, еднообразно и банално политическо говорене накара българина отново в деня на изборите да отиде на риба или на разходка в планината. Но и практицизма. Едни от възможните подходи за промяна на тези вече за жалост установени нагласи за неучастие в каквито и да било избори биха могли да бъдат акцентирането в политическото комуникиране върху следните аспекти на конкретната кампания:

• 
  уникалност на избора – първи по рода си в новата ни история;
  
• 
  важност и ценност на избора – необходимост от създаване, поддържане, дори видоизменяне на лошия имидж за страната ни именно чрез мажоритарността на избора, залага се на стойностни личности;
  
• 
  българските евродепутати ще са европейски депутати, а не български такива;
  

Разбира се проблемът с не дотам адекватното отношение към спецификата на предоставената изборна възможност не е само и единствено политическа “собственост” – следствие на анализа на цялостното информационното отразяване с голяма доза убеденост можем да твърдим, че бе на лице едно чисто журналистическо, медийно залитане по посока на позитивизма за сметка на информационната стойност на представяното.

За сметка на образователната, на обяснителната му стойност.

За сметка на стойността му.

Тези избори и представянето им в медийното пространство показаха една добра тенденция – случайните хора от началото на прехода като че ли започнаха да се изместват от страниците на вестниците и от телевизионните репортажи. Проблематично и жалко обаче може да се окаже, ако в дневния ред на обществото те бъдат заменени от случайни политики.

Българските политици не намериха подходящият начин да комуникират необходимите стимули, за да мотивират българските избиратели да отдадат информирано, съзнателно и перспективно своя вот. Не се сбъдна мечтаното, поне на думи, от българските политици мобилизиране на обществената енергия. За това обаче за пореден път нямаше сериозни анализи и разбира се никой не пое отговорността.

Родното медийно пространство бе употребено и след изборния ден – тогава, когато по стара наша демократична традиция, всички без изключение, се обявяват за победители. У нас силата да признаеш загубата си остава само “телевизирана” заявка за евентуална промяна. Конкретността на поемането на отговорност и реалните последствия от това се превърнаха в повече от медиен похват, явно добре заучен от родните политически лидери. И спечелили и загубили.

Остава ни единствено надеждата следващия път, когато се изправим пред поредния неясен за огромния процент евентуални, потенциални или реални гласоподаватели избор, по време на следващите евроизбори например, да реализираме наистина модерна, европейска, ценностно и рационално ориентирана кампания. Дано това не се случи чак по време на “разяснителната” и “ обяснителна” (ако въобще някой посмее да реализира такава) кампания за приемането на еврото за сметка на националната ни валута например.

Ако можехме да се поставим в ролята на непредубеден наблюдател на случващото се, ако можехме да получаваме само и единствено от медиите информация само и единствено за въпросните евроизбори, несъмнено у нас щеше да се открои впечатлението, че така озаглавеното мероприятие няма нищо общо с Европа.

Козлодуй, Либия, изборния туризъм, предпазните клаузи, корупционните скандали, поредните показни убийства на лица от подземния свят, докладите за напредък или изоставане от предприсъединителните ни ангажименти – това са само част от “отклоняващите” вниманието на потенциалния избирател теми, изобилстващи по страниците на печатните медии и от ефира на електронните им събратя.

А дали не е време да се усъмним в теорията за едва ли не първосигнално реагиращия електорат? За абсолютната сила на медиите, които ни казват, показват, убеждават и в крайна сметка “принуждават” да действаме в угода на този или онзи, на това или онова? Не е ли време да си зададем въпроса – не е ли вече абсолютно прозрачна и ясна липсата на коректност и лоялност у българските политици и дали това не е ясно на лавинообразно нарастваща част от българите?

Защото негласуването може да се анализира по различни начини, да се тълкува от различни гледни точки, но то е факт.

Негласуването се превърна в български политически ф(акт).

И дори медийни, рекламни, ПР или каквито и да било други убеждаващи кампании не са в състояние да накарат онези, които не виждат смисъл или личност, кауза или идея, да отдадат демократичния си вот.

Симптоматичен е и един пример на голям столичен всекидневник, който си постави за задача да направи анкета в своето интернет издание, в която анкета на въпроса “Гласувахте ли?” една от опциите гласеше – “да и съжалявам”. Защото не са само политическите анализатори, социолозите и медийните експерти хората, които осъзнават умишлената и тенденциозна употреба на изборите като средство за решаване на вътрешнопартийни конфликти. Европейския парламент може и да звучи все още абстрактно на родните гласоподаватели, но всекидневната конкретика на живота и случващото се около нас са ни напълно и до болка познати.

ГЕРБ спечели тези избори – без депутати в българското народно събрание, без представители в официалната власт, без мнозинство дори в Столичния общински съвет.

Заговорихме за “кмета на България”. Така “постигнахме” уникалност в политическото познание – сътворихме една своеобразна “кметска република”.

В средата на 2007 година у нас се проведоха поредните избори.

Първите частични избори за евродепутати.

Първите избори на ГЕРБ.