На избрани нерецензирани научни трудове
Изтегляне 354.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- РЕЗЮМЕ
ABSTRACTBackground: In Bulgaria the previously (1970-1985) existing population based cervical cancer screening was replaced in the early 1990s with an opportunistic model due to political and socioeconomic reasons. As a result, in the last 20 years, cervical cancer incidence and mortality rates steady increased. The objective of the EUROCHIP project in Bulgaria was to evaluate the readiness of the health system as well as health providers' attitudes to implementation in the country of a population based screening program for cervical cancer. Methods: Using a structured questionnaire, a convenience sample of medical specialists representing different actors involved in cervical cancer prevention, treatment, financing and policy were interviewed. Results: The majority of interviewed practitioners worried that organization and implementation of an effective population-based cervical cancer screening program is not possible in the current unstable health system. A nostalgic attitude to the cervical cancer screening, performed in the past and pessimistic view on the capability of the current health system to cope are strong. As main barriers to implementation of an effective program were pointed financial and organizational ones. Motivation for gynaecologists to perform smear test should include better information, organization and payment. Discussion: Medical specialists in Bulgaria are aware of the alarming rates of cervical cancer incidence and mortality in the country. However, due to the insufficient communication and interaction between policy makers and front-line health care staff, they do not have enough information on the ongoing programs. Absence of health policy regarding screening is considered as main barrier for implementation of an effective screening program. PMID: 20968132 [PubMed - indexed for MEDLINE] РЕЗЮМЕУвод: Съществувалият в миналото (1970-1985) в България скрининг за рак на маточната шийка на популационно ниво, беше заменен през 90-те години с опортюнистичния модел поради социално-икономически причини. В резултат на това, през последните 20 години забоваемостта и смъртността от рак на маточната шийка нарастна постепенно. Целта на проекта EUROCHIP в България беше да оцени готовността на здравната ни система и на здравните ни специалисти за въвежзането в страната ни на популационен скрининг за рак на маточната шийка. Методи: Използвайки структуриран въпросник, подбрана група от медицински специалисти, бяха интервюирани различни представители, които участват в процеса на процеса на превенция, лечение, финансиране и политика. Резултати: Повечето от интервюираните участници изразиха притеснението си, че прилагането на ефективен популационен скрининг е невъзможно в настоящата нестабилна здравна система. Те изразиха носталгичното отношение провеждания в миналото скрининг за рак на маточната шийка и силно песимистичното отношение за възможностите на настоящата здравна система да се справи. Като основна пречка за въвеждане на ефективна програма те изтъкнаха финансовите и организационни проблеми. За мотивация на гинеколозите да вземат цитонамазките трябва да се предложи по-добра информираност, организация и заплащане. Обсъждане: Медицинските специалисти в България са наясно за алармиращата честота на заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка в страната. Въпреки това, поради неефективната комуникация и и взаимодействие с ключовите фигури по организацията и тези на първа линия в здравеопазването, последните нямат достатъчно информация за настоящите проблеми. Липсата на дрвана политика относно относно скрининга се смята за основна бариера за въвеждането на скринингова програма. PMID: 20968132 [PubMed - indexed for MEDLINE] 19. Българско хирургическо дружество. Втора национална конференция по хирургия и онкология "Ретроперитонеални и редки авдоминални тумори". Медарт, Изд. на Съюза на учените в България, София 2011, 10-14. Ретроперитонеални тумори - особености и разпространение. Валерианова З. Резюме: Целта на проучването е да се направи характеристика на злокачествените ретроперитонеални тумори и се посочат основните организационни проблеми в диагностиката и лечението им. За периода 1993-2009 г. в НРР са регистрирани 1366 новозаболели със злокачествени ретроперитонеални тумори (ЗРТ), като умрелите за същия период са 1181 души. Наблюдава се двукратно нарастване на новите случаи през 2009 г. (94) в сравнение с 1993г. (49) и почти постоянен брой на умрелите годишно. Тези тумори са редки и представляват около 0.3% от всички злокачествени заболявания и при двата пола. От всички новорегистрирани за периода почти 50% са без морфологична диагноза, а саркомите представляват 81.8% от хистологично доказаните случаи. От саркомите най-често срещани са липосарком, лейомиосарком, фибросарком и рабдомиосарком. Над половината от случаите (722) са с непосочен или без стадий на заболяването. Трудната диагностика и липсата на симптоматика са сред основните причини за големия брой късно диагностицирани (36.3% са в III+IV ст.). Над 55% от регистрираните случаи са без посочена T, N, M категория. Степента на малигненост (G) е посочена едва при 12.2%, като най-много са добре диференцираните злокачествени тумори. По данни на НРР 46.4% са провели хирургическо лечение една година след диагностициране на заболяването, лъчетерапия - 2.7%, химиотерапия - 13.7%, симптоматично лечение - 36.1%. Хирургическото лечение е проведено предимно в големите университетски болници и областните многопрофилни болници. Един от най-важните фактори за ефективно лечение е своевременното откриване и радикалната хирургическа интервенция. Поради спецификата на злокачествените ретроперитонеални тумори е необходимо диагностиката и лечението им да се извършва в лечебни заведения, имащи условия за мултидисциплинарно планиране на терапията и възможности за нейното провеждане. Тези лечебни заведения трябва да инвестират време и ресурси за въвеждането на нова апаратура, съвременни терапевтични подходи и възможности за провеждане на клинични изпитвания. Ключови думи: злокачествени ретроперитонеални тумори, заболяемост, диагностика, стадиране, лечение. 20. Сп. "Висцерална хирургия". Бр. 7, 2011; 2:85-97. Мултимодален подход при диагностиката и лечението на туморите на ретроперитонеалното пространство Дамянов Д., Я. Асенов, П. Куртев, 3. Валерианова, Л. Гочева, Н.Димитрова, В. Хадийска MULTIMODAL APPROACH TO DIAGNOSTICS AND TREATMENT OF RETROPERITONEAL TUMORS Damyanov D., Y. Asenov, P. Kurtev, Z. Valeryanova, L. Gocheva, N. Dimitrova, V. Hadgiiska Резюме: Целта на проучването е да се изследват възможностите за диагностика и лечение на туморите на ретроперитонеалното пространство и да се определят факторите, влияещи върху преживяемостта с оглед създаване на единна стратегия в подхода. Туморите на ретроперитонеалното пространство (РП) са една изключително разнообразна група, възникваща във всяка възраст (средно около 50г.) и приблизително с еднаква честота при мъжете и жените. Тук се включват всички тумори, които произлизат от тъканите на това пространство, без да имат органен произход. Могат да бъдат малигнени и бенигнени. Общо те са под 1% от всички неопластични заболявания. Мекотьканните саркоми могат да се локализират по цялото тяло, като 15% от тях се ситуират в ретроперитонеалното пространство. Около 80% от първичните ретроперитонеални извънорганни тумори (ПРИТ) са саркоми. Бенигнените тумори са значително с по-ниска честота Като тук най-често са шваноми, лейомиоми, тератоми, фиброми и др. От хистологична гледна точка структурите на РП се образуват от ектодерма, мезодерма и ембриологични остатъци. Съответно и туморите произхождат от тези клетъчни линии. Поради голямото разнообразие в литературата се въвежда термина мекотъканни тумори. Под мека тъкан се разбира комплекс от неепителни екстраскелетни структури на тялото с изключение на подържащите тъкани в различни органи и хемопоетичната и лимфоидна тъкан. Тя се състои от съединителна (фиброзна, мастна) и мускулна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове и периферната нервна система. По този начин към групата на мезодермалните тумори се включват и по-голямата част от невроектодермалните. Спорно е мястото на лимфомите - в последните години те не се причисляват към тази група, поради системния характер на това заболяване. Ключови думи: ретроперитонеални тумори, мултимодален подход, диагностика, лечение, прогноза. 21. Int J Cancer. 2011 Apr 15;128(8):1899-907. doi: 10.1002/ijc.25525. Trends in cervical cancer incidence and mortality in the Baltic countries, Bulgaria and Romania. Arbyn M, Antoine J, Mägi M, Smailyte G, Stengrevics A, Suteu O, Valerianova Z, Bray F, Weiderpass E. ABSTRACT The burden of cervical cancer varies considerably in the European Union (EU). In this article, we describe trends in incidence of and mortality from this cancer in the two most affected areas: the Baltic countries (Estonia, Latvia and Lithuania) and Southeast Europe (Bulgaria and Romania). Incidence data were obtained from the national cancer registries. Data on population and number of deaths from uterine cancers were extracted from the World Health Organization mortality database. Mortality rates were corrected for inaccuracies in the death certification of not otherwise specified uterine cancer. Joinpoint regression was used to study the annual variation of corrected and standardized incidence and mortality rates. Changes were assessed by calendar period and age group, whereas the evolution by birth cohort was synthesized by computing standardized cohort incidence/mortality ratios. Joinpoint regression revealed rising trends of incidence (in Lithuania, Bulgaria and Romania) and of mortality (in Latvia, Lithuania, Bulgaria and Romania). In Estonia, rates were rather stable. Women born between 1940 and 1960 were at continuously increasing risk of both incidence of and mortality from cervical cancer. Although some quality issues in the registration of cancer and causes of death cannot be ignored, the trends indicate increased exposure to human papillomavirus infection and absence of effective screening programs. Rising trends of cervical cancer in the most affected EU member states reveal a worrying pattern that warrants urgent preventive actions. PMID: 20568103 [PubMed - indexed for MEDLINE]
Честотата на рака на мточната шийка варирира значително в държавите от Европийския съюз. В тази статия ние описваме тендециите в заболеваемостта и смъртността от този карцином в два от най-сзасегнатите региона: балтийските страни (Естония, Латвия и Литва) и югоизточна Европа (България и Румъния). Данните за заболеваемостта са получени от националните ракови регистри. Данните за населението и броя на починалите от карцином на матката са извлечени от базата данни на СЗО. Смъртността е коригирана за неточности според издадените актове за смъртност спрамо тези с актовете на починалите от други неуточнени тумори на матката. Използвана е Joinpoint регресия за проследяване на годишните вариации на стандартизираната и коригирана залеваемост и смъртност. Промените са характеризирани според календарния период и възрастовите групи, докато прогресията според кохортата на раждаемост е синтезирана чрез изчисляване на кохортата заболеваемост/смъртност. Joinpoint регресията показва тенденция към нарастване на честотата (в Литвения, Блъгария и Румъния) и на смъртността (в Литвения, Литва, България и Румъния). В Естония тези стойности са сранително стабилни. При жените родени в периода 1940 и 1960 се наблюдава постоянно повишаваща се честота на заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка. Въпреки, че някои проблеми с регистрацията и контрола на раковата смътност не могат да бъдат игнорирани, тенденциите сочат повишена експозиция на човешкия папиломен вирус и липсата на ефективни програми за скрининг. Повишаващата се честота на рака на маточната шийка в повечето засегнати страни от Европейския съюз създава притеснения и налага търсенето на спешни мерки за ефективна профилактика. PMID: 20568103 [PubMed - indexed for MEDLINE] 22. Сп. "Health Media", Онкология. бр. 2, март 2012, 12-14. Национален раков регистър и регистрация на злокачествените заболявания. Валерианова З. Резюме: В материала се прави анализ на необходимостта от създаване на ракови регистри в света и публикуването на първите данни за разпространението на злокачествените заболявания. Обединените усилия на много страни в борбата с рака водят до създаването на Международната асоциация на раковите регистри през 1950 г. Първоначално популационните ракови регистри са се занимавали с описание на характеристиките и тенденциите в разпространението на рака. В последствие започват да се проследяват отделните случаи и да се изчислява преживяемостта. През последните години ролята на регистрите се разширява и обхваща дейности по планирането и оценката на организацията и контрола върху рака, както и грижите за отделните пациенти. Понастоящем регистрите в отделните страни работят спазвайки общи стандарти за събиране и съхранение на данните и защита на конфиденциалността на информацията. В материала се прави характеристика на отделните видове регистри и целите, за които те са създадени, а също така начините и източниците на събиране на данни за случаите от рак. Изведена е необходимостта от създаването на Българския национален раков регистър през 1952 г. и е проследено неговото развитие през годините. Разгледано е използването на данните от раковия регистър и неговото място в борбата с рака в страната. Ключови думи: раков регистър, популационен регистър, болничен регистър, регистрация на рака. 23. Сп. "МедикАрт", Онкология. бр. 2, изд. "Медикарт Нова" ООД, София 2012, 12-14. Нови възможности за лечение на хормонално позитивен авансирал рак на гърдата след прогресия с нестероидни ароматазни инхибитори. Валерианова З. Резюме: Ракът на гърдата е най-често диагностицираното злокачествено заболяване при жените и водеща причина за умиранията при тях в световен мащаб. Той е хетерогенно заболяване. Генното профилиране и проследяването при него биха спомогнали за по-добра оценка на прогнозата и за откриване на нови таргетни терапии. Ендокринната терапия се прилага, понастоящем, за лечение на ER+ рак на гърдата адювантно и при авансирали форми, но въпреки това много пациенти не отговарят на терапията или стават резистентни към нея. Активността на ендокринните медикаменти се повлиява от вътреклетъчните пътища на рецепторите на растежните фактори. Вътретуморната хетерогенност, многообразието от вътрекелетъчни пътища и възможността за активиране на нови такива за обратна връзка, играят важна роля при туморната чуствителност/резистентност към ендокринната терапия при рак на гърдата. Това определя необходимостта от нови медикаменти, които могат да преодолеят резистентността към ендокринната терапия при ER+ авансирал рак на гърдата и да отложат във времето необходимостта от химиотерапия. 24. Acta Dermatovenerol Alp Panonica Adriat. 2013 Mar;22(1):7-19. Cervical cancer screening practices in central and eastern Europe in 2012. Maver PJ, Seme K, Korać T, Dimitrov G, Döbrőssy L, Engele L, Iljazović E, Kesić V, Kostova P, Laušević D, Maurina A, Nicula FA, Panayotova Y, Primic Žakelj M, Repše Fokter A, Romejko-Wolniewicz E, Smailytė G, Suteu O, Swiderska-Kiec J, Tachezy R, Valerianova Z, Veerus P, Vīberga I, Znaor A, Zubor P, Poljak M. Каталог: assets -> files -> Nauka-SDO -> valerianova Nauka-SDO -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност Nauka-SDO -> Списък публикации Nauka-SDO -> Специализирана болница за активно лечение по онкология-еад Nauka-SDO -> Рецензия от проф. Д-р н. Гаврилова дм Изтегляне 354.81 Kb. Сподели с приятели:
|